РЕШЕНИЕ
№ 5470
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100113649 по описа за 2023 година
искове с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – "Ю.Б." АД, твърди, че на 22.07.2008г. сключил като кредитор с
ответницата - Р. Т. Д., ЕГН ********** - кредитополучател, Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL*******, по силата на който банката предоставила кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове (CHF) на 61 000
евро, по курс „купува" за CHF към евро на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита.
Имало множество допълнителни споразумения.
Вече било проведено друго производство за част от вземанията (Решение от
05.07.2021г., на Софийски градски съд, Г.О., 1-16 с-в, по гр.д. 8814/2018г., като искът бил
уважен изцяло).
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът във връзка с Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL *******/22.07.2008г., ведно с прилежащите към
него Приложение № 1 от 05.08.2008г., Допълнително споразумение от 18.0б.2009г.,
Допълнително споразумение от 26.05.2010г., Допълнително споразумение от 31,05.2010г.,
Допълнително споразумение от 19.11.2010г., Допълнително споразумение от 25.11.2010г.,
Допълнително споразумение от 24.10.2011г., Допълнително споразумение от 31.05.2012г.,
Допълнително споразумение от 18.03.2013г. и Допълнително споразумение от 26.11.2013г.,
Допълнително споразумение от 11.09.2014г., Допълнително споразумение от 08.07.2015г., в
общ размер на 65 724,37 CHF и 817,21 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на
банката към 03.12,2023г., от които:
1
- 90 533,83 CHF - главница за периода от 05.11.2012г. до 03.12.2023г., ведно със
законната лихва;
- 57 459,31 CHF - възнаградителна лихва за периода от 05.11.2012г. до 03.12.2023г.;
- 14 219,64 CHF - наказателна лихва за просрочие за периода от 05.11.2012г. до
03.12.2023г.;
- 3 329,66 CHF - такси за периода от 15.09.2016г. до 03.12.2023г.;
- 181,93 CHF - застраховки за периода от 15.09.2016г. до 03.12.2023г.
- 180 лева - разноски по уведомяване за периода от 03.11.2023г. до 03.12.2023г.
- 637,21 лева - разходи за подновяване на ипотека за периода от 17.07.2018г. до
03.12.2023г.
Претендира и разноски.
Ответникът - Р. Т. Д., не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Сключен е договор за кредит на 22.07.2008г., като към него има и множество ДС.
Предвидена е клауза за равностойност в CHF. Банката предоставя кредитен лимит в
CHF, в равностойност на 61 000 евро по курса към деня на усвояване (чл. 1). Разрешеният
кредит се усвоява от блокирана сметка в CHF (чл. 2, ал. 1). Превалутирането се извършва
служебно (чл. 2, ал. 4).
Предвидена е такса за усвояване на кредита – 1,5 % върху размера на целия кредит и
0,03% комисионна за управление на кредита върху непогасената част, дължима ежемесечна
(чл. 3, ал. 5).
Погасяването се извършва в CHF (чл. 6, ал. 2). При промяна на базовия лихвен % от
страна на банката, размерът на вноските се променят автоматично (чл. 6, ал. 3).
При предсрочно погасяване се дължи такса – 4 % (чл. 8, ал. 2).
При неизплащане на 3 последователни вноски настъпва предсрочна изискуемост (чл.
16, ал. 2).
Впоследствие е договорено капитализиране на лихви (л. 44 – т. IV, л. 46, чл. 3, ал. 1,
във вр. с чл. 2, ал. 1; чл. 47 – чл. 2-3; л. 50 – чл. 3; л. 51 – чл. 3 и т.н.).
С Решение № 264422 от 5.07.2021г. на СГС по гр.д. № 8814/2018г. ответницата е
осъдена да заплати по процесния кредит:
ОСЪЖДА Р. Т. Д., ЕГН **********, ***, да заплати на "Ю. Б. " АД, ЕИК ******, гр. София, ул.
"******представлявана от адв. И. Т., гр. София, ул. "******, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42634/18.09.2008 г., следните суми:
- 5 250,44 швейцарски франка в левовата им равностойност към датата на усвояване на кредита -
2
05.08.2008 г., представляваща главница за периода 10.01.2016 г. до 01.07.2018 г., ведно със законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 02.07.2018 г. до окончателното плащане, частичен иск от общото
задължение за главница в размер на 120 556, 10 швейцарски франка, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5
250, 44 швейцарски франка до пълния предявен размер от 70 981 швейцарски франка, поради ненастъпил падеж
на задължението.
- 300 лв., представляващи разноски за изпращане на покани до ответницата, за периода 14.02.2018 г. до
01.07.2008 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 02.07.2018 г. до
окончателното плащане.
Според мотивите на решението на СГС:
Ищецът "Ю. Б. " АД твърди, че въз основа на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
*******/22.07.2008 г., сключен между "Ю. Б. " АД и Р. Т. Д., е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит
в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 61 000 евро по курс "купува" за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Сочи, че договореният срок на
издължаване на кредита е 348 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 05.08.2008 г., а договореният
лихвен процент е 6, 2%, формиран от сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски
франкове, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1, 2 пункта. Твърди, че в приложение № 1
към договора за банков кредит страните са посочили приложимия към датата на подписването курс "купува" за
швейцарския франк на "Ю.И Е.Д.Б." АД към еврото, като определеният съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора е в
размер на 101 754 швейцарски франка. Излага, че след сключването на договора за кредит, вземането на банката
е прехвърлено на "Б. Р. С. " АД, който цесионер е сключил с ответницата девет броя допълнителни споразумения
към договора за кредит от дати 18.06.2009 г., 31.05.2010 г., 19.11.2010 г., 25.11.2010 г., 24.10.2011 г., 31.05.2012 г.,
18.06.2013 г., 26.11.2013 г. и от 11.09.2014 г. Сочи, че на 25.10.2017 г. "Б. Р. С. " АД отново е прехвърлил
вземането по кредита на "Ю. Б. " АД като и за двете прехвърляния ответницата е била уведомена.
Поддържа, че поради просрочието на 27 броя погасителни вноски са предприети действия по
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 18 от договора за кредит чрез изпращане на
нотариална покана, получена лично от кредитополучателя Р. Т. Д. на 19.05.2018 г. Твърди, че към 21.03.2018 г. -
датата на изготвяне на нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита,
просрочените задължения на кредитополучателя, представляващи вземания за главница, лихви, такси за
обслужване на кредита и имуществени застраховки, възлизат общо на 22 226, 74 швейцарски франка. Поддържа,
че независимо от предоставения с поканата 7-дневен срок за доброволно погасяване на задълженията, Р. Т. Д., не
е заплатила дължимите от нея суми, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на
настоящата претенция.
Ето защо, ищецът моли съда, да осъди Р. Т. Д., да му заплати за на непогасени задължения по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL *******/22.07.2008 г., следните суми: 70 981 швейцарски франка,
която сума представлява частично предявена претенция за непогасена главница в размер на 120 556,10
швейцарски франка или тяхната равностойност в евро към датата на предявяване на исковата молба в съда –
02.07.2018 г.; сума в размер на 300 лева, представляващи сторени разноски по кредита за изпращане на покани до
ответника; ведно със законна лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на искова молба -
02.07.2018 г., до окончателното им плащане.
Освен това:
В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Съдът съобрази, съобразно задължението си да следи
служебно за неравноправни клаузи в договори за кредит с потребители, постановеното в решение № 295 от
22.02.2019 г., по т. д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II отд., че неравноправна е неиндивидуално уговорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставено по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. Въз
3
основа на изложеното горепосочената клауза, като неравноправна, се явява нищожна.
Това обстоятелство, не освобождава обаче кредитополучателя от задължението да върне
получената сума по договора за кредит, но съдът намира че следва да присъди дължимите суми в швейцарски
франкове, които да са платими в левовата им равностойност към датата на първоначалното усвояване на кредита,
а именно в левова равностойност към 05.08.2008 г. (В този смисъл решение № 32 от 29.01.2021 г., по т. д. №
2184/2019 г. по описа на ВКС, ТК II отд.). Т.е. прието е че се дължи само чиста сума, без
възнаградителна и мораторна лихва (чл. 22-3 от ЗПК).
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
След анализ на представените документи по делото и допълнително представени от
ищеца банкова и счетоводна информация, експертизата констатира и приема за установено,
че:
По процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL*******, от
22.07.2008г., сключен между банката и ответницата е констатирано усвояване на сумата от
101 754 CHF, при курс на превалутиране 1,********* CHF за 1 €.
Представено по делото е Решение от 05.07.2021г. на СГС, I-16 с-в по гр.дело №
8814/2018г., осчетоводено по кредитната сделка от кредитора, той и ищец по делото.
Всички посочени цифрови изводи по-долу са след прилагането на решението от
кредитора и извършените преизчисления и осчетоводявания по съответните банкови сметки,
отразяващи взаимоотношенията по процесния договор за кредит, и се базират на данните и
документите предоставени от ищеца за целите на експертизата.
Констатират се погашения по двете обслужващи кредита разплащателни банкови
сметки в общ размер на 35 186,24 CHF.
Съгласно представени справки за преизчислен съобразно съдебното решение дълг
към 21.04.2023г. са погасени по пера на вземането, както следва:
- главници в размер на 5 969,74 CHF;
- възнаградителни лихви в размер на 25 563,84 CHF;
- такси в размер на 3 006,78 CHF;
- застраховки в размер на 645,90 CHF.
Заплатени са вноски от № 1 до № 50 по погасителен план, последната заплатена
погасителна вноска е от дата 05.10.2012г. Първата изцяло незаплатена вноска е от датата
05.11.2012г., като за тази дата незаплатени са вноските по главница и лихва. Кредитът е
обявен за изцяло предсрочно изискуем на 20.09.2023г. Към дата на предсрочна изискуемост
непогасени и дължими са 133 погасителни вноски по главници и лихви.
Последното плащане съгласно представено движение по разплащателна сметка с
IBAN ******* с титуляр К.В.К., използвана за обслужваща по кредита е на 15.06.2016 г., с
преизчислен размер по съдебното решение за сумата от 547,69 CHF. Внесени на каса са
4
643,37 лева, с които клиента на банката К.В.К. е закупил валута-швейцарски франкове за
погашение по кредитазаплатени с вноската съгласно преизчисления курс в пълен размер са
задължения по погасителна вноска № 50, падежирала на 05.10.2012 г. на главница в размер
на 495,58 швейцарски франка, и договорни лихви в размер на 52,11 швейцарски франка.
Представя състояние на вземанията по процесния договор за кредит, както следва:
1/ Към дата на исковата молба, 04.12.2023г. по пера на вземането:
- 90 533,83 швейцарски франка - главница за периода от 05.11.2012г. до 03.12.2023г.,
ведно със законната лихва;
- 57 459,31 швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода от 05.11.2012г. до
03.12.2023г.;
- 14 219,64 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие за периода от
05.11.2012г. до 03.12.2023г.;
- 3 329,66 швейцарски франка - такси за периода от 15.09.2016г. до 03.12.2023г.;
- 181,93 швейцарски франка - застраховки за периода от 15.09.2016г. до 03.12.2023г.
- 180 лева - разноски по уведомяване за периода от 03.11.2023г. до 03.12.2023г.
- 637,21 лева - разходи за подновяване на ипотека за периода от 17.07.2018г. до
03.12.2023г.
2/ Към датата на представяне на данните за целите на експертизата, съгласно
предоставена справка за състояние на дълга към 22.07.2024г. вземането е разпределено по
пера и дължими суми, както следва:
Спорни съдебни вземания за разноски – 42 426,02 BGN;
Присъдени съдебни вземания за разноски - 1 874,20 BGN;
Обща сума: 44 300,22 BGN
Спорни съдебни вземания за главници - 90 533,83 CHF;
Спорни съдебни вземания за лихви - 756,99 CHF;
Присъдени съдебни вземания за главници - 5 250,44 CHF;
Законови лихви - 11 319,17 CHF
Задбалансови съдебни спорни вземания за лихви - 70 921,96 CHF.
Общо 178 782,39 CHF.
от правна страна:
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока (чл. 430 от ТЗ).
I. Ответникът е потребители по смисъла на чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13 (§ 13, т.1
от ДР на ЗЗП), а ищецът – търговец, чл. 2, б. "В" от Директивата и (§ 13, т.2 от ДР на ЗЗП).
Съдът може да констатира и служебно неравноправна клауза - Р. № 23 от 07.07.2016г.
5
по т.д. № 3686/14г. на ВКС ТК, I т.о. Всички клаузи, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия – чл. 146, ал. 2 от ЗЗП (чл. 3 на Директива 93/13 /
Решение на № 98/25.07.17г. по т.д. № 535/16г. на ВКС, І т.о.).
Така и Решение № 299 от 15.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2023/2017 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията А.Б.: Една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:
1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да
създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена във вреда на
потребителя; и например С-745/19 Eurоbаnk Вulgаrіа.
В предходното решение е прието, че договорът е недействителен – чл. 22-3 от ЗПК и
чл. 14 от ЗПК (отм.), а не само отделна негова клауза. Дори да се счете нещо различно
(предвид недобрата обосновка/редакция), настоящият решаващ орган може да констатира, че
става въпрос за пълна недействителност.
Така, според т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. на ВКС по тълк. д. №
3/2016г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Б. и Е.В., решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право (става въпрос за порока на договора или като
минимум на отделна негова клауза). Предходният иск най-вероятно не е бил частичен,
освен, ако се приеме, че дългът е възлизал на 120 556,10 CHF, а се претендира
неконкретизирана част от тях – 70 981 CHF. Ако става въпрос за конкретни вноски (а не
процент от общ дълг), искът е пълен (арг. за това е че се претендират вноските, които са
падежирали). Изложеното е само за пълнота. И в двата случая (във втория – пълна
претенция, по арг. на по-силно основание /a fortiori/) следва да се счете, че сделката е
порочна, като пороците са няколко и то съществени. Двустранната сделка не може да се
съхрани без проблемните договорки (чл. 26, ал. 4 от ЗЗД), съобразно и посоченото по-долу.
Така например:
1. обстоятелството е констатирано и в предходното производство – непредставена на
информация относно риска по отношение на чуждата валута. Доктрината приема (проф. К.),
че Договорът при общи условия (като се има предвид, че общи условия, предоставени на
различен материален носител, и такива инкорпорирани в теста на договора, юридически е
едно и също) се тълкува по общите правила на чл. 20 от ЗЗД. Обстоятелството, че общите
условия се изготвят от една от страните, не може да не се вземе под внимание при
тълкуването им, което по правило следва да е ограничително и във вреда на техния автор -
чл. 147, ал. 2 от ЗЗП. От друга страна, при тълкуването следва да се акцентира не толкова
върху действителната обща воля на страните (която всъщност е едностранната воля на
страната, която ги е изготвила), колкото върху обичаите в практиката и добросъвестността.
Банката е била длъжна предварително (преди подписването на договора) да сподели
прогнозата за изменението на курса на франка с потребителя и анализът си на изменението
на курса от кризата до сключване на договора; че макар дълго време франкът да е бил валута
6
с постоянен курс постепенно и последователно от началото на кризата започва да поскъпва
спрямо лева. Това е така, тъй като не може на обикновен потребител да му се вмени в
задължение да познава тези обстоятелства без дори да му е разяснено обстоятелствено, че
има такива рискове. Степента на недобросъвестност се увеличава колкото по-дълъг е
периодът на постоянно увлечение на франка и то по време на последвалите финансови
кризи. Изложеното е в контекста на евентуалното внушение за сигурност.
Според C‑186/16: … относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се
тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на естеството, общата структура и
разпоредбите на съответните договори за кредит, както и на правния и фактическия контекст, в който те се
вписват, дали съответната клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил
отпуснат, отразява законови разпоредби на националното право по смисъла на член 1, параграф 2 от тази
директива. В противен случай националният съд трябва да приеме, че тази клауза попада в обхвата на понятието
„основен предмет на договора“, което я изключва от разглеждането на нейния евентуално неравноправен
характер. Такъв би могъл да е случаят на клауза, включена в договор за кредит, съгласно която
кредитополучателят трябва да върне сумата в същата валута, в която тя е предоставена.
Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език предполага клаузата, свързана
с погасяването на кредита в същата валута, да бъде разбрана от потребителя както от формална, така и от
граматическа гледна точка, а също по отношение на конкретния обхват, в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи
възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е договорен, но и да
прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
Това изискване въпреки това не би могло да стигне дотам, че да наложи на продавача или доставчика да
предвиди и информира потребителя за последващите непредвидими развития, като тези, които характеризират
колебанията в обменните курсове на разглежданите в главното производство валути и този продавач или
доставчик да поеме последиците от това.
… че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на
страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел
разумно да предвиди при сключването на договора. Тази неравнопоставеност обаче не може да се преценява в
зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които
продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди“ (допълнителна
аргументация е изложена и в Решение от 20.09.18г. по дело С-448/17 – Словакия).
Съгласно Решение по дело С-212/20 на Съда на ЕС: Член 5 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се
тълкува в смисъл, че съдържанието на клауза от договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и
потребител, която определя курс купува и курс продава на чуждестранната валута, в която се индексира
кредитът, трябва да позволи на потребител, който е относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, да разбере въз основа на ясни и разбираеми критерии начина на опреД.е на
обменния курс на чуждестранната валута, използван за изчисляване на размера на погасителните вноски,
така че този потребител да може да определи самостоятелно във всеки един момент прилагания от
продавача или доставчика обменен курс.
Членове 5 и 6 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националният съд,
който е установил неравноправния характер на клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и
потребител по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, да тълкува тази клауза, за да неутрализира
нейния неравноправен характер, дори това тълкуване да съответства на общата воля на страните по договора.
С-118/17, т. 54: От друга страна, следва също да се уточни, че макар в решение от 30 април 2014 г., K.
и K.R. (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 83 и 84), Съдът да признава възможността за националния съд да замени
7
неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от вътрешното право, за да запази действието на договора, от
практиката на Съда следва, че тази възможност е ограничена до случаите, когато обезсилването на договора в
неговата цялост би могло да изложи потребителя на особено неблагоприятни последици, които да му се отразят
като наказание (вж. в този смисъл решения от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés, C‑96/16 и
C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 74 и от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring, C‑51/17, EU:C:2018:750, т.
61); в същия смисъл и С-260/18, т. 44-5, 56-7: Съдът впрочем вече е приел, че клаузите относно валутния
риск определят основния предмет на договор за кредит като разглеждания в главното производство, поради
което обективната възможност за запазване на договора за кредит, разглеждан в главното производство,
при тези обстоятелства се оказва несигурна (вж. в този смисъл решение от 14 март 2019 г., Dunai, C‑118/17,
EU:C:2019:207, т. 48 и 52 и цитираната съдебна практика); … че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска възможността национална юрисдикция, след като установи неравноправния
характер на някои клаузи от договор за кредит - индексиран в чуждестранна валута и предвиждащ лихвен
процент, пряко обвързан с междубанковия лихвен процент за съответната валута - да счете в съответствие с
вътрешното си право, че посоченият договор не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като
премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора.
… член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че последиците
за положението на потребителя, предизвикани от обезсилването на договор в неговата цялост, така както са
посочени в решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282), трябва да се преценят
предвид съществуващите или предвидимите обстоятелства към момента на спора и от друга страна, че за целите
на тази преценка волята, изразена от потребителя в това отношение, е определяща.
… член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска запълването на
празнотите в договор, образувани поради премахването на съдържащите се в него неравноправни клаузи, само
чрез национални разпоредби с общ характер, съгласно които предвидените последици от правна сделка се
допълват по-специално с последиците, произтичащи от принципа на справедлИ.ст или обичаите.
В Определение № 141 от 23.05.2022г. на ВКС по т.д. № 657/2021г., II т.о., ТК,
докладчик председателят Камелия Ефремова е засегнат проблема за кредитния риск.
Настоящият състав приема, че клаузата е недействителна.
2. Съгласно Решение № 92/09.09.2019г. по т.д. № 2481/2017г. на ВКС, ІІ ТО -
произтичащата от чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит,
даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не
обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в
размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти
и договорна надбавка, но, отново според Cъдa нa EC в Люĸceмбypг, в тoзи cлyчaй нaциoнaлният cъд
мoжe дa ce пoзoвe и нa диcпoзитивнa paзпopeдбa oт нaциoнaлнoтo пpaвo, aĸo тaĸaвa cъщecтвyвa (тaĸa в
Peшeниeтo пo cъeдинeни дeлa С‑70/17 и C‑179/17 Аbаnса Соrроrасіón Ваnсаrіа ЅА и Ваnkіа ЅА), нo caмo aĸo тoвa
нямa дa дoвeдe дo cъщecтвeни нeблaгoпpиятни пocлeдици зa пoтpeбитeлитe.
3. Според Р. № 66 от 29.07.2019г. на ВКС, т.к., II т.о., № 1504/2018г. и Решение № 101
от 19.08.2019г. на ВКС по т.д. № 439/2017 г., II т.о., ТК, докладчик съдията П.Х. се сочи:
Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на основание чл.
294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху
които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. И двете
8
решения са постановени по отношение на този ищец.
Такива уговорки са налице, съобразно констатацията на решаващия орган в „от
фактическа страна“, а и тези на в.л.-е. Те са недействителни (Решение № 205 от 7.11.2016 г.
на ВКС по т.д. № 154/2016г., I т.о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова).
4. Таксите за обслужване на кредита всъщност повишават лихвения процент – такива
не се дължат, считано от 23.07.2014г., поради нормативна забрана – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК –
нормата е приета 2014г., т.е. тя действа занапред, тъй като е императивна – в защита на
потребителите, и урежда правоотношението в периода от 2015г. – изложеното се отнася до
цялата допълнителна защита, предоставена на потребителя от действащия закон в сравнение
с отменения (Решение № 60071 от 30.07.2021г. на ВКС по т. д. № 1453/2020г., I т.о., ТК,
докладчик съдията Кристияна Генковска, Определение № 60451 от 3.06.2021г. на ВКС по
гр.д. № 850/2021г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева и Решение № 3183 от
3.05.2019г. на СГС по гр.д. № 13872/2017г.: Видно от Мотивите към Закон за изменение и допълнение
на закона за потребителския кредит (№ 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42 НС, налични на официалния сайт на
парламента - https: //www. parliament. bg/bills/42/454-01-8. pdf), целта на новата разпоредба на чл. 10а ЗПК е
регулиране на таксите: "... Друг идентифициран проблем са редица такси, свързани с отпускане, обслужване и
погасяване на кредита (такса за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за
оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно
погасяване и др.) Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на
определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за
които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни
за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. " (из Мотивите към
Законопроекта). Т. е. разбирането на законодателя, отразено във въведената с чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана, е, че
одобрението за кредит и последващото му усвояване и управление са част от присъщата дейност на банката по
предоставяне на кредита и за тях не следва да се събират такси. … От гледна точка на действията, извършвани от
банката в процедурата по реструктурирането – събиране на информация и оценка на кредитоспособността на
клиента, включително чрез справки в различни институции, изискващи плащане на такси, то това са присъщите
действия по одобрение за отпускане на кредит, а както бе посочено по горе, волята на законодателя, изяснена в
мотивите към законопроекта, е да не се събират такси за одобрение и усвояване на потребителски кредити).
Спокойно може да се приеме, в тази ситуация, че управление и обслужване на
кредита са и синоними.
Предвид изложеното по-горе като практика, най-вече тази на съда на ЕС,
решаващият орган намира, че клаузите относно отпускането на кредита в CHF и начина на
връщане на заема не могат да се заместят от повелителни норми на закона (чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД). Те са опорочили цялата сделка. Кредитната институция е предоставила в заем сума,
като кредитния риск е прехвърлен изцяло на по-слабата страна, която не притежава и
професионални познания в областта. Освен това, изначалната идея на банката при
сключването на тези (типови) договори вероятно е била да се генерира постоянна печалба от
превалутирането, която, именно и по тази причина, е усложнено и във вреда на потребителя
– арг. и от чл. 1 от договора. Идеята е да се печели от самата разлика в курсовете „купува“ и
„продава“. Потребителят обикновено няма швейцарски франкове и плаща в лева или
евентуално в друга разпространена валута (обикновено евро). Валутата може да се набави и
от друга банка, но там вероятно би имало такса, а оскъпяването (курсове купува/продава) би
9
било идентично. По тази причина подобен подход е малко вероятен.
Ако договорът е недействителен по смисъла на чл. 23 от ЗПК (а и ЗЗП), се дължи
само чистата сума на предоставените средства. Същевременно, договорът е сключен преди
приемането на действащия ЗПК, но, нормативният акт е императивен и преуреждаурежда
занапред всички сключени до този момент двустранни сделки. Съображението е, че това е
хипотеза на нормативно прието разбиране на морал и ако някаква предходна клауза му
протИ.речи, тя следва да се счита нищожна имена на това основание (чл. 26 от ЗЗД –
накърняване на добрите нрави).
Както българският правопорядък, така и европейското право, предоставят засилена
защита на уязвими обществени прослойки – най-вече потребители и работници – т. 14 от
преамбюла от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета от 12
декември 2012 година; и например: Решение № 83 от 12.05.2022г. по гр. д. № 2859/2021г.,
г.к., ІІІ г.о. на ВКС.
II. предметът на предходното производство би следвало да бъде целият дълг, а не
само до 02.0.2018г.. Подходът на банката е странен, тъй като при предсрочна изискуемост се
дължи изцяло (същото се отнася и до недействителна сделка). Предявяването на вземането
на части (или същински частичен иск) е допустим процесуален подход, но все пак следва да
се съобрази, че за това в случая няма обективна причина, освен, за да се спестят разноски по
иск, което очевидно е проблемен. Иначе банката разполага със средства, за да покрие
разходите по производството.
Съобразно изложеното, е налице разминаване между петитума и решението на съда.
То е много по-ограничено от искането (обхваща само периода от 10.01.2016г. до 01.07.2018г.
Остатъкът е отхвърлен поради ненастъпил падеж /което всъщност не отговаря на
действителността/).
Периодът от 10.01.2016г. до 01.07.2018г. не е предмет на иска, съобразно посоченото
в исковата молба (л. 8). Неправилно обаче банката приема, че проблемът, което вече е
констатиран обхваща само клаузата на чл. 6, ал. 2. Напритив, изрично се сочи, че в тази
хипотеза се дължи само получената сума, без възнаградителна, мораторна лихва, разноски и
т.н.
Предоставената сума е била в размер на равностойност в CHF на 61 000 € - 1,5 %
(такса усвояване) = 64 025 €. Според предходното решение сумата възлиза на 98 564,64 CHF
(около 1,619 € = 1 CHF /https://bg.calcprofi.com/exchange-skorost-istoriya-evro-da-se-
shveitsarskiya-frank.html/) – 1,5 % = 97 086,17 CHF.
Предмет на диспозитива на предходното производство са 5 250,44 CHF.
Погасените суми, според подробната справка към исковата молба (л. 20-36, а и
според експертизата), възлизат на 5 969,73 CHF (тук влиза и присъдената сума /без нея –
719,29 CHF/) + 25 563,84 CHF + 3 006,78 CHF + 645,90 CHF = 57 007,03 CHF.
97 086,17 CHF - 57 007,03 CHF = 40 079,14 CHF.
Последната погасителна вноска е от 05.11.2012г. Тогава курсът е бил около 1,2 към 1.
10
Оскъпяването на евро/лева следва да се съобрази (Решение № 168 от 29.01.2021 г. на ВКС по
т. д. № 2184/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Е.В., постановено по отношение на
същата финансова институция и тип кредит).
На основание чл. 162 от ГПК, решаващият орган приема, че дългът възлиза на 30 000
CHF, дължими в лева по курса към 05.08.2008г. (момента на усвояване, приет в предходното
решение).
Доводът, сторен в о.с.з. от страна на ответника, че жилището е продадено в полза на
банката, е прекрутиран (доколкото няма отговор, съответно и факти, които да се установят),
а не се подкрепя и от счетоводните констатации.
III. съгласно нормата на чл. 50, ал. 5 от ГПК, връчването на кредитни и финансови
институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и
презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на
пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес. Т.е.:
- единния портал за електронно правосъдие;
- квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
(ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; или
- системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление .
Законодателят не прави разлика относно вида представителство (където законът не
различава, не бива и ние да различаваме – ubi lex non distinguit, nec nos distinguere debemus).
Ако се приеме, че процесуалното представителство от адвокат би довело до различен извод,
правилото би се обезсмислило. То би могло да се заобиколи много лесно и това ще бъде
масовата хипотеза (по арг. за обратното и чл. 50а от ЗА).
Доводът, изложен в молба от 17.05.2024г. граничи със злоупотреба (нарушение на чл.
3 от ГПК, доколкото самият процесуален представител е наясно с целта на законодателното
решение).
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената
част от исковете:
ако, материалният интерес възлиза на: 343 903,81 лева = а общите разноски на
34 402,01 лева, то
уважената част от иска: 62 100 лева = 6 212,10 лева, дължими разноски.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД,
във вр. с чл. 23 от ЗПК, Р. Т. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. „******* да заплати на
"Ю.Б." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „*******
представлявано от Д.Ш. и П.Д. – Изпълнителни директори, съд.адр.: гр. София, ул. „***
******* тел.: *******, чрез адв. Д. М., e-mail: ************** (EПЕП – л. 99), следното:
- сумата от 30 000 (тридесет хиляди швейцарски франка) CHF, дължими в лева по
курса към 05.08.2008г., недоизплатена главница по Договор за потребителски кредит от
същата дата, сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023г. до
окончателното ù изплащане (IBAN: ****** ***********, като ОТХВРЪЛЯ претенцията за
горницата до пълния предявен размер от 165 724,37 (сто шестдесет и пет хиляди
седемстотин двадесет и четири швейцарски франка и тридесет и седем сантима) CHF,
както и за сумата от 817,21 (осемстотин и седемнадесет лева и двадесет и една стотинки)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 6 212,10 (шест хиляди двеста и дванадесет лева и десет стотинки
стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12