РЕШЕНИЕ
№ 4129
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. А.ова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330112831 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата Д. Д. П.,
ЕГН ********** дължи на С. А. К., ЕГН ********** сумата 4100 ( четири хиляди и сто )
лева, на М. Н. Д., ЕГН ********** сумата от 1025 ( хиляда двадесет и пет ) лева и на П. Н.
Д., ЕГН ********** сумата от 1025 ( хиляда двадесет и пет ) лева, представляващи получени
без основание суми, ведно със законна лихва считано от ***** г. до окончателното им
погасяване, като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № **** от **** г. по ч.гр.д. № ***** г. на PC – Пловдив.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Н. Р. К., ЕГН
**********, починал на ***** г.; че след смъртта му установили, посредством справка в
„БАНКА ДСК“ ЕАД, че на ***** г. Н. К. е превел от своята банкова сметка с IBAN: **** на
ответницата Д. Д. П. по нейна банкова сметка с IBAN: ******, сумата от 6150 лева. Твърдят,
че не е съществувало каквото и да било правно основание за получаване на тази сума,
поради което ответницата следва да им я върне на плоскостта на неоснователното
обогатяване, съобразно наследствените им квоти.
С писмен отговор ответницата Д. Д. П., ЕГН ********** възразява за
неоснователност на предявените искове. Сочи, че сумата от 6150 лева е била отпусната на
наследодателя на ищците на основание банков кредит, който той изтеглил за да помогне на
свой роднина, а именно на ищцата М. Н. Д., която ответницата към онзи момент мислела за
негова дъщеря. Сочи, че през *** г. била помолена от М. Н. Д. да получи по своя банкова
сметка въпросната сума, като я изтегли и й я предаде. Молбата била мотивира с това, че М.
Н. Д. обяснила, че сумата по кредита е предназначена за нея, но не може да получи сумата
по своя банкова сметка, тъй като банковите й сметки са запорирани. Помолила ответницата
да изтегли сумата и да й я предаде в брой. Ответницата се съгласила, като след получаване
на сумата на **** г., я изтеглила на каса и я предала на М. Н. Д.. През **** г. ответницата
1
била извикана от органите на МВР за да даде обяснения по повод постъпил сигнал от Н. К.
против М. Н. Д., който се чувствал измамен, защото М. Н. Д. отказвала да заплаща сумите
по отпуснатия му кредит. Ответницата сочи, че в хода на проверката се установило именно
това, че тя е получила сумата и е предала същата на М. Н. Д.. През юни **** г. ответницата
била помолена от М. Н. Д. да и даде заем от 2000 лева, което отказала да направи. М. Н. Д.
заплашила ответницата, че след като отказва, то тогава ще бъде задължена да изплати цялата
сума по банковия превод
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за допустими и основателни, по следните съображения:
Предявени са субективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.
В тежест на ищците е да докажат, че ответницата е получила процесната сума от
техния наследодател, който факт е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване с
доклада по делото. Тоест съдът приема този факт за установен.
При това положение ключов за изхода на правния спор е въпросът дали е налице
основание, оправдаващо осъщественото имуществено разместване между ответницата и
наследодателя на ищците. В тази връзка именно в тежест на ответницата е да установи, че
сумата е получена от нея на валидно правно основание. Ответницата по същество поддържа,
че получила сумата със задължение да я предаде на М. Н. Д., което задължение твърди, че е
изпълнила. Това възражение следа да се квалифицира или като възражение за наличие на
мандатен договор, или пък като договор делегация.
По делото не се установи да е налице каквото и да било основание, на което
ответницата да е получила по банков път сумата от 6150 лева. Напротив, съдът намира за
нелогична развитата от ответницата теза, че тъй като наследодателят на ищците искал да
изтегли кредит, с който да помогне на М. Н. Д., негова племенница и наследник по закон, то
последната помолила ответницата сумата по отпуснатия кредит да се преведе по сметка на
ответницата, след което тя да я изтегли и предаде на ръка на М. Н. Д., тъй като сметките й
били запорирани. Подобни действия влизат в противоречие с правилата на опитността и
здравия разум. Дори и да се допусне, че банковите сметки на М. Н. Д. са били запорирани,
то наследодателят на ищците е могъл да изтегли предоставената му в заем сума и да я
предаде на М. Н. Д. без каквото и да било участие на ответницата. Изобщо ролята на
ответницата като своеобразен посредник в тези отношения е изключена от гледище на
какъвто и да било правен мотив. Много по-логична, а и подкрепена с приетите по делото
гласни доказателства, е тезата на ищците, че ответницата е получила за себе си процесната
сума, като е измамила техния наследодател. Последното обаче е без пряко значение за
изхода на делото, поради което и съдът не дължи обсъждането му в детайли. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Пищялков, който е съпруг на ответницата, а именно, че
е видял как ответницата изтегля сумата на гише и я предава на М. Н. Д.. Свидетелят е
заинтересован от изхода на делото. Показанията му не се подкрепят от приетия по делото
доказателствен материал и съдът не им дава вяра. Отделно, налице е забрана по чл. 164,
ал.1, т.3 ГПК, тъй като се касае до установяване на мандатен договор на стойност над 5000
лева.
С оглед изложеното се налага извод за основателност на предявените искове.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че на основание чл. 55, ал. 1,
2
предл. I ЗЗД Д. Д. П., ЕГН ********** дължи на С. А. К., ЕГН ********** сумата 4100 (
четири хиляди и сто ) лева, на М. Н. Д., ЕГН ********** сумата от 1025 ( хиляда двадесет и
пет ) лева и на П. Н. Д., ЕГН ********** сумата от 1025 ( хиляда двадесет и пет ) лева,
представляващи получени на **** г. от Н.Р. К., наследодател на ищците, без основание
суми, ведно със законна лихва считано от **** г. до окончателното им погасяване, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** от
*** г. по ч.гр.д. № **** г. на PC – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./_________________
3