Решение по гр. дело №320/2025 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 391
Дата: 13 ноември 2025 г.
Съдия: Андрей Иванов Николов
Дело: 20251230100320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. П. 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100320 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „АПС Б. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Б.” № ***, ЕИК *****, твърди, че между „Ст.-Кр.“ АД (като кредитодател) и
ответника (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, с № 584901/11.12.2019 г.
Пояснява, че по силата на тази сделка кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя сумата от 200 лв. – главница, като е било уговорено и заплащането
на възнаградителна лихва, както и на неустойка, при непредоставяне на обезпечение.
Изтъква, че кредитът е следвало да бъде изплатен посредством една вноска, отразена в
нарочен погасителен план, с краен падеж на 10.01.2020 г., което кредитополучателят не
е сторил. Смята, че понастоящем кредитните задължения възлизат на: 200 лв. –
неплатена главница; 6 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 11.12.2019 г. до
10.01.2020 г.; 656,22 лв. – неустойка, дължима поради непредоставено обезпечение, и
126,56 лв. – лихва за забава (мораторна лихва), начислена върху главницата, за периода
от 10.01.2020 г. до 12.12.2024 г. Допълва, че кредитодателят (като цедент) му е
прехвърлил вземанията, произтичащи от описаното правоотношение, съгласно
сключения помежду им Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
22.03.2024 г., за което кредитополучателят е бил уведомен преди образуването на
делото, а в условията на евентуалност – в хода на същото. Уточнява, че за визираните
1
задължения е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била
връчена на ответната страна (като длъжник в заповедното производство) при
условията на чл. 47, ал. 5 от с. к. Иска постановяване на съдебно решение, с което да
бъде признато съществуването на вземанията. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – И. В. Т., с адрес в гр. П., ж. к. „Ц. С.“ № **, ет. *, ап. **, ЕГН
**********, се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Е. С.
от Адвокатска колегия - гр. Бл. Последната оспорва ищцовите претенции и настоява за
тяхното отхвърляне. Застъпва финална позиция, че не е надлежно доказано
предоставянето на кредитната сума в полза на ответника, а самият договор
противоречи на повелителни правила на ЗПК.

Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
1.1.) Предмет на разглеждане са установителни искови претенции по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за
главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК (23.12.2024 г.) до погасяването;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за
договорната лихва;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 във
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД – за неустойката;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД – за мораторната лихва.
1.2.) Вземанията по предявените искове попадат в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1288/23.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 2095/24 г. на
Районен съд – гр. П.(приложено към настоящото дело).
1.3.) Препис от заповедта, по която ответникът има качеството на длъжник, му е
бил връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от с. к., ищецът е релевирал исковите претенции за съществуването на задълженията.
1.4.) Ето защо обсегът на сегашното дело касае анализиране на предпоставките,
формиращи фактическите състави на материалните притезателни права, до които се
отнасят исковете, и съобразяването им на фона на установените факти.

2. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
2.1.) В принципен план уважаването на исковете, поставени за решаване, е
детерминирано от кумулативното наличие на съответните законови предпоставки,
както следва:
2
- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено
между цедента (кредитодател) и ответника (кредитополучател) по силата на твърдения
договор за кредит; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от кредитодателя на
кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане; 4/ придобиване на
вземането от ищеца, посредством сочената цесия; 4/ уведомяването на
кредитополучателя за цесията и 5/ непогасяване на задължението.
- За договорната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и
кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна
на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа
на задължението за нейното заплащане; 3/ непогасяването на вземането, свързано с
нея, и 4/ включване на договорната лихва в обхвата на цесията.
- За неустойката – 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното
отношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателя на неустойка в даден
размер; 2/ настъпване на условията, обуславящи възникването на неустойката, и 3/
непогасяване в срок на задължението, гарантирано с неустойката, както и
непогасяване на самото неустоечно вземане.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
2.2.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи
положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответника – погасяването на
задълженията, както и обстоятелствата, обуславящи поддържаните пороци на
кредитния договор.
2.3.) Сключването на процесната сделка, по която „Ст.-Кр.“ АД има качеството
на кредитодател, а ответникът – на кредитополучател, е станало по реда на чл. 6
ЗПФУР и се доказва от приложените към исковата молба документи, обективиращи
самия кредитен договор, както и заявяването от ответника на отпускането на кредита.
2.4.) От съдържанието на договора се изясняват и базисните параметри на
кредитното облигационно отношение, включващи:
- главница – 200 лв.;
- годишен процент на разходите – 42,58 %, като липсва отразяване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, по начина, определен
в Приложение № 1 на ЗПК;
- годишен лихвен процент – 36 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 206 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 6 лв.;
- погасяване – чрез 1 вноска, разписана в нарочен погасителен план, с
падеж на 10.01.2020 г.
3
2.5.) Вземанията по обсъжданата кредитна сделка са били прехвърлени от
кредитодателя (като цедент) в полза на ищцовото дружество (като цесионер),
съобразно цитирания по-горе договор за цесия и препис-извлечение от приложението
към него, които също са част от събраната доказателствена съвкупност.
2.6.) Известяването на ответника за цедирането на вземанията по кредита е
станало в хода на сегашния исков процес, доколкото с връчването на препис от
исковата молба и от нейните приложения той е получил копие от цесионния договор и
от уведомлението на цесията.
2.6.1.) Без значение е обстоятелството, че ответната страна се представлява
от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на представител се
смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави
разлика между договорен (доброволен) и особен представител.
2.6.2.) Уведомяването на длъжника за цесията чрез връчване на препис от
исковата молба е фактическо обстоятелство, настъпило след започването на делото,
което съдът е длъжен да зачете, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (вж. Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/13 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/13 г., II т. о.
на ВКС).
2.6.3.) Възможността такова уведомяване да се случи посредством
депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които
установяват прехвърлянето, се допуска и в облигационноправната доктрина (вж. Ал.
Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова
редакция и допълнение от П. Попов, София, 2002 г., стр. 487).
2.6.4.) Извън казаното в предходните три абзаца, важно е да се отбележи
още, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за
цесията, само ако твърди, че вече е изпълнил на предишния си кредитор или на
овластено от него лице. При липсата на възражения и на доказателства от подобен
порядък, както е в настоящата хипотеза, щом като длъжникът вече е известен за
цесията (макар и чрез връчване на препис от исковата молба), то той не би могъл да
оспорва претенцията на цесионера за реално изпълнение само поради липсата на
уведомяване, след като не е изпълнил на първия кредитор (вж. Решение №
40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/09 г., I т.о. на ВКС и Определение № 987/18.07.2011 г.
по гр. д. № 867/11 г., IV г.о. на ВКС).
2.7.) Не е проведено надлежно доказване от ищеца относно усвояването на
кредитната сума от страна на ответника. В тази насока и въпреки изричните
възражения на особения представител на ответника, ищецът е ангажирал единствено
документ, наречен „разписка за извършено плащане“ от 11.12.2019 г. Макар в този
документ да е вписано, че касае плащане на 200 лв. по процесния кредит в полза на
ответника, от съдържанието му по никакъв начин не се установява действителното
4
предоставяне на кредитната сума в полза на последния. Документът не е подписан за
ответника и практически в него липсва изявление на същия за получаване на сумата,
до която се отнася поддържаното плащане.
2.8.) Същевременно договорът, на който се основават ищцовите претенции, е
недействителен по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, след като в него отсъства
каквото и да било конкретно визиране как всъщност е бил е бил формиран годишният
процент на разходите по кредита.
2.8.1.) Договорът категорично разкрива признаците на такъв за
потребителски кредит по чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от
12.05.2010 г.). Ответникът е физическо лице, за което няма данни при встъпването в
кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или
търговска дейност, а кредитодателят е търговско дружество, част от чиято базова
дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити (заеми).
Следователно, при сключването на договора, кредитодателят е действал като
„кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ответникът е
имал качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от
същия закон.
2.8.2.) Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че
договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по
начина, определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна
разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма
за действителност на договора за потребителски кредит. В коментирания аспект
допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по
потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).
Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в
Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото
(смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от същия закон
водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на
цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и
5
компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият
алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен
процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. №
3025/17 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. №
229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. №
256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. №
110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д.
№ 670/23 г., І т. о. на ВКС).
2.8.3.) Когато договорът за потребителски кредит е недействителен по чл.
22 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него – чл. 23 от с. з.
2.8.4.) Понеже обсъжданата недействителност, както и механизмът за
уреждане на последиците й, са специални спрямо общата уредба на аналогичните
материалноправни институти в ЗЗД, при установяването й в хода на исковото
производство, съдът е длъжен да признае с решението си дължимата главница по
недействителния договор за потребителски кредит, без да не е нужно нейното връщане
да се извършва в отделна съдебна процедура по чл. 55 ЗЗД (вж. Решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 60186/28.11.2022
г. по т. д. № 1023/20 г., I т. о. на ВКС и Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. №
2024/22 г., I т. о. на ВКС).
2.8.5.) В настоящата хипотеза, след като изобщо не е доказано усвояването
на кредитната сума от страна на кредитополучателя, очевидно липсва невърната чиста
стойност от кредита, която да се дължи.
2.9.) В обобщение се налага финалният извод, че ищцовите претенции подлежат
на цялостно отхвърляне.

3. По съдебните разноски:
3.1.) Изходът от спора дава право на съдебни разноски само на ответника (чл.
78, ал. 3 ГПК).
3.2.) Той обаче не е направил съдебно-деловодни разходи, който да му бъдат
присъждани.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П. Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АПС Б. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Б.” № ***, ЕИК ******, предявени срещу И. В. Т., с адрес в
6
гр. П., ж. к. „Ц. С.“ № **, ет. *, ап. **, ЕГН **********, с които се претендира да
бъде признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че последният дължи на
първото следните суми, попадащи в предметния обсег на Заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 1288/23.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 2095/24 г. на Районен съд –
гр. П. а именно:
- 200 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, с № 584901/11.12.2019 г.,
сключен между „Ст.-Кр.“ АД (кредитодател) и И. В. Т. (кредитополучател), вземанията
по който кредитен договор за били прехвърлени от „Ст.-Кр.“ АД (цедент) в полза на
„АПС Б. Б.“ ЕООД (цесионер), съгласно сключения между тях Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2024 г., до погасяването;
- 6 лв. – договорна лихва по кредита, дължима за периода от 11.12.2019 г.
до 10.01.2020 г.;
- 656,22 лв. – неустойка по кредита, дължима поради непредоставено
обезпечение, и
- 126,56 лв. – лихва за забава (мораторна лихва), начислена върху
главницата, за периода от 10.01.2020 г. до 12.12.2024 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред Окръжен
съд – гр. Бл. в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П.

Съдия при Районен съд – П. _______________________
7