Р Е Ш Е Н И Е № 185
гр. Пловдив, 30.03.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в публично
заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ : МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при участието на секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 220 / 2019 г. по описа на
ПОС, намира за установено следното:
Делото е образувано по искова молба вх. №
8895/19.3.2019 г., подадена от С.Ж.,
действаща в качеството ѝ на синдик на „ПАЛАС - 27” ЕООД, ЕИК ********* /в
несъстоятелност/ против „ПАЛАС -27” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов” № 33 и
физическото лице И.С.И. ***.
С исковата молба са предявени кумулативно
съединени исковe с правно основание чл. 135 от ЗЗД и 108 от ЗС.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
С решение от 23.03.2018 г., постановено по т.д. №
324/2017 г. на ОС - Пловдив, била обявена неплатежоспособността на „ПАЛАС – 27“
ЕООД, ЕИК *********, с начална дата 31.12.2015 г., като било открито производство по несъстоятелност. С решение от 15.10.2018 год.
дружеството било обявено в несъстоятелност.
По силата на договор, сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите от 16.12.2013 год. между „Палас-27“ ЕООД, в
качеството на купувач и физическите лица И.В.и В.В., в качеството на продавачи,
бил сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил „Порше Кайен ГТС“ с рег.
№ *******. Вещта била закупена от купувача „Палас – 27“ ЕООД за сумата 14 900 лв.
Впоследствие, на 27.02.2015 год. дружеството
сключило договор за продажба на този автомобил, по силата на който прехвърлило
собствеността върху вещта /вече с рег. № ********, индивидуализиран със същите
номера на двигател и рама/ на купувача И.С.И. срещу сумата от 2 000 лв. с ДДС.
Отчуждителната сделка била извършена след възникването на вземането на един от
кредиторите в производството по несъстоятелност – „Баумаш – 70“ ЕООД /н./
спрямо „Палас – 27“ ЕООД. То било установено със сила на пресъдено нещо с решение
№ 507 от 05.11.2013 год. по т.д. № 877/2011 год. по описа на ОС – Пловдив. По
силата на посоченото решение „Палас-27“ ЕООД било осъдено да заплати на „Баумаш
– 70“ ЕООД дължимата цена по договор за продажба на стоки – бетон, обективиран
във фактура № 2083 / 2010 год., в размер на 77 472 лв., ведно със
законната лихва от 18.11.2011 год. до окончателното плащане, както и
обезщетение за забава в размер на 13 785.99 лв. за периода от
датата на издаване на фактурата до датата на предявяване на иска. Вземането на
този кредитор било предявено в производството по несъстоятелност. Изложен е
довод, че всяка разпоредителна сделка, извършена от несъстоятелния „Палас – 27“
ЕООД след възникването на вземането на кредитора „Баумаш – 70“ ЕООД, била
увреждаща кредиторите сделка.
Процесната сделка по продажбата на лекия
автомобил била извършена със знанието и ясната цел да бъдат увредени
кредиторите на отчуждителя. Третото лице – приобретател по сделката – И.С.И.
бил свързано лице с отчуждителя /син на едноличния собственик на капитала и
управител на дружеството В.П.И./, знаел е и е целял да увреди интересите на
кредиторите на продавача. Поради това именно продажната цена по сделката била
по-ниска от пазарната.
Според ищеца е налице фактическият състав на чл.
135, ал. 1 от ЗЗД – сделката от
27.02.2015 год. довела до редуциране на масата на несъстоятелността и увредила
правата и интересите на кредиторите на дружеството.
Акцентира се върху обстоятелството, че дори
разпоредителна сделка с вещни права на реалната им цена или на цена по-висока
от реалната, същата би била увреждаща кредиторите, тъй като трансформира едно
имущество в друго и затруднява удовлетворяването им.
Във връзка с предявения обусловен иск е изложено
фактическо твърдение, че понастоящем лекият автомобил се владеел и ползвал от
купувача И.С.И..
Предвид изложеното е предявен иск, с който е
поискано да бъде обявен и прогласен за недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Палас – 27“ ЕООД /н./
договор за покупко-продажба на лек автомобил, сключен на 27.02.2015 год. в
писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на който „Палас –
27“ ЕООД, в качеството на продавач, е продал на И.С.И. л.а. „Порше Кайен ГТС“ с
рег. № ******** за сумата 2 000 лв. с ДДС.
С оглед уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД се
предявява и кумулативно съединен с първоначалния иск осъдителен иск по чл. 108
от ЗС ответникът И.С.И. да бъде осъден да предаде владението на лекия автомобил,
като върне същия в масата на несъстоятелността.
Отговори на исковата молба са
постъпили от двамата ответници. Изразените в отговорите становища и възражения
са напрактика идентични
И двамата ответници считат ревандикационния иск
за недопустим, тъй като последиците от уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД,
предявен по реда на чл. 649 ТЗ, не изискват да се предявява и обусловен
осъдителен иск. Уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД би направило възможно
принудителното изпълнение върху вещта, която за всички трети лица остава
собственост на купувача. Поради това се настоява производството по делото по
иска по чл. 108 ЗС да бъде прекратено. А в случай, че искът се приеме за
допустим, се настоява по същество да бъде отхвърлен.
По същество ответниците считат Павловия иск за
неоснователен. Акцентират върху обстоятелството, че атакуваната сделка е
сключена преди началната дата на неплатежоспособността, тя била извършена преди
началото на т.нар. „подозрителен период“, което само по себе си било основание
за отхвърляне на иска. Не било доказано твърдяното увреждане.
За да бъде основателен Павловият иск било
необходимо да се установи увреждане на кредитора, което означавало намаляването
на възможностите за неговото удовлетворяване. Увреждащи кредиторите били
действия, които водели до обективно намаляване на неговото имущество или
неговото последващо обременяване. Но ако въпреки намаляването или
обременяването на имуществото, то било достатъчно за удовлетворяване на
кредиторите, последните нямали основание и интерес да претендират обявяване на
относителна недействителност. Към момента на разпоредителната сделка „Палас –
27“ ЕООД разполагало с налично имущество и не е налице разпореждане с единствен
актив, като насреща е получена равностойна престация.
Според твърденията в отговора на
дружеството-ответник, по данни на предишния управител на дружеството,
действителната продажна цена на автомобила не била тази, посочена в договора, а
по-висока.
В отговора на И.И. се твърди, че действителната
цена, за която е продаден автомобила, е 20 000 лв., която е над
пазарната му стойност. Действителната цена се установявала от обратно писмо, в
което се посочвало, че част от цената се заплаща чрез прихващане на насрещни
вземания, като вземането на И.С. спрямо „Палас-27“ ЕООД било свързано с
плащането от негова страна на сумата 43 525,04 лв. по сметка на ВКС за спиране
на изпълнението по гр.д. № 1197 / 2014 год. на ПАС. Оспорва се твърдението на
ищеца за знание на приобретателя за увреждане на интересите на кредиторите.
В обобщение и двамата ответници настояват
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В допълнителната
искова молба ищецът поддържа предявените искове изцяло и твърденията и
доводите, на които се основават.
Възраженията за недопустимост на иска по чл. 108
ЗС се считат за неоснователни.
Акцентира се, че в исковата молба не е изложено
твърдение процесната сделка да е извършена след началната дата на
неплатежоспособността, каквото изискване в чл. 135 ЗЗД не съществувало. Но се
поддържа твърдението, че договорът е сключен след възникването и изискуемостта
на задължението на „Палас – 27“ ЕООД към кредитора му „Баумаш-70“ ЕООД.
Отчуждителната сделка е намалила и трансформирала имуществото на длъжника и се
явявала увреждаща по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.
Обратното писмо, установяващо действителната
продажна цена на вещта, се оспорва от ищеца като антидатирано, съставено за
целите на процеса. По отношение на
твърдението, че в резултат на сделката било намалено имуществото на длъжника
красноречив бил факта, че продавачът е обявен в несъстоятелност, т.е. че не е
разполагал с достатъчно имущество за покриване на задълженията си.
Твърдението на ищеца, че приобретателят е син на
ЕСК В.И.не се оспорвало от ответниците, а знанието му за увреждащия характер на
договора се презюмирало от закона.
В депозираните допълнителни отговори са преповтарят възраженията от първоначалните
отговори за недопустимост и неоснователност на исковете. Ответникът счита за
недопустимо синдикът на дружеството да оспорва достоверността на датата на обратното
писмо, при положение, че то е подписано от представител на „Палас – 27“ ЕООД и
достоверността на датата не можела да се оспорва от страна, която е участвала
при съставянето на документа.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено
следното:
Дружеството „Палас – 27” ЕООД е пререгистрирано по реда на ЗТР през 2008
год. Същото е с капитал 5 000 лв. и едноличен собственик на капитала му е В.П.И..
До 2013 год. единствен управител на дружеството е едноличния собственик на
капитала В.И., от 04.02.2013 год. до 21.08.2017 год. дружеството се
представлява освен от В.И.и С.М.. заедно и поотделно, а считано от 2017 год.
управител на „Палас – 27” ЕООД е Й.И.М..
С решение от 23.03.2018 г., постановено по т.д. № 324/2017 г. на ОС -
Пловдив, е обявена неплатежоспособността на „ПАЛАС – 27“ ЕООД ЕИК ********* с начална дата 31.12.2015 г., като е
открито производство по несъстоятелност.
Молбата за откриване производство по несъстоятелност е подадена на 6.6.2017 г. С решение от 15.10.2018
год. дружеството е обявено в несъстоятелност.
Установява се от изисканите от ОД на МВР – Пловдив, Сектор ПП и КАТ
документи /договори/ и справки, че преди образуването на производството по
несъстоятелност, на 16.12.2013 год. „Палас – 27” ЕООД е сключило договор за
покупко-продажба на МПС, по силата който е придобило
собствеността върху лек автомобил марка „Порше”, модел „Кайен ГТС” с рег. № ********, с рама WP***************, двигател ********,
цвят ***, за сумата 14 900 лв. Договорът е сключен в предвидената в закона
форма – писмена, с нотариална заверка на подписите. След придобиването на
автомобила регистрационният му номер е променен на ********.
Година и два месеца по-късно, на 27.02.2015 год.
е сключен договор за разпореждане с така придобитата от дружеството движима
вещ. По силата на договор за покупко-продажба на МПС „Палас – 27” ЕООД е
продало на физическото лице И.С.И. лекия автомобил „Порше Кайен” за сумата
2 000 лв. Договорът е сключен в писвена форма с нотариална заверка на
подписите.
Несъмнено установено е, че към момента на подаването на исковата молба –
19.03.2019 год., автомобилът е все още собственост на И.С.И., като с
допуснатото по делото обезпечение, автомобилът е запориран.
Приобретателят по сделката И.С.И. е бил задължен да се яви пред съда и даде
отговор по реда на чл. 176 ГПК на въпроса дали все още упражнява фактическа
власт върху придобития през 2015 год. лек автомобил. Той не се е явил в съдебно
заседание и не е дал отговор на този въпрос, като е предупреден за последиците
от пасивното си поведение. Поради това и на основание чл. 176, ал. 3 ГПК съдът
приема за установено, че И. упражнява фактическа власт върху закупения от него
автомобил към момента на приключването на устните състезания. Този извод е в
синхрон с останалите събрани писмени доказателства – местният данък за
автомобила е плащан от И. /или от негово име/ за периода от 2015 год. до 2018
год.; неплатеният данък за 2019 год. се води неплатен по партидата на собственика
И.С.И.; на И.С.И. са налагани административни наказания за нарушаване на
разпоредби на ЗДвП като водач на същия автомобил през периода от 2015 до 2019
год.
Установява се по делото изложеното в исковата молба твърдение, че сделката
по отчуждаването на автомобила от несъстоятелното дружество в полза на ответника
И.С.И. /м. 02.2015 год./ е осъществена след възникване на вземането на един от
кредиторите на несъстоятелността – „БАУМАШ - 70“ ЕООД ЕИК ********* /в нес./.
Последното посоченото дружество е включено в одобрения от съда списък с приети
вземания спрямо „Палас – 27” ЕООД, като е посочено в списъка, че се е
легитимирал като кредитор въз основа на изпълнителен лист, издаден на
04.08.2014 год. От служебна справка в деловодната програма на съда се
установява, че вземането на „Баумаш-70” ЕООД е установено със сила на пресъдено
нещо чрез влязло в сила решение № 507/05.11.2013 г., постановено по т.д. №
877/2011 по описа на ОС - Пловдив. С цитираното решение „ПАЛАС-27“ ЕООД е
осъдено да заплати на „БАУМАШ -70“ ЕООД дължимата цена по сделки за продажба на
бетон, обективирани във фактура № 2083/27.2.10 г., в размер на 77 472,00
лв., ведно със законната лихва, начиная от 18.11.2011 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в
размер на 13 785,99 лв. за периода от датата на издаване на фактурата до
датата на предявяване на иска.
Процесната разпоредителна сделка е извършена през 2015 г., т.е. след
възникване на цитираните от синдика вземания на кредитора „БАУМАШ -70“ ЕООД по
фактурата от 27.2.2010 г. и след установяването им с влязло в сила решение.
Според разпоредбата на чл. 135, ал. 1
от ЗЗД, която е правното основание на предявеният иск, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността. Според нормата на чл. 649, ал. 1 ТЗ иск по чл. 135 ЗЗД
може да бъде предявен и в рамките на производството по несъстоятелност.
Разпоредителната сделка с имущество на „ПАЛАС - 27“ ЕООД уврежда интересите
на кредитора „БАУМАШ-70“ ЕООД, както и на всички кредитори на дружеството, по
смисъла на чл. 135 от ЗЗД, тъй като води до намаляване на имуществото, върху
което кредиторът може да реализира правата си, за да събере дължимите му
вземания.
Без значение за конкретния Павлов иск, който е предмет на спора, дали
сделката е „изгодна” или не, дали вещта е продадена на пазарната ѝ
стойност, под или над нея. Както съдът е посочил и в доклада по делото, при
очертаване на предмета на доказване, според трайната съдебна практика на ВКС, в
т.ч. реш. № 407 / 29.12.2014 год. по гр.д. № 2301/2014 год. на ВКС, четвърто
гр.о., с факта на трансформация на имуществото от право върху вещ в парична сума,
се увреждат кредиторите, тъй като това затруднява удовлетворяването им. Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД
е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредитора. (в същия смисъл решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. №
754/2009 г. ІV г.о. ВКС).
Обстоятелството при каква цена е сключена една възмездна сделка за
отчуждаване на вещ и дали даденото значително надхвърля по стойност полученото,
е от значение единствено при отменителните искове по чл. 647 ТЗ, но не и при
иск по чл. 135 ЗЗД. Поради това доводите на ответника за това, че
действителната цена, на която е продаден автомобила е по-висока от посочената в
договора, е без правно значение за предявения иск и е извън предмета на
доказване.
С факта на отчуждаването на вещ от патримониума на длъжника, кредиторите му
са увредени.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че синдикът може да
предявя искове по чл. 135 от ЗЗД само по отношение на сделки, които са
извършени в т.нар. „подозрителен период“ или сключени след обявената дата на
неплатежоспособност /31.12.2015 г./, а в случая процесната сделка е от по-ранен
момент. По отношение на исковете по чл. 135 от ЗЗД законът не съдържа подобни ограничения,
поради което посочените обстоятелства са ирелевантни за спора по делото.
Единственият срок, който следва да бъде спазен при предявяването на иска по чл.
135 ЗЗД в рамките на производството по несъстоятелност, е едногодишния срок от
откриването на производството – чл. 647, ал. 1 ТЗ, а в случая тоя е спазен.
Основен спорен въпрос по делото е въпросът за наличие на знание у купувача И.С.И., каквото съгласно
чл. 135, ал.1, изр. второ от ЗЗД следва да е налице кумулативно наред с
останалите предпоставки, за да е налице относителна недействителност по смисъла
на посочената правна норма.
При установяване на знанието, ищцовата страна се позовава на презумпцията чл. 135, ал. 2 ЗЗД, вр. чл 649, ал. 4 ТЗ.
Според последно посочената разпоредба презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага
за всички свързани лица, а самата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД предвижда,
че знанието на приобретателя по възмездна сделка се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е било съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника.
От направената справка ГРАО се установява, че приобретателят на сделката И.С.И.
е син на В.И.. В първото по делото съдебно заседание доклада по делото е
допълнен с безспорното между страните обстоятелство, че И.С.И. е син на В.И..
В.И.към момента на разпоредителната сделка е както управител, така и
едноличен собственик на капитала на дружеството – отчуждител и длъжник в
производството по несъстоятелност. Това води до несъмнения извод, че страните
по атакуваната сделка са свързани лица по см. на пар. 1 от ПР на ТЗ. Законът
презюмира знание у И.С.И., че договорът за покупко-продажба на процесния
автомобил уврежда кредиторите на продавача.
На ответната страна е указано, че при установяване на твърдяната в исковата
молба родствена връзка между В.И.и И.И., следва да представи доказателства, опровергаващи
презумпцията на чл. 135, ал. 2 и чл. 649, ал. 4 ТЗ за знание за увреждането.
В тази връзка от ответника физическо лице е представено удостоверение от
ЧСИ Драгомира Митрова по изп. дело № 1799 /2014 год. от което е видно, че страни по изпълнителното дело са: взискател
„Баумаш – 70” ЕООД и длъжник „Палас – 27” ЕООД, а делото е образувано за
събиране на вземанията на взискателя по изпълнителния лист, издаден по т.д. №
877 / 2011 год. на ПОС. През 2014 год. по делото са наложени възбрани върху два
самостоятелни обекта в сграда, находяща се в гр. ******, ул. „*********” № *,
както и върху самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. ******, ул. „*******”
№ **.
Изпълнителното дело е прекратено на 15.01.2018 год. на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК предвид откритото производство по несъстоятелност и приемането на
вземанията на взискателя. Налагането на възбрана не създава привилегия на
кредитора, който я е вписал. Тя съставлява единствено правна забрана за
отчуждаването на възбранените имоти, но евентуалната цена от продажбата на
имуществото ще служи за удовлетворяване на всички кредитори, присъединени в
изпълнителния процес. Следва да се отбележи също, че вземанията на „Баумаш –
70” ЕООД са включени в списъка на приетите вземания в пълния им размер,
залегнал в изпълнителния лист. Т.е. видно е, че въпреки наложените в
продължение на няколко години преди откриването на производство по
несъстоятелност възбрани върху недвижими имоти на дружеството, вземанията на
кредитора „Баумаш – 70“ ЕООД са останали неудовлетворени, т.е. те не са дали
резултат. Същевременно, от направената справка в Имотния регистър по партидата
на „Палас – 27“ ЕООД се установява, че освен наложената в хода на
изпълнителното дело с взискател „Баумаш 70“ ЕООД възбрана, върху вещните права
на това дружество са били вписани и множество други възбрани за обезпечаване на
вземанията и на други кредитори. С факта на вписването на възбрани в полза на
„Баумаш – 70“ ЕООД върху имущество на „Палас – 27“ ЕООД в публичен регистър,
какъвто е имотния регистър, не се опровергава извода за знание на И.С.И., че
договаряйки с „Палас – 27“ ЕООД уврежда кредиторите на дружеството. Така,
вписаните в полза на посочения кредитор възбрани не са годни да създадат
обоснован извод у свързаното трето лице, че кредиторите на „Палас – 27“ ЕООД са
обезпечени и разпоредителните сделки с друго имущество не ги уврежда.
Ето защо, със събраните по делото доказателства не се опроверга законовата
презумпция за знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото разпоредителната сделка от м. 02.2015 год. е сключена след
възникване на вземането на един от кредиторите в несъстоятелността – „Баумаш –
70“ ЕООД, предназначаването на тази сделка да увреди кредиторите по см. на чл.
135, ал. 3 ЗЗД, е без правно значение. Поради това целта на разпоредителната
сделка, за която се загатва в исковата молба, не е в предметана спора и на
доказването.
В обобщение следва да се посочи, че са налице всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – налице е кредитор в
несъстоятелността с прието вземане, възникнало преди м. 02.2015 год.;
извършване на разпоредителна сделка от м. 02.2015 год. с имущество на
несъстоятелния; увреждащ характер на разпоредителната сделка; основание за
приложение на презумпцията за знание у приобретателя и липса на доказателства,
които да я опровергават.
Поради това обуславящият иск по чл. 135 ЗЗД е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, следва да бъде разгледан и
обусловения иск по чл. 108 ЗС. Целта на предявения павлов иск е да се попълни
масата на несъстоятелността. Това може да стане като се постанови връщане на
даденото от несъстоятелния по недействителната сделка в масата на
несъстоятелността, чрез уважаване на обусловения осъдителен иск.
С оглед липсата на отговори на въпросите по чл. 176 ГПК,поставени към И.С.И.,
както се спомена вече и по-горе, съдът приема за установено, че той упражнява
фактическа власт върху автомобила. Поради това той следва да бъде осъден да
върне владението върху автомобила, закупен по една недействителна сделка, в
масата на несъстоятелността. Искът по чл. 108 е основателен и следва да се
уважи.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ „ПАЛАС – 27“ ЕООД /н./ и И.С.И. следва да бъдат
осъдени солидарно да заплатят дължимата държавна такса по обуславящия иск. При
определянето на държавната такса следва да се изхожда от цената, посочена в
исковата молба – 1 666,67 лв. без ДДС, по която не е повдиган спор в хода на
делото. Върху тази цена дължимата държавна такса е в размер на минимума по
Тарифата за ДТ по ГПК от 50 лв. Такава е и таксата, дължима върху осъдителния
иск по чл. 108 ЗС, която следва да се възложи върху ответника по този иск – И.С.И..
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
УВАЖАВА предявения от С.М.Ж.,
действаща в качеството си на синдик на
„ПАЛАС - 27” ЕООД ЕИК ********* – в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов” № 33, тяло Г-партер, иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД, като
ПРОГЛАСЯВА за
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение кредиторите на несъстоятелността на
„ПАЛАС-27“ ЕООД, ЕИК *********, договор
за ПОКУПКО-ПРОДАЖБА на лек автомобил, сключен на
27.02.2015 год. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на
който „Палас – 27“ ЕООД, в качеството на продавач, е продал на И.С.И., ЕГН **********,
ЛЕК АВТОМОБИЛ „Порше Кайен ГТС“ с рег. № ********, за сумата 2 000 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 648 ТЗ, вр. чл. 108 ЗС И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, да предаде в масата на
несъстоятелността на „ПАЛАС - 27” ЕООД ЕИК ********* – в несъстоятелност, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов” № 33, тяло Г-партер,
владението върху ЛЕК АВТОМОБИЛ марка
„Порше“ модел „Кайен ГТС“ с рег. № ********, рама WP***************, двигател ********.
ОСЪЖДА „ПАЛАС - 27” ЕООД ЕИК ********* – в несъстоятелност, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов” № 33, тяло Г-партер и И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна
такса в размер на 50 лева, дължима по иска по чл. 135 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 50 лева
по иска по чл. 108 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Пловдив.
СЪДИЯ:
………………………………