№ 375
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Елена З. Калпачка
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500176 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на АНН. Г. Б., чрез
адвокат И.В., против Решение № 260313 от 13.08.2021 г. постановено по гр.д.
№ 2482 по описа за 2020 г. на Районен съд Асеновград, I гр.с.
С обжалваното Решение № 260313 от 13.08.2021 г. постановено по гр.д.
№ 2482 по описа за 2020 г. на Районен съд Асеновград се разваля, на
основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, поради пълно неизпълнение на задълженията
от АНН. Г. Б. и от Й. Д. Б., договора, оформен с нотариален акт №125, том I,
дело 205/1995г. по описа на нотариус при Районен съд – Асеновград с който
М. Г. Б., починала и заместена в производството от В. Д. Т., прехвърля на Й.
Д. Б. правото на собственост върху апартамент №2 на втори жилищен етаж от
ЖСК ***, построена върху държавно място VIII жилищен комплекс в кв. 10
между осеви точки 145 и 146 по плана на с. ***, със застроена площ от 110
кв.м. и състоящ се от две спални, хол, дневна, кухня, баня и тоалетна, при
съседи на апартамента: отгоре – Т. Г. П., отдолу – А.А.Т., ведно с партерни
стаи №6 и №10, при съседи: Т. Г. П., А.А.Т., улица и двор, ведно с тавански
помещения №3 и №7 при съседи: А.А.Т. и улица изкъм източната част, ведно
1
с гараж №2 със застроена площ от 17,50 кв.м., при съседи: Т. Г. П., А.А.Т. и
улица, както и 1/3 ид. част от общите части на сградата и правото на строеж
срещу задължението да се поеме гледането и издръжката на продавачката до
края на живота й, които имоти по КККР на с. ***, община Асеновград, са
заснети като самостоятелен обект в сграда идентификатор
№51127.201.22.2.10, адрес на имота: с. ***, 1 ул.“***, който се намира на 2
етаж 2 в сграда с идентификатор 51127.201.22.2, предназначение: жилищна
сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот №51127.201.22,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива но
обекта: 1, посочена в документа площ: 110 кв.м., прилежащи части: партерни
стаи №6 и №10, тавани №3 и №7, 1/3 от общите части на сградата, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта
№51127.201.22.2.8, над обекта: №51127.201.22.2.12, стар идентификатор:
няма, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51127.201.22.2.5, адрес
на имота: с. ***, ул.“***, гараж 2, който се намира на етаж -2 в сграда с
идентификатор 51127.201.22.2, предназначение: жилищна сграда,
многофамилна, разположена в поземлен имот №51127.201.22,
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива но
обекта: 1, посочена в документа площ: 17,50 кв.м., прилежащи части:
съответни идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж №51127.201.22.2.4 и №51127.201.22.2.6, под
обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.
Недоволен от така постановеното решение жалбоподателят го обжалва,
като твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Поддържа възражението си за
неоснователност на иска, поради погасяването му по давност, като излага
оплаквания, че районният съд не е определил началният момент на
неизпълнението на задължението, както и, че неправилно е приел, че не е
изтекъл 5- годишният срок на погасителната давност за предявяване на иска
за разваляне на договора, зачетен от 2010 г., евентуално от 2014 г. Прави
оплаквания, че районният съд не е обсъдил твърдението за симулативен
процес между М.Б. и синът й Й.Б., който съдействал активно на майка си
преди завеждането на делото за снабдяването с документи, издадени на
негово име и представени по делото - удостоверение за данъчна оценка,
скици, удостоверение за сключен граждански брак, поради което счита, че
2
правото за разваляне на договора е упражнено недобросъвестно. Твърди, че
районният съд не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства
за фактическата раздяла между ответниците А. и Й.Б.и и отношенията между
тях преди и след 2014 г., от които счита, че се установява пълно изпълнение
от страна на ответниците на задължението им по договора за издръжка и
гледане.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения
иск като неоснователен. Претендира разноски, съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна В. Д. Т., чрез пълномощника по делото адвокат
И.И., счита жалбата изцяло неоснователна. Твърди, че ищцата е основала
претенцията си на фактите и обстоятелствата, обосноваващи неизпълнение на
задълженията от ответниците след началото на 2016 г., като оспорва като
неоснователно възражението за погасяване по давност на претенцията, а
събраните по делото доказателства обсъдени и преценени правилно. Счита
обжалваното решение правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено. Претендира за присъждане на разноски в производството.
Въззиваемия Й. Д. Б. не взема становище.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Районен съд Асеновград се е произнесъл по иск с правно основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че процесният договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя
не е бил изпълняван никога от страна на задълженото лице – ответникът Б.,
3
нито от неговата съпруга, нито лично, нито чрез друго лице, като се твърди,
че за ищеца е възникнала необходимост от полагане на грижи и даване на
издръжка. Поради трайното и пълно неизпълнение на договора от страна на
ответниците се иска съдът да го развали.
Ответникът Б. призвана изцяло иска.
Ответникът Б., настоящ жалбоподател, с отговора на исковата молба,
въвежда възражение за погасяване на иска по давност, с изтичане на пет
години от началото на неизпълнението на договора, твърди изпълнение на
договора от страна на ответника Б., като не оспорва, че след 2014 г., от когато
е фктическата раздяла на ответниците, не е полагала грижи, нито е давала
издръжка на прехвърлителката. Твърди симулативност на процеса.
Не се спори между страните, а и от представения по делото нотариален
акт от 1995 г. е видно, че М. Г. Б. е продала на сина си Й. Д. Б. правото на
собственост върху апартамент № 2 на втори жилищен етаж от ЖСК ***, в с.
***, със застроена площ от 110 кв.м. и състоящ се от две спални, хол, дневна,
кухня, баня и тоалетна, ведно с 1/3 ид. част от общите части на сградата и
правото на строеж, срещу поетото от негова страна задължение да поеме
гледането и издръжката на майка си до края на живота и. Безспорно се
установява от представеното удостоверение за сключен граждански брак, че
по време на прехвърляне на собствеността на имота ответниците са били в
брак, както и, че са във фактическа раздяла от 2014г. Няма спор и по
отношение на приетите за установени от районния съд факти, че след
фактическата раздяла на ответниците А. Б. не е полагала грижи за М.Б., както
и, че последната е имала нужда от грижи и издръжка, с оглед влошеното си
здравословно състояние, удостоверено с медицинска документация и
доходите си. Доколкото по отношение на тези обстоятелства спор между
страните няма, то съдът счита ненужно да преповтаря подробно
доказателствата, които ги установяват, като в тази част съдът препраща към
мотивите на РС Асеновград, на основание чл. 272 ГПК.
Спорно между страните е обстоятелството дали преобретателят е
изпълнил точно и пълно задълженията си по договора, както твърди
жалбоподателя, като е живеел в едно домакинство с прехвърлителката и е
полагал всички необходими за нормалния и живот грижи, като е давал в
натура необходимата и издръжка. За доказване на тези твърдения
4
жалбоподателят се обосновава със събраните свидетелски показания на
свидетелите М. и Г., дъщери на ответниците. Същите обаче не излагат
непосредствени впечатления от живота на ищцата за периода след 2016 г.,
като заявяват, че контактите им с баба им са били по телефона, показанията
им са базирани на база видени снимки в социалните мрежи, публикувани от
техни близки, а това, че баща им се грижи за баба им всеотдайно знаят „от
хората” (л.150 гръб). Освен, че не излагат преки впечатления за релевантните
по делото факти, свидетелските показания на тези свидетели са
заинтересовани и противоречат изцяло на свидетелските показания на
доведените от ищеца свидетели, както и на отговорите на ответника Б.,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК, съдържащи признания за неизгодни за него
факти. Поради това и настоящия състав изцяло кредитира показанията на
свидетелите на ищеца, като възприема за установени изложените от тях
факти, основно тези, изложени от свидетеля Бързински, незаинтересован от
изхода на делото, чиито показания са базирани на лични, ежедневни и
непосредствени възприятия от живота на ищеца, ясни и логични са,
подкрепят се изцяло от показанията на свидетелите М. и А.. От същите се
установява, че в последните години от живота си ищцата е била в много
влошено здравословно състояние, имала е ежедневна нужда от помощ и
издръжка, която е не е получила от близките си, а за нея са се грижили
съседите и, като лично свидетелят носел дърва и палил печката и, имал ключ
от жилището, за да може по всяко време да проверява как е, взимал и
лекарства, носил и храна, транспортирал я до болница, когато получила
кръвоизлив, след което я оставил на грижите на дъщеря и. Заяви категорично,
че сутрин, обед и вечер е влизал в апартамента при нея, като за последните
повече от пет години не е видял до нея нито синът и, нито внучките и, за нея
се грижил той и съседката им, като дори по празници я викал при тях, за да не
е сама. Поради това се установява по безспорен и категоричен начин, че през
последните години от живота си прехвърлителката е имала огромна нужда от
помощ – грижи и издръжка, но не е получила такива от сина си, снаха си или
дъщерите им.
С оглед така установените факти съдът приема, че искът за разваляне на
сключения договор, поради неизпълнението му от страна на ответниците, е
основателен. С договора е прехвърлено правото на собственост върху
недвижим имот на ответника Б., срещу поетото от него задължение да гледа и
5
издържа прехвърлителката, негова майка, до края на живота и. Със
сключване на договора собствеността върху имота е преминала към
ответниците в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като същите
са били в брак, а по силата на действащия към онзи момент чл. 19 СК от 1985
г. (отм.), въпреки, че ответникът Б. не е страна по договора. Установява се по
категоричен начин от събраните по делото доказателства, че след раздялата
на ответниците договора не е бил изпълняван от страна на ответника Б., нито
прехвърлителката е получила грижи, издръжка, каквото и да е съдействие от
страна на ответника Б.. В последните години от живота на прехвърлителката,
особено в последните 3-4 години от живота си, когато е станала
трудноподвижна, е имала най-голяма нужда от непосредствени грижи и
издръжка, по договора е било налице пълно неизпълнение на задълженията на
приобретателя. Тъй като престацията на приобретателя по договора е за
продължително изпълнение, всяко неизпълнение за период, който не е
незначителен, не може да бъде санирано и е годно да доведе до възникване на
правото на кредитора да развали договора на осн. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. В
конкретния случай такова значително неизпълнение на договора от страна на
ответниците е доказано за времето от повече от пет години преди завеждане
на иска, поради което искът е основателен – налице е съществено
неизпълнение, за което ответниците отговарят, поради което е възникнало
правото на прехвърлителя да предяви иск за разваляне на сключения договор.
Другият спорен между страните въпрос е дали е погасено по давност
правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, тъй като
първоначалния момент на неизпълнението в исковата молба се твърди да е
2010 г., а жалбоподателят твърди, че при наличие на такова, то е от 2014 г.,
поради което претендира да бъде определен с решението.
В решението на районния съд е възприето трайното и непротиворечиво
разбиране на ВКС, че давността при неизпълнение на поето договорно
задължение за полагане на грижи и даване на издръжка започва да тече за
всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да
породи правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се
счита изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на
иска за разваляне. Налице е и задължителна практика на ВКС по чл. 290 от
ГПК по въпроса погасява ли се по давност иска за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако
6
неизпълнението продължава и към момента на завеждане на исковата молба,
отговор на който дава Решение № 239 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1019/2014 г.
на Върховен касационен съд, ІV г.о. В същото е разяснено, че задължението
на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е с продължително изпълнение, като се
дължат всички необходими за нормалното съществуване на прехвърлителя
грижи и цялата му необходима издръжка, независимо, дали има собствени
доходи, постоянно, като задължението трябва да се изпълнява всеки ден, тъй
като нуждата на кредитора както от грижи, така и от средства за издръжка, е
ежедневна. Правото за разваляне на договора възниква при виновно
неизпълнение от страна на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1
от ЗЗД. Поради това давността по чл. 78, ал. 5 от ЗЗД започва да тече за всяко
отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи
правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита
изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска
за разваляне. Точно това е приел и районния съд в решението си. Без
значение е кога е започнало неизпълнението, щом то продължава и към
подаване на исковата молба, като всеки ден неизпълнение на задължението е
начало на нов период.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за погасяване
по давност на правото на прехвърлителя да иска разваляне на договора,
поради неизпълнение. Давността по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД започва да тече за
всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника и не се счита изтекла за
възникналото от това неизпълнение право на разваляне в рамките на 5 години
преди предявяване на конститутивния иск. Исковата молба е заведена на
30.12.2020 г., поради което всяко неизпълнение, осъществено след 30.12.2015
г., поражда право да се развали договора. Неизпълнението за този период е
доказано и е особено съществено, с оглед влошеното здравословно състояние
на прехвърлителката и затрудненото и придвижване за последните 3-4 години
преди завеждане на иска, което се установява безспорно от събраните по
делото доказателства.
Съдът счита възражението за симулативност на процеса при
категорични доказателства за неговата основателност и неизпълнение на
задълженията, поети от ответника да се грижи и издържа прехвърлителката
7
до края на живота и, за неоснователни. Интерес от атакуване на симулативен
съдебен процес би имало трето за страните по същия лице, за да ревизира
правните последици на постановения по такъв симулативен процес съдебен
акт, доколкото същите са му противопоставими. Симулативност на
производството предпоставя целена от всяка от насрещните страни в същия
процес симулативност, с цел възползване всяка от тях от постановимия в
симулативния процес съдебен акт. Доколкото в процеса участва
жалбоподателят като страна, с всички гаранции за реализиране на правото му
на защита, при изразено противоположно становище на това на останалите
страни в процеса и проведено състезателно производство, то това възражение
е напълно неоснователно. Налице е реализирано субективно право да се иска
разваляне на облигационна връзка поради неизпълнение от страна на
приобретателя, което и е доказано по категоричен начин, като как страната се
е снабдила с представените от нея доказателства е без значение.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение - потвърдено като
правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Въззиваемата страна Т. е направила разноски в размер на 1100 лева за
възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 22.02.2022 г., като е отбелязано, че са изплатени в брой, поради което
следва да се присъдят изцяло.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260313/13.08.2021 г., постановено по
гр.дело № 2482 по описа на Районен съд – Асеновград за 2020 г.
ОСЪЖДА АНН. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.***, да
заплати на В. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.“***, сумата от 1100
лв. (хиляда и сто лева) направени разноски в производството във въззивна
инстанция за адвокатско възнаграждение.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9