ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 24.04.2024 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2253/20 г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.690 ТЗ. Образувано е по възражение на Национална агенция по приходите срещу
обявения в ТР на 05.02.2024 г. допълнителен списък N 2 на неприети вземания на длъжника „С.У.“ ООД-в несъстоятелност, с
който синдикът е отказал да приеме публични вземания в размер на общо
48 577,90 лв., дължими на Община Белоградчик. Сочи се от кредитора, че
предявените вземания за данъци и такси по ЗМДТ произтичат от подадени от
длъжника декларации по чл.14 ЗМДТ за притежавани от него имоти , находящи се на
територията на Община Белоградчик. Иска се от кредитора предявените вземания да
се включат в списъка с приети вземания.
Длъжникът, по отношение на
който е извършено връчване по реда на чл.50 ал.2 ГПК, вр. с чл.619 ал.1,
изр.2-ро ТЗ не взема становище по възражението с правно основание чл.690 ТЗ.
Синдикът е подал становище, с
което оспорва възражението с довода, че не са представени доказателства за
възникване на процесните вземания. Сочи се в становището, че синдикът не е
подписал декларация по чл.14 ЗМДТ от 19.04.2023 г., която касае само един имот,
а предявените вземания са за данъци върху шест имота. Поддържа се, че
представеният акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК се отнася
за 2021 г., а процесните задължения са за
2022 г. и 2023 г., а за тях не е бил съставен акт за установяване.
Навежда се довод, че от 16.06.2023 г. длъжникът не е собственик на имот с
идентификатор 03616.501.152, защото тогава е влязло в сила възлагателно
постановление, поради което след тази дата не се дължи данък за имота.
Възражението по чл.690 ТЗ е
подадено на 12.02.2024 г. /по пощата/ от кредитор, който е предявил вземания в
производството по несъстоятелност, а списъкът с неприети вземания е обявен по
партидата на длъжника в ТР на 05.02.2024 г. При тези факти съдът намира, че
възражението е процесуално допустимо, поради което следва да се разгледа по
същество.
Според съда възражението по
чл.690 ТЗ е основателно. Това е така, защото от представените с молбата по
чл.688 ал.3 ТЗ доказателства се установява съществуването на предявените
вземания.
С молбата по чл.688 ал.3 ТЗ са
предявени вземания за местни данъци и такси по ЗМДТ, дължими на основание чл.1
ал.1, т.1 и чл.6 б.“а“ ЗМДТ за притежавани от длъжника шест имота на
територията на Община Белоградчик. От страна на синдика не се оспорва,
че тези имоти са собственост на длъжника, като единствено за имот с
идентификатор 03616.501.152 е повдигнато възражение, че след 16.06.2023 г.
длъжникът не е собственик на този имот. След като имотите са собственост на
длъжника, за него е възникнало на основание чл.11 ал.1, вр. с чл.10 ал.1 ЗМДТ задължение
за плащане на данък върху недвижими имоти – длъжникът е данъчно задължено лице по
смисъла на ЗМДТ. В този смисъл длъжникът на основание чл.64 ал.1, вр. с чл.62 ЗМДТ е задължен и да плаща такса за битови отпадъци.
Процесните задължения за местен
данък върху недвижими имоти и за такса битови отпадъци възникват по силата на
закона и произтичат от притежаването от длъжника на право на собственост.
Възникването на тези задължения не е обусловено от издаване на акт от органа на
местната администрация. За определяне размера на данъка се подава данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ от данъчно задълженото лице, която служи за
определяне размера и вида на данъка. Веднъж
подадената от собственика на недв.имоти декларация по ЗМДТ служи за индивидуализиране на имота и вида на данъчното задължение, но не не е необходимо да се подава за всяка
следваща година нова декларация. Това е така, защото
нормата на чл.14 ал. 1 ЗМДТ предвижда задължение за подаване на декларация само при първоначално придобиване на собственост
върху недвижим имот, а не и за всяка
следваща година.
След като длъжникът е подал още при придобиване на имотите декларации, с които е уведомил органите на местната администрация
за придобитото от него право на
собственост, за всяка следваща година
данъчното задължение възниква по силата на закона въз основа на подадените
по-рано декларации за притежавано право на собственост.
Съдът приема за неоснователно
направеното от синдика възражение, че подадената на 19.04.2023 г. декларация за
имот с идентификатор 03616.501.1664 не е подписана от него, защото не се
оспорва, че този имот е бил придобит от длъжника на 31.12.2017 г. След като не се оспорва, че имотът е бил
придобит от длъжника на 31.12.2017 г., без значение е кое точно лице е подало
декларацията на 19.04.2023 г., защото се нея е декларирано действително
настъпила промяна на 31.12.2017 г., изразяваща се в придобиване на недв.имот от
длъжника. Неоснователно е и възражението, че тази декларация се отнася само за
един имот, защото на данъчно облагане подлежат всички притежавани от длъжника
недв.имоти, независимо дали за 2023 г. е подадена за тях декларация.
Декларацията от 19.04.2023 г. касае придобиването от длъжника на имот на
31.12.2017 г. и по никакъв начин не касае възникването на задължения за
останалите пети имота, които не се спори, че са собственост на длъжника.
Неоснователно е и възражението на синдика, че не се дължат данъчни задължения за 2023 г. за имот с
идентификатор 03616.501.152,
защото на 16.06.2023 г. е влязло в сила постановление за възлагане. С
постановление от 29.05.2023 г. на СГС по т.дело № 2253/20 г., влязло в сила на 16.06.2023 г., e възложено на основание чл.717з ТЗ на „Е.-****“
ООД правото на собственост върху притежавания от длъжника „С.У.“ ООД-в несъстоятелност поземлен имот с идентификатор 03616.501.152 и намиращите се в него сгради. От влизане в
сила на постановление за възлагане на 16.06.2023 г. длъжникът е престанал да е
собственик на имота. В този случай от
16.06.2023 г. е настъпила промяна в собствеността, а длъжникът от тази дата е престанал да е данъчно задълено лице по
смисъла на чл.11 ал.1 ЗМДТ, защото на основание чл.15 ал.2 ЗМДТ от м.07.2023 г.
данъчно задължено лице е приобретателят на имота - „Е.-****“ ООД.
Видно е от подадената справка
за задълженията на длъжника, че за този имот е начислен данък до 30.06.2023 г.,
което означава, че е взета предвид настъпилата промяна в собствеността, за
която общината е била уведомена най-вероятно по реда на чл.51 ЗМДТ.
Това означава, че данъкът за периода до промяната в собствеността се
дължи от длъжника – чл.28 ал.3 ЗМДТ. Видно е от справката, че данъчното
задължение за този имот – по партида 5501F2348, за 2023 г. е в размер на 556,66 лв., т.е два
пъти по-малко от задължението за 2022 г. – 1 113,36 лв., поради което
съдът приема, че това е размер на данъка за първо полугодие – до 30.06.2023 г.
Това означава, че за второто полугодие на 2023 г. на длъжника не е начислен
данък поради прехвърлянето на имота чрез възлагане с постановление, влязло в
сила на 16.06.2023 г.
За процесните вземания следва
да се прилага нормата на чл. 107 ДОПК, която предвижда, че органът по приходите установява размера на дължимия
данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация -ал. 1, и съобщава на задълженото лице размера на задължението - ал. 3. В този случай за установяване на данъчното задължение не е необходимо да
се съставя акт. Това означава, че липсата на съставен акт за установяване на
задълженията за 2021 г., 2022 г. и за 2023 г. не е основание за извод за липса
на задължения.
По делото са представени
данъчни оценки за притежаваните от длъжника имоти, въз основа на които е
определен размерът на данъчните задължения по ЗМДТ, и доколкото вземанията не
са оспорени по размер, съдът приема, че правилно са начислени размерите на
задълженията.
С оглед на изложеното съдът
намира, че възражението по чл.690 ТЗ е основателно, поради което предявените от
кредитора вземания следва да се включат с поредност по чл.722 ал.1, т.7 – за
главницата, по и т.9 ТЗ – за лихвите.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗКЛЮЧВА от допълнителен списък N 2 на неприети вземания на кредиторите на „С.У.“ ООД-в несъстоятелност, ЕИК ********,
обявен по партидата на длъжника в ТР на 05.02.2024 г., вземанията по ЗМДТ на
Национална агенция за приходите в размер на общо 48 577,90 лв.
ВКЛЮЧВА в списъка с приети вземания на
кредиторите на „С.У.“ ООД-в несъстоятелност, ЕИК ********, предявени по реда на
чл.688 ал.3 ТЗ, публичните вземания на Национална агенция за приходите с
поредност по чл.722 ал.1, т.7 ТЗ в размер на 43 789,89 лв. –
главница за данъци и такси по ЗМДТ, начислени за находящи се в община
Белоградчик недвижими имоти за 2021 г., 2022 г. и за 2023 г.; вземания с
поредност по чл.722 ал.1, т.9 ТЗ - за лихви от общо 4788,01 лв.,
натрупани до 04.01.2024 г., както и за законната лихва върху главницата от
05.01.2024 г. до окончателното плащане.
ОДОБРЯВА списък с приети вземания на кредиторите на „С.У.“ ООД-в несъстоятелност,
ЕИК ********, предявени по реда на чл.688 ал.3 ТЗ, в който се включват публични
вземания на Национална агенция за приходите с поредност по чл.722 ал.1, т.7 ТЗ
в размер на 43 789,89 лв. – главница за данъци и такси по ЗМДТ,
начислени за находящи се в община Белоградчик недвижими имоти за 2021 г., 2022
г. и за 2023 г.; вземания с поредност по чл.722 ал.1, т.9 ТЗ - за лихви от общо
4788,01 лв., натрупани до 04.01.2024 г., както и за законната лихва
върху главницата от 05.01.2024 г. до окончателното плащане.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се обяви в ТР; да се впише в книгата по
чл.634в ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: