Р Е Ш Е Н И
Е № 18
гр. Търговище, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 278 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Производството по делото е
образувано по три служебно съединени за общо разглеждане жалби, подадени чрез
пълномощник а.. А., както следва: 1. на М.И.Х. *** срещу заповед № Д_Т_О – Л –
12 от 16.09.2020г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг, с
която жалбоподателката е лишена от право на целева помощ за отопление за
определен срок; 2. на К.С.Х. *** срещу заповед № Д_Т_О – ВС – 19 от
15.09.2020г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг, с която
на жалбоподателя е наредено да възстанови недобросъвестно получена социална
помощ; 3. на М.И.Х. *** срещу заповед № ЗСП/Д_Т_О/1992 от 12.10.2020г. на директора
на дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг, с която на жалбоподателката е
отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон
2020/2021г. Заповедите са били оспорени по административен ред пред директора
на РДСП – Търговище, който с три нарочни решение ги е отхвърлил. Жалбоподателите
твърдят, че оспорените заповеди са издадени в противоречие на материалния
закон, тъй като имотът, възприет като втори жилищен от административния орган,
не собственост на М.И.Х., тъй като нейният наследодател не го е купил с
нотариален акт. В условията на евентуалност се поддържа, че имотът не е годен
за живеене. Прави се искане да се отменят заповедите и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът, чрез писмено становище
оспорва основателността на жалбите и моли съдът да ги отхвърли.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Административен съд – Търговище, втори състав, приема от
фактическа страна за установено следното:
Жалбоподателите М.И.Х. и К.С.Х. са съпрузи, които живеят на адрес в гр.
Антоново, ул. ...Административните производства по издаване на заповеди № Д_Т_О
– Л – 12 от 16.09.2020г. и № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020г. са започнали по
повод на подаден сигнал на 10.08.2020г. до директора на ДСП – гр. Омуртаг от
социален работник на ДСП – Омуртаг. В сигнала се сочи, че при направена
проверка в МДТ Община Антоново, по повод на подадено заявление-декларация за
целева помощ за отопление от М.И.Х., се установява, че семейството ѝ
притежава два имота – един жилищен имот в землището на с. Банковец и един имот,
представляващ: земя, сграда, второстепенна постройка, навес с оградни стени и
гараж в гр. Антоново. В сигнала е посочено, че семейството има отпусната целева
помощ за отопление по реда на Наредба РД – 07-5 от 2008г. за отоплителен сезон
2018/2019г. и за отоплителен сезон 2019/2020г.
Със заповед № 2501 – РД01 – 0205 от 17.08.2020г. Директорът на ДСП –
Омуртаг е възложил проверка на длъжностно лице от ДСП със следния обхват: да се
извърши проверка по досиетата на М.И.Х. за отпускане на целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2018/2019г. и за отоплителен сезон 2019/2020г.
Изрично е посочено, че целта на проверката е да се установи дали семейството
притежава повече от един имот. В заповедта за възлагане на проверката изрично е
указано, че резултатите от нея следва да се обобщят в констативен протокол в
два екземпляра, единият от които следва да се връчи на проверяваното лице с
указание, че в тридневен срок от връчването проверяваното лице може да
представи писмени възражения пред директора на дирекция „Социално подпомагане“
- Омуртаг. Резултатите от проверката са описани в съставения констативен
протокол на 21.08.2020г. В него е посочено, че в подадените заявления-декларации
през 2018г. и 2019г., съответно от К.Х. и М.Х., не е деклариран друг имот освен
този в гр. Антоново. На семейството е била отпусната целева помощ за отоплителен
сезон 2018г./2019г. по заявлението на К.Х. в размер на общо 474.15лв., а по
заявлението на М.Х. за отоплителен сезон 2019/2020г. в размер на 465.90лв. Преповторени
са констатациите от извършените служебни проверки в ДМДТ при Община Антоново,
от които се установява, че „семейството е собственик“ и на недвижим имот в с.
Банковец.
По преписката липсват доказателства жалбоподателите да са уведомени за
започналите административни производства по издаване на съответната заповед,
още по-малко да им е връчен констативния протокол и в частност да им е дадена
възможност да дадат обяснения по изложените в него обстоятелства.
Със заповед № Д_Т_О – Л – 12 от
16.09.2020г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг М.И.Х. е
лишена от право на целева помощ за отопление за определен срок – до
възстановяване на сумата, получена като целева помощ за отопление за
отоплителен сезон 2019г./2020г. в размер на 465.90лв. или за срок до
16.09.2022г. Фактическите основания за издаване заповедта са следните:
семейството на Х. притежава два жилищни имота и не отговаря на условията по чл.
10, ал.1, т. 1 от ППЗСП.
Със заповед № Д_Т_О – ВС – 19 от
15.09.2020г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг на К.Х.
е наредено да възстанови получената сума, отпусната по заявлението му от 2018г.
в размер на 474.15лв., с мотиви, че семейството не отговаря на условията по чл.
10, ал.1, т. 1 от ППЗСП.
Заповед № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020г. и заповед № Д_Т_О – ВС – 19 от
15.09.2020г. са съобщени на адресатите си на 01.10.2020г. На 05.10.2020г. М.Х. и К.Х. подават
жалби по административен ред срещу заповедите, чиито адресати съответно са,
пред директора на РДСП – Търговище. В жалбите се изнасят едни и същи
обстоятелства. Твърди се, че имотът в с. Банковец е необитаем. Твърди още, че
имотът в с. Банковец е купен от бащата на М. преди 1978г. с договор в писмена
форма, сключен в кметството на селото. След покупката на имота в гр. Антоново
се преселили да живеят в гр. Антоново и къщата останала необитаема. Добавя се,
че притежават нотариален акт за жилището в гр. Антоново, а в техническата
служба този имот в с. Банковец се води на името на трето лице – Р. В Ц.
Във връзка с обстоятелствата,
изнесени в жалбите, на 06.10.2020г. от директора на ДСП – Омуртаг е изискана допълнителна информация от Дирекция „МДТ“ при
Община Антоново относно начина и основанието на деклариране на собствеността на
имота в с. Банковец. По този повод от дирекцията са изпратили данъчната
декларация на Х., с която е декларирала имота като свой. Уточнили са, че към
данъчната декларация на М.Х. не е приложен документ за собственост, а отделно
от това партидата е закрита въз основа на молба декларация от М.Х. на
21.08.2020г., придружена от разписен лист на с. Банковец. От приложената към
отговора декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че Х. е уведомила
данъчната служба по местонахождението на имота, че го е придобила на 1998г.,
като изрично е посочила, че имотът не е придобит по наследство, т.е.
декларирала го е не като наследствен, а като придобит на друго основание, неин
личен имот. Към отговора е приложена и молбата на Х. до данъчната служба от
21.08.2020г., с която се иска закриване на партидата по съображения, че имотът
се води по разписен лист на с. Банковец на Рачо Велков Цеков. В декларацията на
М.Х. от 21.08.2020г. е посочено още, че същата се подава от собственик, поради
продажба на имота.
С решения № 25 – РД06 – 0035 от
23.10.2020г. и № 25 - РД06 – 0034 от
23.10.2020г. директорът на РДСП – Търговище е потвърдил съответно заповеди №
Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020г. и № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020г., по
съображения, че към момента на подаване на заявленията имотът в с. Банковец е
собственост на Х. и респ. представлява второ жилище за семейството. Решенията
са съобщени на Х. и на К.Х. на 27.10.2020г.
Административното производство по
оспорване на третата заповед е започнало по повод на подадена от М.Х.
заявление-декларация от 14.09.2020г. за отпускане на целева помощ за отопление
с твърдо гориво. В декларацията същата е посочила, че с К.Х. са семейство, че
семейството няма други имоти освен жилището, в което живее със съпруга си. В
тази връзка е представено удостоверение, издадено от служител при Община
Антоново, че М.И.Х. не притежава имот в с. Банковец (съдът намира, че
посоченото удостоверение е извън кръга на удостоверителните функции както на
кмета, така и на служител от техническата служба на Община Антоново, поради
което не представлява официален свидетелстващ документ). По повод на
заявлението е изготвен социален доклад, в който са описани извършените служебни
проверки на декларираните обстоятелства. В доклада е посочено, че „семейството
е лишено от подпомагане за срок от две години или до възстановяване на
дължимите суми, съгласно заповеди № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020г. и заповед № Д_Т_О –
ВС – 19 от 15.09.2020г.“. Предложено е на това основание да се откаже отпускане
на помощта. Със заповед № ЗСП/Д_Т_О/1992 от 12.10.2020г. на директора на
дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг на Х. е отказана целева помощ за
отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2020/2021г. „на
основание издадените заповеди № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020г. и заповед № Д_Т_О – ВС – 19 от
15.09.2020г.“. Заповедта е връчена на 20.10.2020г. Оспорена е по
административен ред, като с решение № 25 – РД06 – 0037 от 27.10.2020г. на
директора на РДСП – Търговище оспорената заповед е потвърдена.
От събраните по делото гласни доказателства относно имота в село Банковец
се установява следното: имотът до към 1973г. е бил собственост на Р. В.. После
къщата е купена от бащата на М. – И. с писмен договор, а не с нотариален акт, като
семейството му е живеело в къщата до 1989г., когато са се преселили в Турция.
Междувременно М. и К. Х. от около 1973 до 1978г. са живеели някъде в
Кърджалийско, от където бил К.Х.. След това от 1978 до 2000г. са живеели в
Банковец. През 2000г. са се преселили в гр. Антоново, където са купили къща.
Къщата в с. Банковец не се поддържала, тъй като М. и К. Х. изключително рядко
идвали в селото. С течение на годините тя се занемарила, започнала да се руши и
станала негодна за ползване. Показанията на свидетелите са логични,
последователни, съответстват на останалия събран по делото доказателствен
материал и затова съдът ги приема за достоверни.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Всяка от жалбите е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
По основателността на жалбите:
1. По отношение на заповеди № Д_Т_О – Л –
12 от 16.09.2020г. и на № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020г. на директора на
дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг:
Съгласно чл. 14а от Закона за социалното подпомагане, при сигнал за недобросъвестно
получени средства от социални помощи или по преценка на директора на
съответната дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от
длъжностно лице на дирекцията. За резултатите от проверката длъжностното лице
по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на
директора на дирекцията "Социално подпомагане". В случай на
констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално
подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената
социална помощ заедно със законната лихва.
Нормата на чл. 14, ал. 5 от ЗСП предвижда, че лицата недобросъвестно
получили социални помощи се лишават от тези помощи до възстановяване на
дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години със заповед на директора
на съответната дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от
него длъжностно лице.
При тази правна рамка съдът приема, че оспорените заповеди № Д_Т_О – Л –
12 от 16.09.2020г. и на № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020г. са издадени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено
процесуално нарушение. И по отношение на двете административни производства съдът
установи, че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми субектите
на проверката за започналото производство и да им предостави възможност да
правят възражения и да представят доказателства (чл. 26 и чл. 34 от АПК). В
допълнение, нормата на чл. 35 от АПК регламентира, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията на страните. В случая това не е
сторено. Съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие
на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт. М.Х. и К.Х. не са били уведомени за започване
на производствата и не им е предоставена възможност да правят възражения и да
сочат доказателства. Разпоредбата на чл. 168, ал. 5 от АПК предвижда, че когато
съдът установи наличието на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща
преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява
основанията по чл. 146, т. 4 и 5. На основание чл. 168, ал. 5 от АПК заповеди №
Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020г. и на № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020г. следва да
бъдат отменени и преписката да се изпрати на съответния административен орган
без да се проверяват основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Административният орган следва
да поправи тази нередовност на производството като предостави на субектите на
проверката възможност да се запознаят с резултатите от нея и нарочен срок да ги
оспорят (констатациите и изводите), както и да предоставят доказателства във
връзка с оспорването си. Едва след изтичане на срока и анализ на евентуално новопредставените доказателства, административният
орган следва да направи преценка дали е налице основание за издаване на
заповеди за възстановяване на суми и за лишаване от право на социално
подпомагане.
Независимо от това съдът намира за уместно да даде следните разяснения по
тълкуването и приложението на закона: Изнесените в заповедите обстоятелства за
наличие на втори жилищен имот не са нови, нововъзникнали обстоятелства,
настъпили след подаване на заявленията за подпомагане и респ. не може да се
приеме, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 15, ал.2 от ЗСП на
ползвателя на помощта. Тези обстоятелства, ако се потвърдят след уведомяване на
субектите на проверката и даването им на възможност да ги оспорят и да
ангажират доказателства във връзка с оспорването си, са съществували към
момента по подаване на съответните заявления и сочат на подадени неверни данни
при заявяването помощта, респ. на недобросъвестно получени суми, които подлежат
на връщане по реда на 14а, ал.3 от ЗСП. Отделно от това биха били налице
основания за лишаване от право на социално подпомагане въз основа на нормата на
чл. 14, ал. 5 от ЗСП.
На следващо място следва да се посочи, че правото на собственост се
придобива/прехвърля не само чрез покупко-продажба с нотариален акт, а и чрез
други способи – давностно владение, наследство и прочие. Съгласно чл. 77 от
Закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. По делото има данни, че М.Х.
е придобила собствеността върху имота в с. Банковец на собствено основание чрез
владение, което е продължило повече от десет години. Затова и през 1998г. тя е
декларирала имота като свой пред местната данъчна администрация. Веднъж
придобито, правото на собственост се изгубва, само ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него. Отказ от право на собственост не се извършва
чрез подаване на декларация до служба МДТ при Общината. Отказът от правото на
собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена
форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. Действията
на общинската администрация по заличаването на партидата на М.Х. с отбелязване
за основание - продажба и имотът по
разписен лист на с. Банковец се води на Р.Ц. – праводателят на бащата на М.Х.,
са меко казано необясними от правна гледна точка.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че административният орган
при продължаване на производството следва да прецени наличието на друг имот с
оглед наличните по преписката доказателства, включително и новопредставените
такива. Отделно от това, ако се приеме, че е налице втори имот, следва да се
прецени дали той към 2018г., 2019г. и 2020г. представлява жилище – т.е. дали е бил
или е годен за живеене. В ЗСП и правилника липсва легална дефиниция на
понятието „жилище“. Дефиниция на понятието „жилище“ или на негови производни –
напр. „основно жилище“ се съдържа в други закони – напр. в § 5, т. 30 от ДР на
ЗУТ, § 2, т. 8 от ДР Закона
за преброяване на
населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., в § 1, т. 2 от
ДР на ЗМДТ. От тези дефиниции следва, че за да се определи един имот като
жилищен, то той следва да е в състояние да задоволява жилищни нужди, да е
пригоден и годен за живеене. Полуразрушена
къща не е годен за живеене имот.
На следващо място, ако се прецени,
че е налице втори имот, но той не представлява жилище, тъй като поради
състоянието си не е годен за живеене, следва да се прецени дали имотът не
попада в хипотезата на чл. 10, ал.1, т. 4 от ППЗСП – да може да е източник на
доходи.
Едва след като изясни всички тези
обстоятелства, административният орган следва да прецени наличието на основания
за издаване на заповеди за възстановяване на суми и лишаване от право на
подпомагане за определен срок.
По отношение на законосъобразността
на заповед № ЗСП/Д_Т_О/1992 от 12.10.2020г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ – Омуртаг, съдът съобрази следното:
На основание чл. 13 от ЗСП социални помощи се отпускат въз основа на
заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него
лице. Помощите се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на
всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета, като отказът за
отпускане на социални помощи задължително се мотивира. При тази правна рамка
съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но
при липса на годно фактическо основание, тъй като посочените в заповедта
административни актове и в частност заповедта за лишаване от право на социално
подпомагане не са били влезли в сила към датата на постановяване на заповедта. На
това основание и тази заповед следва да се отмени, като преписката се изпрати на
административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на М.Х.
за отоплителен сезон 2020/2021г. При нужда административният орган може да спре
производството по подаденото заявление, на основание чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК
до приключването на другите две административни производства, започнали по
повод на подадения сигнал от социалния работник. Следва да се посочи, че при
преценка на допустимостта на подпомагането, органът следва да преценява
наличието на всички предпоставки за отпускане на помощта, включително и тези по
чл. 11, ал. 2 от ЗСП – да са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за
издръжка от лицата по чл. 140 от СК. В тази връзка очевидно са необходими и допълнителни
указания. В заявлението на М.Х. не е попълнено нищо по отношение на лицата,
задължени по закон да осигуряват издръжка. В чл. 139 от СК е регламентирано, че право на издръжка (т.е. по
закон) има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото
си, а редът на лицата, които дължат издръжка, е указан в чл. 140 от СК. Съгласно
чл. 140 от СК лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния
ред от: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и правнуци; 5.
братя и сестри; 6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен. Ако лицата от
предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от
следващия ред. Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка,
задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им.
За да се отпусне социална помощ на едно лице, следва да се установи, че
лицата, длъжни да дават издръжка по закон, а не само по силата на нарочен
договор или съдебно решение, не са в състояние да дават издръжка. Задължението
за даване на издръжка е морално задължение и по закон, не е необходимо то да
бъде скрепено с договор или да се основава на съдебно решение. В социалната
анкета е посочено, че семейството има две дъщери, с които са в добри отношения,
които са „материално стабилни“ и прочие обстоятелства, т.е. събрани са данни,
че дъщерите са в състояние да дават издръжка на майка си и на баща си, респ. че
М.Х. и К.Х. не са сред лицата, които имат право на социално подпомагане.
Заявлението за предоставяне на социални помощи следва да се преценява винаги в
контекста на нормата на чл. 11, ал.2 от ЗСП, която както вече се подчерта
изисква да са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от
лицата по чл. 140 от СК.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за заплащане на
разноски следва да бъде поставена на разглеждане. Претендират се и са
представени доказателства за направени разноски за адвокатски хонорар от
жалбоподателите, както следва: от М.Х. в размер на общо 400лв., платени в брой
и от К.Х. – в размер на 200лв., платени в брой.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК, Дирекция „Социално подпомагане“ –
Търговище следва да плати на всеки жалбоподателите направените по делото
разноски.
Предвид изложеното и на основание чл. 168, ал. 5, чл. 172, ал. 2, чл.
173, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал.1 от АПК, Административен съд – Търговище,
втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.Х. ***,
заповед № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ – Омуртаг, с която жалбоподателката е лишена от право на целева
помощ за отопление за определен срок. ИЗПРАЩА преписката на административния
орган за провеждане на производството при спазване на
административнопроизводствените правила и указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в решението.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище да плати на М.И.Х. *** разноски по оспорването
на заповед № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020г. в размер на 200лв. (двеста лева), направени за
адвокатски хонорар.
ОТМЕНЯ по жалба на К.С.Х. ***
заповед № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ – Омуртаг, с която на жалбоподателя е наредено да
възстанови недобросъвестно получена социална помощ. ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за провеждане на производството при спазване на административнопроизводствените
правила и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
решението.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище да плати на К.С.Х. *** разноски по оспорването
на заповед № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020г. в размер на 200лв. (двеста лева), направени за
адвокатски хонорар.
Решението в тази част подлежи на
обжалване на основание чл. 14б от ЗСП с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че същото е
изготвено.
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.Х. *** заповед
№ ЗСП/Д_Т_О/1992 от 12.10.2020г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ – Омуртаг, с която на жалбоподателката е отказана целева помощ за
отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2020/2021г. ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за провеждане на производството при спазване на
административнопроизводствените правила и указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в решението.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ –
Търговище да плати на М.И.Х. *** разноски по оспорването на заповед № ЗСП/Д_Т_О/1992
от 12.10.2020г. в размер на 200лв. (двеста лева), направени за адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО
в тази част на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: