№ 301
гр. София, 17.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502309 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 24/21 г. по описа на СОС – А. Р.. С
решение по делото № 260 011/14.06.23 г. СОС е отхвърлил иск с правно основание чл.
432 КЗ, предявен срещу застраховател за възмездяване на неимуществените вреди на
внучка, понесени поради смъртта на дядо й, загинал след ПТП, виновно причинено от
водач, застрахован по риска Гражданска отговорност на автомобилистите в ответното
дружество. За да постанови решението си, СОС е приел, че не е доказана тезата на
ищцата, че привъзаността между нея и дядо й е надхвърляла интензивността на
обичайните отношения, характерни за съответната степен на родство (втора степен по
права линия).
Във въззивната жалба се твърди, че интерпретацията от първоинстанционния
съд на отношенията между ищцата и дядо й е погрешна. Не е отчетено
обстоятелството, че до навършване на пълнолетие от ищцата тя е живяла в общо
домакинство с баба си и дядо си, че последният е осигурявал материален и духовен
комфорт в разширеното семейство (ищцата е живеела в това домакинство съвместно с
майка си и баща си), че той е заплатил нужните средства за абитуриентския бал на
ищцата. Набляга се на твърдението, че бащата на ищцата е страдал от параноидна
шизофрения. Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго
такова, с което исковете да бъдат уважени.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата. В отговора си твърди, че няма
доказателства за състоянието на бащата – заболяването е утвърдено само с гласни
доказателства, няма данни за недееспособност, за настаняване на родителя на
принудително лечение и т.н., а съвместното съжителство на повече от две поколения е
обичайно за българския бит. Такива са и традиционните отношения между
баби/дядовци и внуци, при което първите помагат за отглеждането на вторите и
запазват връзка с тях и след порастването им, като често имат по-силна връзка т тази
1
със собствените им деца.
При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба,
подадена срещу валидно и допустимо съдебно решение. В производството пред САС
не са събирани доказателства. Дължи се проверка относно правилността на решението
с оглед доводите за неправилност, изложени в жалбата.
Въз основа твърденията на страните, на база наличния в
първоинстанционното дело доказателствен материал, САС прави следните
изводи:
Видно от съпоставката между датите на раждане на ищцата и смъртта на дядо й
– С. Р., към момента на настъпване на застрахователното събитие възрастта на ищцата
е била няколко месеца преди нвършване на пълнолетие. Заявено в исковата молба е, че
тя живяла в дома на дядо си до навършването от нея на 15 годишна възраст. Твърди се
също от ищцата, че дядото полагал усилия болестта на бащата да не се отрази на
микроклимата в дома.
За заболяването на родителя на ищцата не са ангажирани писмени
доказателства. Няма данни за това дали той е провеждал медикаментозна терапия за
контролиране на евентуалното заболяване. Обстоятелството, че ищцата е разбрала за
болестта на баща си на 15 годишна възраст, е свидетелство за това, че състоянието е
било контролирано. Лекуваната шизофрения не изключва дееспособността. Няма
твърдения и доказателства за налудни или агресивни идеи и действия от страна на
родителя. На това основание доводът, че бащата на ищцата е страдал от психично
заболяване не следва да бъде зачетен като обстоятелство, обосноваващо отклоняване
от масовата съдебна практика относно кръга на лицата, на които се дължи обезщетение
за неимуществени вреди.
Единодушни са свидетелствата за това, че отношенията в дома на загиналия
били топли, на взаимна подкрепа и обич. Такива обаче са масовите родствени
отношения (със съответната степен на родство), характерни за българския бит.
Обратното е по-скоро изключение и именно затова в ТР 1/16 г. ОСНГТК ВКС се
говори за изключение при отношения на „трайна и дълбока емоционална връзка…,
предизвикваща продължителна, дълбока болка и страдание“, които обстоятелства
следва да се установят на база конкретните отношения между родствениците.
Настоящият състав се солидаризира с виждането на първоинстанционния, че без
да се игнорират страданията на ищцата, те са в рамките на нормалното проявление при
загуба на близък човек и няма данни за наличие на визираното от ВКС изключение при
установяване кръга от материалноправно легитимирани лица да бъдат обезщетени за
неимуществени вреди при смърт на близък.
Тъй като настоящият състав счита, че решението на първоинстанционния съд е
правилно, на основание чл. 272 ГПК, се ползва от мотивите на постановеното решение.
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК в полза на въззиваемото дружество
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 011/14.06.23 г., постановено по гр.д. 24/21 г.
по описа на СОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК А. Р. Р. да заплати на ЗК Лев
2
Инс АД юрисконсултско възнаграждение за защита във въззивното производство в
размер на 200 (двеста) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3