РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. ХАСКОВО, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора А. Хр. П.
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215600600396 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе впредвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 1/27.05.2021г. постановена по НОХД № 34/2020г., Районен съд
Ивайловград е признал подсъдимия А. Г. Н. от гр.С., за виновен в това, че: На 02.10.2013г. в
гр.С., обл.Х., противозаконно присвоил чужди движими вещи: 3 бр. високи железни пилони
за поставяне на тонколони, 3 бр. тонколони марка „Динакорд“ трилентови всяка с мощност
от по 300-500 вата, 1 бр. миксер „Динакорд“ с вграден усилвател 10 канален пауър 1000
вата, 1 бр. бас каса марка „Елиминатор“ с мощност 300-500 вата, 1 бр. микрофон марка
„Шур“ модел „СМ58“; 1 бр. стойка за микрофон, 2 бр. микрофонни кабели всеки с дължина
3 метра,2 бр. кабели спикон -спикон всеки с дължина 15 метра, 2 бр. кабели спикон-спикон
всеки с дължина 4 метра, 1 бр. разклонител с 2 гнезда, 1 бр. разклонител с 6 гнезда,1 бр.
захранващ кабел за миксер, 2 бр. тонколони марка „Динакорд“ трилентови с мощност от по
300-500 вата, 1 бр. бас каса марка „Елиминатор“ с мощност 300-500 вата, 1 бр. миксер
„Динакорд“ с вграден усилвател 10 канален пауър 1000 вата,1 бр. стойка за тонколони, 1 бр.
монтажна тръбичка за бас каса, 1 бр. обикновен захранващ кабел, 2 бр. кабели спикон-
спикон с дължина от по 15 метра и 1 бр. кабел спикон-спикон с дължина 4 метра, всичко на
обща стойност 4293.20 лв., собственост на Д. И. К.а от гр.Х., които владеел на основание
сключени устни договори за наем между него и собственика, поради което и на осн. чл. 206
1
ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на 2 години „Лишаване от свобода„ , чието изпълнение на осн.
чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. С присъдата, подсъдимият е осъден да
заплати по сметка на ОД МВР – Хасково, направените на досъдебното производство
разноски в размер на 181.20 лв., както и деловодни разноски в размер на 41.74 лв., в
съдебното производство. Приложените по делото веществени доказателства е разпоредено
да се върнат на наследника на Д. К.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който я обжалва в срок с
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. С жалбата се иска
подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно делото да бъде върнато на досъдебното
производство, като се сочи, че се касае за граждански отношения и инкриминираните вещи
били върнати от подсъдимия, който бил отстранен от помещението в което останали част от
тях.
Присъдата е обжалвана в срок и от повереника на частният обвинител М. Н. С., с
оплакване за заниженост на наложеното наказание, което се иска да бъде увеличено в
максимален размер, както и да се отмени приложението на чл.66 от НК. В жалбата се
релевират и оплаквания против недопуснатото от първата инстанция изменение на
обвинението, като се иска наред с повдигнатото на подсъдимия обвинение, да му се
повдигне и такова по чл.210 ал.1 т.5, вр. чл.209 ал.1 от НК ,по което също да бъде признат за
виновен и осъден.
Окръжна прокуратура Хасково изпраща представител, който намира жалбите за
неоснователни и иска присъдата, като правилна и обоснована, да бъде потвърдена.
Частният обвинител М. С. редовно призована не се явява. Явява се повереникът й адв.К.,
който поддържа жалбата против присъдата, по изложените в нея съображения и направени
искания.
Подсъдимият се явява лично и със защитникът си адв.Г., която също поддържа жалбата
против присъдата, а в пледоарията си доразвива изложените в нея доводи и иска
подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно да се намали наложеното му наказание.
Подсъдимият в личната си защита излага доводи, идентични с тези на защитникът си, а в
последната си дума иска да бъде оправдан.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира следното: Съдебното
производство пред РС – Ивайловград е образувано след изпращането му по подсъдност от
ВКС, на осн.чл. 43 т.3 от НПК. Първоначално обвинителният акт на РП – Свиленград,
изготвен по д.п. № 159/2014г. по описа на РУП – Свиленград, с който против подсъдимия е
било повдигнато обвинение за престъплението по чл.206 ал.1 от НК, е внесен в РС –
Свиленград и образувано НОХД № 774/2019г. В проведеното разпоредително заседание на
което пострадалата Д. К. се явила с повереникът си адв. К., предявеният от нея граждански
иск против подсъдимия, не е приет за съвместно разглеждане, но пострадалата е
конституирана като частен обвинител. Съдебното производство по посоченото НОХД е
2
прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснато съществено
процесуално нарушение. След отстраняването му е внесен нов обвинителен акт с който
против подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението по чл.206 ал.1 от НК, за
което е признат за виновен с обжалваната присъда. По посоченият обвинителен акт
първоначално е образувано НОХД № 141/2020г. по описа на РС – Свиленград, по което
отново от пострадалата чрез повереникът и е предявен граждански иск и поискано
конституирането й като граждански ищец и частен обвинител. След предявяване на
въпросната молба, на **.**.**** г. пострадалата К. починала, като според удостоверението
за наследници, такава е дъщеря й М. Н. С.. След изпращане на делото от ВКС за
разглеждане от РС - Ивайловград, от наследникът е предявен граждански иск против
подсъдимия, за причинените на наследодателят й от деянието имуществени вреди, както и
за неимуществени и е поискано конституирането и като частен обвинител. Претендирани са
и разноски за адвокат. В проведеното разпоредително заседание са обсъдени въпросите по
чл.248 ал.1 от НПК, възражението на подсъдимия за допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, не е споделено, предявеният граждански
иск не е приет, като в качеството на частен обвинител правилно е конституирана М. С. –
наследник на пострадалата Д. К., доколкото искането й се е основавало на защитим правен
интерес предвид повдигнатото обвинение и обстоятелството, че преживе наследодателят й
направил такова искане, което е и уважено. Съдебното следствие пред първата инстанция
протекло по общия ред. От събраните доказателства, включително пред настоящата
инстанция която е втора по същество, чрез разпитът на св. К. и преразпитът на св. К. е
установено, че подсъдимият се познавал отпреди с бащата на св.Д. К. и наемал от него
музикална техника. След смъртта му с посочената дейност започнала да се занимава св.К.,
която от баща си познавала подсъдимия. През 2013г. подсъдимия стопанисвал две заведения
в гр.С. – таверна „******* ****“ намираща се в помещение което през месец ноември на
2012 г. наел от св. А. за срок от 1 година, както и бар „*****“ намиращ се в друга сграда. По
повод дейността си, през месец януари на 2013г. подсъдимият се договорил със св.К., тя да
му предостави под наем срещу сумата от 150 лв. месечно и за неопределен срок,
озвучителна техника, която подсъдимия да ползва и плаща на свидетелката наема, а при
отпадане на необходимостта от техниката, да й я върне.Така на 18.01.2013г. свидетелката
заедно със св.Х. Ч. /починал през м.**.****г./ доставила в заведението „******* *****“
комплект озвучителна техника - 3 бр. високи железни пилони за поставяне на тонколони, 3
бр. тонколони „Динакорд“ трилентови всяка с мощност по 300 - 500 вата, миксер
„Динакорд“ с вграден усилвател 10 канален пауър 1000 вата, бас каса „Елиминатор“ с
мощност 300 - 500 вата, микрофон „Шур“ модел „СМ 58“, стойка за микрофон, 2 бр.
микрофонни кабели с дължина по 3 метра и окабеляване - 2 бр. кабели спикон спикон с
дължина по 15 метра, 2 бр. кабели спикон спикон с дължина по 4 метра, два разклонителя
единия с 2 другия с 6 гнезда, захранващ кабел за миксер, като техниката била монтирана в
заведението от св.Ч. През месец февруари на същата година, подсъдимият отново се свързал
със свидетелката и поискал да наеме от нея втори комплект озвучителна техника за бар
„******“, при същите условия и наемна цена. На 26.02.2013г. свидетелката заедно със св.Ч.
3
му предоставила под наем озвучителна техника - 2 бр. тонколони „Динакорд“ трилентови с
мощност по 300- 500 вата, бас каса „Елиминатор“ с мощност 300-500 вата, миксер
„Динакорд“ с вграден усилвател 10 канален пауър 1000 вата, стойка за тонколони, монтажна
тръбичка за бас каса, обикновен захранващ кабел, 2 бр. кабели спикон спикон по 15 метра,1
бр. кабел спикон спикон 4 метра, която техника пак била монтирана във въпросното
заведение, от св.Ч. За предоставянето на двата комплекта озвучителна техника, подсъдимият
се разписал в бележника на свидетелката на стр.19 и 21 от същия и първоначално й плащал
наема, макар не изцяло. Последното плащане от 100 лв. било на 04.08.2013г. като
подсъдимият й дължал 600 лв. След спиране на плащанията, св. К. започнала да търси
подсъдимия и на 13.08.2013г. заедно със св.Ч. го посетила в гр.С. При срещата, подсъдимият
й обещал, че същия ден ще се издължи, но по-късно заявил, че ще стори това на следващия
ден. Свидетелката се усъмнила в казаното и поискала да види техниката си, която отдала на
подсъдимия под наем. От своя страна подсъдимия й заявил, че преотдал техниката под
наем, без да и каже на кого. Такава уговорка с подсъдимия свидетелката нямала, не знаела за
случилото се и след като разбрала от подсъдимия за станалото, изразила несъгласието си и
поискала от подсъдимия незабавно да й върне озвучителната техника. Тогава подсъдимият
изготвил и подписал декларация в която отразил посочените обстоятелства и се задължил да
върне техниката на свидетелката до 16.08.2013г. и да й плати дължимия наем, поел и
отговорност за стопанисването на техниката. След тази дата подсъдимия не върнал
техниката на свидетелката, не и платил наема, не отговарял и на обажданията й. След това
през месец септември на същата година в гр.Х., подсъдимия дал на св.Ч. втора декларация в
която отразил същите обстоятелства както в предходната, включително че пренаел
техниката в хотелски комплекс на морето, като се задължил да я върне на свидетелката след
сезона в комплекса като посочил датите 15.09.2013 г. или 01.10.2013 г. В декларацията
отразил също, че за следващия сезон пак щял да осигури озвучаване на въпросния комплекс
до 01.10.2014г., задължил се да изплати и дължимия наем на свидетелката до 06.09.2013г.
Св.Ч. дал посочената декларация на св.К., която започнала пак да търси подсъдимия, но не
успяла да се свърже с него. След изтичането и на срока във втората декларация -
01.10.2013г., подсъдимия не върнал въпросната техника на свидетелката и не й платил
наема. За случилото се, в началото на м. 09.2013г. св.К. подала жалба и след извършена
предварителна проверка, на 19.11.2013г. от РП- Хасково било образувано досъдебното
производство за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, изпратено по компетентност на РП-
Свиленград. В хода на досъдебното производство през 2015г., св.К. посетила с полицейски
служители помещението където се намирал преди въпросният бар „******“ стопанисван
през 2013г. от подсъдимия, за да си търси дадената му озвучителна техника. Помещението
не се ползвало и св.Я. която работела в съседно в сградата кафе й отворила вратата на
въпросното помещение, която не била заключена. Св. К. си познала единствено два кабела
със спикон механизъм единия с дължина 15м., другия срязан и останал с дължина 0.5м.,
които св.Я. предала доброволно с протокол на досъдебното производство. Пак в хода на
досъдебното производство, на 01.08.2018г. подсъдимия с автомобил управляван от св.К. и в
присъствието на св.Ч., върнал в гр.Х. на св. В. К. – чичо на св.К. която тогава отсъствала,
4
част от наетата техника - 1 бр. смесителен пулт „Динакорд РМ 1000“, 4 бр. тонколони
„Динакорд СЕ 15“ /активни горни тела/, 2 бр. тонколони „Динакорд СЕ 15“ /басови
озвучителни тела/, за което се съставил протокол. По- късно св.К.а видяла върнатите вещи и
според прочетените й от първата инстанция със съгласието на страните показания от
досъдебното производство заявила, че подсъдимият й върнал първия комплект озвучителна
техника, без консумативите - 2 бр. метални стойки и окабеляването, а от втория комплект
върнал единствено 2 тонколони „Динакорд СЕ 15“ /активни горни тела/. Впоследствие
свидетелката продала върнатите вещи с изключение на пулта „Динакорд“, който според
показанията й бил различен от този, който дала на подсъдимия. От приетите от първата
инстанция оценителна и графологична експертизи е установено, че стойността на
инкриминираните вещи е 4293.20 лв., а въпросните декларации предоставени от
подсъдимия на св.К., са написани и подписани от него, както и подписите в предоставените
от свидетелката страници от бележникът й.
При така приетата от първата инстанция фактическа обстановка, установена от събраните
доказателства, чрез изслушаните вещи лица по оценителната и графологична експертизи,
показанията на свидетелите К., Я., А., включително прочетените след съгласие на страните
показания на последните двама, както и тези на починалите свидетели- пострадала св.К. и
св.Ч., дадени на досъдебното производство и също прочетени със съгласието на страните,
първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна, съставът на престъплението по чл.206 ал.1 от НК в чието извършване е обвинен и за
което с обжалваната присъда, го признал за виновен и осъдил. Този извод на първата
инстанция е правилен, кореспондира с установеното от доказателствената съвкупност, която
е безпротиворечива, а посоченото от свидетелите освен, че е взаимосвързано и
кореспондиращо по между си, се подкрепя изцяло от приобщените по реда на чл.283 ал.1 от
НПК писмени доказателства и предявените веществени, включително написаните от самия
подсъдим две декларации в които отразил действията си по отношение на озвучителната
техника, която наел от св. К. Ето защо тези доказателства като достоверни, следва да се
кредитират. Съдът правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия, като приел че те
са защитна версия некореспондираща с установеното от доказателствената съвкупност.
Настоящата инстанция не споделя изложеното от защитата, че в случая се касае единствено
за граждански отношения по наемен договор. На този въпрос първата инстанция е дала
отговор който се споделя от настоящата, като не се кредитира и изложеното в показанията
на св.К., че при връщането на техниката, подсъдимия дал пари на св.Ч. и така практически
наемното правоотношение продължавало и е изпълнено. Това обстоятелство освен, че се
отрича от преразпитания св. К., който също присъствал при предаването на вещите, не е
отразено в съставения при връщането на вещите протокол и не се твърди в прочетените от
първата инстанция със съгласието на страните показания на св.Ч. и на св.К. Поведението на
подсъдимия и извършените от него действия с взетата под наем озвучителна техника, сочат
на осъществен от обективна и субективна страна, състав на престъпление по чл.206 ал.1 от
НК. Това е така защото подсъдимия владеел въпросната озвучителна техника на правно
основание по силата на неформален, реален и безсрочен договор за наем, сключен със
5
собственикът - св.К. и в тази насока спор няма. Свидетелката е категорична, че подсъдимия
не й заплащал редовно дължимия наем, не му давала съгласието си да преотдава въпросната
техника под наем на трети лица и поради това, още през месец август на 2013г. поискала от
подсъдимия връщането на техниката. В същата насока е и отразеното в декларациите
съставени от самия подсъдим, в кои той определил като краен срок на връщане на техниката
датата 01.10.2013г., което обаче не изпълнил. При това положение е безспорно, че
недобросъвестното поведение на подсъдимия като наемател, е дало основание на
наемодателя да иска прекратяването на наемното отношение и в подходящия срок за това по
смисъла на чл. 87 ал.1 от ЗЗД, определен от самият длъжник – подсъдимия до 01.10.2013г.,
последния освен, че не заплатил наема, не върнал и на собственика наетите вещи, като
сторил това почти 5 години след развалянето на договора от наемателя, като върнал част от
тях. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 ал.1 от НК – обсебване може да се
изрази както в противоправно фактическо или юридическо разпореждане с чужда вещ която
деецът владее на правно основание, така и в противозаконен отказ веща да се върне на
собственикът й, след отпадане на основанието. Именно така е в настоящия случай, защото
до изтичането на посочения краен срок, подсъдимия е следвало да върне вещите на
свидетелката, поради разваляне на договора от нея, а не да продължава да ги държи като
свои и се разпорежда с тях, каквото намерение посочил сам във втората си декларация и в
деня след крайния срок, е осъществил състава на престъплението за което е ангажирана
отговорността му. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
умишлено, при пряк умисъл като форма на вината, установен от действията му. При
определяне на видът и размера на наказанието, са отчетени обществената опасност на
деянието и на дееца, както и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. В
недостатъчна степен обаче са отчетени смекчаващите такива, като освен приетите от
първата инстанция, такова е и значителният период от време, от деянието до реализирането
на наказателната отговорност на подсъдимия, надхвърлящ границите на разумния срок,
който е изтекъл не по вина на подсъдимия. Това следва да бъде отчетено като изключително
смекчаващо вината му обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК и в тази насока оплакването
в жалбата за завишеност на наказанието, е основателно. Ето защо на подсъдимия следва да
се определи наказание вместо при условията на чл.54 от НК, при условията на чл.55 ал.1 т.1
от НК, като наложеното му наказание от 2 години „ лишаване от свобода“, се намали на 10
месеца „лишаване от свобода“, с което целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати и в тази
насока присъдата следва да се измени. Предвид изложеното не се споделят доводите в
жалбата на повереника на частният обвинител, за заниженост на наложеното на подсъдимия
наказание, както и искането за отмяна приложението на чл.66 от НК. Вярно е, че дълго
време след развалянето на договора, подсъдимия не връщал вещите на пострадалата, както и
, че не ги върнал изцяло, но изложеното за срока на реализиране на наказателната му
отговорност, надхвърлящ разумния и изтекъл не по негова вина, води до несвоевременност
на наказанието и прави безпредметна отмяната на чл.66 от НК, предвид размера на
наказанието и доколкото към момента на деянието, подсъдимият е бил неосъждан. Не се
споделя и искането за осъждането на подсъдимия и за престъпление по чл.210 от НК. Това
6
искане е несъстоятелно защото освен, че обвинение за престъпление от общ характер се
повдига единствено от прокурора, но и искане за изменение на обвинението, чрез добавяне
на ново обвинение за пръв път в съдебната фаза, каквото е направено от повереника на
частния обвинител и пред първата инстанция, е недопустимо. Правилно е произнасянето по
веществените доказателства и разноските. По изложените съображения
първоинстанционната присъда в посочената по- горе част следва да се измени, а в
останалата част, като правилна, обоснована и законосъобразна, да се потвърди, като не се
установиха основания за цялостната й отмяна.
Водим от горното и на осн. чл.334 т.3 и т.6, вр. чл.337 ал.1 т.1, вр.чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 1/27.05.2021г. постановена по НОХД № 34/2020г. по описа на
Районен съд Ивайловград, в частта относно наложеното на подсъдимия А. Г. Н. от гр.С.
наказание, което вместо по реда на чл.54 от НК, ОПРЕДЕЛЯ по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК,
като го НАМАЛЯВА от 2 години „ Лишаване от свобода“ , на 10 месеца „Лишаване от
свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7