№ 577
гр. Плевен, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430201688 по описа за 2021
година
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. С. С., от гр.Ч.Бряг, ул. *** ЕГН
********** против Наказателно постановление № 20-0938-001854 от
03.06.2021 г. на *** Сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба”на осн. чл.174 ал.3
от ЗДвП в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява за срок от 24
месеца ,за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложил адм.наказание глоба в
размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява мпс за срок от 24 месеца
на основание чл.174 ал.2 пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.150а ал.1 от
ЗДвП е наложил адм.наказание глоба в размер на 300лв на основание чл.177
ал.1 т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложил
адм.наказание глоба в размер на 200лв за нарушение на чл. 179 ал.2 пр.1 от
ЗДвП.
С жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно,не
мотивирано,жалбоподателят отказва да е извършил посочените нарушения.С
оглед направените оплаквания се моли наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
адв.Л. Г.- ПАК, поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Административно наказателното производство е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение след
извършена проверка на 26.05.21г. в 16,15ч в с.Ясен, ж.п прелез на ул. Генерал
Иван Винаров, като водач лишен от СУМПС-Тойота Ярис с рег.№ ***
извършва следните нарушения: 1. На 26.05.21г. в 17,10ч водачът категорично
отказал да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в издишания въздух с Дрегер Алкотест 7510, фабричен
номер ARNA-0192, издаден талон за медицинско изследване под номер
0001975и осем броя холограмни стикера за сигурност и валидност на пробата
с номер А 035007.
2. На 26.05.21В В 17,10ч водачът категорично отказал да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техните аналози с Дрегер Алкотест 500, фабричен номер ARNA-
0026, издаден талон за медицинско изследване под номер 0001975и осем броя
холограмни стикера за сигурност и валидност на пробата с номер А 035007.
3. Горепосоченият водач е лишен от право от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред.
4. Водачът не избира скоростта на движение съобразено с атмосферните
условия, релефа, с условията на видимост,интензивността на движение и
др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движение и удря намаляващият пред него л.а Рено Меган с
рег.номер ***,впоследствие на което реализира птп с материални щети по
двата автомобила.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Не
били депозирани и писмени възражения срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт за установяване на административни
нарушения било издадено и обжалваното наказателно постановление, в
който установената в АУАН фактическа обстановка била възприета по
идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител М.В. и свидетелят Е.Г..
От приложената и приобщена по реда на чл.283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН
справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е правоспособен
водач.
Пред съда разпитания в качеството на свидетел- актосъставител и свидетел
2
напълно преповтарят написаното от тях в АУАН,като актосътавителят не е
свидетел очевидец на реализиралото се ПТП,както и не е констатирал
жалбоподателят да е управлявал,а свидетелят Г. сочи че жалбоподателят е
реализирал ПТП и е бил там на място на реализиране на ПТП и е очевидец.
При осъществената от страна на съда служебна проверка относно спазване на
процесуалните изисквания при съставяне на АУАН и наказателното
постановление, издадено въз основа на него, съдът приема, че същите са
съставени от компетентни лица , като доказателство за това е приложената
към административно наказателната преписка оправомощителна Заповед рег.
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34
от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление.
Съдът намира обаче, че при административно наказващият орган е допуснал
редица съществени процесуални нарушения.
По отношение на визираното в пункт 1 и пункт 2 от атакуваното НП,
административно нарушение, съдът констатира следното: Както в АУАН,
така и в атакуваното НП е посочено, че жалбоподателя виновно е нарушил в
путкт 1-чл.174, ал.3 от ЗДВП и пункт 2- чл.174, ал.3 от ЗДВП.
По делото няма спор по фактите – С. е отказал тестването както за наличие на
алкохол в кръвта, така за употребата на упойващи вещества.
Спора е по правото – 1)дали при отказа да бъдат извършени и двете проби
следва да бъдат наложени две наказания или следва да бъде наложено едно
наказание.
Съдът счита че при отказ да бъдат извършени и двете проби следва да бъде
наложено едно наказание, поради което и на основание чл. 221, ал.2, изр.
„второ“ от АПК не следва да ги преповтаря. В допълнение, съдът намира за
нужно да отбележи следното:
-преобладаващата практика на административните съдилища в
Република България застъпва тезата, че съгласно приложимата разпоредба
на чл. 174, ал.3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози….., се наказва с лишаване от право
да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв. Свързването от
законодателя на различните хипотези на разпоредбата със съюзи "и/или"
означава, че всеки отказ сам по себе си осъществява състав на нарушението,
но едновременното наличие на отказ по двете хипотези не води до наличие на
две самостоятелни нарушения, а отново се касае за едно нарушение,
предполагащо съответно налагането на единно наказание (лишаване от право
да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.).
-до същия извод се стига и при историческото тълкуване на нормата на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В редакцията на посочената правна новела, действала
до 21.01.2017г. двете деяния – отказа на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в
кръвта и отказа на същия да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози са
3
свързани със само съюза „или“. Според настоящия състав при тази редакция
са били налице условията за налагане на две отделни наказания, ако водачът е
отказал и двете проверки. С изменението на ЗДвП обнародвано в ДВ
бр.101/2016г. в сила от 21.01.2017г. законодателят е добавил и съюза „и“ и
двете деяния са съединени с „и/или“, което налага извода че което и от двете
проявления на изпълнителното деяние да е извършил водачът същия се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба
2000 лв. /заради съюза „или“/, но в случаите когато бъдат отказани и двете
проверки е налице едно нарушение и се налага едно наказание /заради съюза
„и“/.
Поради което съдът,счита че НП в пункт едно и пункт 2 от НП е неправилно и
незаконосъобразно и като такова също следва да бъде отменено.
По нарушението по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП визирано в пункт 2 на НП.
Вмененото с Наказателно постановление №20-0938-001854 от 03.06.2021 г.
на С. нарушение е такова по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.Деянието е описано
словесно по следния начин: управлява МПС, след като е лишен от това право
по съдебен или административен ред. Управление на МПС без свидетелство
за управление може да има в няколко хипотези според приложиматата към
тази дата редакция на нормата на чл.150а от ЗДвП: когато водачът изобщо
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС; когато е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен ред; когато е лишен от право да
управлява МПС по административен ред; когато свидетелството му за
управление не е в срок на валидност; когато свидетелството за управление на
МПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а
от НПК и т.н. Като санкцията за извършване на нарушение измежду
посочените в чл.150а е регламентирана в чл.177 от ЗДвП. На първо място
обаче, нито актосъставителят, нито наказващият орган е посочил фактите, на
които е основал извода си за неправоспособност на водача. Защото нито в
съставения акт, нито в издаденото въз основа на него НП е посочено на какво
основание Д. е неправоспособен водач и по-конкретно не е описано, че
свидетелството му за управление на МПС е отнето въз основа на
приложена ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП. Описано е единствено лаконично
“не носи свидетелство“. На второ място, не само не са посочени фактите, от
които произтича изводът на АНО, че водачът не притежава свидетелство за
управление на МПС, но погрешно е изписано при посочване на нарушената
правна норма, че водачът е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред.
Не е представено от административно наказващият орган никакво писменно
доказателство от което да е видно ,че жалбоподателят е лишен по
административен или съдебен ред. Нето е посочено в АУАН и НП при коя от
хипотезите чл.150а от ЗДвП: когато водачът изобщо не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС; когато е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен ред; когато е лишен от право да управлява
МПС по административен ред; когато свидетелството му за управление не е в
срок на валидност; когато свидетелството за управление на МПС е временно
4
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и т.н е
лишен.Водачът е санкциониран по чл.177, ал.1, по т.1 на същия текст , както
е описано в НП. Ето защо като описано непълно-без всички факти, имащи
значение както за ангажиране отговорността на водача, така и служещи за
основа на дължимата съдебна проверка. Деянието се явява не съставомерно и
недоказано. Ето защо в тази оспорена част НП за нарушение по чл.150А,
ал.1 от ЗДвП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Наказателното постановление не отговаря на законовите изисквания и в
частта в която е прието че е извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй
като липсва описание на съществен елемент от състава на нарушението от
посочения за нарушен законов текст. Възприетото в санкционния акт
движение с несъобразена скорост от страна на нарушителя, без да са
изложени каквито и да е фактически обстоятелства, обуславящи ангажиране
на административно наказателна отговорност. Изброяването в него на
законовите условия за съобразяване скоростта на движение – пътните условия
и релефа на пътната настилка,с условията на видимост,интензивност на
движение и др. сами по себе си не обуславят повдигнатото обвинение, тъй
като няма описание от фактическа страна кое/кои са тези законови условия,
които не са съобразени от водача. Непосочването в АУАН и наказателното
постановление на съставомерни елементи от състава на нарушението, какъвто
е разглеждания случай, ограничава правото на защита на санкционираното
лице, тъй като не може административно наказателното обвинение да е
основано на предположения..Така изложеното определя заключение за
отмяна на атакуваното наказателно постановление в тази
част.
Поради гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-001854 от 03.06.2021
г. на *** Сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен, с което на Б. С. С.
, от гр.Ч.Бряг,ул *** ЕГН ********** за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба”на осн.чл.174 ал.3 от ЗДвП в размер на 2000лв и лишаване от право да
управлява за срок от 24 месеца ,за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е
наложил адм.наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да
управлява мпс за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.2 пр.2 от ЗДвП и
за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП е наложил адм.наказание глоба в
размер на 300лв на основание чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП и за нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложил адм.наказание глоба в размер на 200лв за
нарушение на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП като Незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд – Плевен в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6