Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ– ти
състав
в публично заседание на 29.03.
2022 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия
Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 2359 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.54, ал.
6 вр. с ал.4 от ЗКИР.
Образувано е по жалба на Д.В.М. , против
заповед № 18- 9716 /31.08.2021 г. на началника на СГКК- Варна, с която е изменена одобрената със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. кадастрална карта , като е нанесена като нов обект сграда с
идентификатор *********, без данни за собствеността върху нея.
С жалбата са наведени твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неспазване на разпоредбата на чл. 62, ал.4 от
ЗЕ, недостатъци в представената за целите на изменението скица-проект №
15-259499/12.03.2021 г. , липсата на мотиви за необходимостта от извършеното изменение и липсата на доказателства
за притежавани вещни права от страна на искащият
изменението – „Е. С. “ АД. Иска се отмяна на обжалваната заповед, като в
съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат В. С. с аргументи за наличието на спор за материално
право и незаконност на строежа на нанесената като нов обект на кадастъра
сграда. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски
Ответникът - началникът на СГКК-Варна, с представеното при
внасяне на преписката в съда писмено становище отправя искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и прави възражение за прекомерност на платеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата
страна „Е. С. “ АД, чрез упълномощения юрисконсулт В.
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й като
такава с присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство.
Заинтересованата страна Община Варна,
чрез подадено от упълномощения юрисконсулт Д. С. писмено становище отправя искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Одобрената със заповед №
РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълн. директор на АГКК кадастрална карта на гр. Варна,
ЕКАТТЕ 10135 е изменена с издадена от началника на СГКК-Варна заповед № КД-14-03-1536/13.06.2013
г. , с която е нанесен като нов обект на кадастъра ПИ с идентификатор ** със
собственици Община Варна съгласно акт за частна общинска собственост № *, том *,
рег. № *, дело * от * г. и Д.В. С. /М./ съгласно договор за делба № 158,
том ІІІ, рег. № 4644 от 28.05.1998 год. , като същевременно е заличен като обект
на кадастъра ПИ с идентификатор ** , за който Община Варна е била вписана като
собственик на 58 кв. м. ид. части въз
основа на същият АЧОС. Със заявление № 01-93376/19.02.2021 г. е отправено до СГКК- Варна искане на „Е. С. “ АД за изменение на КК в частта й за ПИ с
идентификатор ** , чрез нанасянето като
нов обект на кадастъра на сграда за енергопроизводство с проектна площ от 14
кв.м., съгласно представена скица-проект. Въпросната сграда е включена като
актив на дружеството ** , който в счетоводното извлечение от инвентарната книга
е описан като сграда ПБ 582 Вл. Варненчик. Същата представлява проходна будка, изградена
в периода 1977 г. - 1985 г., за което не са открити строителни книжа.
Предназначението на проходната будка е да осъществи преход от въздушен електроповод
към подземен кабелен електропровод. Към момента на построяване на процесната
сграда, правото на собственост върху имота в който тя е построена не е било
възстановено на наследниците на Т.Д. М., сред които попада и жалбоподателката Д.В.
С. /М./ - това е станало на по-късен етап с решение № 473/13.02.98 г. на ПК гр.
Варна , въз основа на което е осъществен въвод във владение с протокол № 468/30.03.1998 год.
След въвода е извършена на 28.05.1998 г.
доброволна делба между наследниците на Т.Д. М., при която жалбоподателката получава в дял имот, в който попада съществуващата , но
нефункционираща проходна будка. При първоначалното одобряване на КККР , имотът
от дела на Д.М. е нанесен с идентификатор ** , като със заповед №
3013/6.08.2012 г. на кмета на община Варна от него са отчуждени 58 кв.м. , за
които в Община Варна впоследствие е
съставен горепосоченият АЧОС № 190 от 19.02.2013 год. /л.100 от делото/. Процесната
сграда е била нанесена като трафопост в
одобрения през 1985 г. кадастрален план
след неговото попълване, както и в
последно действащия преди одобряването на КККР кадастрален план на местност „Вл. Варненчик“,
землище „Владиславово“, одобрен със
заповед № 353/4.11.1997 г. на кмета на
община Варна. Въпреки последното, сградата не е нанесена в кадастралната карта
при одобряването й със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълн.
директор на АГКК, което е станало причина „Е. С. “ АД да поиска нейното изменение. За
образуваното по същото искане адм.
производство, на Д.В. С. е изпратено уведомление по чл. 26, ал.1 от АПК,
което тя е получила на 14.04.2021 г., след което подава възражение, което е
прието с вх. № 02-439/20.04.2021 год. Във възражението е изложено становище, че
направеното искане било незаконосъобразно,
тъй като противоречало на императивните
разпоредби на чл. 62 от З-на за енергетиката и липсвало уведомление до нея от страна на заявителя „Е. С. “ АД за намеренията му, нито пък имало
сключен договор за ползване на нейната собственост. Копие от възражението е
получено от заявителя на 6.07.2021 г. , след което той изразява писмено
несъгласие с него /л.23 от преписката/,
към което прилага копие на КП одобрен със
заповед № Р-353/4.11.1997 г. , копие на
паркоустройствен и регулационен план с указан начин на застрояване и
кадастрален план одобрен със заповед №
Г-74/13.09.2001 г. и счетоводно
извлечение от инвентарната книга на „Е. С.
“ АД. Представеният от заявителя проект за изменение е приет , за което е
издадено удостоверение № 25-40386/15.02.2021 г. /л.16/, след което от началника
на СГКК- Варна е издадена оспорената заповед № 18-9716/31.08.2021 год. Същата е връчена на Д.В. С. на 4.09.2021 г., като
на 17.09.2021 г. тя подава чрез СГКК-Варна жалба срещу нея до АС-Варна.
При така установените обстоятелства,
съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
14-дневния срок по чл.54, ал.6 от ЗКИР във вр. с чл.149, ал.1 от АПК от
заинтересовано лице по смисъла на пар.1, т.13 от ДР на ЗКИР.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, какъвто съгласно чл. 54, ал.4, пр.І от ЗКИР се явява началника на СГКК по
местонахождението на имота.
Неоснователно е възражението за
неспазване на формата на адм. акт, поради това , че в него липсвали
мотиви за изменението – такива се съдържат в обяснителната записка към
скицата-проект, която придружава заповедта съгласно чл. 54, ал.4, пр.2 от ЗКИР.
При издаване на оспорената заповед не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
жалбоподателката е била уведомена по реда на чл.26, ал.1 от АПК за образуваното
адм. производство, в което тя е упражнила правото си на участие, отправяйки
съответното възражение.
Обжалваната заповед е материално законосъобразна.
Посоченото в нея правно основание за изменение на КК е това по чл. 51, ал.1, т.2
от ЗКИР – в случая е налице допусната при първоначалното одобряване на КККР непълнота, тъй като процесната сграда изобщо
не е била нанесена в кадастралната карта , въпреки че е била отразена в
последно действащия кадастрален план от 1997 г. , което е категорично
установено от заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза. В тази връзка, абсолютно неотносими са
изложените в жалбата аргументи за това, че не било уточнено какви са несъответствията
между съществуващата сграда за енергоразпределение и тази обозначена към
момента в кадастралната карта и кадастралния регистър – същите са относими за
наличието на грешка , каквато в случая не е налице по гореизложената причина,
че сградата изобщо не е била нанесена в КК. Неоснователни са и наведените в
съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката аргументи за наличието на
спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал.2 от ЗКИР - съгласно тази разпоредба, въпросният спор
следва да е свързан с допуснатите непълнота
или грешка, а не да е впоследствие иницииран, т.е. след одобряването на КККР, както в случая това е сторено едва в съдебно
заседание. Видно от съдържанието на подаденото в хода на адм. производство
възражение и съдържанието на подадената до съда жалба, Д.М. не оспорва
правото на собственост на „Е. С. “ АД върху самата сграда, а акцентира на
разпоредбата на чл. 62, ал.4 от ЗЕ , която касае изграждането или разширението на енергийни обекти в имоти частна собственост
след предварително придобиване на право
на собственост върху земята или
учредяване на право на строеж. От друга страна, обжалваната заповед обективно няма
как да бъде свързана със спор за
материално право, тъй като тя не предизвиква изменение в кадастралния регистър –
видно е вписването „няма данни за собственост“. С поглед последното, изцяло ирелевантни
са аргументите на жалбоподателката за това доколко легитимни са представените от „Е. С. “ АД пред СГКК-Варна документи за правото
на собственост върху процесната сграда – в случая , независимо от обжалваната
заповед, след като жалбоподателката твърди в хода на съдебния процес, че е
собственик на сградата по приращение, то
тя следва да установи това свое право по надлежния ред пред гражданския съд,
съобразно решението на който ще бъдат попълнени сега липсващите в КР данни за правото на собственост.
При тези обстоятелства, според които
процесната сграда представлява обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т.2 от ЗКИР, то фактът че тя не е била нанесена
в КК при одобряването й , представлява непълнота която законосъобразно е отстранена с
обжалваната заповед.
Обжалваната заповед е издадена в
съответствие с целта на закона, която предполага отразяване на кадастралните
данни без оглед на законността на строежите. В тази връзка , изцяло ирелевантно
е възражението на жалбоподателката, че процесната сграда представлявала незаконен
строеж.
При така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от спора, сторените от
жалбоподателката разноски следва да останат за нейна сметка, а от страна на
ответника такива не се претендират. Съгласно чл. 143, ал.4 от АПК, право на
разноски има заинтересованата страна „Е. С. “ АД -
такива следва да се присъдят в размер на 200 лв. за платеното възнаграждение на вещо лице и съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лв. за осъщественото от юрисконсулт В.
процесуално представителство, т.е. общо в размер на 300 лв.
Разноски на заинтересованата страна
Община Варна не се дължат – същата макар
и да признава законосъобразността на оспорената заповед, има правен интерес еднакъв с този на
жалбоподателката, поради което не се явява насрещна спрямо нея страна в
съдебния процес - адм. акт не е благоприятен за Община Варна, тъй като засяга правото на
собственост върху поземления имот, от който същата притежава 58 кв.м. ид. части. Във връзка с
последното, несъстоятелна е тезата на пълномощника на жалбоподателката, че
Община Варна не притежавала качеството на заинтересована страна в процеса –
поземленият имот в който е нанесена процесната сграда е съсобствен, т.е. от
отчуждените в полза на Община Варна 58 кв. м. не е образуван самостоятелен поземлен
имот.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Д.В. М. ***,
против издадената от началника на СГКК-Варна заповед № 18-9716/31.08.2021 год.
ОСЪЖДА
Д.В.М., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Е. С. “ АД , ЕИК **, със седалище и адрес на
управление : гр. ** сумата от 300 лв. за
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :