Решение по дело №287/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 238
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20207120700287
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 26.11.2020 г.

 

Административен съд – Кърджали, в  публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело 287/2020г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Весмар 5“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез управителя, срещу ЗНПАМ № ФК-429-0072616/ 04.08.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-106/ 01.09.2020 г. на директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Посочва се, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, необоснован и недоказан, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че деянието не е извършено от търговското дружество, съответно – от неговия управител, а от работника Е. Б. Х., чието задължение не е свързано по никакъв начин с продажба на стоките на дружеството, както и да работи с касовия апарат. Изложен е довод, че е доказано извършено нарушение, но то е от работника спрямо работодателя – „Весмар 5“ ЕООД, а не към фиска на държавата. Посочва се, че загубата, свързана със спиране дейността на дружеството за 14 дни ще бъде значително по-голяма от тази, свързана с направеното нарушение, като тя ще бъде както за дружеството и работника, така и за фиска на държавата, поради спиране на приходите. Твърди се, че до момента дружеството не е извършвало никакви нарушения на данъчното и осигурително законодателство и се иска да се отмени ЗНПАМ. В съдебно заседание жалбата се поддържа от управителя на „Весмар 5“ ЕООД.

Ответникът, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.149, ал.3 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оспорената в настоящото производство ЗНПАМ на жалбоподателя е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект – сервиз за битова техника” с адрес: *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Правното основание за издаване на ЗНПАМ е чл.186, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.187, ал.1 и чл.187, ал.4 от ЗДДС. В обстоятелствената част на ЗНПАМ е посочено, че при извършена проверка на 30.07.2020г. в 8:30 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - сервиз за битова техника, находящ се в ***, стопанисван от „Весмар-05“ ЕООД с ЕИК ***, е констатирано, че дружеството в качеството на задължено лице по смисъла чл. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември от 2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

В ЗНПАМ е записано, че за извършена контролна покупка на 30.07.2020г. на 2 бр. четки за ъглошлайф на стойност 8.00 лв., платени в брой преди легитимацията от В. Д. С., в качеството му на проверяващ на лицето Е. Б. Х., назначено на длъжност – *** в горецитирания търговски обект, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ/фискално устройство/ Datecs, с ИН на ФУ № *** и ИН на ФП № ***, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ. Извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на положителна касова разлика в размер на 8.00 лв. между наличните парични средства в касата - 8.00 лв., съгласно приложен опис на паричните средства в касата към Протокола за извършена проверка cep. ** № ***/ ***г. и разчетената касова наличност - 0,00 лв. по данни на ФУ.

Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП.

При издаване на заповедта е спазена установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимитематериалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Налице са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е предвидено, Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

В съставения протокол за извършена проверка е удостоверено, че при заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява и от дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство, видно от който процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Ето защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и се подкрепя от приложените към протокола доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите, и правилно е прието в оспорената заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ– нарушение на реда и начина за отчитане продажбите в търговския обект.

Възражението за липса на мотиви на заповедта е неоснователно. От една страна, такива са изложени в самия акт, а от друга - административният орган изрично се е позовал на съставения ПИП.

Определеният срок на действие на принудителната административна мярка - запечатване на обекта за срок от 14 дни, е мотивиран. Същият е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на извършваната търговска дейност, констатираното наличие на положителна касова разлика от 8.00 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, както и с невъзможност за проследяване на реализираните обороти.

Наред с изложеното съдът счита, че относно срока на действие на ПАМ не разполага с компетенции за контрол – такъв е допустим само по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице, предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона. Изцяло в правомощието на органа е по целесъобразност да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. В приложения срок мярката в достатъчна степен защитава обществените интереси и постига целите на закона относно превъзпитание на нарушителя. Заповедта е постановена при отчитане на конкретните обстоятелства на допуснатото нарушение, поради което съдът намира неоснователни възраженията за нарушаване на принципа на съразмерност.

Наложената принудителна административна мярка съответства и на чл. 22 ЗАНН – за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите действа при обвързана компетентност.

Неотносимо към проверка на законосъобразността на ЗНПАМ е твърдението, че продажбата на описаните вещи е извършена от работник, назначен на длъжността „работник сглобяване детайли“, като не се твърди, че той не притежава умения да работи с фискалното устройство в обекта. Не са представени доказателства за наличие на други наети лица в обекта, на които е възложено осъществяване на продажби, съответно – работа с ФУ.

След като наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за достъп до обекта, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.

С оглед на изложеното, приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът:

 

РЕШИ:

 

 

Отхвърля жалбата на Весмар 5“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез управителя, срещу ЗНПАМ № ФК-429-0072616/ 04.08.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-106/ 01.09.2020 г. на директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: