№ 364
гр. Стара Загора, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530202595 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № *** от 23.06.2021 год., издадено от
началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен
със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят П. ХР. К. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа направеното
с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР Стара Загора счита жалбата за неоснователна и моли
НП да бъде потвърдено, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № (серия АА, бланков № 583589) от 17.05.2021 год., жалбоподателят е
санкциониран за две нарушения по ЗДвП - Закон за движението по пътищата, извършени на
17.05.2021 год. около 13.20 часа на ул.“Г.Иг.“ в посока изток-запад, в качеството си на
ползвател на лек автомобил марка ”Ин.“, с рег. № ***, собственост на фирма “С.Н.“ ООД.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.1.2 от ЗДвП (”Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи
- свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство) за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
(”Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него”),
1
изразяващо се в това, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към свидетелството за управление на МПС от съответната
категория.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в т.1 от НП се
потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които кореспондират
помежду си и взаимно се допълват. От друга страна обаче, от същите се установява, че
нарушението, за което е съставен АУАН е извършено извън МПС, чиито ползвател е
жалбоподателят и няма данни за управлението на същото от страна на жалбоподателя към
момента на констатиране на същото, което пък и от своя страна да налага носене на
свидетелство за управление от съответната категория и контролния талон към СУМПС от
съответната категория.
При тези данни съдът намира административно-наказателното обвинение по т.1 от
издаденото наказателно постановление за недоказано по несъмнен и безспорен начин и
извършването му от жалбоподателя, поради което и следва да бъде отменено по т.1.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2
от ЗДвП (“Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата за използване
светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на
пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за
движението”) за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП (“Престоят и паркирането са
забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“),
изразяващо се в това, че е паркирал в близост до кръстовището с ул.“К.Г.“ лек автомобил
марка “Ин.“, в качеството на ползвател в близост до кръстовището с ул.“К.Г.“, с което
създава пречки за движението и опасност за останалите участници.
Видно от изложеното, НП по т.2 не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), тъй като е посочено, че
жалбоподателят е паркирал превозното си средство и е престоявал с него на място, където
то (превозното средство) създава опасност или е пречка за движението, но това са две
отделни и различни хипотези, т.е. не става ясно дали превозното му средство е създавало
опасност за движението или е било пречка за движението, респективно – фактическото
формулиране на административнонаказателното обвинение е неясно и лишава
жалбоподателя от възможността да го разбере недвусмислено и по начин, позволяващ му да
организира адекватно защитата си.
Нещо повече: според показанията на актосъставителя превозното средство на
жалбоподателя не е създавало опасност за движението, а само пречка за него – автомобилът
бил паркиран на голямо разстояние от тротоара, като е създавал пречки за останалите
участници в движението. Следователно дори да се приемат за достоверни показанията на
актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта, а други доказателства в подкрепа на
административнонаказателното обвинение не бяха събрани, т.е. дори жалбоподателят да е
нарушил чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП в хипотезата “престоят и паркирането са забранени на
2
място, където превозното средство е пречка за движението“, отговорността му за
извършеното от него деянието, доколко то не е създавало опасност за движението, би могла
да бъде ангажирана на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП (“Наказва се с глоба 20 лв. водач,
който неправилно престоява или е паркирал неправилно“), но не и на основанието, посочено
в НП – чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП („… когато в резултат на нарушението е създадена
непосредствена опасност за движението”), с други думи – в този случай НП би било
незаконосъобразно по съществото на спора.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП в т.2 е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените до момента по делото разноски в размер на сумата
от 720 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник съобразно представените договор за правна защита, фактура и
съдействие и списък на разноските (л.24-26 от делото).
Водим от горните мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП) № *** от 23.06.2021 год., издадено от
началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен
със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на П. ХР. К. от град Стара Загора, с
ЕГН ********** сумата в размер на 720.00 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща
направени до момента разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3