Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 23.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Петър П., като разгледа докладваното
от съдията Емилия Кунчева т.д. № 246 по описа за
2019 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на М.Т.Х., ЕГН **********, с посочен адрес в гр.
Гулянци, подадена чрез пълномощника му адв. П.К. от САК, против ЗК „***“ АД гр.
София, с която е предявен осъдителен иск с посочено правно основание чл. 226 от КЗ /отм./, с цена на иска 26
000 лв. – частичен иск от обща искова претенция за 50 000 лв.
В исковата молба са наведени следните
фактически твърдения: На 18.06.2015 г., около 11 ч., по път III-3402 на
кръстовището в посока към гр. С., при управлението на лек автомобил „***“, с
рег. № ***, водачът на същия автомобил В.Л.Р. нарушил правилата за движение по
пътищата, като не спрял на знак Б2, в резултат на което реализирал удар, като
засякъл движещия се по път с предимство лек автомобил „***“, управляван от
Николай Чолаков. Вследствие на удара между двете МПС-та е причинена смъртта на
пътничката в лек автомобил „***“ Р.А., която е получила несъвместими с живота
телесни увреждания. По случая е било образувано ДП № Д-1572/2015 г. по описа на
Окръжна прокуратура –Плевен, прекратено с постановление от 11.12.2015 г. поради
смъртта на виновния водач В.Р.. Налице е пряка причинна връзка между
поведението на водача В.Р. и настъпилите обществено опасни последици –
причинената смърт на пътничката Р.И.А.. Към момента на инцидента за увреждащия
автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество. Починалата Р.А. е сестра на ищеца. Те са били неразделни и
преживяната загуба от смъртта на сестрата се отразило изключително тежко на
здравословното и емоционално състояние на нейния брат. Двамата са били силно
привързани един към друг, разчитали много и винаги имали взаимната си подкрепа.
Имали са постоянна и непрекъсната връзка. Моралните страдания на ищеца и
преживяната скръб от невъзвратимата и
нелепа загуба на сестра му ще го съпътстват
през остатъка от живота му. Ищецът счита, че претърпените от него
неимуществени вреди от виновното поведение на водача В.Р. следва да бъдат
репарирани и предвид предвидената от закона възможност да предяви пряк иск
срещу застрахователя, е заявил такава
претенция срещу ответното
застрахователно дружество.
Ищецът претендира да бъде осъдено
ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на сестра
му Р.И.А. при настъпилото ПТП, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 18.06.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер.
Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Р.И.А.. Оспорва твърдения на
ищеца за възникване на вреди, обосноваващи размера на исковата претенция, както
и за настъпване на риск, покрит по застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва също така твърденията в исковата
молба за наличието на вина и противправност на поведението на водача В.Л.Р. към момента на настъпване на ПТП,
както и причинната връзка между смъртта на Р.И.А. и претендираните
неимуществени вреди. Навежда твърдения за наличието на независимо
съизвършителство от страна на водача на другия лек автомобил. Прави също така
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Р.А.
като пътник в превозното средство без поставен обезопасителен колан. Счита
размерът на исковата претенция за прекомерно завишен. Ответникът е оспорил и
акцесорната претенция за лихви и е направил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
лихви за периода, надхвърлящ три години
преди датата на депозиране на исковата молба.
Съдът намира, че е сезиран с търговски спор по смисъла на чл.
365 от ГПК, който подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора от
ГПК.
Правното основание на предявения
осъдителен иск е по чл. 226, ал.
1 от Кодекса за застраховането /отм./, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ. Заявена е и претенция
за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на деликта.
В хода на съдебното дирене е
допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер, като
искът се счита предявен за сумата от 40 000 лв. – частичен иск от обща
претенция за 50 000 лв.
По делото са приложени
представените с исковата молба писмени доказателства, както следва: постановление
на Окръжна прокуратура – Плевен от 11.12.2015 г. за прекратяване на досъдебно
производство № 140/2015 г. по описа на същата прокуратура поради това, че
деецът е починал; заключение на
автотехническа експертиза по досъдебно производство № 140/2015 г. по описа на
ОП-Плевен; съдебномедицинска експертиза за изследване на труп по ДП № 140/2015
г. на ОП-Плевен; протокол за оглед на ПТП при условията на чл. 212, ал. 2 НПК
от 18.06.2015 г.; албум за посетено местопроизшествие на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен под номер R-722/2015 г.; удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки на Р.И.А., ЕГН **********; препис-извлечение от акт за смърт
на Р.И.А., починала на 18.06.2015 г.; писмо от ответното дружество до ищеца във
връзка със заведена щета № 0000-1000-01-19-7601, с изх.№ 7316/30.08.2019 г.;
известие от 22.08.2019 г. за доставяне на пратка /щета – М.Х./; справка от
базата данни на информационния център към Гаранционен фонд.
От събраните по делото писмени
доказателства е видно, че по повод пътнотранспортно произшествие, настъпило на
18.06.2015 г. на кръстовище между главен
път I-3 Ботевград-Бяла и
републикански път III-3402, с починали лица, е било образувано наказателно производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.3, предл.4б.“б“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК. В хода на
разследването по същото е установено, че ПТП е възникнало от сблъсък на два
леки автомобила - „***“, с рег.№ ***, с водач В.Л.Р.,
и „***“ с рег.№ ***, с водач Д.П.Л.. Ударът между двата автомобила
настъпил след директно навлизане на водача В.Р. на главния път, без да спре и
осигури предимство на движещия се по пътя с предимство автомобил с водач Д.Л.,
който не се е съобразил с поставения преди кръстовището пътен знак Б2, като е
имал видимост както към знака, така и към движещия се по главния път автомобил.
С виновното си поведение водачът В.Р. е причинил пътнотранспортното си
произшествие, при което е загинал самият той и пътуващата в управлявания от
него автомобил Р.А..
От писмените доказателства по делото
се установява също така, че починалата на 18.06.2015 г. Р.И.А. е сестра на
ищеца М.Т.Х..
Прието е за безспорно между страните
обстоятелството, че за лек автомобил „***“, с рег.№ *** към датата на
процесното ПТП е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество по застрахователна полица BG/22/115001386312, със срок на валидност
20.05.2015 г. – 19.05.2016 г.
По искане на ответника по делото е
допусната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза. От
приетото заключение на назначените вещи лица по същата – инж. В.П. и доц.д-р П.
Л., се установяват следните обстоятелства: Към момента на процесното ПТП лек
автомобил „***“, рег.№ ***, управляван от Н. Т. Ч., се движил по РП I-3 от гр.Луковит за гр.Варна. Лек
автомобил „***“, с рег.№ ***, управляван от В.Л.Р. и пътници в него Р.И.А., Р.
И. А. и детето Ц.Е. А., се движил по РП III-3403 от гр.Пордим за гр.С. и
навлязъл в кръстовището отдясно спрямо посоката към гр. Бяла, пресичайки
главния път, без да спре на намиращия се преди кръстовището знак „Стоп“.
Последвал сблъсък между двата автомобила в кръстовището, с контакт между
челната част на лек автомобил „***“ и лявата страна автомобил „***“. Скоростта
на движещия се по главния път лек автомобил „***“ преди произшествието е била
100,25 км/ч, но дори да се е движил с максимално разрешената за тази категория
път скорост – 90 км/ч, според заключението този автомобил отново ще достигне
мястото, на което лек автомобил „***“ навлиза на пътното платно, тъй като се е
намирал на по-малко разстояние от необходимото за спиране и при тази скорост. В
резултат на сблъсъка лекият автомобил „***“ е с разрушена странична лява част с
множество деформации по купето – преден ляв калник, предна лява колона, предна
лява врата, предно ляво колело, задна лява врата, счупено стъкло на заден капак
и пр. В резултат на произшествието пътувалата на задна дясна седалка в този
автомобил Р.И.А. получила множество телесни увреждания, основните от които са
групирани в по левите повърхности на главата и тялото на пострадалата и са
резултат на действието на твърди тъпи предмети – директни удари /блъскане/ в
части на купето на автомобила, ляво стоящи по отношение тялото на пострадалата.
Разположението на травмите според заключението съответстват на повредите на
автомобила, които са основно в лявата му странична и челна част. Смъртта на Р.А.
се дължи на тежка съчетана черепно-мозъчна и лицева и гръдна травма, които
могат да доведат до смъртен изход, както в своята морфофункционална съвкупност,
така и поотделно. В заключението е посочено още, че описаните при аутопсията
увреждания по тялото на пострадалата Р.А. не са с характеристики, даващи
категорично основание да се твърди, че тя е била с поставен предпазен колан.
При използване на обезопасителен колан в конкретната обстановка на
произшествието /удар от лявата страна на автомобила, пътник на задна дясна
седалка/, той вероятно би предотвратил изцяло или намилил тежестта на
черепно-мозъчната и лицева травма, които са водещи за настъпването на смъртта.
Вещите лица са дали заключение, че нанесените увреждания на Р.А. могат да
настъпят при летеж на пострадалата напречно в автомобила към лявата му страна,
при което най-вероятно същата е пътувала без поставен обезопасителен колан.
За изясняването на повдигнатия с
възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата въпрос дали
същата е била с поставен обезопасителен колан по време на процесното ПТП, по
искане на ищеца е допусната последваща комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза с други вещи лица, която да даде отговор на конкретно
поставените в тази връзка въпроси на страната. В приетото заключение на вещите
лица по същата – доц.д-р Д.Д. и инж. В.И. е посочено, че при удар на лек
автомобил, при поставен обезопасителен колан, действащите върху пътник на задна
седалка инерционни сили се поемат в зоната на контакта с колана, при което
обикновено се получават частични кръвонасядания и охлузвания. В случая, според
заключението, при външния оглед на трупа на Р.А. са установени кръвонасядания в
горната половина на дясната гърда, съставено от две свързани помежду си линейни
/ивицовиди/ кръвонасядания, което увреждане най-вероянво представлява отпечатък
на част от автомобилен колан. Вещите лица са посочили в заключението, че от
медицинска гледна точка не е възможно да се определи точно кое увреждане по
тялото точно от кой детайл на купето на автомобила е причинено, тъй като,
изключвайки кръвонасяданията в областта на дясната гърда, нито едно от
останалите външни увреждания не е строго специфично. Посочено е още в
заключението, че тази експертиза /в медицинската й част/ не приема изводите на
първоначалната експертиза за травмите, получени вътре в купето от постралата.
Вещите лица са дали заключение, че посдтрадата Р.А. най-вероятно е била с
предпазен колан, но въпреки това фаталният изход не е бил избегнат.
За установяване твърденията на ищеца,
касаещи отношенията му с починалата Р. И.
А. и претърпените неимуществени вреди от смъртта на последната, са допуснати
гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Т. С.
– майка на ищеца и на починалата Р.А., става ясно, че свидетелката сама е отгледала двете си
деца, които са били много задружни още от малки и винаги са си помагали един на
друг. Когато излизала с животните, които отглеждали, майката дори оставяла по-малката Р. на грижите на нейния
брат. И двамата са създали семейства,
имат и свои деца. Р. е живяла със семейството си в дома на своята майка, а М.
има отделна къща в непосредствена близост до тях, където живее със своето
семейство. Братът и сестрата са ходили заедно за билки, помагали са си взаимно
финансово. Свидетелката е заявила, че синът й често си спомня за сестра си и
говори за нея, много тъжи за нея. Помага на майка си в отгеждането на трите
деца на сестра му.
По делото е разпитана като свидетел
и Н. Т. Х., която е заявила, че живее на съпружески начала с ищеца. Същата е
заявила още, че двете семейства – това
на ищеца и на неговата сестра, са поддържали близки отношения и са си помагали
взаимно финансово. Живели са в непосредствена близост и често са се събирали. Средствата,
които изкарвали заедно от билки, делили помежду си. След смъртта на сестра му, М.
се променил, не е така щастлив, както е бил преди. Често споменава сестра си и
ходи на гроба й. Децата на Р. ги отглежда бабата /свидетелката С./, но ищецът и
съжителката му й помагат в грижите.
Според свидетелката М. все още не е преодолял загубата на сестра си.
Посочената от ответника свидетелка Ж.П.,
която няма родствена връзка с ищеца, е заявила, че живее в друго населено място
и е виждала М. и сестра му Р. когато са ходили в нейното село за билки. Според
тази свидетелката братът и сестрата са живели в една къща до смъртта на Р.,
били са близки, грижили са се един за друг. Свидетелката е заявила също така,
че не е забелязала някаква по-специална близост между М. и Р., както и че е
видяла М. на погребението на сестра му и оттогава може би още един път, но
счита, че той вече е преодолял мъката от загубата на сестра си.
С оглед на гореизложените фактически
констатации, основани на релевантния за правния спор доказателствен материал по
делото, съдът приема следните правни
изводи:
Нормата на чл. 223, ал. 1 от КЗ
/отм./, приложима в случая с оглед препращащата норма на § 22 от ПЗР на КЗ,
установява, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ предоставя право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
По делото е прието за безспорно
установено между страните обстоятелството, че към датата на процесното ПТП гражданската
отговорност на деликвента е била застрахована при ответното застрахователно
дружество.
В случая механизмът на
пътнотранспортното произшествие, наличието на виновно и противоправно поведение
от страна на водача на лекия автомобил, причинил това произшествие, настъпилият
вредоносен резултат – смъртта на сестрата на ищеца, както и
причинно-следствената връзка между деянието и този резултат, се установяват по безспорен начин от събраните
писмени доказателства и заключенията на вещите лица по допуснатите комплексни
експертизи.
Ищецът основава материалноправната си легитимация да
претендира репариране на причинените му
вследствие смъртта на неговата сестра неимуществени вреди на постановките на ТР
№ 1/2016 г. от 21.06.2018 г., по тълк.дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК. С това тълкувателно
решение ВКС се е произнесъл в насока, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Съдът приема, че в случая по делото
не е проведено подобно доказване. При условията на пълно и главно доказване ищецът
не е доказал, че между него и починалата му сестра Р.А. е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка, която е била изключителна и извън обичайната за
този вид родствени отношения - между брат и сестра. Също така липсват доказателства, установяващи претърпени
от ищеца болки и страдания от смъртта на сестра му, които са изключителни по
своя интензитет и продължителност. От събраните гласни доказателства по делото
не може да се направи категоричен и еднозначен извод, че преживяванията и реакцията на ищеца от претърпяната загуба на неговата сестра излизат
от границите на нормалните преживявания на скръб и болка при загуба на близък, нито
че за него понастоящем са налице непреодолими последици за емоционалното и
психическото му състояние от тази загуба. В тази връзка следва да бъде посочено,
че съдът преценява показанията на майката и съжителката на ищеца при условията
на чл. 172 ГПК, предвид очевидната им заинтересованост.
С оглед гореизложените съображения,
съдът приема, че в процесния случай не са установени визираните в посоченото по-горе тълкувателно решение предпоставки,
които да обосноват материална легитимация за ищеца да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт на неговата сестра, с оглед на което отговорността на ответното
дружество за обезщетяване на претендираните от него неимуществени вреди не
следва да бъде ангажирана.
В този смисъл предявеният
осъдителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид така приетия решаващ извод
по съществото на настоящия правен спор, съдът счита за безпредметно да се
произнесе по основателността на направеното от ответното дружество възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалата, респективно не
следва да бъде объждано противоречието в заключенията по двете комплесни
експертизи досежно спорния въпрос дали пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан.
С оглед изхода на спора, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени претендираните с писмения отговор на
исковата молба разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които определя в размер на 300 лв., съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП. В последното проведено открито
съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответника адв. Невелин Маринов е заявил, че списък по
чл. 80 е представен вече от друг процесуален представител на дружеството, но
такъв не се намира в кориците на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от М.Т.Х., с ЕГН **********,***,
против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“
АД, със седалище гр. София, ЕИК *********,
иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, вр. с пар. 22 от ДР на КЗ, за
заплащане на сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ - частичен иск от обща претенция
за 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на Р.И.А.
негова сестра, настъпила в резултат ПТП от 18.06.2015 г., причинено от В.Л.Р., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3,
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК М.Т.Х., с ЕГН **********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „***“ АД, със седалище гр. София, ЕИК ***, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: