ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 815
гр. Перник, 12.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500635 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 699/22.07.2024 г. по гр.д. № 3664/2023 г., Районен съд - Перник е
намалил по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН предявен от Д. А. К. и К. А. С.
срещу С. К. С., С. Г. Й. и В. Г. А., дарственото разпореждане, извършено от К. С. Д. с
ЕГН: **********, починал на 02.09.2019 г. с нотариален акт за дарение на недвижим
имот със запазено вещно право на ползване № ***** г. на Нотариус с район на
действие РС Перник и е възстановил запазената част на Д. А. К. и К. А. С. от
наследството, оставено от К. С. Д. с ЕГН: **********, починал на 02.09.2019 г., като е
върнал изцяло в наследството на К. С. Динев с ЕГН: **********, починал на
02.09.2019 г. следния недвижим имот, а именно ½ идеална част от недвижим имот: по
нотариален акт: УПИ за който е отреден парцел ***, находящ се в ****, община
Перник, в квартал 6 по действащия регулационен план на с. ***, с площ от 499 кв.м.,
съгласно плана за регулация на с. ****, утвърден със заповед № 437 от 05.03.1999 год.
на кмета на община Перник, при граници на имота по скицата: от изток ****, от запад-
улица, от север-**** и от юг-улица и заедно с построената в поземления имот масивна
жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., като е осъдил Д. А. К. и К. А. С. на
основание чл. 36, ал. 1 от ЗН солидарно да заплатят на С. К. С. сумата от 5519,00
лв./пет хиляди петстотин и деветнадесет лева/, да заплатят на С. Г. Й. сумата от
2759.50 лв./две хиляди седемстотин петдесет и девет лева и петдесет стотинки/, да
1
заплатят на В. Г. А. сумата от 2759.50 лв./две хиляди седемстотин петдесет и девет
лева и петдесет стотинки/, представляващи стойността на съответната припадаща се
част от разполагаемата част от наследството на К. С. Динев.
С решението съдът е отхвърлил предявения от ищците Д. А. К. и К. А. С. иск
срещу С. К. С., С. Г. Й., В. Г. А. и М. С. С. с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за
възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя С. Е. Д. с ЕГН:
**********, починала на 16.11.2014 г. като неоснователен, тъй като е погасен по
давност. Със същото решение Районен съд – Перник е възложил в тежест на страните
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от С. К. С., чрез
адвокат М. С. Г., с която се атакува първоинстанционното решение, в частта в която
съдът е намалил дарственото разпореждане, извършено от К. С. Динев на ½ ид. част и
е възстановил запазената част на Д. А. К. и К. А. С. от наследството, оставено от К. С.
Д., като е върнал изцяло в наследството му процесния недвижим имот, а именно ½
идеална част от недвижим имот: по нотариален акт: УПИ за който е отреден парцел
***, находящ се в село ****, община Перник, в квартал 6 по действащия регулационен
план на с. ****, с площ от 499 кв.м., съгласно плана за регулация на с. ***, утвърден
със заповед № 437 от 05.03.1999 год. на кмета на община Перник и заедно с
построената в поземления имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 80
кв.м. Твърди се, че решението в тази си част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. същото е порочно, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Описва се
фактическата обстановка, като се навеждат твърдения, че А. К. С., К. А. С. и Д. А. К.
много рядко са контактували с роднините си от с. ****, а след 2000 г. прекратяват
изцяло контакта с тях. Сочи се, че решаващият съд правилно е отхвърлил иска за
възстановяване на запазената част на ищците от наследството на наследодателя С. Е.
Д. като погасен по давност. Навеждат се твърдения, че по отношение на останалата
част от решението, съдът е изложил кратки мотиви и не е подложил на обсъждане
всички налични по делото факти. Допълва се, че липсва определяне на запазената част
на всеки един от наследниците с право на такава, както в парична равностойност, така
и в идеални части, липсва и определяне на размера, който всеки един от наследниците
е получил от наследството. Прави се оплакване, че решаващият съд не е взел предвид
направеното от С. Й. възражение, че е придобила процесния имот на основание
давностно владение след смъртта на своя баща. Развиват се съображения, че съдът е
нарушил процесуалните правила като не е назначил експертиза, която да определи
стойността на имота към момента на постановяване на решението и е определил да се
изплати разполагаемата част на ответниците по стойност на имота, определена към
момента на откриване на наследството, като не е отчел извършените съществени
подобрения на имота след неговото даряване. На следващо място се твърди, че
първоинстанционният съд не е обсъдил и изричното искане, направено от С. Й. – в
хипотезата, в която съдът прецени, че е накърнена запазената част на ищците и
постанови намаляване на дарението, то да присъди ответниците да заплатят паричната
равностойност на накърнената запазена част, а имота да остане в собственост на
ответниците, като по подробно изложени аргументи се твърди, че предпоставките в
случая са налице. Сочи, че искът предявен към М. С. е неоснователен, тъй като тя не
2
се явява наследник по закона на К. Д., а е трето лице за спора и за наследствените
правоотношения между ищците и тримата ответници. Въз основа на изложените
съображения се твърди, че в случая не са налице предпоставките за връщане на
процесния имот в наследството на К. Динев, тъй като се касае за малка по размер
идеална част, налице е и съсобственост на трето лице, както и стойността на
завещания имот не надвишава значително запазената и разполагаемата част от имота.
Намира, че ответниците следва да заплатят на ищеца сумата на стойността на
накърнената запазена част. По подробно изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на
първоинстанционното решение, в частта, в която съдът е намалил дарственото
разпореждане, извършено от К. С. Д. на ½ ид.ч и е възстановил запазената част на Д.
А. К. и К. А. С. от наследството, оставено от К. С. Д., като е върнал изцяло в
наследството на К. Динев следния недвижим имот, а именно ½ идеална част от
недвижим имот: по нотариален акт: УПИ за който е отреден парцел XV - 998, находящ
се в село ****, община Перник, в квартал 6 по действащия регулационен план на с.
Драгичево, с площ от 499 кв.м., съгласно плана за регулация на с. ***, утвърден със
заповед № 437 от 05.03.1999 год. на кмета на община Перник и предявеният срещу С.
Й. иск бъде отхвърлен. Прави се алтернативно искане, ако съдът прецени, че е налице
накърняване на запазена част на въззиваемата страна, то да им бъде присъдена
паричната равностойност на накърнената запазена част. Направено е доказателствено
искане: в случай, че съдът реши, че имота следва да се върне изцяло в наследството на
К. Д., да бъде назначена експертиза, която да направи оценка на имота към настоящия
момент /момента на намаляване на дарението/, както и вземе предвид стойността на
извършените подобрения, които също следва да бъдат включени в разполагаемата
част, която ищците следва да заплатят.
В срок е постъпила въззивна жалба от С. Й., чрез адв. М. Г., с която се излагат
идентични съображения и аргументи, въз основа на които се твърди неправилност на
постановеното от Районен съд – Перник решение в атакуваните му части. Допълва, че
С. С. е оспорил предявения иск за възстановяване на запазената част чрез намаляване
на имота с нотариален акт от 26.03.2009 г. като неоснователен и поради
обстоятелството, че ищците обосновават правото си да искат намаляване на дарението
в качеството им на низходящи на починал наследник /техният баща Александър С./.
Отбелязва, че А. С. като наследник на запазена част е починал преди наследодателя си
К. Д., поради което счита, че правото да се иска намаляване на извършеното дарение
не е преминало върху низходящите на починалия преди наследодателя наследник.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение, в частта, в която съдът е намалил
дарственото разпореждане, извършено от К. С. Д. на ½ ид.ч и е възстановил запазената
част на Д. А. К. и К. А. С. от наследството, оставено от К. С. Динев, като е върнал
изцяло в наследството на К. Динев следния недвижим имот, а именно ½ идеална част
от недвижим имот: по нотариален акт: УПИ за който е отреден парцел XV - 998,
находящ се в село ****, община Перник, в квартал 6 по действащия регулационен план
на с. ***, с площ от 499 кв.м., съгласно плана за регулация на с. Драгичево, утвърден
със заповед № 437 от 05.03.1999 год. на кмета на община Перник и предявеният срещу
С. С. иск бъде отхвърлен. Прави се алтернативно искане, ако съдът прецени, че е
налице накърняване на запазена част на въззиваемата страна, то да им бъде присъдена
паричната равностойност на накърнената запазена част. Направено е доказателствено
искане: в случай, че съдът реши, че имота следва да се върне изцяло в наследството на
К. Д., да бъде назначена експертиза, която да направи оценка на имота към настоящия
момент /момента на намаляване на дарението/, както и вземе предвид стойността на
извършените подобрения, които също следва да бъдат включени в разполагаемата
3
част, която ищците следва да заплатят.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. Г. А., чрез адв. М.
Г., която по съдържание не се различава съществено от въззивните жалби, депозиране
от С. С. и С. Й.. С жалбата на В. А. се допълва, че същата е направила възражение, че е
придобила процесния имот на основание давностно владение след смъртта на своя
баща, което възражение не било взето предвид от първата инстанция. Навеждат се
твърдения, че А. е придобила притежаваните от нея идеални части от имота по
давност, тъй като е владяла същите добросъвестно повече от пет години, считано от
датата на смъртта на нейния баща /22.07.2017 г./ до датата на предявяване на
настоящата искова молба /02.08.2023 г./. Сочи, че е полагала грижи за поддръжката на
имота, влагала е средства и личен труд за ремонта. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение, в частта, в която съдът е намалил дарственото
разпореждане, извършено от К. С. Д. на ½ ид.ч и е възстановил запазената част на Д.
А. К. и К. А. С. от наследството, оставено от К. С. Д., като е върнал изцяло в
наследството на К. Д. следния недвижим имот, а именно ½ идеална част от недвижим
имот: по нотариален акт: УПИ за който е отреден парцел ***, находящ се в село ***,
община Перник, в квартал 6 по действащия регулационен план на с. ***, с площ от 499
кв.м., съгласно плана за регулация на с. ***, утвърден със заповед № 437 от 05.03.1999
год. на кмета на община Перник и предявеният срещу В. А. иск бъде отхвърлен. Прави
се алтернативно искане, ако съдът прецени, че е налице накърняване на запазена част
на въззиваемата страна, то да им бъде присъдена паричната равностойност на
накърнената запазена част. Направено е доказателствено искане: в случай, че съдът
реши, че имота следва да се върне изцяло в наследството на К. Д., да бъде назначена
експертиза, която да направи оценка на имота към настоящия момент /момента на
намаляване на дарението/, както и вземе предвид стойността на извършените
подобрения, които също следва да бъдат включени в разполагаемата част, която
ищците следва да заплатят.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от М. С. С., чрез
адв. М. Г., с която по подробно изложени съображения се твърди, че постановеното от
районния съд решение в частта, в която съдът връща изцяло в наследството на К. Д.
процесния имот, а именно 1/2 ид.ч. от недвижим имот по нотариален акт - УПИ за
който е отреден парцел ****, находящ се в село Драгичево, ул. "Христо Ботев" № 2,
община Перник, в квартал 6 по действащия регулационен план на с. ***, с площ от 499
кв.м., съгласно плана за регулация на с. ****, утвърден със заповед № 437 от
05.03.1999 год. на кмета на община Перник е незаконосъобразно и неправилно. Сочи,
че решаващият съд в своите мотиви е обявил искът предявен срещу М. С. за
неоснователен, тъй като същата не е наследник на К. Д., като е изложил аргументи в
тази насока, но е пропуснал произнасяне в диспозитива на решението. Развиват се
подробни доводи като се излага, че в случая по отношение на съпругата на починалия
преди дарителя надарен негов низходящ не съществува предвидена от закона
възможност такъв съпруг да попада в кръга на призованите към наследството на
дарителя. В продължение се сочи, че въпреки че в решението си съдът е достигнал до
извод, че предявеният срещу М. С. иск е неоснователен, ½ ид.ч. от имота са върнати
изцяло в наследството на К. Д., което от своя страна води до накърняване
притежаваната от С. част от процесния имот. Въз основа на изложени съображения се
моли съда да отмени атакуваното решение в частта, с която изцяло се връща в
наследството на К. Динев ½ ид.ч. от процесния имот, като се твърди, че с това
действие се уврежда и отнема правото на собственост върху1/6 ид.ч. от половината
4
имот на М. С., като се постанови ново, с което, в случай, че е накърнената запазената
част на ищците от наследството на К. Динев, същата да бъде възстановена чрез
парична равностойност на запазената им част, тъй като ½ ид.ч. от процесния имот не
могат да бъдат разделени удобно между всички съсобственици. Моли се съда за
изрично произнасяне за неоснователен на предявения срещу М. С. иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по всяка една от депозираните
въззивни жалби от ответната страна – Д. А. К. и К. А. С., чрез адв. Р. З.. Отговорите по
въззивните жалби от С. С., С. Й. и В. А. са с идентично съдържание. С тях се изразява
становище, че атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваните
му части. Твърди се, че не са налице никакви процесуални нарушения. В продължение
се сочи, че възраженията за придобивна давност, направени от тези ответници били
неотносими към предмета на делото. На следващо място се навеждат твърдения, че
решаващият съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 36 от ЗН, като е оставил
процесния имот в наследството. Моли се съд за постановяване на решение, с което да
бъде потвърден постановеният от районния съд съдебен акт. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
С отговора по депозираната от М. С. въззивна жалба се излага становище, че
същата е недопустима, тъй като искът срещу този жалбоподател е отхвърлен и същият
няма правен интерес от обжалване. Моли се същата да бъде оставена без разглеждане.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от
9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Относно доказателствено искане от жалбоподателите, в случай, че съдът реши, че
имота следва да се върне изцяло в наследството на К. Динев, да бъде назначена
експертиза, която да направи оценка на имота към настоящия момент /момента на
намаляване на дарението/, както и вземе предвид стойността на извършените
подобрения, които също следва да бъдат включени в разполагаемата част, която
ищците следва да заплатят, настоящият съдебен състав намира за основателно. Такова
искане е направено от ищците, чрез адв. З. за допускане на допълнителна съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на въпроса: Каква е цената на сградата и
имота към сегашния момент?, което искане Районен съд – Перник е оставил без
уважение.
Въззивният съд с оглед правомощията по чл. 267 ГПК и чл. 195 ГПК е длъжен
служебно да допусне събирането на експертиза като доказателствено средство, в
случай че бъде извършена преценка, че запазената част е накърнена и евентуално
трябва да намери приложение чл. 36 ЗН, следва да бъде определена и стойността на
5
дарения имот към момента на постановяване на решението. Това е така, тъй като, ако
са налице предпоставките облагодетелстваният да задържи недвижимия имот, то
същият следва да заплати на наследника стойността на накърнението, но според
цената по време на намаляването. Това налага във всички случаи, в които се образува
наследствена маса, да се изслуша експертиза и за настоящата стойност на имота,
предмет на завета или дарението. Поради това е необходимо да се допусне експертиза,
която да даде оценка на имуществото, включително и в хипотезата на чл. 36 ЗН към
посочения релевантен момент.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ДОПУСКА допълнителна съдебно-техническа експертиза със задачи: вещото
лице след извършване на оглед, да даде заключение за пазарната цена към настоящия
момент /към момента на изготвяне на заключението/, както и вземе предвид
стойността на извършените подобрения на дарения процесен недвижим имот УПИ за
който е отреден парцел *** по действащия рег.план на с.****, с площ от 499 кв.м.,
съгласно плана за регулация на с.**** утвърден със заповед № 437 от 05.03.1999 год.
на кмета на община Перник, и заедно с построената в поземления имот масивна
жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., при първоначален депозит в размер на
300 лв., вносим от жалбоподателите С. К. С., С. Й. и В. Г. А. в 3-дневен срок от
съобщението по набирателната сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо
лице Р. Н. Н..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.12.2024 г. от 11,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на жалбоподателите - препис от отговора на въззивните жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещото лице да се призове и му се съобщят поставените задачи, след
представяне на доказателства за внесен депозит, съгласно чл. 160, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6