№ 480
гр. Бургас, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501012 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК и е образувано по
повод въззивна жалба на А. М. Е. с ЕГН- против съдебно решение № 260267 от
11.02.2021г.,постановено по гр.д.№ 8070/2019г.по описа на БРС,с което съдът е
ПРЕДОСТАВИЛ на майката Г. В. Д. с ЕГН-********** с адрес гр.П,ул.“**“№27
упражняването на родителските права върху двете ненавършили пълнолетие деца на
страните- АЛ. А. Е. с ЕГН-********** и Б. А. Е. с ЕГН-********** , ОПРЕДЕЛИЛ е
местоживеенето на двете ненавършили пълнолетие деца АЛ. А. Е. и Б. А. Е. в дома на майка
им Г. В. Д. в гр.П,ул.“**“№27,ОПРЕДЕЛИЛ е режим на лични отношения на бащата А. М.
Е. с децата А и Б Е.и,ПОСТАНОВИЛ е на основание чл.59 ал.9 СК децата да общуват с
баща си чрез електронно,телефонно или друг вид технологично средство,с аудио или аудио-
видеовръзка ,ОСЪДИЛ е бащата А. М. Е. да заплаща на малолетния си син АЛ. А. Е. чрез
майката и законен представител Г. В. Д. месечна издръжка в размер на 300 лева,начиная от
подаване на молбата- 30.12.2019г.до настъпване на основание за нейното изменяване или
прекратяване на задължението,ведно със законната лихва при забавено плащане на
месечните вноски,ОСЪДИЛ е бащата А. М. Е. да заплаща на малолетната си дъщеря Б. А. Е.
чрез майката и законен представител Г. В. Д. месечна издръжка в размер на 200
лева,начиная от подаване на молбата- 30.12.2019г.до настъпване на основание за нейното
изменяване или прекратяване на задължението,ведно със законната лихва при забавено
плащане на месечните вноски,ОТХВЪРЛИЛ Е молбата на бащата А. М. Е. с правно
основание чл.127 ал.2 СК за определяне на местоживеенето на децата в дома му в
гр.Бургас,за предоставяне на родителските права върху децата на бащата,за определяне на
режим на лични отношения между майката и децата и за определяне на издръжка,платима
от майката.
Във въззивната жалба са изложени подробно факти и обстоятелства,които според
1
въззивника са били установени в първоинстанционното производство и които съдът не е
възприел и обсъдил при постановяване на решението си.Въззивникът счита,че те доказват
твърденията му,че майката Г.Д. не е по-подходящият родител за упражняване на
родителските права,а този родител е бащата-въззивникът А.Е.. Моли сочените факти и
обстоятелства да бъдат обсъдени от въззивната инстанция,както и да бъде съобразено,че
понастоящем е променил професионалните си ангажименти ,налагащи често отсъствие от
страната. Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на БРС и постановяване на
решение от въззивната инстанция,с което родителските права върху децата да бъдат
предоставени на него.При условията на евентуалност и в случай,че съдът прецени,че е в
най-добър интерес на децата да се отглеждат от майката,моли да се вземе предвид,че в
момента въззивникът няма възможност да изплаща исканите от майката суми за издръжки
на децата и да се присъди правилно и по закон ¼ от минималната работна заплата за
страната.Моли съдът да приеме нови писмени доказателства. В допълнението към
въззивната жалба,подписано от адв.Н. е извършен също анализ на доказателствата,събрани
по делото,акцентира се на поведението на въззиваемата преди и по време на съдебния
процес,които се счита,че увреждат психиката на децата и отчуждаващо от другия родител
поведение,прекъсването на социалните контакти на децата с него,настройване срещу
него,вменяване на обществото,роднините и най-вече на децата си,че той е насилник,опасен
за тяхното здраве и живот.Отправено е доказателствено искане съдът да изиска служебно
гр.д.№62212/2019г.по описа на СРС,доколкото в него се съдържат всички
материали,описани в допълнителното изложение и са релевантни към предмета на делото.
В подадения писмен отговор въззиваемата Д. е оспорила въззивната жалба като
неоснователна.Също е направен анализ на доказателствата,събрани по делото ,като се
акцентира на факта,че бащата не е заплащал издръжка на децата от момента на
фактическата раздяла на родителите,който факт не е обсъждан от съда.Намира,че правилно
БРС е взел предвид професионална ангажираност на бащата, налагаща чести и
продължителни отсъствия от страната,като се оспорва твърдението във въззивната жалба,че
понастоящем е променил професионалните си навици.Оспорена е представената Заповед за
незабавна защита,тъй като не е налице влязъл в сила съдебен акт,а по отношение на
твърденията за осъществено домашно насилие от ответницата и родителите и,се представя
постановено решение от първа инстанция,с което е отхвърлена молбата на въззивника за
защита.Представя решение по гр.д.№206/2020г.на РС-П,за опровергаване твърдението на
въззивника за осъществено домашно насилие спрямо него.Моли решението на БРС да бъде
потвърдено,а жалбата-оставена без уважение.Претендира разноски.
Направените доказателствени искания на страните са уважени частично от съда.
В съдебно заседание въззивникът Е. се явява лично и с адв.Н.,поддържа въззивната
жалба,ангажира нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата Д. се явява лично и с адвокат Ангелова,оспорва
въззивната жалба,представя нови доказателства.
Заинтересуваните страни Д“СП“ гр.Бургас,Д“СП“- гр.София/Лозенец/ и Д“СП“-
гр.П,редовно уведомени,не изпращат представители. Д“СП“ гр.П представя нови становища
и социален доклад.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Предявените от А.Е. срещу Г.Д. искове ,както и предявените от Г.Д. срещу А.Е.
насрещни искове правилно и законосъобразно са квалифицирани от БРС с правно основание
2
чл.127 ал.2 СК. Районният съд е събрал множество относими и допустими
доказателства,които е анализирал в решението си,като е достигнал до извод,че следва да
бъде уважена молбата на майката Г.Д. и е предоставил на нея упражняването на
родителските права върху двете ненавършили пълнолетие деца на страните- АЛ. А. Е. с
ЕГН-********** и Б. А. Е. с ЕГН-********** ,определил е местоживеенето на двете
малолетни деца в дома на майка им Г. В. Д. в гр.П,ул.“**“№27. БРС е определил режим на
лични отношения на бащата А. М. Е. с децата А и Б Е.и и е постановил на основание чл.59
ал.9 СК децата да общуват с баща си чрез електронно,телефонно или друг вид технологично
средство,с аудио или аудио-видеовръзка .Уважени са и исковите претенции на Г.Д. за
присъждане на издръжки на двете деца.
Със същото съдебно решение БРС е отхвърлил молбата на А.Е. с правно основание
чл.127 ал.2 СК,като е изложил мотиви,че не поставя под съмнение родителския капацитет на
бащата,нито готовността му и искреното му желание да се грижи за двете деца,но
преценката на интересите на двете деца налага извод,че те се постигат на настоящия етап
най-добре с определяне на местоживеенето на децата при майката.В подкрепа на този си
извод съдът е посочил професионалната ангажираност на бащата,която налага негови чести
пътувания извън страната ,включваща негови редовни месечни престои в Азия,които
фактори не са в интерес на децата,включително и за предстоящото им училищно обучение.
Преценявайки,че няма данни по делото бащата да влияе неблагоприятно на децата, БРС е
определил разширен режим на лични отношения ,включващ множество възможности децата
да бъдат заедно с баща си ежемесечно, през ваканциите,през официалните и личните
празници на децата и бащата,както и да общуват от разстояние по телефона,електронно или
с друг вид технологични средства с адиуо и видеовръзка.
По основателността на въззивната жалба БОС намери следното:
С ППВС №1/12.11.1974г.по гр.д.№3/1974г. са дадени задължителни указания и
разяснения на съдилищата по въпроса кои са съществените обстоятелства,които имат
правно значение и е необходимо да бъдат изследвани от съда,за да се формира правилен и
законосъобразен избор на родителя,на който да бъде възложено упражняването на
родителските права върху децата и да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с другия родител.Указанията,дадени в ППВС №1/12.11.1974г.не са изгубили
значение и запазват силата си и при сега действащия Семеен Кодекс от 2009г. Това са
родителските качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане
подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морален облик на родителя,
социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца
и родители и между децата, помощ на трети лица и др. Релевантните
обстоятелства,изброени в ППВС №1/1974г.са изброени примерно,а не изчерпателно, като
съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства. В
действащия Семеен Кодекс от 2009г. част от тези обстоятелства вече са посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, като изброяването им също е примерно. Съгласно
действащия чл. 59, ал. 4 СК при решаване на въпросите по чл.59 ал.2 СК съдът следва да се
ръководи от интересите на децата,като извърши преценка на всички обстоятелства като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности.
С обжалваното решение БРС е извършил дължимата съобразно закона и
задължителната съдебна практика преценка на релевантните обстоятелства,обсъдил ги е в
мотивите на решението си и е уважил искането за предоставяне на родителските права
върху двете деца на майката,а искането на бащата е отхвърлил.
3
Въззивникът Е. е оспорил решението на съда,като в жалбата си е навел оплаквания,че
изводите си БРС е формирал без да обсъди всички събрани по делото доказателства относно
поведението на майката преди фактическата раздяла,които сочат, че бащата е полагал
преобладаващо грижи за децата. Относно фактическата раздяла на А.Е. и Г.Д.,както и по
въпроса кой от двамата родители в какъв период се е грижил за децата след раздялата БРС
е обобщил ,че по делото не се спори,че през есента на 2019г. страните са преустановили
фактическото си съжителство и оттогава децата,след кратък престой в гр.София,живеят в
гр.П при майка си и нейните родители. Страните не са имали спор и по факта,че след
завръщането им от остров Бали са заживели в гр.Бургас заедно с децата,като А.Е. е наел
апартамент в гр.Бургас,бул.“**“,а децата са били записани и са посещавали редовно детска
градина „*“ в гр.Бургас. Неоснователни са оплакванията на въззивника,че съдът не е взел
предвид доказателства по делото установяващи аморално поведение на майката,
злоупотреба с алкохол и наркотици,изоставяне на децата, тъй като такива доказателства
по делото не са били ангажирани.
Оплакванията във въззивната жалба,че районният съд не е обсъдил доказателствата
по делото,установяващи множество случаи на отчуждаващо поведение на майката,
въззивният съд намери за неоснователни. От ангажираните и от двете страни писмени
доказателства/молби,протоколи за полицейско предупреждение,заявления до ДСП и
др./,свидетелски показания,както и от съдържанието на социалните доклади се установява
безпротиворечиво,че личните взаимоотношения на двамата родители са се влошили след
фактическата им раздяла,като са ескалирали във взаимни обвинения,ангажиране на
множество институции с оплаквания за допускани отклонения на нормите на
общуване,отчуждаващо поведение,домашно насилие,включително спрямо децата и лица от
разширения роднински кръг.
От изложените в исковите молби и на двамата родители твърдения е видно,че те не
спорят по факта,че на 25.09.2019г.Г.Д. е взела децата от детската градина в гр.Бургас и ги е
отвела в гр.София,където се е установила да живее и работи,след като е взела окончателно
решение да преустанови фактическото съжителство с А.Е.. От приетото като доказателство
по делото и неоспорено споразумение от 25.10.2019г.между А.Е. и Г С /Д./ се установява,че
бащата е дал съгласие децата да бъдат заведени от гр.Бургас в гр.П на 25.10.2019г.,където да
бъдат настанени в къщата на В С- баща на Г С и да бъдат отглеждани там от майка им и
дядо им до края на престоя им – 03.11.2019г.,като майката се е задължила да ги върне на
бащата на 03.11.2019г,за да може да бъде осигурено присъствието им в детската градина в
гр.Бургас на 04.11.2019г. От съдържанието на споразумението и твърденията на страните се
установява,че след като на 25.09.2019г.Г.Д. е взела децата и ги е отвела в
гр.София,впоследствие ги е върнала на А.Е. в гр.Бургас.В тази връзка родителите са
постигнали договореност Е. да и ги предаде на 25.10.2019г. и те да пребивават до
03.11.2019г.в гр.П,след което да и ги върне обратно. Не се спори и по факта,че децата са
предадени на 25.10.2019г. На 29.10.2019г. Г.Д. е подала в СРС молба за защита от домашно
насилие,по която е било образувано гр.д.№62212/2019г.по описа на СРС,изискано и
приложено към настоящото дело.В молбата са изложени твърдения за осъществено на
25.10.2019г. в гр.П домашно насилие от А.Е. спрямо Г.Д.,в присъствието и на двете деца.
По това дело също е представено горепосоченото споразумение от 25.10.2019г.,което Г.Д. е
твърдяла,че е била принудена да подпише,за да и бъдат върнати децата. На 29.10.2019г.
СРС е издал заповед за незабавна защита,като е забранил на А.Е. да приближава Г.Д.
и двете деца на разстояние по-малко от 100 метра. С решение от 02.03.2020г. СРС е
отхвърлил молбата на Г.Д. за защита от домашно насилие,последвало е въззивно
обжалване,по което е образувано в.гр.д.№5767/2020г.по описа на СГС.С окончателно
4
съдебно решение №260661 от 21.10.2020г. СГС е потвърдил решението на СРС,като е
изложил мотиви за недоказаност на твърденията на молителката за осъществена принуда
при подписването на споразумението,както и на твърденията и за осъществено насилие
спрямо нея в присъствието на двете деца. БОС намира за неоснователни доводите на
въззивника,че инициирането на това дело съдът следва да разглежда като отчуждаващо
поведение на майката.Видно от мотивите на съдебното решение на СРС,както и на
въззивното решение на СГС е,че молбата е отхвърлена поради недоказаност и
несъответствие на декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН с формално изискуемото съобразно
закона съдържание,а не защото е било установено невярно деклариране на акт на домашно
насилие. Воденето на гр.д.№62212/2019г.по описа на СРС според въззивния съд следва да
се приеме също като подкрепящо извода за влошените лични отношения на
родителите,довели до невъзможност да разрешат въпроса относно упражняването на
родителските права върху децата без съдебна намеса,но не и като отчуждаващо поведение
на майката.
От социалните доклади,представени по делото и от заключението на
съдебнопсихологическата експертиза не се установяват данни след фактическата раздяла на
родителите двете деца да са променили положителното отношение, което са имали към баща
си,да изпитват страх от общуването с него,да отказват да го посещават в гр.Бургас,да
избягват да разговарят с него. В периода след издаване на заповедта за незабавна защита по
гр.д.№62212/2019г.в края на м.октомври 2019г. до отмяната и през м.април 2020г. децата не
са имали контакти с баща си,но това обстоятелство не е довело до промяна в отношението
им към баща им. Установява се,че децата очакват срещите с баща си с положителна нагласа,
с желание идват в дома му в гр.Бургас, общуват свободно и непринудено с него,не изпитват
притеснения да остават с него за по-дълги периоди от време и с преспиване. Според
становището на социалните работници и психолога,обективирано в докладите на Д“СП“
гр.П това,което прави децата неспокойни и предизвиква отрицателни емоции са влошените
отношения на родителите им.
Отказът на майката да отговаря на ежедневните обаждания на бащата по
приложението“Вайбър“ ,което не е спорно между страните,въззивният съд счита,че също не
следва да се възприема като отчуждаващо поведение. В социалния доклад на Д“СП“ П е
изложено обяснението на Г.Д. за това и поведение- тя има опасения,че А.Е. може да прави
записи на разговорите с децата и да ги качва в интернет. Д. обаче е съдействала за
провеждане на видеоразговори на бащата с децата в присъствието на социален работник от
Д“СП“-П. Обсъдена е била възможността децата да разговарят с баща си докато са на детска
градина,но ръководството на детската градина е отказало да уважи това искане.
Безспорно е между страните,че през м.август и м.септември 2021г. майката е дала
съгласие за осъществяването на продължително гостуване на децата при бащата в гр.Бургас
от 06.08.2021г.до 10.09.2021г.като лятна ваканция и от 16.09.2021г. до 21.09.2021г.за
отпразнуването на рождения ден на бащата. Пред въззивния съд А.Е. заявява,че децата са се
чувствали много добре с него и са прекарали уникално времето заедно. Съдействието на
Г.Д. за осъществяване на тези продължителни гостувания на децата при баща
им,въззивникът Е. при изслушването му от съда по реда на чл.176 ГПК не оценява като
положителна промяна и желание на Д. да бъде преодолян тежкия им личен конфликт,а
според него тази промяна е в резултат на множеството жалби и инициираната от него
проверка по случая в Д“СП“ П. Според въззивния съд доказателствата по делото не
подкрепят становището на въззивника Е., а обосновават извод,че въззиваемата Д. оказва
съдействие за осъществяване на режима на лични отношения на въззивника Е. с децата по
привременните мерки, не препятства контакта на бащата с децата. В социалния доклад на
Д“СП“ П от 16.06.2021г. е посочено,че от извършената социална работа по
5
случая,осъществените наблюдения на децата от психолога,от проведените наблюдавани
видео разговори и срещи между децата и баща им ,мнението на Д“СП“ е,че майката Г.Д. на
този етап не цели възпрепятстване на контактите между бащата и децата,не се наблюдава
родителско отчуждение.В социалния доклад,представен пред въззивната инстанция са
посочени всички периоди,през които бащата е вземал децата по определения режим на
лични отношения с привременните мерки с Определението на БРС от 09.11.2020г. Налага се
извод,че Г.Д. не е препятствала предаването на децата на баща им ,А.Е. е вземал децата
редовно при себе си в гр.Бургас в определените от съда периоди. Данни за родителско
отчуждение при децата не са установени и от приетата по делото съдебна психолого-
психиатрична експертиза,в която е посочено,че двете деца имат положително отношение
към баща си и желаят да контактуват често с него.
Неоснователни са доводите на въззивника,че отсъствията на майката след
29.10.2019г. от страната и пътуванията и до Кралство Испания следва да бъдат възприети
като изоставяне на децата. Правилно е преценил БРС,че съобразно данните от представените
по делото справки,тези пътувания не са продължителни,поради което няма основание да
бъдат възприети като недостатъчна ангажираност на майката с отглеждането на децата.
По делото е установено,че Г С е сключила брак с О Д на 17.10.2019г.,за което е
представено и удостоверение за сключен граждански брак на СО,район “Триадица“. В тази
връзка съдът,при преценката си относно по-подходящия за упражняване на родителските
права родидел съобразно най-добрия интерес на децата служебно допусна и обсъди
доказателства и относно личността на новия съпруг ,отношението му към децата и неговия
морален облик. Въззивникът Е. е навел твърдения относно престъпни деяния на О Д,като
във въззивното производство са допуснати и събрани нови доказателства.
По отношение на О Д се установява,че срещу има данни за обвинение срещу него за
престъпление по чл.198 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 и чл.124 ал.1 пр.1 НК по
пр.пр.8886/1995 година по описа на СРП и данни за престъпления от общ характер,с
приключени досъдебни производства на СРП/съгласно писмо № 372/21г.от 23.07.2021г.на
СГП/. От представената справка за съдимост на О Д се установява,че по нохд
№3343/2013г.по описа на СРС е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129
ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.2 ал.1 вр.с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК,като му е наложено наказание
„пробация“. Данните за обвинение срещу Д по прокурорска преписка от 1995г. не следва да
бъдат взети предвид от съда,тъй като се касае за деяния отпреди 26 години,по които и до
момента няма внесен обвинителен акт. Осъждането на О Д за престъпление от общ
характер/телесна повреда/ следва да бъде взето предвид от съда при отчитане на факта,че
той няма други осъждания и в продължение на седем години след осъждането му с тази
присъда няма данни за образувани срещу него други досъдебни производства или
постановени други присъди за престъпления от общ характер. По делото са ангажирани
доказателства за оплаквания на А.Е. пред различни институции за проявено агресивно
отношение на О Д спрямо него под различни форми,включително и за образувано
наказателно дело от частен характер срещу Д. Ангажирани са обаче доказателства и за
оплаквания на Г.Д. за агресивно поведение на А.Е. спрямо нея и съпруга и О Д.Тези две
групи доказателства въззивният съд приема,че също подкрепят извода за влошените и
сложни взаимоотношения на спорещите родители,които са ескалирали до такава степен,че в
техния спор са въведени и техни близки,включително и съпругът на Г.Д.. Ето защо
образуваното срещу О Д наказателно дело от частен характер съдът приема,че е следствие
от влошените отношения на съпругата му с бившия и партньор А.Е.,в които и той е
въвлечен.
По делото няма твърдения и доказателства,включително в социалните
доклади,становищата на ангажираните по случая социални работници и психолози,както и в
заключението на психологическата експертиза О Д да е оказвал неблагоприятно влияние
6
върху децата с поведението или отношението си спрямо тях. От изслушването на Г.Д. пред
въззивния съд по реда на чл.176 ГПК се установи,че Д оказва пълна подкрепа на
съпругата си при отглеждането на децата, като в моменти на затруднения я подпомага и със
средства. От социалните доклади на Д“СП“ гр.П се установява,че децата се чувстват добре в
присъствието на майка си и на съпруга и. Предвид гореизложеното, за въззивния съд се
налага извод,че по делото няма данни на този етап О Д да има негативно отношение или
влияние върху децата.
Неоснователни са оплакванията на въззивника Е.,че поведението на въззиваемата Д.
и съпруга и е опасно за психическото и емоционално здраве на децата,тъй като с действията
си те целят да го унижат,злепоставят,обидят и наклеветят пред децата и
обществото.Представените по делото множество молби,жалби,заявления,съдебни решения
по водени дела за домашно насилие,статии от онлайн медии,социални доклади,становища на
психолози обосновават извод,че поведението и на двамата родители афишира единствено
техния тежък личен конфликт, който рефлектира върху психическото и емоционално
състояние на децата.
Местоживеенето на децата по привременните мерки е определено от съда в
гр.П,в дома на родителите на Г.Д.,където децата се отглеждат от майката и с тяхната помощ.
Въззивникът твърди,че дядото В С е упражнил домашно насилие спрямо децата,което
според него е видно от доказателствата по гр.д.№206/2020г.на РС-П. От приетото като
доказателство по делото съдебно решение от 09.12.2020г.по гр.№206/2020г.на РС-П се
установява,че молбата на А.Е. за защита на двете деца от домашно насилие,осъществено на
15.04.2020г.и 16.04.2020г. от Г.Д.,В С и Пенка Сапунджиева е оставена без уважение. В
мотивите на решението си районният съд е посочил,че: „Всички изяви на желанието на
молителя да се срещне с двете деца са напълно разбираеми,с оглед бащинското му чувство и
изпитваната от него любов,но в поведението му тези чувства не намират конкретна изява и
не са насочени към децата.Те по-скоро са осъществени в светлината на това-чрез децата да
бъдат обвинени ответниците в извършване на домашно насилие,да бъдат накърнени във
всякакъв план техните умения да отглеждат и възпитават деца…“ .При служебно извършена
от съда справка в ЕИСС се установи,че решението е влязло в сила на 15.03.2021г. При това
положение за съда се налага извод,че по делото не са ангажирани доказателства,които да
установяват,че участието на родителите на Г.Д. в грижите и възпитанието на децата е
неуместно или оказва вредно влияние върху тях /физическо и/или психическо/.
Неоснователни са оплакванията на въззивника,че при преценката на по-подходящия
родител,на който да се възложи упражняването на родителските права върху децата, съдът
не е съобразил данните за изключителната привързаност на децата към баща им. БРС е
съобразил тези данни,взел е предвид и привързаността на въззивника към децата,не е
поставил под съмнение родителския му капацитет и качества. Не са поставени под съмнение
и родителските качества на майката,като в тази връзка е необходимо да се отбележи,че в
заключението на приетата по делото съдебна психолого-психиатрична експертиза е
посочено,че Г.Д. е психично здрава и не се установяват дефицити в родителския и
капацитет,както и отсъствие на адекватни родителски качества.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.127 ал.2 СК и задължителната
съдебна практика, районният съд е съобразил,че целта на това производство по съдебна
администрация е да бъде предоставена най-пълна и адекватна защита на правата и
интересите на децата,която в настоящия момент следва да се осъществи чрез определяне на
местоживеенето на децата при майката и предоставяне на родителските права върху децата
на нея. В допълнение въззивният съд посочва,че предвид възрастта на децата/4 години и 5
години/, основният и най-важен техен интерес е понастоящем да им бъде осигурена сигурна,
7
защитена и подкрепяща от двамата родители среда,в която да се чувстват спокойни. В
интерес на децата е да им бъде осигурена и уседналост в населено място в страната, предвид
предстоящото им начално училищно образование. От гледна точка на интересите на децата,
правилна е преценката на БРС,че професионалната ангажираност на бащата,налагаща
негови чести пътувания извън страната и очаквани негови редовни месечни престои в Азия
са фактори,които обуславят извод,че определянето на местоживеенето на децата при бащата
и предоставянето на родителските права на него,не е в интерес на децата. Въззивникът Е. е
изложил доводи и представил доказателства,че понастоящем работи като адвокатски
сътрудник на адв.Н. от ВАК с трудово възнаграждение от 162 лева и е студент втора година
в ЮФ на БСУ и няма намерение занапред да отсъства продължително от страната.
Представените доказателства обаче не установяват дългосрочна професионална
ангажираност на въззивника Е. в България,която да му осигурява доходи,което според съда
предпоставя извод, че основният източник на доходи за въззивника и занапред се очертава
да бъде търговската му дейност в Азия.
Въззивният съд взе предвид всички новонастъпили след постановяването на
съдебното решение на БРС факти и обстоятелства,които счита,че не водят до
изводи,различни от тези,направени от БРС. Няма доказателства Г.Д. да е възпрепятствала
режима на лични отношения на бащата с децата,а точно обратното- режимът на лични
отношения по привременните мерки е бил осъществяван,а през м.август и м.септември
2021г.децата са пребивавали при баща си повече от месец непрекъснато със съгласието на
майка им. От социалните доклади на Д“СП“-П и приложенията към тях,представени във
въззивното производство,се установява,че майката продължава да полага необходимите
грижи за децата, те се отглеждат в безопасна и сигурна среда в дома на дядо им В С в гр.П,в
добри социално-битови условия. Твърденията на А.Е. за противоправно поведение на Г.Д. и
съпруга и О Д не са свързани с неблагоприятно засягане на права и законни интереси на
двете деца,а са в резултат на междуличностните им конфликти,които според въззивния съд е
желателно и в интерес на децата Д. и Е. да преодолеят. Д“СП“-гр.П е оказвала съдействие
при осъществяване режима на лични отношения и общуването на бащата с децата чрез
видеоконферентна връзка, което е било необходимо за преодоляване и избягване на
конфликтни ситуации между родителите при предаването на децата.
Определеният от БРС режим на лични отношения на бащата с децата въззивният съд
намира,че удовлетворява в пълна степен необходимостта на децата в условията на
фактическа раздяла на родителите им, да общуват с баща си,да пребивават в дома му в
гр.Бургас, да поддържат контакти и с баба си и дядо си по бащина линия,които живеят в
гр.Бургас.
С обжалваното решение БРС е определил издръжка на детето Б.Е. в размер на 200
лева и на детето А.Е. в размер на 300 лева. Във въззивната жалба е отправено искане за
намаляване на размера на присъдените издръжки до законовия минимум от една четвърт от
минималната работна заплата,което БОС намери за неоснователно. Двете деца са с
възрастова разлика 1 година,като понастоящем Б е на 5 години,а А на 6 години и посещават
детска градина.На А.Е. му предстои да стане ученик в първи клас. От социалните доклади се
установява,че детето А има затруднения с правилния говор,поради което посещава логопед.
С ПМС №265 от 24.09.2020г.за определяне линията на бедност за страната през 2021г.е
определен размер от 369 лева.При така посочените нормативи за бедност,определяне на
размера на издръжките на децата като ¼ от минималната работна заплата означава
майката,наред с непосредствените грижи за децата, да осигурява и по-голяма част от
средствата за издръжка, за да имат децата минимално необходимия стандарт на живот в
страната до линията на бедност. Това би било приемливо и справедливо в случай,че бащата
обективно не е в състояние да реализира доходи поради инвалидност,тежко заболяване или
8
ако има и други алиментни задължения. Въззивникът Е. обаче е в трудоспособна
възраст,физически и психически здрав,което му дава възможност да реализира достатъчно
доходи,с които да осигурява своите материални нужди и част от материалните нужди на
децата си в размер,който заедно със средствата за издръжка, осигурявани от майката, да
надвишава поне малко линията на бедност. По делото не се спори,че А.Е. е осъществявал
търговска дейност в Азия,където е живял с децата и въззиваемата Г.Д. преимуществено до
2019г. и тази дейност е източник на доходите му. Правилно БРС при преценката си за
размера на издръжките на децата е отчел както трудоспособността на въззивника Е. и
извършваната от него търговска дейност в Азия,която е източник на доходите му, така и
липсата на оспорване от негова страна на размера на претендираната издръжка.
По гореизложените съображения и при споделяне на изложените от БРС
мотиви,към които препраща на основание чл.272 ГПК,въззивният съд намери,че решението
на БРС следва да бъде потвърдено изцяло като правилно,законосъобразно и обосновано от
доказателствата по делото,а въззивната жалба- оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260267 от 11.02.2021г.,постановено по гр.д.
№ 8070/2019г.по описа на БРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9