Решение по дело №680/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 51
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Светла Станимирова
Дело: 20221001000680
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. София, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000680 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в
първата инстанция „А.-5“-ЕООД чрез пълномощника му адв.П. Х. против
решение №260390 от 07.06.2022 г. на СГС, ТО, VI-22 състав, постановено по
Т.д.№ 1933/2019 г., с което е уважен предявения иск по чл.86 ЗЗД, като
ответното дружество е осъдено да заплати на „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“-
ЕООД сумата 86 815,17 лева, представляваща лихва за забава за периода от
21.09.2016г. до 20.09.2019г. върху главницата от 145 932,79 евро, дължима по
съдебна спогодба от 16.03.2012г., одобрена от СГС, ТО-18 състав по т.д.
№5502/2011г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че
доколкото за изпълнение на задължението не е предвиден срок, длъжникът
изпада в забава след покана. Ищецът обаче не е представил доказателства за
отправена и получена покана преди завеждане на делото, поради което в тази
част намира иска за неоснователен. Твърди, че постигнатата между страните
спогодба от 16.03.2012г., по силата на която се е задължил да заплати на
ищеца сумата от 145 932,79 евро е нищожна. Съдът не бил обсъдил в
мотивите си това обстоятелство. Жалбата е подробно мотивирана. Моли съда
да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което
отхвърли предявения иск като неоснователен.
Ищецът „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“-ЕООД чрез пълномощника
1
си адв.П. П. е подал писмен отговор, в който излага подробни съображения
за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди решението като
законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата
и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно
– законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са правилно
установени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с разпоредбите на
материалния закон и настоящият състав изцяло ги споделя, като на основание
чл.272 от ГПК препраща към изложените мотиви. Във връзка с оплакванията
в жалбата следва да добави следното:
Мораторната лихва по чл.86 ЗЗД по своя характер представлява
обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Тя се дължи от деня
на забавата, а когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада
в забава след покана от кредитора.
За да уважи иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата от 145 932,79 евро, дължима по силата на съдебна спогодба от
16.03.2012г., одобрена от СГС, ТО-18 състав по т.д.№5502/2011г., съдът е приел,
че задължението на ответника за заплащане на дължимата парична сума е
възникнало като срочно. А според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Затова съдът е приел, че изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника и следва да се счита, че същият е изпаднал в
забава на 31.12.2014 г., доколкото изпълнението на главното задължение според
спогодбата е следвало да бъде най-късно до 30.12.2014г. По тези съображения
иска е уважен изцяло, като съдът е възприел заключението на ВЛ по ССЕ,
неоспорена от страните.
Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви за уважаване на
иска.
От събраните в първата инстанция доказателства се установява, че
със Съдебна спогодба от 16.03.2012 г., одобрена от СГС, ТО, 18 състав, по т.
д. № 5502/2011 г. с протоколно определение от 16.03.2012 г., страните са
уредили отношенията си по сключен договор за заем от 17.08.2007 г. По
силата на спогодбата ответникът „А. - 5“ ЕООД е поел задължение да заплати
на ищеца допълнително сума в размер на 145 932.79 евро в срок от три
години от подписване на споразумение на 30.12.2011 г., но не по-късно от
30.12.2014 г., която дата се счита за окончателен падеж на остатъка от
задължението. Спогодбата е подписана в открито съдебно заседание на
16.03.2012 г. от името на „А. - 5“ ЕООД от законния представител на
дружеството В. А. и от адв. Д..
2
Видно е, че е издаден изпълнителен лист от 13.09.2016 г. в полза на
ищеца срещу ответника, за сумата от 145 932.79 евро, представляваща
неизпълнено задължение по съдебната спогодба от 16.03.2012 г. Въз основа
на този изпълнителен лист е образувано на 20.09.2016г. изпълнително дело №
503/2016г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие ОС-Варна.
Видно от Удостоверение от 30.11.2021г. на ЧСИ С. Д. /л.93/,
задължението по изпълнителното дело е изпълнено от длъжника. Този факт е
признат и от ищеца в молба от 14.03.2022г. /л.107/ - признато е, че
ответникът е изпълнил задължението си в размер на 145 932.79 евро по
спогодбата на 02.12.2021г.
Затова в с.з. от 25.03.2022г./л.117/ съдът е приел за безспорно
обстоятелството, че главницата по процесната спогодба е платена от
ответника на ищеца на 02.12.2021 г.
От събраните в производството доказателства се установява още, че
с влязло в сила на 26.07.2021 г. решение № 813 от 26.09.2019 г. на Окръжен
съд – Варна /л.42/, по т.д. № 1180/2017 г. са отхвърлени предявените от „А.
5“ -ЕООД срещу „Голд Корпорейшън“ ООД искове за установяване на
нищожност на клауза, представляваща уговаряне на допълнително плащане
от 145 932.79 евро над цена за прехвърлено право на собственост на
недвижим имот, прието от кредитора като окончателно плащане на
претендираното пред съд остатъчно задължение по договор за заем,
уговорена в споразумение от 30.12.2011 г. и утвърдена като част от съдебна
спогодба по т.д. № 5502/2011 г. на СГС, поради договарянето й без
основание /по спор относно несъществуващ дълг, симулиран като лихвоносен
заем, евентуално по вече разрешен с предходно споразумение спор за същия
дълг/ на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и за унищожаване на същата
клауза от спогодбата поради договарянето и потвърждаването й пред съда
при заплашване на представителя на длъжника от представителя на кредитора
на основание чл.30 от ЗЗД. Тъй като страни по делото на ОС-Варна са
страните и по настоящото дело, то на основание чл.298, във вр. с чл.297 ГПК
върху тях се разпростира силата на пресъдено нещо. По силата на чл.299
ГПК, спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, не може да бъде
пререшаван. В този смисъл са неоснователни възраженията на въззивника за
нищожност на съдебната спогодба, както и оплакването, че съдът не е
обсъдил това възражение. Напротив – съдът е зачел СПН на решението на
ОС-Варна.
Ищецът претендира заплащане на лихва за забава в размер на
86 815,17 лева за периода от 21.09.2016г. /след датата на образуване на
изп.дело/ до датата на предявяване на иска – 20.09.2019 г. , тъй като в
издадения ИЛ, респ. съдебната спогодба, не е отбелязано, че длъжникът
следва да заплати лихва до окончателното изплащане на присъдената сума.
Поради това ЧСИ не би могъл да иска от длъжника заплащане на лихви от
образуване на изп.дело. Ищецът твърди в ИМ, че по друго дело /т.д.
№9418/2016г. на СГС/ е претендирал мораторна лихва върху главницата за
предходния период – от падежа на задължението до момента на образуване на
изп.дело – 20.09.2016г.
Видно от данните по делото, с влязло в сила на 23.02.2022 г.
3
определение от 09.02.2022 г. по настоящото дело съдът е върнал на основание
чл.130, изр.1 от ГПК исковата молба в частта й по отношение на искането на
ищеца „Голд корпорейшън“ ЕООД за присъждане на законна лихва върху
главницата от 145 932.79 лева от 20.09.2019 г. /предявяването на иска/ до
окончателното плащане /л.95-96/, тъй като предмет на делото не е посочената
главница.
По изложените съображения и на база коментираните доказателства
съдът намира, че е доказано по несъмнен начин съществуването на вземане на
ищеца в размер на 145 932.79 евро по силата на съдебна спогодба от
16.03.2012 г., одобрена от СГС. Съгласно уговореното в спогодбата /л.7/,
задължението в посочения по-горе размер е следвало да бъде платено най-
късно до 30.12.2014 г.Тази дата се счита за окончателен падеж на
задължението. Ответникът не е ангажирал доказателства от които да е видно,
че задължението е изпълнено на падежа. Видно от Удостоверение от ЧСИ С.
Д. /л.93/ и изричното изявление на ищеца в молба от 14.03.2022г./л.107/,
плащането на главницата е извършено на 02.12.2021г., т.е. в значително по-
късен момент от падежа.
Няма съмнение, че видно от уговореното в спогодбата,
задължението на ответника е срочно. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Затова изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника и следва да се приеме, че
същият е изпаднал в забава на 31.12.2014 г. В тази връзка е неоснователно
възражението на въззивника, че ищецът не е представил доказателства за
отправена и получена покана от длъжника.
По делото е прието заключение на ССЕ, неоспорена от страните,
според която изтеклата лихва за забава върху главницата от 145 932.79
евро за периода от 21.09.2016 г. до 20.09.2019 г. е 86 815.17 лева. Искът е
предявен в този размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, до
какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. Погасяването на
главницата след процесния период не променя извода на съда за
основателност на предявения иск.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Разноски от въззиваемата страна не са претендирани.
Във въззивната жалба се съдържат и оплаквания против решението
в частта, касаеща присъдените в полза на ищеца разноски.
По аргумент от разпоредбата на чл.248,ал.1 ГПК, компетентен да се
произнесе по искането за изменение на решението в частта за разноските е
съдът, постановил решението, в случая СГС. Поради това делото следва да се
върне на първоинстанционния съд за произнасяне по това искане – изменение
на решението в частта за разноските, за да не се лишава страната от една
инстанция.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260390 от 07.06.2022 г. на СГС, ТО,
VI-22 състав, постановено по Т.д.№ 1933/2019 г.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по искането на
жалбоподателя „А.-5“-ЕООД, инкорпорирано във въззивната жалба, за
изменение на решението в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5