МОТИВИ към НОХД №52/2009 г.:
Обвинението е против подсъдимия Х.С.С.
*** за престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимия се обвинява за това, че на
16/17.08.2001 г. в с.Ковачево, в съучастие като съизвършител с Ерхан Енвер К. и Р.Т.А., последния, като
подбудител е отнел чужда движима вещ – кон, местна порода на стойност 400 лева
от владението на З.К.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои.
Против подсъдимия Р.Т.А. е
повдигнато обвинение за това, че на 16/17.08.2001 г. в с.Ковачево, в съучастие, като подбудител с Ерхан Енвер К.
и Х.С.С., последния като извършител, умишлено е склонил първите двама да
отнемат чужда движима вещ – кон, местна порода на стойност 400 лева от
владението на З.К.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3 от НК.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимите Хюсиен С. и Р.А. правят самопризнание съобразно
чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласяват да не
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
На 16.08.2001 г. около 22.00 часа подсъдимият Р.А. и свидетелят Ерхан К.
пиели ракия в заведение в циганската махал в с.Ковачево. По късно при тях дошъл
подсъдимият Х.С.. Тогава подсъдимият А. попитал другите двама дали има от къде
да откраднат някое животно, за да го продадат за пари, които много му трябвали
за да замине за Германия. След известно време тримата си тръгнали от
заведението. По пътя за дома на свидетеля К. видели вързан коня на чичото на
свидетеля - свидетеля З.М.. Подсъдимият А. казал на свидетеля К., че това е
точно работа за него и си тръгнал. Свидетелят К. казал на подсъдимия С., че
трябва да откраднат коня. Подсъдимият С. се съгласил и двамата заедно тръгнали
към дома на свидетеля М.. Подсъдимият С. останал на улицата да пази, а свидетелят
К. влязъл в двора, отвързал коня и го извел на вън. Двамата повели коня през
полето в посока към с.Злокучане. Около 04.00 часа пристигнали в дома на Джамал,
където заколили и разфасовали коня. След това подсъдимият С. ***, а свидетелят К.
отишъл в дома на подсъдимия А., като го уведомил, че работата е свършена. С
колата на подсъдимия А., същия и свидетелят К. *** и взели месото. Откарали го
в с.Куртово Конаре, където го продали в цех за преработка на месо. След няколко
дни подсъдимият А. получил парите от продажбата на месото.
От
назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетата вещ възлиза
на сумата от 400 лева към датата на извършване на престъплението.
С
Постановление на РП Пазарджик от 10.12.2008 г.
производството е частично прекратено спрямо непълнолетния Ерхан К.,
поради изтекла абсолютна давност.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието
на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите З.М., Васил Василев, Ерхан К.,
Златко Сестримски, заключението на оценъчната експертиза, както и писмените
доказателства приложени по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Х.С.С. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 16/17.08.2001 г. в с.Ковачево, в съучастие като съизвършител с Ерхан Енвер К. и Р.Т.А., последния, като
подбудител е отнел чужда движима вещ – кон, местна порода на стойност 400 лева
от владението на З.К.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои.
От своя страна подсъдимият Р.Т.А. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3 от НК, като на 16/17.08.2001 г. в с.Ковачево, в съучастие, като подбудител с Ерхан Енвер К.
и Х.С.С., последния като извършител, умишлено е склонил първите двама да
отнемат чужда движима вещ – кон, местна порода на стойност 400 лева от
владението на З.К.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимите
са
действали умишлено, като са съзнавали всички обективни и субективни
елементи на състава на престъплението и са искали настъпването на
общественоопасните последици на същото. Същите са действали в съучастие,
подсъдимият Х.С., като извършил, а подсъдимият Р.А., като
подбудител.
Дейността на подсъдимия А., като подбудител обективно е допринесла за
осъществяването на престъплението, при оформянето на умисъла на подсъдимия С. и
свидетеля К. за действие, без обаче А. да участвува в изпълнителното
деяние. Със съветите – показвайки му коня, разясненията, че му трябват пари и
помощта при продажбата той е мотивирал подсъдимия С. и свидетеля К. да извършат
престъплението. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия С. и
свидетеля К., като общият им умисъл е формиран с активната роля на подсъдимия А.
с набелязване на начина на предмета на деянието. Субективната връзка между
изпълнителите и подбудителя се изразява в умисъла за задружното осъществяване
на конкретно престъпление.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите Хюсиен С. и Р.А. за извършеното деяние съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са
едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на
обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на извършване на
деянието.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на
установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид
характеристичните данни, които са негативни..
Като
смекчаващи вината обстоятелство съдът прецени чистото съдебно минало на
подсъдимите, направените самопризнания, изразеното критично отношение и
изминалия значителен период от време от извършване на деянието до реализиране на наказателната
отговорност.
Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК –
личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва на подсъдимия Х.С.С. да се наложи наказание при
приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК при съобразяване на разпоредбата на
чл.2, ал.2 от НК, а именно ГЛОБА в
размер на 250 лева, платими в полза
на Държавата.
По отношение на подсъдимия Р.Т.А., съдът прие, че за постигане целите на чл.36 от НК,
следва да се наложи наказание при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Същото следва да се наложи при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК при съобразяване на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, а
именно ГЛОБА в размер на 250 лева, платими в полза на Държавата.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимите Хюсиен С. и Р.А. бяха присъдени направените разноски по делото за в
размер на по 25 лева, за всеки един, платими в полза на Държавата.
Причините за извършването на престъплението е ниското обществено
съзнание на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: