Р Е Ш Е Н И Е
№ 709
гр. Пловдив, 18 април 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 2679 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.4
от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление /ЗУСЕФСУ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от „КОСТОВ-69“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, пл. „Съборище“ №8, ет.1, ап.2, представлявано от управителя К.П.К.,
чрез адв.Р.Н., против решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане, рег.№ ВG05М9ОР001-1.008-1441/28 от 07.10.2022 г. на главен директор на
главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ /ГД
„ЕФМПП“/, при Министерство на труда и социалната политика и ръководител на управляващия орган /УО/ на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ /ОПРЧР/ 2014-2020 г., с което на
основание чл.64, ал.1, пр.второ, вр. чл.62 ЗУСЕФСУ и §70 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове
при споделено управление /ПЗР ЗУСЕФСУ/ е отказано верифициране на отчетени
разходи по искане за окончателно плащане №2/31.01.2019г., представено чрез ИСУН
2020 с отчетен период 09.03.2018г.-31.12.2018 г. в общ размер на 55 036.36
лева.
В жалбата се релевират
доводи, че процесното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
компетентният орган не е извършил проверка и последваща оценка на
обстоятелствата и фактите, въз основа на които да вземе самостоятелно и
обосновано решение. Сочи, че позоваването на отказа за верификация на средства,
само на основание водено наказателно производство, при условието че
жалбоподателят или представляващ дружеството няма качеството на обвиняем, както
и няма конкретна сума, предмет на нарушение е незаконосъобразно. В писмена
защита се излагат допълнителни съображения. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски, съобразно представен списък.
Ответникът по
жалбата – главен директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни
програми и проекти“/ГД „ЕФМПП/, Министерство на труда и социалната политика и
ръководител на управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ /ОПРЧР/ 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител Й.Д., оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Представя административната преписка по издаване на оспорения
административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните
по делото писмени доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице с правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
допустима ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Между страните е сключен административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДПБФП/ по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., приоритетна ос № 1
„Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“, процедура №
ВG05М9ОР001-1.008 „Добри и безопасни условия на труд“, за изпълнение на проект
ВG05М9ОР001-1.008-1441 „Подобряване на безопасността и условията на труд“ в
„Костов-69“ЕООД, със срок на изпълнение на проекта до 21.12.2018 г., на
стойност 266 522.00 лева.
От бенефициента
е депозирано искане за междинно плащане № 1 от ИСУН 2020 с отчетен период
01.09.2017г. - 08.03.2018г. на обща стойност 57 210лв. На 14.06.2018г. на
бенефициента е изплатена сума в същия размер. Последвало е искане за
окончателно плащане № 2 от ИСУН 2020 за отчетен период 09.03.2018г. -
31.12.2018 г. по проект Подобряване на безопасността и условията на труд в
„КОСТОВ - 69“ ЕООД № BG05M9OP001-1.008-1441-C01 за плащане на отчетените за
периода разходи на обща стойност 207 934,93лв. На 13.05.2019г. на бенефициента
е изплатена сумата в размер на 123 048,57лв., след като с решение за
верификация от същата дата са верифицирани част от паричните средства, подробно
посочени по бюджетни пера.
Във връзка с
искане за окончателно плащане е извършена проверка, при която е проверена
документацията по изпълнението на Дейност 3 от проекта. На основание чл. 73,
ал. 3 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 4 и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за посочване
на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции, УО е
установил две нарушения от бенефициента по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 10 от
ЗУСЕФСУ при изпълнението на договора. С Решение за определяне на финансова
корекция изх. № BG05М9ОР001-1.008-1441/17 от 11.02.2021 год. на Заместник
главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“ на „КОСТОВ-69“ ЕООД е наложена е финансова корекция в общ размер на
59 700,00 лева.
Това решение е
оспорено по съдебен ред и е образувано адм.дело № 557/2021 г. по описа на
Административен съд Пловдив. С решение № 1732 от 20.09.2021г., решение, изх. № BG05М9ОР001-1.008-1441/17
от 11.02.2021 год. жалбата на „КОСТОВ-69“ ЕООД е отхвърлена. Решението на
Административен съд Пловдив е отменено с решение №7577 от 04.08.2022 г. по
адм.дело № 456/2019 г. на ВАС.
Междувременно,
във връзка с писмо рег. №147/15.02.2021 г. по описа на Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“ /ГД „БОП“/ и писмо от Европейската прокуратура №
ВХ-196/12.08.2022г. /л.24-26 / в ИСУН е регистрирана нередност, във връзка с
провеждане на разследване по досъдебно производство/ДП/. Регистрираната
нередност е свързана със съмнения за извършени нарушения при „Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси
в предприятието“ и „Разработване на стратегия-система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организацията на труда“. Случаят е квалифициран като
подозрение за измама, а окончателната стойност ще бъде определена след
приключване на ДП.
В писмо от
Европейската прокуратура УО е уведомен, че ДП не е приключило, има назначени
експертизи, заключенията по които все още не са изготвени и които биха имали
значение за преценка допустимостта на направените искания за възстановяване на
средства по ОП РЧР, съгласно чл.57 от ЗУСЕФСУ.
На 07.10.2022
г., с решение рег.№ ВG05М9ОР001-1.008-1441/28 от 07.10.2022 г. ръководителят на
управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., въз основа на искане за окончателно плащане №2 с отчетен
период 09.03.2018г.-31.12.2018 г. на
основание чл.64, ал.1, пр.второ, вр. чл.62 ЗУСЕФСУ и §70 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление/ПЗР ЗУСЕФСУ/, е отказал верифициране на
отчетени разходи в общ размер на 55 036.36 лева, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира следното:
Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане, рег.№
ВG05М9ОР001-1.008-1441/28 от 07.10.2022г. е издадено от компетентен орган -
главен директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“, Министерство на труда и социалната политика и ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020г., съобразно чл.4, т.7 от Устройствения правилник на Министерство на
труда и социалната политика /обн.ДВ, бр.91 от 17.11.2009 г./; чл.29, ал.1 УП,
чл.9, ал.5 ЗУСЕСИФ и заповеди №РД-03-2 от 01.12.2020 г. и №РД-03-7 от
20.04.2021 г. на министъра на труда и социалната политика /л.20/. Същото е в
предвидената от закона писмена форма и
съдържа фактически и правни основания. При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
мотивират неговата отмяна.
Относно
приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Уредбата на
производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ.
Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват
след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и
при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган.
Според
правилото на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ, УО извършва верифициране на разходите въз
основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на
проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на
разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Конкретно изброените
условия за допустимост са посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, общо за
всички оперативни програми. Приети са и подзаконови нормативни актове,
регламентиращи допустимост на разходите по програмите.
Съобразно
цитираната разпоредба на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, разходите се считат за
допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за
дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от
допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2.
разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения
проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти,
извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на
бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна
система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните
изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент /ЕС/ № 480/2014 на Комисията от 3
март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд
за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
Европейския фонд за морско дело и рибарство /ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г./ и
са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от
Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г.; и 7. разходите са съобразени с приложимите
правила за предоставяне на държавни помощи.
В атакуваното
решение не са верифицирани средства в размер 55 036.36 лева, на основание
чл.64, ал.1, пр.второ от ЗУСЕФСУ.
Според
правилото на чл.64, ал.1 пр.второ от ЗУСЕФСУ, когато е започната процедура по администриране на
нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в
следващо искане за плащане.
От значение за
прилагане на правната квалификация по чл.64, ал.1 ЗУСЕФСУ е фактът на регистриране
на нередност за сумата, като същата може
да бъде задържана до издаване на акта за определяне на финансова корекция/ФК/.
След издаване на последния, сумата се задържа на основание допуснато по закон
предварително изпълнение на акта за определяне на ФК. Тогава, когато органът е
открил процедура по администриране на нередност, се предполага, че има
достатъчно основания да счита, че даден разход е направен в нарушение на
правото на Съюза и на свързаното с него национално право, поради което е налице
нередност и следователно трябва да се определи финансова корекция. С оглед на
което би било пряко нарушение на принципа на добро финансово управление
изплащането на средства, за които органът знае/има достатъчно сериозно
основание да счита/, че са разходени незаконосъобразно.
В случая, във
връзка с провеждане на разследване по досъдебно производство № 147/2021г. по
описа на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и писмо от
Европейската прокуратура, ръководителят на УО е разпоредил да се регистрира
нередност, свързана със съмнения за извършени нарушения при „Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси
в предприятието“ и „Разработване на стратегия-система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организацията на труда“.
Започването на
процедура по администриране на сигнал за нередност чрез регистрирането му е
основание за отказ за верификация, като в тази хипотеза административният орган
не дължи произнасяне по допустимостта на разходите по критериите, заложени в
чл.57, ал.1 ЗУСЕФСУ, нито следва да извършва проверка и излага мотиви доколко
сигналът е основателен и дали е приключило производството по определяне на
финансова корекция. В тази хипотеза не е предвидено и предоставянето на допълнителни
разяснения или възражения на бенефициера.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
дължи описаното в закона поведение при наличие на предпоставките предвидени в
правилото на чл.64, ал.1, пр. второ от ЗУСЕФСУ. В случая при регистрирана
нередност /чл.64, ал.1, пр.второ ЗУСЕФСУ/ административният орган правилно е
отказал верификация на съответния разход, като след приключване на процедурата
по администриране на нередността и в зависимост от изхода ѝ,
неверифицираният разход може да бъде включен в следващото искане за плащане.
Следва да се
посочи, че верификацията и финансовата корекция са два различни способа за
гарантиране на законосъобразното разходване на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, като не се преклудира възможността органът
да се произнесе чрез актове, използвайки и двата способа. УО е направил
проверка за допустимост на заявения за плащане разход, като нормата на чл.64,
ал.1 ЗУСЕФСУ позволява на самостоятелно основание сума, за която възникне
съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана.
Отказът за верификация на основание проверка за нередност не е обвързан от
резултата от същата, а възможността за следващо искане на изплащане на същата
сума, предвид изхода от производството по регистрираната нередност, е въпрос на
следваща проверка в друга процедура.
Верифицирането
на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в
извършването на проверка за допустимост на направените разходи и по естеството
си не предполага наличието на нередност, в т.ч. не елемент от процедурата по
определяне на финансова корекция при установяването на такава. Дори и
процедурите да се развиват паралелно, същите са две отделни процедури- по
верифициране на разходи и по налагане на финансови корекции, като всяка една от
тях приключва с издаването на съответни административни актове, които подлежат
на самостоятелно оспорване. В случаите на започната процедура по администриране
на нередност, целта е ограничаване верифициране на разходи, представляващи
евентуално финансово отражение на наложена финансова корекция, като отказаният
за верифициране разход може да се включи в следващото искане за плащане.
По изложените
съображения, при регистрирана нередност в изпълнение правилото на чл.64, ал.1,
пр.второ ЗУСЕФСУ, правилно ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. е издал
оспореното в настоящото производство решение, а жалбата на „КОСТОВ-69“ ЕООД
като неоснователна следва да се отхвърли.
По останалите
искания на жалбоподателя не се дължи произнасяне, тъй като същите са извън
обхвата на делото.
Следва да се
посочи, че правоотношенията по сключения между страните административен договор
са се развили съобразно Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, обн.ДВ, бр.101 от 22.12.2015 г./,
от 01.07.2022 г./ДВ, бр.51/2022 г./ с променено наименование Закон за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Специалният закон
предвижда исканията за плащания по този административен договор да се
предявяват пред административен орган, в случая - ръководителя на УО на
съответната програма, като му възлага компетентност за решаване на въпроса по
същество в производство по верифициране - чл. 60 и сл. ЗУСЕФСУ. Законът не
предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно
пред съда, а гарантира право на защита пред съд срещу административните актове,
постановени в производство по верифициране. Правилото на чл. 64, ал. 4 ЗУСЕФСУ
изрично регламентира оспорването пред съд по реда на АПК на отказа за
верифициране на разходите, включени в искане за плащане, за които не е
потвърдена допустимост.
Предвид изхода
на делото и заявеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза
на администрацията се следват разноски в размер на 100.00/сто/ лева, съобразно
чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /обн.ДВ,бр.5/2006 г./.
Ето защо и на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КОСТОВ-69“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, пл. „Съборище“ №8, ет.1, ап.2,
представлявано от управителя К.П.К., против Решение за верификация на постъпило
искане за окончателно плащане, рег. № ВG05М9ОР001-1.008-1441/28 от 07.10.2022г.
на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни
програми и проекти“, при Министерство на труда и социалната политика и
ръководител на управляващия орган на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., с което на
основание чл.64, ал.1, пр.второ, вр. чл.62 ЗУСЕФСУ и §70 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление е отказано верифициране на отчетени разходи по
искане за окончателно плащане №2/31.01.2019г., представено чрез ИСУН 2020 с
отчетен период 09.03.2018г.-31.12.2018 г. в общ размер на 55 036.36 лева.
ОСЪЖДА КОСТОВ-69“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, пл.
„Съборище“ №8, ет.1, ап.2, представлявано от управителя К.П.К., да заплати на
Министерство на труда и социалната политика юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00/сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/