№ 1363
гр. Стара Загора, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500727 по описа за 2022 година
Обжалвано е определение № 2076 от 17.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2673/2022 г. на Районен съд - Казанлък, с което е оставена без уважение
молбата на Д. С. Х. като настойник на Д. Л. М. за обезпечение на предявения
иск.
Частната жалбоподателка счита определението за неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът
неправилно е приел, че с молбата за допускане на обезпечение не е поискана
конкретна обезпечителна мярка, защото е направено искане за налагане на
запор върху банковите сметки на ответницата във всички търговски банки в Р
България. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си и
иска съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да
допусне исканото обезпечение на предявения иск.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за присъждане на сумата
от общо 5400 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които
ответницата е лишила ищцата при ползването на недвижим имот, подробно
описан в исковата молба. С исковата молба ищцата е поискала съдът да
наложи запор върху банковите сметки на ответницата във всички търговски
банки в Република България до размера на дълга, като обезпечение на
предявения иск. Твърдяла е, че всички предпоставки за допускане на
обезпечението били налице – предявеният иск бил допустим, вероятно
основателен, подкрепен с убедителни писмени доказателства, като за ищцата
съществувала обезпечителна нужда, тъй като за нея би станало невъзможно
1
или би била значително затруднена при евентуално осъществяване на права
по съдебното решение, с оглед на факта, че могат да минат месеци, дори
години до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
Счита, че исканата обезпечителната мярка е оправдана, с оглед
обезпечителната нужда.
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е допустим,
налице е обезпечителна нужда, тъй като без наложеното обезпечение за
ищеца ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение,
към исковата молба са приложени доказателства, касателно вероятната
основателност на иска, а също така ищцата е заявила готовност да внесе
гаранция в определен от съда размер по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК. По
отношение на искането за налагане на запор върху банковите сметки на
ответницата във всички търговски банки в Република България, съдът е
приел, че не е налице поискана конкретна обезпечителна мярка и за да бъде
удовлетворена молбата на ищеца за налагане на така посочената
обезпечителна мярка, тя следва да посочи конкретните банкови институции, в
които са разкрити сметки на ответника. След като това не било сторено, е
приел, че поисканата обезпечителна мярка, предпоставя неопределеност, а от
там и невъзможност за изпълняемост.
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл.391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са
налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска,
т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от
обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
Целта на обезпечаването на иска е или да осигури, докато спорът е висящ,
осъществяване на неоснователно отричаното право, или да попречи да се
осъществи неоснователно претендирано право.
В конкретния случай първоинстанционният съд е приел, че искът
вероятно основателен, че е налице обезпечителна нужда, но поисканата
обезпечителна мярка е неопределена и неизпълняема, което е пречка молба за
обезпечение да бъде уважена. Така приетото от първоинстанционният съд е
неправилно. Изискването за посочване на наименованията на конкретните
банки, в които ответникът има сметка, които да бъдат запорирани, е
незаконосъобразно с оглед на разпоредбата на чл.56а ЗКИ (Нов – ДВ, бр. 94
от 2015 г., в сила от 1.01.2017 г.). Съгласно ал.1 на този член Българската
народна банка създава и поддържа електронна информационна система,
съдържаща данни за номерата на банковите сметки и на платежните сметки с
международен номер на банкова сметка (IBAN), водени от банки, платежни
институции и дружества за електронни пари, титулярите на сметки и
упълномощените да се разпореждат със сметките лица, действителните
2
собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и
за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници. Банките,
платежните институции и дружествата за електронни пари предоставят на
БНБ информацията по ал. 1 най-малко веднъж седмично – ал.2, като достъп
до информация от системата имат държавните и частните съдебни
изпълнители при образувано изпълнително дело – ал.3, т.11. Въз основа на
обезпечителната заповед се образува изпълнително дело, в производството по
което съдебният изпълнител ще направи справката в електронната
информационна система на БНБ за това в кои банки ответникът има сметки,
както и справка относно номерата на самите сметки.
В допълнение на горното въззивният съд счита, че, след като няма как
да се изисква от ищеца или молителя по молбата за обезпечение да знае
номерата на банковите сметки на ответника, които иска да бъдат запорирани,
така не може да се изисква да знае в коя от многото банки ответникът има
сметка. При наличието на установен в закона ред за извършване на справки
относно банките, в които ответникът има сметки, е напълно ненужно страната
и съдът да изброяват наименованията на всички търговски банки.
Позоваването на О-482-2014 г. на ІІ т.о. е неоснователно, тъй като в това
определение не е посочено, че за налагането на обезпечителна мярка „запор
върху банкова сметка“ е задължително да се посочи банката, в която са
разкрити сметките на ответника. Освен това определението е постановено
преди обнародването на чл.56а ЗКИ. От друга страна, самият ВКС,
разглеждайки жалби срещу определения за допускане на обезпечение и
произнасяйки се относно основателността им, е налагал запор върху всички
банкови сметки в банки в Р България на ответника, без да ги конкретизира
(така О-361-2013 г. ІV г.о.; О-248-2010 г., ІV г.о.).
Предвид на тези съображения съдът намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде допуснато
исканото обезпечение.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2076 от 17.11.2022 г., постановено по гр.д. №
2673/2022 г. на Районен съд – Казанлък, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на иска на Д. С. Х. от гр. К., ***, ЕГН
**********, действаща чрез своя настойник и законен представител Д. Л. М. с
ЕГН ***, срещу С.А.И. от с. Т. ЕГН **********, за присъждане на сумата от
общо 5400 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ответницата
3
е лишила ищцата при ползването на недвижим имот, като до размера на
исковата сума от 5400 лв. НАЛАГА запор върху всички банкови сметки в
банки в Република България с титуляр С.А.И. от с. Т. ***, ЕГН **********.
Да се издаде обезпечителна заповед.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в 1-седмичен срок,
който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му
е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния
изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл.397,
ал.1, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4