Определение по дело №15576/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6915
Дата: 15 май 2020 г.
Съдия: Таня Калоянова Орешарова
Дело: 20191100515576
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 15.05.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, IV – Г въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                                          ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Орешарова ч. гр. д. № 15576 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 13567 от 04.11.2019 г. от  длъжниците Л.П.П., М.Г.К., К. М. и К.М.срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп. д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, както и срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 485 ГПК.

В жалбата се излага, че в резултат на предприетото принудително изпълнение подлежащите на принудително събиране вземания са били удовлетворени, с оглед на което длъжниците са отправили до органа по принудителното изпълнение искане за спиране, прекратяване или приключване на изпълнителното производство. Излагат се твърдения, че съдебният изпълнител не се е произнесъл по така отправеното до него искане, а вместо това пристъпил към извършването на оглед и оценка на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, с оглед на което длъжниците обжалват мълчаливия отказ на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи изпълнителното производство. На следващо място жалбоподателите оспорват определената от съдебния изпълнител оценка, по която да се извърши публичната продан на възбранения недвижим имот, като считат, че при определянето ѝ не е взето предвид обстоятелството, че имотът е обременен с вещно право на ползване, което създавало опасност от въвеждането в заблуждение на участниците в публичната продан. Поискано е изпълнителното производство да бъде спряно до приключване на производството по жалбата.

С разпореждане на съда от 27.12.2019 г. частната жалба е оставена без движение като нередовна, като на жалбоподателите е указано да посочат обжалваемите действия на съдебния изпълнител – ясно и конкретно, както и да уточнят дали е налице отправено до съдебния изпълнител искане за прекратяване на изпълнителното производство, съответно дали по него има произнасяне.

В срокa за отстраняване на нередовностите на жалбата е постъпила молба с вх. № 28534/04.03.2020 г., в която жалбоподателите посочват, че на 16.09.2019 г. съдебният изпълнител е бил сезиран с нарочно искане за спиране или прекратяване на изпълнителното производство, тъй като вземанията по изпълнителен лист от 10.06.2016 г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело, били удовлетворени. Посочват, че съдебния изпълнител не се е произнесъл по така отправеното до него искане, като обжалват неговият мълчалив отказ да спре, прекрати или приключи изпълнителното производство, както и отказът му да извърши нова оценка по реда на чл. 485 ГПК. В допълнение посочват, че предмет на подадената жалба срещу действия на съдебния изпълнител е още насочването на изпълнението върху имущество, което длъжниците смятат за несеквестируемо, както и срещу определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнението.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателяКсения Николова Белазелкова, в което жалбата се оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител счита жалбата за недопустима, алтернативно – неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени доказателствата по приложеното копие от изпълнителното дело и обсъди наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на съдебния изпълнител, прие следното:

Видно от приложена молба от взискателя – К.Н.Б.– и въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2016 г., издаден от Софийски апелативен съд, ГО, 1-ви състав, въз основа на решението по гр. д. № 1626/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 1-ви състав, с което М.Г.К.-П. и Л.П.П. са осъдени да заплатят на К.Н.Б.сумата от 100 000 евро, получена за изпълнение на договор за поръчка от 01.10.2007 г., ведно със законната лихва върху нея от 25.09.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 10 000 евро – лихва за забава върху присъдената главница за периода от 04.10.2011 г. до 24.09.2012 г. и сумата от 20 000 евро – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени за периода от 02.10.2007 г. до 19.09.2011 г. в резултат на неизпълнение на задължение по договор за поръчка от 10.07.2017 г. за пазена на предоставената сума с грижата на добър стопанин, ведно със законната лихва от 25.09.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, е образувано изп. д. № 0168400400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ.

С постановление на съдебния изпълнител за принудително събиране в производството по изп. д. № 0168400400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ са присъединени вземанията по изпълнителен лист от 17.04.2019 г., издаден от Софийски районен съд, I ГО, 33-ти състав, въз основа на решение от 28.08.2018 г. по гр. д. № 968/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II Е въззивен състав, с който М.Г.К.-П., Л.П.П., К. К. М. и К.К.М., са осъдени да заплатят на К.Н.Б.сумата от 1 182,20 лв., представляваща съдебни разноски.

С молба вх. № 2029/27.09.2019 г., длъжниците по изпълнението, позовавайки се на пълно погасяване на задълженията по изпълнителен лист от 17.04.2019 г., са поискали от съдебния изпълнител да отмени възбраната на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, както и да отмени описа, насрочен за 27.09.2019 г.

С постановление от 04.11.2019 г. съдебният изпълнител е постановил приключване на производството по изп. д. № 0168400400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, по отношение на длъжниците К. К. М. и К.К.М. поради удовлетворяване на вземанията по изпълнителен лист от 17.04.2019 г., издаден от Софийски районен съд, I ГО, 33-ти състав, въз основа на решение от 28.08.2018 г. по гр. д. № 968/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II Е въззивен състав и събиране на разноските по изпълнението.

На 04.11.2019 г. е постъпила настоящата жалба, в която, наред с останалите оплаквания на длъжниците по изпълнението, се съдържа и оспорване на оценката на вещото лице на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение.

С разпореждане от 06.11.2019 г. съдебният изпълнител е указал на длъжниците да посочат вещо лице, вписано в регистъра на независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по ЗСВ, както и да внесат сумата от 250 лв., представляваща разноски за извършване на повторно заключение.

С разпореждане от 19.11.2019 г., след като длъжниците са внесли указаните им разноските, съдебният изпълнител е назначил вещо лице за извършване на повторното заключение за определяне на пазарна оценка на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение.

Правото на жалба срещу действия на съдебния изпълнител е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването му, така и способите и начините за неговата реализация се определят от ГПК. Предвид това прав на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да възникне само в онези случай, когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване като последствие от тези действия. Ако подобна възможност не е предвидена действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на пряк съдебен контрол. Също така с новия ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като е изброил лимитативно актовете, които подлежат на обжалване от определен кръг лица, но също така и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

В случая, в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, изрично са посочени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител и при какви условия същият има право да обжалва тези действия. Изброяването в посочената разпоредба е изчерпателно и поради това действията на съдебния изпълнител, които не са посочени в нея, не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Това произтича и от факта, че се касае за процесуална разпоредба с императивен характер, която не позволява да бъде тълкувана разширително. В случай, че разпоредбата дава възможност за обжалване и на други действия на съдебния изпълнител или и на други основания, извън кръга на изрично изброените, нарочното изброяване би се обезсмислило, като би било предвидено право на обжалване всички действия на съдебния изпълнител, както и на всички възможни основания, аналогично на уредбата по отменения ГПК, а не такова за конкретни действия и на лимитативно предвидени основания, както е направено с цитираната разпоредба на ГПК. От изложеното следва, че всички други действия на съдебния изпълнител и извън посочения обхват на основания за обжалване, извън изброените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, не съществува право на обжалване от длъжника и същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол по пътя на обжалването. 

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението, като на основание чл. 435, ал. 3 ГПК той може да обжалва и постановлението за възлагане.

Съдът намира, че няма основание за произнасяне по същество на жалбата, тъй като жалбоподателите не сочат като предмет на обжалване действия на съдебния изпълнител сред изброените в чл. 435, ал. 2, т. 1-7 и ал. 3 ГПК.

Отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи изпълнителното производство е сред обжалваемите действия на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, но следва да бъде изрично постановен, след като съдебният изпълнител е бил сезиран с искане от страна в изпълнителното дело за неговото спиране, прекратяване или приключване. В конкретния случай обаче отправената на 27.09.2019 г. до съдебния изпълнител молба на длъжниците с вх. № 2029/27.09.2019 г. не съдържа искане до органа по принудителното изпълнение за спиране, прекратяване или приключване на изпълнителното производство, а единствено такова за изоставяне на конкретен изпълнителен способ – публична продан на недвижим имот с вдигане на наложената върху него възбрана и отмяна на описа, насрочен за 27.09.2019 г., което искане съдебният изпълнител е оставил без уважение. Неоснователно длъжниците по изпълнението считат, че изявленията, съдържащи се в молбата от 27.09.2019 г., следва да се разбират като искане до съдебния изпълнител за спиране, прекратяване или приключване на изпълнителното производство, което, предвид отсъствието на изрично произнасяне на органа по принудителното изпълнение, следва да се счита за мълчаливо отхвърлено. Съгласно чл. 434, ал. 1 ГПК по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждания и постановления, по отношение на които важи писмената форма за валидност, като изпълнителното производство не познава института на т. нар. „мълчалив отказ“. При това извън правомощията на съда в производството по обжалване на действия на съдебния изпълнител е да дава указания на органа по принудителното изпълнение за произнасяне по искане за спиране, прекратяване или приключване на изпълнителното дело, каквото искане в случая не е било отправено. В случай, че длъжникът счита, че са налице нормативните предпоставки за спиране, прекратяване или приключване на принудителното изпълнение, същият следва изрично да сезира съдебния изпълнител с искане на това основание, като на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК подлежи единствено изричният отказ на съдебния изпълнител за спиране, прекратяване или приключване на изпълнението, постановен по такова искане.

В изпълнение на дадените им от съда указания жалбоподателите са посочили, че второто действие на съдебния изпълнител, срещу което е насочена жалбата, е неговият отказ да извърши нова оценка по реда на чл. 485 ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на имуществото, върху което е насочена публичната продан, попада сред обжалваемите действия на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК, но следва да бъде изрично постановен, след оспорване на заключението на вещото лице за определяне на стойността на имота от някоя от страните. До датата на подаване на настоящата жалба срещу действия на съдебния изпълнител по делото не се установява някоя от страните да е оспорила заключението на вещото лице, извършило първоначалната оценка. При запознаване с настоящата жалба съдебният изпълнител е счел, че наред с останалите изложени в нея оплаквания се съдържа оспорване на оценката недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, определена със заключението на вещото лице, с оглед на което е указал на длъжниците да посочат вещо лице, вписано в регистъра на независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по ЗСВ, както и да внесат представляваща разноски за извършване на повторно заключение в размер на 250 лв. След като длъжниците са изпълнили указанията на съдебния изпълнител, с разпореждане от 19.11.2019 г. органът по принудителното изпълнение е назначил вещо лице за извършване на повторното заключение за определяне на пазарна оценка на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение. От изложеното е видно, че в случая отсъства обжалваем акт – отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 485 ГПК – като напротив, след като първоначалната оценка е била оспорена и длъжниците са изпълнили условията за извършването на нова оценка, съдебният изпълнител е назначил вещо лице за определянето ѝ. Изложените съображения, предвид отсъствието на обжалваемо действие на съдебния изпълнител, обосновават извод за недопустимост на подадената жалба и в тази част.

По отношение на насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжниците смятат за несеквестируемо, и определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнението, доколкото тези действия са оспорени за пръв път едва с подадената в изпълнение на дадените им от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности в подадената жалба, настоящият съдебен състав намира, че макар и същите да попадат сред обжалваемите действия на съдебния изпълнител, съдът не следва да се произнася по тяхната законосъобразност с акт по същество. Предметът на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се определя от изложените в нея оплаквания срещу конкретни действия на органа по принудителното изпълнение, попадащи в кръга на нарочно изброените в чл. 435 ГПК, като в случай, че изложеното в жалбата не позволява да бъде определен ясно нейния предмет, жалбоподателите следва да конкретизират обжалваните действия на съдебния изпълнител, като посочат техния вид, датата на която са извършени, както и да изложат в какво се състоят оплакванията им срещу тях. Недопустимо е предметния обхват на жалбата да бъде разширяван от жалбоподателите под предлог отстраняване на допуснати в нея нередовности.  

По отношение на искането на жалбоподателите за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, решаващият състав намира, че същото следва да се остави без уважение. Спирането на изпълнението по чл. 438 от ГПК има обезпечителна функция за длъжниците по изпълнението по време на производството по разглеждане на жалбата, като се обуславя от вероятната ѝ основателност. В настоящия случай, с оглед на изложените съображения, жалбата е недопустима, поради което искането за спиране на изпълнението по воденото изпълнително производство следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 13567 от 04.11.2019 г., подадена от Л.П.П., М.Г.К., К. К. М. и К.К.М., длъжници по изп. д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за спиране на изп. д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ до приключване на производството по жалбата.

Определението  може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                      2.