Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 24.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 528/2021
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно осн. чл.422 ГПК във връзка с договорните отношения между страните.
Ищецът „Е.“ ЕООД, ЕИК **** моли съда да постановите
решение, с което да признае за установено, ответника "Р.И." ООД дължи
на „Е." ЕООД сумата 5100лв./ пет хиляди и сто лева/ по издадената по
ч.гр.д. № 2136/2020 год. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК №1234/11.12.2020 г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати направените
по делото разноски по настоящото дело и разноските в заповедното производство.
Твърди, че с ответника сключили търговска сделка за
закупуване на разсад лавандула. Платили по банков път капаро в размер на 10 000
лв. на 27.06.2018 г. Лавандулата се засажда на есен, не по-късно от края на
октомври. Многократно се обаждали, но лавандула не получили. Година по-късно на
04.09.2019 г. им върнали част от парите - 4 900лв, като в преводното нареждане
като основание е записано „възстановена сума от капаро". Депозирали
Заявление по чл.410 от ГПК 11.12.2020 г., образувано било ч.гр.д. №2136/2020 г.
и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1234/11 12.2020 г .
По ч.гр.д. №2136/2020г на РС-Казанлък длъжника "Р.И."
ООД депозирал възражение, което е основание за завеждане на настоящия иск.
Твърди, че длъжникът "Р.И." ООД не изпълнил
задължението си в срок. Не е възстановил сумата от 5100 лв. към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към настоящия момент на подаване
на установителния иск. Моли съда да не приема представените по делото проекти
за договори. Твърди, че в периода 03.04.2013 г. – 26.09.2018 год. управител на
„Е." ЕООД е В.Н.И. , а не В.Н.П. . След като не е постигнато съгласие нито
по отношение на количество, нито по отношение на цена и срок за доставка - няма
сключен договор и дадената сума е следвало да се върне. Дори проектите за
договор не съдържат уговорка за срок на изпълнение и място на доставка на
произведеното.
Ответникът "Р.И." ООД, ЕИК ********* счита предявения иск за неоснователен, моли съда да
го отхвърли и да му присъди направените по делото разноски.
В подаденото по ч.гр.д. №2136/2020 г. възражение
заявява, че дружеството се уговорило (устно) с „Е.“ ЕООД да произведе за „Е.“
ЕООД 500 000 бр. лавандулов разсад. В изпълнение на тази уговорка на 28.06.2018
год. "Р.И." ООД получило по банков път сумата 10 000 лв. като капаро
по сключения договор. Заявява, че "Р.И." ООД произвело договореното
количество разсад и поканило по телефона представителя на „Е.“ ЕООД да получи
договореното количество разсад в базата на "Р.И." ООД ***. Въпреки
множеството разговори, възложителят не се явил и не получил произведеното
количество разсад, а заявил, че се отказва от поръчката и иска да му бъде
върнато капарото. Предвид изявленията на възложителя прекратили договора и
въпреки наличието на предпоставки да задържи цялото дадено по договора капаро
на 04.09.2019 год. върнал на „Е.“ ЕООД
сумата 4900 лв. като задържал остатъка от 5100 лв. за покрИ. е на част от
разходите по производството на 500 000 бр. разсад.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че основната
му дейност е засаждане, отглеждане и продажба на посадъчен материал на
етерично-маслени култури и лечебни растения. В края на месец май 2018 г.
управителят на „Р.И. " ООД бил посетен от непознати за него лица,
представили се за представители на фирма „И. " ООД гр. Я. . Едното лице се
представило като И. - управител на тази фирма, представили едно от лицата като специалист
по етерично-маслени култури. На място във разсадника на дружеството в с. **** видели засадените от тях за вкореняване в
периода на месец февруари-март 2018 г. различни сортове лавандула. Този разсад предстоял
да се вади в период от 2 седмици след падане на първата слана през есента на
2018 г., когато растението спира вегетация. Това гарантирало доброто качество
на разсада и прихващането му на полето като трайно насаждение.
Предварителното желание на представителите на ищеца
било да изкупят цялото количество разсад лавандула на цена 10-12 ст., на бройка
без претенции за сортовете лавандула и в посочения от дружеството ответник
период. Същия ден предложили на управителя да му дадат на ръка в брой капаро в
размер на 10 000 лв., който той категорично отказал да получи. Заявил им, че
желае да сключат договор за изкупуването на лавандулата с фиксирана цена 10-12
стотинки на брой като за това на 08.06.2018 г. им изпратил на имейл проект
/оферта/ за договор, в която те същия ден по телефона уточнили бройките, които
искали да закупят от него, а именно 550 000 бройки лавандула, от които 400 000
броя от сорт „Севтополис" и 150 000 броя от сорт „ Хемус" за обща
сума в размер на 55000 лв. като уточнили срок за изкупуване на въпросните
бройки да бъде 30.11.2018 г., съгласили се цената на бройка лавандула от посочените
сортове да бъде 0.10 лв.
В последствие на 20.06.2018 г. получили по имейл
проект за техен договор, съгласно който предложената цената на бройка лавандула
бил 0.08 лв., а количеството вместо заявените от тях 550 000 бройки, да бъде
600 000, от които 400 000 бр. от сорт „Севтополис" и 200 000 бр. сорт ,,Хемус", за обща сума в размер на
48 000 лв. и срок на изкупуване 15.10.2018 г.
Категорично отказал да подпише предложения му от тях
проект за договор, поради драстична промяна на договорената от него цена.
Предложението било некоректно от тяхна страна и финансово неизгодно за него Предложеният
от тях срок бил скъсен на 15.102018 г., а не 30.11.2018 г., което било
неизпълнимо за ответника, поради това, че растението към 15.10. е още във
вегетация и е в неподходящ срок за засаждане по технологични причини
регламентирани в Наредби № 10 от 10.06.2016 г. „Стартова помощ за развитие на
малките стопанства" и Наредба №14 от 28.05.2015 г. „Стартова помощ за
млади земеделски стопани". Видно от тях договаряната етерично маслена
култура лавандула се засажда в периода от 01.11 до 14.04. на стопанската
година, когато растенията не са във вегетационен период. По-ранният срок на
изваждане на разсада крие сериозен риск за не прихващането му на полето, т.е. разсадът
става негоден за разсаждане.
В предложения от него проект за договор имало посочена
от него банкова сметка. ***, когато на 27.06.2018 г. счетоводителката
обслужваща фирмата го информирала, че са постъпили по банковата им сметка 10
000 лв. „капаро за разсад на лавандула" от напълно непозната за него
фирма, а именно „Е.“ ЕООД ***, с която фирма няма никакъв подписан договор и не
са имали никакви взаимоотношения, каквито и да било комуникации или договорки.
Същия ден позвънил на мъжа представил се за управител
на фирма „И. " ООД гр. Я. с името И.
. Казал му, че е получил капаро в размер на 10 000 лв. за разсад на лавандула
от напълно непозната фирма „Е.“ ЕООД ***. И. му отговорил да не се притеснява,
тъй като с въпросната фирма са заедно и са свързани. Настоял капарото да не го
връща и да се ползва, докато дойде време окончателно да уредят отношенията си
по изкупуването на лавандулата.
От този разговор до началото на месец октомври 2018г.
не са комуникирали с представители, на която и да било от двете фирми. В
началото на месец октомври поканил И. в телефонен разговор да дойдат на място
да уточнят начина на предаването на готовия разсад. И. обяснил, че все още не
са им готови договорите за аренда на земята, на който евентуално са имали
намерение да бъде разсаден и поискал да им го съхранява до пролетта на 2019 г.
Отговорил, че това е невъзможно, тъй като крие сериозен риск цялата ми
продукция да изсъхне и с това разговорът
им приключил. Никой не се появил на място във фирмата да им заплати и вземе
приготвения разсад в исканите от тях количества. През месец декември 2018 г. му
позвънили по телефона и поискали да им върне преведено от тях капаро. След Нова
година, през 2019 г. многократно му се обаждал непознат мъж, представяйки се за
адвокат на фирмата им, който го заплашвал, че ще образува дело срещу тях, ако
не върнат капарото им. На 04.09.2019г. им превел сумата в размер на 4900 лв.
като в преводното нареждане като основание записал възстановена сума от капаро
като задържал сумата в размер на 5100 лв. като компенсация за направените от
дружеството разходи за производството на посадъчния материал на 600 000 бройки
лавандула и за положения труд за засаждането и вкореняването му.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск и да осъди ответника да му заплати направените по делото
разноски.
От представените по делото доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 21.07.2020 г. заявление от “Е.“
ЕООД е образувано ч. гр. дело № 2136/2020 г., по което РС – Казанлък е издал Заповед
№ 1234/11.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил „Р.И.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, **** ,
представлявано от В.Г.Т. – управител да заплати на “Е.“ ЕООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Д. И. ов – изп.
директор, сумите: 5 100,00 лева главница;
законна лихва върху главницата от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; 512,00 лева разноски по
делото, от които 102,00 лева държавна такса и 410,00 лева адвокатско
възнаграждение на основание авансово плащане на стойност 10 000 лв. за разсад
Лавандула.
Срещу издадената заповед „Р.И.“ ООД чрез своя
управител В.Г.Т. е подало на 25.01.2021 година възражение, че не дължи
изпълнение на вземането като 5излага следните твърдения: управляваното от нея
дружеството се уговорило с „Е.“ ЕООД да произведе за „Е.“ ЕООД 500 000 бр.
лавандулов разсад. На 28.06.2018 год. "Р.И." ООД получило по банков
път сумата 10 000 лв. като капаро по сключения устен договор с „Е.“ ЕООД.
"Р.И." ООД произвело договореното количество разсад и поканило по
телефона представителя на „Е.“ ЕООД да получи разсада в базата на "Р.И."
ООД ***. Въпреки множеството обаждания след този разговор представители на възложителят „Е.“ ЕООД не се явил да получат
произведеното количество разсад, а заявил, че се отказват от поръчката и искат
да им бъде върнато капарото. Предвид направеното от „Е.“ ЕООД изявление
прекратили договора и въпреки наличието на предпоставки да задържат цялото
дадено по договора капаро на 04.09.2019 год. върнали на „Е.“ ЕООД сумата 4900 лв. като задържал
остатъка от 5100 лв. за покрИ. е на част от разходите по производството на 500
000 бр. разсад.
По делото не са представени гласни или писмени
доказателства за сключен между страните по делото писмено или устно договор за
производство на лавандула.
Представени са преводно нареждане от 27.06.2020 г., с което „Е.“ ЕООД нарежда да се
плати по сметка на "Р.И." ООД сумата 10 000 лв. на основание
„капаро разсад лавандула“ и преводно нареждане от 05.02.2021 г., с което "Р. И." нарежда
да се плати по сметка на „Е.“ ЕООД сумата 4900 лв. на основание „възстановена
сума от капаро“.
Представеният „Договор за услуга“ доставка на разсад без
дата и без „възложител“ е без правна стойност, представлява едно незавършено
намерение на съставителя на договора, което няма адресат.
Представеният „Договор за услуга“ доставка на разсад от
дата 20.06.2018 г. с „възложител“ „Е.“ ЕООД представляващ проект, подписан от В.Н.П.
за управител е предмет на кореспонденция
между ответното дружество и трето лице - „И. " ООД.
Не твърди по делото и не се представиха доказателства
за съществуването на лице с имената В.Н.П. и за наличието на каквато и да била връзка на
това лице с „Е.“ ЕООД или с И. " ООД.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният от ищеца установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Въз основа на събраните доказателства и признанията на
ответника направени изрично в депозираното от него пред съда Възражение съдът
приема за установено, че „Е.“ ЕООД чрез свой представител е заявил желание да
закупи произвеждана от "Р.И."
ООД стока /лавандулов разсад/, а "Р.И." ООД чрез свой представител
се е съгласило да продаде на „Е.“ ЕООД лавандулов разсад, когато същият
достигне технологично състояние да изпълни предназначението си. Страните на
мястото, на което разсадът бил засят и бил в процес на отглеждане, разменили
информация за потребностите на купувача и възможностите на продавача, но не
стигнали до конкретна договорка за цена, количество и време на извършване на
покупката. След този разговор от името на „Е.“ ЕООД чрез трето лице - „И. " ООД до ответника
достигнала оферта, а именно полученият на 21.06.2018 г. по електронната поща „Договор
за услуга“ доставка на разсад от дата 20.06.2018 г. с „възложител“ „Е.“ ЕООД,
представляващ проект, подписан от В.Н.П. за управител. Няколко дни по-късно /на
27.06.2018 г./ ответникът получил и
капаро по офертата в размер на 10 000 лв.
"Р.И." ООД не приел направената му оферта:
да достави на „Е.“ ЕООД 600 000 бр. лавандулов разсад на единична цена
0,08 лв. в срок до 15.10.2018 год., но не върнал капарото.
Отношенията между страните били в състояние на
„висящност“ – ищецът отправил конкретна оферта на "Р.И." ООД подкрепена
с плащане авансово на повече от една пета от цената на предложената сделка,
ответникът не върнал подписан предложения проект за договор, но и не върнал
получената авансово парична сума.
Ответникът останал твърдо на позицията си, че не приема така направената
оферта, но доброволно не върнал сумата получена като капаро въпреки, че
съобщава по делото, че имал намерение да направи това. След многократни покани
и подканяния от страна на ищеца и неговия юридически представител ответникът
върнал част от внесената като капаро сума, а именно 4900 лв.
Цитираната съдебна практика /Решение № 117 от
4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6623/2014 г., III г.о./ касае хипотеза свързана
с липса на писмен договор и е неотносима към ситуация, в която страните не са
постигнали съгласие по нито един елемент на сделката „доставка на разсад
лавандула“, т.е. в която няма сключен договор и по тази причина не може да се
приеме, че едната от страните е извършила работа по възлагане от другата
страна.
Не са налице основания да се приеме, че ответникът на
основание чл. 93 ЗЗД има право да задържи сумата от 10 000 лв. Задатъкът
служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото
изпълнение, и ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си,
другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка.
В случая страната, която иска да задържи авансово
получената сума не представя доказателства, че е имало сключена сделка, която
ищецът не е изпълнил.
С оглед на събраните по делото доказателства под „капаро”
следва да се разбира, че страните са възприели сумата като предплата, гаранция,
че ще бъде сключен договор.
Р.И." ООД дължи
сумата 5100лв./ пет хиляди и сто лева/в едно със законната лихва от 21.07.2020
год. до изплащането й.
Разноските на ищеца възлизат на лв., от които 102 лв.
за държавна такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящото
производство както и 510 лв. разноски по ч.гр.д. №2136/2020 г. по описа на РС-Казанлък.
Ответникът има разноски за 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените в
двете производства общо в размер на 1412,00 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено, че „Р.и.“ ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, **** , представлявано от В.Г.Т. – управител
дължи на “Е.“ ЕООД, с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Д. И. ов – изп.
директор, по издадената по ч.гр.д. № 2136/2020 год. по описа на РС-Казанлък заповед
за изпълнение на парично задължение №1234/11.12.2020 г. 5 100,00 лева (пет
хиляди двеста и сто лева и 00 стотинки) главница и законната лихва върху тази сума считано от
21.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
"Р.И." ООД, ЕИК *****, , със седалище и адрес на управление *** баня,
представлявано от В.Г.Т. – управител да заплати на “Е.“ ЕООД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Д. И. ов сумата 1412,00
лв., от които 510 лв. разноски по
ч.гр.д. №2136/2020 г. по описа на РС-Казанлък и 902 лв. разноски по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД -
Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. №2136/2020 г.
по описа на РС-Казанлък
РАЙОНЕН СЪДИЯ: