Решение по дело №257/2020 на Окръжен съд - Бургас

 

                Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 71                                                  16.02.2021 г.                                    Град Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V- ти въззивен състав

На девети март през две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                                ГАЛЯ БЕЛЕВА

 

Секретар: Таня Михова

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 257 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

Делото е за делба, като производството се намира във фазата по допускането на делбата.

С решение №1463 от 10.06.2019г. по гр.д.№843/2017г. на РС- Бургас, е допусната съдебна делба между И.Г.Р.,  П.Г.Д. и К.Г.Р. на следните недвижими имоти:

1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 07079.612.93.1.10 по КККР на град Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, п.***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ: 98,23 кв.м., ниво 1, при квоти: за И.Г.Р.– 4/6 ид. ч., за П.Г.Д. -1/6 ид. ч.,  К.Г.Р. – 1/6  ид.ч.

2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 07079.612.93.1.16 по КККР на град Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов” №17, ет.5, ап.3, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ: 62,94 кв.м., ниво:1, при квоти: за И.Г.Р.– 4/6 ид. ч., за П.Г.Д. -1/6 ид. ч.,  К.Г.Р. – 1/6  ид.ч.

До делба е допуснат и следния имот, съсобствен с трети лица: 227,60/569 кв.м.ид.ч. от УПИ II -2394 в кв.146 с площ по скица от 455,20 кв.м., при граници: изток-УПИ III-2390, запад- УПИ IV-общ., север-УПИ, юг- ул.”Любен Каравелов”, описан по нот. акт №160, т.VIII, н.д.№1363/2008г. на нотариус Кр.Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.612.93 по КККР на гр.Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17 с площ от 960 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./ с номер по предходен план 2390, 2394 в кв.146, парцел II, III, при квоти: И.Г.Р. – 4/6 ид. ч., за П.Г.Д. - 1/6 ид. ч.,  К.Г.Р. – 1/6   ид. ч.

На съделителите е указано, че поземления имот ще бъде изключен от делбата, ако до съставяне на разделителния протокол в настоящото производство не прекратят съсобствеността с третите лица.

 Със същото решение е отхвърлен иска за делба, предявен от К.Г.Р. срещу  И.Г.Р. и П.Г.Д. на следните имоти и лек автомобил:

1. 114,59 кв.м. от сутерена, обозначен в идейния проект като Склад „Г“ при граници.

2. 1/3 ид.ч. от сутерен „Г” с площ от 38.10 кв.м., ведно с 2.22% ид.ч. от общите части на сградата.

3. Тавански етаж- таванско помещение, означено с буква „Г” на площ от 41.50 кв.м.,  описан по нот. акт №184,  том III, н.д. №1146/1994г. на нотариуса при БРС.

4. 33,33 ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, съгласно нот. акт №184, том III, н.д. №1146/1994г. на нотариуса при БРС.

5. Апартамент „А”- десен на втори жилищен етаж от сграда, изградена в УПИ II -2394 в кв.146 по плана на ЦГЧ- гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17 със застроена площ от 98.23 кв.м, ведно с 5.701% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 2.64 кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху гореописаното дворно място, описан по нот.акт №159, т.VIII, н.д.№1362/2008г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.11 по КККР на град Бургас, адрес на имота: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17, ет.3, ап.-десен, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 с площ по документ - 98.23кв.м., прилежащи части 2.64кв.м. ид.ч. от общите части на сградата.

6. Магазин, находящ се на първи етаж /за търговски цели, обозначаван и като втори партер/ в гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17 с площ от 19,74 кв.м., при граници: изток-Д.Пенчева, запад-Йовчеви, север-тераса, юг-коридор, ведно с 1/3 ид.ч. от откритата тераса върху покрива на приземния етаж, ведно с 1.146% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 0.53 кв.м. ид.ч. от площта на общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.2 по КККР на гр.Бургас, с предназначение- за търговска дейност, с площ от 19.74кв.м., разположен на едно ниво, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, описан по нот.акт №111, т. VI, н.д.№911/2015г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС.

7. Магазин №2, находящ се на първи етаж /за търговски цели/, обозначен като партер в гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17 с площ от 63.07кв.м., при граници: изток-входен коридор, запад-блок №1, север-Д. П., юг-улица, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.20 по КККР на гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17, етаж-нула, предназначение-за търговска дейност, с площ от 63.07.кв.м., разположен на едно ниво, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, описан по нот. акт №45, т.IV, н.д.№549/2015г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС.

8. Магазин №1 „Г” с площ от 54.34 кв.м., находящ се на партерния етаж от сграда, изградена в УПИ II - 2394 в кв.146 с площ по скица от 455.20 кв.м., при граници: изток-УПИ III-2390, запад- УПИ IV-общ., север-УПИ, юг- ул. „Любен Каравелов”, при граници на магазина: изток-входен коридор, запад- магазин „Йовчеви-90”, север-стълбище, юг-външен зид, ведно с 3.154% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 1.46 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху описаното дворно място, ведно с правото на надстрояване на сградата, ако бъде разрешено такова, описан по нот. акт №160, т. VIII, н.д.№1363/2008г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС, а по скица от Кадастъра, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.17 по КККР на град Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17, ет.0, като самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта-1 с площ по документ 54.34кв.м., прилежащи части 3.154% /1.46кв.м./ ид.ч. от общите части на сградата.

9. Дворно място с площ от 620/1120 кв.м. от урегулиран поземлен имот XIV-430, 429 в кв.34 по плана на с.Банево, област Бургаска, при граници на имота: улица, УПИ XV-431, УПИ II-432, УПИ VII-437, имот №429, ведно с построените в същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща първи етаж с площ от 56 кв.м., преустроен в търговски обект /кафе/, втори жилищен етаж със застроена площ от 56 кв.м., състоящ се от кухня-трапезария, спалня и баня-WC, като имотите са описани по нот. акт №1, т. I, н.д. №1/2005г. на нотариус Цвета Атанасова, рег.№458 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.705.430 по КККР на град Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.Банево, ул.”Янтра”№12 с площ от 689 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план:429, 430 в кв.34, парцел XIV, при съседи: 07079.705.3048, 07079.705.429, 07079.705.1584, 07079.705.432 и 07079.705.1585 с посочен собственик П.Г.Д., ведно със сграда с идентификатор 07079.705.430.1 по КККР на град Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв. Банево, ул.”Янтра”№12, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.705.430, застроена площ 79 кв.м., брой етажи-2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна.

10. Поземлен имот №206006 с площ от 4.656 дка, находящ се в местността Карнобатски път в землището на гр.Айтос, описан по нот. акт №165, т.4, н.д.№574/01.04.2016г. на Агенция по вписванията при PC-Айтос.

11. Лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ“ с рег. № А 51 00 ВХ, рама № JTMBA33V006040073 , двигател 2AD0087656.

 И.Г.Р. и П.Г.Д. са осъдени да заплащат на К.Г.Р. сумата 71,67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване от допуснатите до делба апартаменти, както следва- за СОС с идентификатор 07079.612.93.1.10 по КККР- 71,67 лв., а за СОС с идентификатор 07079.612.93.1.16  по КККР- 45 лв., считано от датата на подаване на исковата молба на 02.02.2017 година до извършване на делбата.

Против това решение са постъпили две въззивни жалби, по които първоначално е образувано в.гр.д.№1328/2019г. по описа на ОС- Бургас.

Първата е подадена от И.Г.Р. и П.Г.Д.. Същите атакуват като неправилно  решението в частта, с която е допуснат до делба следния недвижим имот: 227,6/569 кв.м.ид.ч. от УПИ II -2394 в кв.146 с площ по скица от 455.20 кв.м. Сочат, че този недвижим имот е продаден от общия наследодател Г. П. Р. и съпругата му на дъщеря им П.Г.Д., заедно с магазин № 1, с площ от 54,34 кв.м., с нотариален акт № 160, том VIII, рег.№ 1363/2008г. Ответникът по делото не е успял да докаже, че сделката е нищожна, като прикриваща договор за дарение. Цитират практика на ВКС, според която привидността се доказва с „обратно писмо“, каквото не е представено по делото. Излагат становище, че въпросният имот не е бил собственост на наследодателя към момента на смъртта му, поради и което не следва да бъде допускан до делба. Молят решението в обжалваната от тях част да бъде отменено и искът за делба на въпросния имот да бъде отхвърлен.

Срещу тази жалба е постъпил отговор от К.Г.Р., чрез адв.Надежда Арнаудова. Същият намират жалбата за неоснователна. Посочва, че имот с идентификатор 07079.612.93 правилно е включен в делбената маса. Развити са подробни съображения. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението на БРС да бъде потвърдено в тази му част. Претендира разноски.

Втората въззивна жалба против основното решение е подадена от К.Г.Р., чрез адв.Надежда Арнаудова. На първо място жалбоподателят счита, че постановеното решение е недопустимо, защото липсва произнасяне по претенцията по чл.30 от ЗН, липсват мотиви и диспозитив по възражението му за нищожност на подробно изброените сделки, както и че липсва диспозитив по отношение на съделителя Г.Л.М.. На следващо място въззивникът ответник счита решението за неправилно и необосновано. Неправилен според него е извода на съда, че имотите са съпружеска имуществена общност на основание заплатена от съпрузите парична сума при делба, извършена през 1994г. и съответно неправилно били определени квотите на съделителите. И.Р. – съпругата на наследодателя правилно не била включена в нотариалния акт за учредяване право на строеж, тъй като за нея такова право не съществувало. Твърди, че грубият строеж бил извършен от строителя на сградата, а по отделните обекти били извършвани само довършителни работи, които обаче не могат да обусловят извода за съпружеска имуществена общност. Излага становище, че щом според съда довършителните работи със семейни средства са годни да направят И.Р. собственик, то следва и жалбоподателят да бъде обявен за собственик на един от процесните апартаменти, по който е извършил множество довършителни дейности със собствени средства.

Намира за несъстоятелен извода на съда, че жалбоподателят не е доказал привидността на сделките. Втората ищца признавала, че общият наследодател не е искал да остави нищо на сина си, но това признание не било обсъдено по никакъв начин в решението. Районният съд  обсъдил всички възражения на ищците, както и представените от тях доказателства, но в същото време изобщо не е анализирал показанията на свидетелите на ответника. Твърди, че при постановяване на решението, съдът е допуснал множество нарушения на материалния и процесуалния закон, не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, което е довело до необоснованост на съдебния акт, в който липсвали мотиви по отношение на множество факти и обстоятелства по делото. Моли решението да бъде обезсилено, алтернативно- да бъде отменено изцяло като неправилно, като вместо това се постанови ново решение, с което предявените от ответника претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

Препис от втората въззивна жалба е изпратен на останалите съделители, но в законоустановения срок не е депозиран отговор.

При постъпването им в Бургаския окръжен съд по тези жалби е образувано в.гр.д.№1328/2019г. по описа на БОС. Същото е прекратено и делото е върнато на БРС за произнасяне по искането на К.Р. за допълване на решението, респективно за отстраняване на очевидна фактическа грешка досежно иска по чл.30 ЗН, исковете за нищожност на сделки, както и по отношение на съделителя Г.Л.М..

С допълнително решение №3251 от 27.11.2013г. по гр.д.№843 по описа за 2017г. на БРС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1463 от 10.06.2019 г., по гр.д. № 843 по описа на БРС, като е постановен диспозитив, с който е отхвърлено възражение с правно основание чл.30 от ЗН, предявено от съделителя К.Г.Р. за възстановяване на запазена част от следните имоти и лек автомобил:

а/ 114,59 кв.м. от сутерена, обозначен в идейния проект като Склад „Р”;

б/ 1/3 ид.ч. от сутерен „Г” с площ от 38.10 кв.м, ведно е 2.22% ид.ч. от общите части на сградата;

в/ Тавански етаж- таванско помещение, означено с буква „Г” на площ от 41.50 кв.м., описан по нот. акт №184, том III, н.д. №1146/1994г. на нотариуса при БРС;

г/ 33.33 ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, съгласно нот. акт №184, том III, н.д. №1146/1994г. на нотариуса при БРС.

д/ Апартамент „А” - десен на втори жилищен етаж от сграда, изградена в УПИ II - 2394 в кв.146 по плана на ЦГЧ- гр.Бургас, ул.’’Любен Каравелов”№17 със застроена площ от 98.23 кв.м., собственик - Г.Л.М..

 е/ Магазин, находящ се на първи етаж /за търговски цели, обозначаван и като втори партер/ в гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №17 с площ от 19,74 кв.м, разположен на едно ниво, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, описан по нот.акт №111, т. VI, н.д.№911/2015г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС и по скица от кадастъра, в която е посочен като собственик-Г. П. Р..

ж/ Магазин №2, находящ се на първи етаж /за търговски цели/, обозначен като партер в гр.Бургас, ул."Любен Каравелов" № 17 с площ от 63.07кв.м., разположен на едно ниво, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, описан по нот. акт №45, т.IV, н.д.№549/2015г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС и по скица от Кадастъра, в която като собственик е посочен - Г. П. Р..

з/ 227,60/569 кв.м.ид.ч. от УПИ II-2394 в кв.146 с площ по скица от 455.20 кв.м., при граници: изток-УПИ III- 2390, запад- УПИ IV-общ., север-УПИ, юг-ул."Любен Каравелов”, описан по нот. акт №160, т.VIII, н.д.№1363/2008г. на нотариус Кр.Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС.

и/ Магазин №1 „Г“ с площ от 54.34кв.м., находящ се на партерния етаж от сграда, изградена в УПИ II- 2394 в кв.146 с площ по скица от 455.20 кв.м., собственик- П.Г.Д..

й/ Дворно място с площ от 620/1120кв.м. от урегулиран поземлен имот XIV-430, 429 в кв.34 по плана на с.Банево, област Бургаска, ведно със сграда с идентификатор 07079.705.430.1   по КККР, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.Банево, ул. ”Янтра”№12, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.705.430, застроена площ 79 кв.м., брой етажи- 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна с посочен собственик П.Г.Д..

к/ Поземлен имот №206006 с площ от 4.656 дка, находящ се в местността Карнобатски път в землището на гр.Айтос, описан по нот. акт №165, т.4, н.д.№574/01.04.2016г. на Агенция по вписванията при PC-Айтос.

л. Лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ“ с peг. № А 51 00 ВХ, рама № JTMBA33V006040073, двигател 2AD0087656, като договорът за покупко - продажба е с нотариална заверка на подписите peг. № 8686 от 17.12.2015 г. на Нотариус Кремена Консулова, peг. № 248 на НК, с район на действие района на БРС.

С второто решение е допусната и поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение, като на страница 18, по отношение на имота под номер 7 /магазин №2/, след описанието на нотариалния акт е добавен изразът “който иск е предявен срещу Г.Л.М. ЕГН **********, с адрес: ***.

С решението е оставено без уважение искането на съделителя К.Г.Р. за допълване на Решение № 1463 по гражданско дело № 843 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, с произнасяне по иск за прогласяване на нищожност на сделки като прикриващи дарения относно следните имоти и вещ, описани в следните нотариални актове:

а/ 114,59 кв.м. от сутерена, обозначен в идейния проект като Склад „Г“ при граници: изток - входен коридор, запад - блок № 1, север -Д.П. и склад - въглища, юг- ул. „Любен Каравелов“, съгласно нотариален акт №  184, том III, нотариално дело  № 1146/1994 година на нотариуса при Бургаски районен съд, ведно с 6,65 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 3,08 кв.м. ид. ч от площта на стълбището, общите помещения и др., съгласно обяснителна записка № 62/29.11,2005г.

б/ 1/3 ид.ч. от сутерен „Г” е площ от 38.10 кв.м., ведно е 2.22%ид.ч, от общите части на сградата, равняващи се на 1,03 кв.м.ид.ч. от площта на общите части на стълбището, общите помещения и др. съгласно обяснителна записка № 62/29.11.2005г.

в/ Тавански етаж- таванско помещение, означено с буква „Г” на площ от 41.50 кв.м. при граници: изток-Д.П., запад-бл.№1, север-стьлбище и фирма „Йовчеви-90”, юг- ул.”Любен Каравелов”, описан по нот. акт № 184, том III, н.д. №1146/1994г. на нотариуса при БРС.

г/ 33.33 ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, съгласно нот. акт № 184, том III, н.д. №1146/1994г. на нотариуса при БРС.

д/ Апартамент „А”- десен на втори жилищен етаж от сграда, изградена в УПИ II - 2394 в кв.146 по плана на ЦГЧ- гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” № 17 със застроена площ от 98.23 кв.м„ състоящ се от входно антре, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, две спални с обща тераса, баня, тоалетна, при граници: изток-апартамент „Б”-ляв, запад-външен зид, север- външен зид, юг-външен зид, отдолу-апартамент „А”-десен, отгоре- апартамент „А”-десен, ведно с 5.701% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 2.64 кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху гореописаното дворно място, описан по нот.акт № 159, т.VIII, н.д. № 1362/2008г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№ 248 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.11 по КККР на гр.Бургас, адрес на имота: гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов“№ 17, ет.3, ап.-десен, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1 , разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 с площ по документ - 98.23кв.м., прилежащи части 2.64кв,м. ид.ч. от общите части на сградата, собственик -Г.Л.М..

е/ Магазин, находящ се на първи етаж /за търговски цели, обозначаван и като втори партер/ в гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов” № 17 с площ от 19.74 кв.м., при граници: изток-Д.Пенчева, запад-Йовчеви, север-тераса, юг-коридор, ведно с 1/3 ид.ч. от откритата тераса върху покрива на приземния етаж, ведно с 1.146% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 0.53 кв.м. ид.ч. от площта на общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.2 по КККР на гр.Бургас, с предназначение- за търговска дейност, с площ от 19,74 кв.м., разположен на едно ниво, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, описан по нот.акт №111, т. VI, н.д.№911/2015г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС и по скица от кадастъра, в която е посочен като собственик-Г. П. Р..

ж/ Магазин №2, находящ се на първи етаж /за търговски цели/, обозначен като партер в гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов”№17 с площ от 63.07кв.м., при граници: изток-входен коридор, запад-блок №1, север-Д. П., юг-улица, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.20 по КККР на гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов” № 17, етаж-нула, предназначение-за търговска дейност, с площ от 63.07.кв.м,, разположен на едно ниво, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, описан по нот. акт №45, т.IV, н.д,№549/2015г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС и по скица от Кадастъра, в която, като собственик е посочен - Г. П. Р..

з/ 227,6/569 кв.м.ид.ч. от УПИ II -2394 в кв.146 с площ по скица от 455.20квм., при граници: изток- УПИ III- 2390, запад- УПИ IV-общ., север-УПИ, юг-ул.”Любен Каравелов”, описан по нот. акт №160, т.VIII, н.д.№1363/2008г. на нотариус Кр.Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.612.93 по КККР на гр.Бургас,  адрес на имота: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17 с площ от 960 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./ с номер по предходен план 2390, 2394 в кв.146, парцел II, III, при съседи: 07079.612.123, 07079.612.96.

и/ Магазин №1 „Г” с площ от 54.34 кв.м,, находящ се на партерния етаж от сграда, изградена в УПИ II - 2394 в кв.146 с площ по скица от 455.20квм., при граници: изток-УПИ III -2390, запад-УПИ IV-общ., север-УПИ, юг- ул Любен Каравелов”, при граници на магазина: изток-входен коридор, запад- магазин „Йовчеви-90”, север- стълбище, юг-външен зид, ведно с 3.154% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 1.46 кв,м. и съответните идеални части от правото на строеж върху описаното дворно място, ведно с правото на надстрояване на сградата, ако бъде разрешено такова, описан по нот. акт №160, т. VIII, н,д.№1363/2008г. на нотариус Кремена Консулова, peг.№248 на НК с район на действие БРС, а по скица от Кадастъра, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.17 по КККР на гр.Бургас, с адрес:         гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17, ет.0, като самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта-1 с площ по документ 54.34кв.м., прилежащи части 3.154% /1.46кв.м./ ид.ч, от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-07079.612.93.1.18, под обекта- няма, над обекта: 07079,612.93,1.4, 07079.612.93.1.5, собственик- П.Г.Д..

й/ Дворно място с площ от 620/1120кв.м. от урегулиран поземлен имот XIV-430, 429 в кв.34 по плана на с.Банево, област Бургаска, при граници на имота: улица, УПИ XV-431, УПИ 11-432, УПИ VII-437, имот №429, ведно с построените в същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща първи етаж с площ от 56 кв.м., преустроен в търговски обект /кафе/, втори жилищен етаж със застроена площ от 56 кв.м., състоящ се от кухня-трапезария, спалня и баня-WC, като имотите са описани по нот, акт №1, т. I, н.д. №1/2005г. на нотариус Цвета Атанасова, рег.№458 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.705.430 по КККР на гр.Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.Банево, ул.”Янтра”№12 с площ от 689 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план:429, 430 в кв,34, парцел XIV, при съседи: 07079.705.3048, 07079.705.429, 07079.705.1584, 07079.705.432 и 07079,705.1585 с посочен собственик П.Г.Д., ведно със сграда с идентификатор 07079.705.430.1 по КККР на гр.Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.Банево, ул ”Янтра”№12, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.705.430, застроена площ 79кв.м., брой етажи-2, предназначение-жилищна сграда-еднофамилна с посочен собственик П.Г.Д..

к/ Поземлен имот №206006 с площ от 4.656дка, находящ се в местността Карнобатски път в землището на гр.Айтос, описан по нот. акт №165, т.4, н.д.№574/01.04.2016г. на Агенция по вписванията при PC-Айтос с граници по скица: имот №206005-нива на П. К. К., имот №206001-нива на П. К. К., имот №000418-полски път на Община Айтос и имот №000392-полски път на Община Айтос.

л/ Лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ“ с peг. № А 51 00 ВХ, рама № JTMBA33V006040073, двигател 2AD0087656, като договорът за покупко - продажба е с нотариална заверка на подписите peг. № 8686 от 17.12.2015 година на Нотариус Кремена Консулова, peг. № 248 на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от К.Г.Р., чрез адв. Надежда Арнаудова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“№ 53. Твърди се недопустимост на решението, тъй като съдът отново не се е произнесъл по насрещна искова претенция с правно основание чл.30 ЗН, а се е произнесъл по такова възражение. Отново липсвал диспозитив за обявяване на нищожност на подробно описани в насрещния иск сделки, нямало произнасяне и по възражението за нищожност на сделките. Жалбоподателят счита решението за неправилно, както и необосновано. Сочи, че е навел твърдения за нищожност на сделките, защото по тях не е плащана цена и понеже става дума за отрицателен факт, тежестта на доказване е върху другата страна, които в случая не са доказали, че са платили цената по сделките. Същото се отнасяло и до договора за издръжка и гледане, тъй като страната по договора Г.М. бил малолетен към момента на сделката. В тази жалба са преповторени оплакванията  срещу основното решение. Моли  допълнителното решение да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено като неправилно.  Претендира разноски.

Срещу тази жалба е постъпил отговор от И.Г.Р., П.Г.Р. и Г.Л.М., тримата със съдебен адрес:***. Считат, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно. Излагат съображения.

При връщането на делото в Бургаския окръжен съд делото е образувано под номер в.гр.д.№57 по описа за 2020г., по което ще бъдат разгледани всички изброени по-горе жалби.

При преценката за допустимостта на жалбите Бургаският окръжен съд съобрази, че същите са подадени от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да обжалват решенията. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.216 ГПК и са допустими. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

В исковата молба ищците И.Р. и П.Д. сочат, че заедно с ответникът К.Р. са наследници на Г. П. Р., починал през 2016г., като първата е негова съпруга, втората- дъщеря, а третият- син. По време на брака си наследодателят Г. и ищцата И. придобили и построили с общи средства жилищна сграда и станали собственици в режим на съпружеска имуществена общност на процесните имоти- два апартамента, находящи се в гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17, сграда 1, построена в ПИ с идентификатор 07079.612.93:

1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.10  и

2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.16, подробно индивидуализирани в исковата молба.

След смъртта на Г. наследниците му не успели да уредят отношенията си извънсъдебно, поради което ищците молят двата имота да бъдат допуснати до делба при квоти: 4/6 ид.ч. за И., и по 1/6 ид.ч. за П. и К..

Във връзка с указания на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба, свързани с твърденията им за придобиването на процесните имоти /л.31, т.1/, ищците са заявили /молба на л.34, т.1/, че през 1994г. наследодателят Г., заедно с Д. П. учредили право на строеж върху собствения им недвижим имот на ЕТ „Йовчеви”, срещу задължение последния да изгради сграда в него, а те да получат в дял и станат собственици на обектите, индивидуализирани в нотариален акт №184, т.III, дело №1146/1994г., сред които са и процесните два апартамента. Едноличният търговец не изпълнил задължението си да извърши строителство на сградата. Наследодателят Г., със съпругата си - ищцата И., заедно с другия съсобственик на имота- Д. П., построили жилищната сграда в парцел II- 2394 в кв.146 по плана на гр.Бургас със собствени средства. Ищцата И. и съпругът й Г. участвали в строителството на сградата с влагането на средства, придобити по време на брака, а в резултат на съвместния им принос изградените обекти станали СИО. След построяването на сградата през 1996г. двамата започнали да владеят собствените си обекти, декларирали ги със знанието и съгласието на Г. пред данъчните служби като СИО и плащали данъци по ½ ид.ч. за всеки от тях, а след неговата смърт И. започнала да плаща данъци за 4/6 ид.ч. от имотите, съразмерно на квотата си. Кумулативно се сочи, че ищцата И. е придобила обектите, изградени от съпрузите по време на брака им и в резултат на съвместно упражнявано от двамата съпрузи владение в продължение на повече от 10 години.

В законоустановения едномесечен срок от връчването на исковата молба ответникът К.Г.Р. е представил отговор- т.I, л.45- 48 от делото на БРС.

С него на първо място е оспорено твърдение на ищците, че И. е придобила имотите на основание давностно владение и притежава 4/6 ид.ч. от същите. Твърди, че сградата, в която се намират процесните имоти е построена в дворно място, собственост на неговия дядо по бащина линия. Баща му Г. и сестрата на последния- Д., като съсобственици на дворно място от 455,22 кв.м., придобито по наследство от техния баща, учредили право на строеж на фирма „Йовчеви- 90” гр.Бургас. След реализация на строителството Г. П. Р. станал собственик на самостоятелните обекти, описани в обяснителна записка от 2005г. Те били негова лична собственост, получена в наследство от баща му. Затова отв.Р. счита, че съсобствеността му с ищците е при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.

Сградата била предадена от строителите в груб строеж, недовършена и без покрив към момента на подаването на отговора. През 1995- 1996г. Г. започнал да отдава под наем магазините и с тези средства платил част от довършителните работи за апартамента на втория етаж, в който живял с двете ищци. На 20.05.2004г. ответникът Р. се нанесъл със своето семейство в апартамента на четвъртия етаж, определен за негов от баща му. Ответникът Р. и съпругата му довършили този апартамент, направили му солиден ремонт и го оборудвали с вещи, здраво прикрепени към апартамента. За тази цел продали свой апартамент в ж.к. „Изгрев”, като голяма част от средствата били изразходвани за довършителните работи на апартамента на четвъртия етаж. За общите части от техния етаж до тавана поставили и заплатили парапет. Отделно плащали за замазката на общите стълбища и коридорите, за гранитогрес, за боядисване и за майстори от входа до техния етаж, дори и за площадката през мазето. Участвали и с личен труд в довършителните работи по сградата като изхвърляли в продължение на 2 дни отпадъци от мазето до казаните. Плащали по 200 лв. годишно на ръка на Г. за данък сграда и такса смет на апартамента, за което не получили разписка. В тази връзка се оспорват и твърденията на ищцата И., че само тя е заплащала данъците за апартамента на четвъртия етаж. Заплащали и за електричеството и водата в общите части. Семейството на ответника Р. живяло в апартамента до 28.06.2011г., когато неговата съпруга и детето напуснали това жилище. Самият К.Р. продължил да живее в него още 4 години, докато баща му и семейството на последния сменили патрона на вратата и го лишили от достъп до апартамента и вещите в него, а освен това започнали да отдават под наем този апартамент. След смъртта на баща му ответникът Р. поискал достъп до наследствените помещения в сградата, общите части и това жилище, но ищците му отказали такъв. Моли апартаментът на ет.4 му бъде присъден /във въззивната жалба е уточнено, че се иска да бъде поставен в дял на отв.Р./.

С отговора на исковата молба ответникът Р. е поискал в предмета на делбата да се включат и още 11 недвижими имота, както и лек автомобил. Изложени са съображения, че нотариалните актове, с които недвижимите имоти са продадени, накърняват запазената му част в наследството, поради което за него възникнал правен интерес на основание чл.30 от ЗН да иска възстановяване на запазената си част от наследството на общия наследодател. Моли, да се допусне делба на всички имоти, посочени в исковата молба и в неговия отговор, при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите, а в негов дял да се постави самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.16. Претендирано е и ищците да заплащат на ответника Р. обезщетение за лишаване от ползването на съсобствените имоти.

С разпореждане от 12.04.2017г. /л.65-66/, районният съд е дал на ответника Р. указания да заяви по какъв начин договорите за продажба на имотите и лекия автомобил накърняват запазената му части и какво е отправеното от него искане за защита.

С молба на л.68, процесуалният представител на отв.Р. е заявил, че с извършените продажби се е целяло увреждане на интересите на ответника и лишаването му от наследствен дял от тях. Твърди, че с продажбите са прикрити дарения- имотите са прехвърлени от общия наследодател и неговата съпруга на тяхната дъщеря П. и нейния син- Г.М.. По тези сделки не били заплащани пари, което доказвало, че не са продажби, а прикрити дарения. Последното се доказвало от заявеното от П.Д. в констативен протокол от 24.01.2017г., че баща й не искал да остави нищо на К., а тя била причината той да има 1/6 ид.ч. от имотите.

Със заявление /л.8889/ в отговор на указания на съда за конкретизира сделките, за които твърди, че накърняват запазената му част, ответникът е посочил конкретните нотариални актове, страните по всеки от тях и е заявил, че съответната продажба прикрива дарение и иска да му бъде възстановена запазената част. Същото важало и за договора за гледане и издръжка, по който приобретателят не полагал никакви грижи, още повече, че наследодателят починал 8 месеца след сключването на този договор. Поддържа твърденията си, че неговия баща е бил едноличен собственик на имотите, като ги е придобил по наследство от своя баща Пеню Р.. Затова съдът следвало да установи квотите на сънаследниците и да възстанови запазената част от наследството на ответника Р..

Във връзка с нови указания от страна на съда за конкретизиране на страните по сделката с лекия автомобил, както и за необходимостта от конституиране по делото на нов ответник- приобретателя по част от сделките- Г.М., ответникът К.Р. е депозирал ново заявление /л.101/, с което е отстранил посочените нередовности.

Със заявление от 4.07.2017г. /л.116-117/ ответникът Р. е индивидуализирал част от недвижимите имоти, предмет на искането му по чл.341, ал.2 ГПК, съобразно действащата КККР на гр.Бургас и приложените скици, а с друго заявление от 7.08.2017г. /л.124/ е сторил това и за останалите имоти.

Със заявления от 6.12.2017г. /л.160/ и от 7.12.2017г. /л.161/, ответникът Р. е заявил, че в отговора му се съдържа насрещен иск за възстановяване на запазената част от наследството му, като е поискал съдът да определи цената на иска с оглед вписването на насрещната искова молба.

С определение от 15.12.2017г. районният съд е указал на ответника Р., че следва да заяви дали упражнява правото си по чл.30 от ЗН чрез иск или чрез възражение, като е посочено, че при неизпълнение на указанията ще се приеме, че е предявен такъв иск.

Със заявление на л.169, ответникът Р. е посочил, че е предявил иск с правно основание чл.30 от ЗН.

С определение от 8.02.2018г. районният съд е изготвил проекто- доклад на исковата молба и отговора. Приел е, че е сезиран с иск за делба по чл.34 ЗС, предявен от ищците И.Р. и П.Д. против ответника К.Р.. Указал е на страните, че по искането по чл.341, ал.2 от ГПК за включване на нови имоти в делбената маса ще се произнесе в първото съдебно заседание, след вписването на отговора. Указал е на ответника,  че искът по чл.30 от ЗН е неоценяем.

По повод проекто-доклада ответникът е депозирал уточнение на отговора на искова молба с иск по чл.30 ЗН /т.II, л.188-187/ , с което е оттеглил искането си за включване в делбата на три от обектите, които не представляват самостоятелни обекти /описани в т.3 от уточнението/. Посочено е още, че претенцията по чл.30 от ЗН на ответника Р. за възстановяване на запазената му част от имота е за 1/3 ид.ч. от описаните в т.2 от уточнението имоти.

На ищците са връчени преписи от отговора на исковата молба, заявленията и уточненията на ответника Р., по които същите са взели становище с  молба от 18.09.2017г. /т.I, л.136-п 137/. С него са посочили, че не оспорват, че дворното място е било съсобствено на наследодателя им и неговата сестра, както и че двамата са учредили право на строеж върху терена. Заявили са, че ЕТ „Йовчеви” не е изпълнил задължението да изградят процесната сграда със средства на фирмата. Затова сградата била построена със средства на Д. Р. и общи средства на наследодателя и съпругата му /ищцата И./.  Затова считат, че изградените имоти са СИО. Двамата декларирали всички имоти като СИО, двамата плащали от 1996г. по ½ от данъците върху имота, а след смъртта на наследодателя ищцата И. плащала 4/6 от тях. Двамата владяли имотите повече от 10 години, считано от 1996г., заедно и непрекъснато по време на брака, поради което придобили обектите в режим на СИО. Оспорват твърденията на ответника, че имотите са били лична собственост на наследодателя, както и че сградата е предадена в груб строеж, без покрив. През 2004г. ответникът поискал да му предоставят апартамента на четвъртия етаж, който бил готов за обитаване, за да го ползва. Наследодателят и съпругата му предложили на ответника Р. да ползва временно този апартамент. Той го обитавал в продължение на 5 години, но не бил извършил твърдяните от него СМР и подобрения, не плащал данъци за него , нито плащал наем на собствениците. Оспорват и твърденията на ответника, че е продал друг апартамент и е вложил средствата в довършването на процесния апартамент на четвъртия етаж от процесната сграда. Считат, че искането на ответника за включване на други имоти и лек автомобил в делбената маса, които са продадени от наследодателя и съпругата му с действителни продажби, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

По повод писмения отговор на ответника ищците са представили молба /т.II, л.201- 206/, с която са коригирали част от твърденията си. Оспорили са твърдението му, че дворното място е било собственост на Пеньо Р.. Ищцата И.Р. открила загубено по-рано решение от 1978г. на БРС, от което било видно, че по време на брака й с наследодателя била извършена делба между съсобствениците на дворното място. С нея, в дял на наследодателя били поставени 4/10 ид.ч. от дворното място с площ 227,569 кв.м. ид.ч., северната част от паянтовата жилищна сграда, ½ от съоръженията в двора и ½ от трайните насаждения, на стойност 3825 лв. За уравнение на дяловете наследодателят бил осъден да заплати на съделителката Неда Я.а сумата от 1730 лв. Така, с оглед възмездното придобиване на процесното дворно място върху което била построена сградата, теренът също се явявал СИО, а не бил лична собственост на наследодателя.

Мястото било отчуждено със заповед от 28.12.1978г., а на наследодателя и съпругата му И. било предоставено жилище. С решение от 3.11.1992г. на Община Бургас заповедта за отчуждаване била отменена, предоставения апартамент бил върнат от ищцата И. и съпруга й, а дворното място било деактувано. След реституцията на терена, през 1994г. било учредено право на строеж, като ищцата И. не фигурирала в нотариалния акт за учредяването му, макар че била съсобственик, видно от съдебното решение от 1978г. Затова ищците считат, че процесните обекти са придобити по време на брака чрез строителство върху терен, който е бил СИО и поради това, че строителството било извършено със собствени средства на първата ищца и наследодателят. Заявяват, че доходите си от трудови правоотношения, и от търговска дейност като ЕТ, както и полученото обезщетение от Община Бургас в размер на 44000 лв. /за предоставения им в обезщетение апартамент, който същите върнали при реституцията/, били вложени в строителството. Намират за недопустим иска по чл.30, ал.1 ЗН, тъй като извършените разпореждания от наследодателя били продажби, а не дарения или завещания. Затова било недопустимо и включването на имотите и автомобила, предмет на продажбите, в делбената маса.

На 16.02.2018г. ответникът Р. е депозирал препис от вписания в Службата по вписванията отговор на исковата молба и уточнението му с иск по чл.30 ЗН /л.251-256/.

Със заявление от 27.02.2018г. /л.269- 271/ К.Р. е направил искане за разглеждане на предявените от него претенции- искане по чл.341, ал.2 от ГПК за включване на допълнителни имоти- в т.1 в т.3 от заявлението, прието от съда за иск по чл.30 ЗН и за допълване на доклада с претенцията по чл.30 ЗН за имота в т.3 /б.”К”/ и за автомобила, описан в т.5 от същото заявление.

На 1.08.2018г. е проведено първото съдебно заседание по делото /в което не е взел участие Г.М./, в което първоначалните страните са заявили, че поддържат становищата си за това как е възникнала съсобствеността, както и за квотите им, като ищцата Р. поддържа и евентуалното си възражение, че имотите са придобити в режим на СИО и по давност.

В свое заявление от 7.03.2018г. /л.278/, депозирано след съдебното заседание по повод дадена възможност за уточнение на претенциите, процесуалният представител на ответника Р. изрично е заявил, във връзка с указания на съда за това да се посочи, дали предявява иск за симулация /л.273/, че Р. поддържа иска по чл.30 ЗН и твърдението за нищожност на симулативните сделки за покупко-продажба и за наличие на скрито съглашение между страните и- дарение, с което бил предявил искове по чл.26, ал.2, предл.5 и чл.17, ал.1 ЗН.  Възразил е срещу твърдението на ищцата Р., че е придобила имотите в режим на СИО. Договорът за доброволна делба не давал съпружески дял на ищцата от делбения имот. Тя имала само облигационни правоотношения с останалите съделители предвид ниската стойност на уравнението и високата стойност на придобитото след делбата.  Подчертава се, че в имотите били извършвани сами довършителни работи, а основният строеж бил извършен от строителя на сградата.

Ищците са депозирали становище /л.299- 300/, с което са заявили , че предоставят на съда да вземе отношение по предявените насрещни искове по чл.26, ал.2, предл.5 и чл.17, ал.1 ЗЗД по повод искането му на основание чл.30 от ЗН. Акцентират на това, че ответникът не представя обратно писмо между продавачите и купувача, което единствено би могло да установи привидността. Направени са и възражения за нередовност на тези искове, предвид липсата на посочена цена, внесени държавни такси и т.н.

В с.з. на 30.04.2018г. /л.303/ на ответника е дадена нова възможност да уточни претенцията си по чл.26 ЗЗД.

Със заявление от 8.05.2018г. /л.306/ същият, чрез пълномощника си адв.А. изрично е заявил, че е предявил възражение за симулативност на сделките за покупко-продажба за имотите и вещите, от които иска възстановяване на запазената част от наследството.

С определение от 7.06.2018г. /л.309/ по делото е конституиран като съделител  Г.Л.М., с аргумент, че по предявен иск по чл.341, ал.2 ГПК и заявените възражения, същия се явява задължителен другар, респективно- съделител.

В с.з. на 18.06.2018г. ищците, чрез пълномощника си адв.Ангелова са възразили против участието на Г.м. като съделител. Намират за недопустимо в производството да бъде установена нищожност на сделките като симулативни по отношение на трето лице, което не е наследник по закон, тъй като това може да стане само чрез предявяване на искова претенция с конститутивен характер. Сочат също, че е недопустимо иск за делба да бъде съединяват с конститутивен иск за създаване на съсобственост. Позовават се на т.3, б. „а“ от Постановление №7 от 28.11.1973г. на Пленума на ВС. На следващо място изтъкват разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН, че ответникът Р. не е приел наследството по опис. Затова намират, че производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

Със заявление от 25.06.2018г. /л.317/ ответникът К.Р. е заявил, че не е приел наследството по опис.

С определение №4954 от 3.07.2018г. районният съд е приел, че е допустимо в исковото производство да се разгледат и  искания за намаляване на дарение и завещателни разпореждания, а с този иск може да бъде съединен и иск за установяване на нищожност или привидност на договор и установяване на действително съгласие. Затова е приел, че правото да се оспорят сделките като недействителни е надлежно упражнено, тъй като са въведени фактически твърдения за наличие на прикрита сделка. Приел е също и че правото по чл.30 ЗН може да бъде упражнено чрез възражение и тъй като е едно, то  следва да бъде реализирано в пълен обем и затова следва да бъде разгледано и заявеното възражение срещу конституирания съделител Г.М..

Ответникът Г.М. е представил в законния срок отговор /л.328-330/, с който намира за недопустимо искането за прогласяване нищожността на договора за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №45, дело №549/2015г. като симулативна, прикриваща дарение и искането по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството. Изложени са идентични съображения с тези на ищците Р. и Д.- че разглеждането на конститутивно искане за нищожност и такива по чл.30 ЗН в делбения процес е недопустимо, както и че К.Р. не е приел наследството по опис, поради което първо следва да влезе в сила решението по иска за нищожност на сделката и едва тогава Р. може да упражни правото по чл.30 ЗН. По същество намира иска за неоснователен. Твърди, че от момента на прехвърлянето на собствеността той и неговата майка са полагали грижи към наследодателя Г.Р. уговореното в сделката. Към момента на сключването на сделката нито отв.Г.М., нито прехвърлителят знаели, че последният ще почине скоро. Г.Р. нямал признаци на тежко здравословно състояние, поради което предложил своето имущество за да може в бъдеще М. да му осигури необходимата грижа. Сочи се, че липсва обратно писмо, което да установява твърдяната симулативност на договора за издръжка и гледане, както и че с нея е прикрито дарение. Заявява също, че е придобил имота по давност.

С определение №6110 от 24.08.2018г. съдът е изготвил нов проекто-доклад, с който освен иска за делба, предявен от ищците е докладвал иска за делба на останалите имоти, предявен от отв.К.Р.  по реда на чл.341, ал.2 ГПК срещу ищците и ответника М.. Докладвал е също, че ответникът Р. е предявил и възражения за недействителност на сделки с правно основание чл.26, ал.2, вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД и възражение с правно основание чл.30 от ЗН. Проекто-докладът е приет за окончателен с с.з. на 13.09.2018г., като страните не са изложили възражения срещу така очертания от съда предмет на делото.

Със заявление от 20.09.2018г. /л.349-350/ ответникът Р. е конкретизирал имотите, които следва да бъдат включени в наследствената маса.

С писмено становище на л.372 от делото на БРС ищците са заявили, че част от посочените от ответника Р. имоти не са съществували нито докато наследодателят е бил жив, нито към момента на смъртта му- склад Г, сутерен Г, тавански етаж, а поземлен имот описан в т.8 от молбата е бил продаден на трето, неучастващо по делото лице.

Пред районния съд са разпитани свидетели, приети са писмените доказателства, представени от страните, приети са СИЕ, включващи главни и допълнителни заключения относно стойността на недвижимите имоти и лекия автомобил към датата на смъртта на наследодателя.

С основното си решение от 10.06.2019г. районният съд е приел, че макар на ищцата И.Р. да не е било учредено право на строеж, в съпружеската имуществена общност с общия наследодател Г.Р. се включвала сградата, построена по време на брака им върху земя, индивидуална собственост на съпруга съобразно т.4 от Постановление на Пленума на ВС №5 от 31.10.1972г. Затова е счел, че на основание чл.5 от ЗН И.Р. е придобила право на собственост върху обектите, описани в исковата молба, с които наследодателят не се бил разпоредил, в обем 4/6 ид.ч., а съделителите П.Д. и К.Р. придобили право на собственост в обем по 1/6 ид.ч. Затова е счел, че делбата следва да се допусне по отношение на посочените в исковата молба на Р. и Д. имоти, при описаните по - горе квоти. Счел е също, че делба следва да се допусне и по отношение на притежаваните от наследодателя ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, като се е позовал на разрешението, възприето в т.4 и т.9 от Постановление №5 от 31.10.1972г. на Пленума на ВС, като най-общо е посочил, че когато по време на брака се извърши доплащане на парично уравнение срещу отстъпения имот, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот се включва в СИО. Намерил е за неоснователно твърдението на ищците, че са придобили по давност този недвижим имот. Допуснал е делбата на идеалните части от дворното място при горните квоти под условие, че до съставянето на разделителния протокол в настоящото делбено дело се прекрати съсобствеността с третите, неучастващи в производството по делото лица.

Счел е за неоснователен довода на отв.Р., че сделките на разпореждане с отделни наследствени имоти и лек автомобил са нищожни и прикриват договори за дарение поради това, че не е плащана цена по тях. Посочил е, че се касае за неизпълнение на задължението за плащане на цената представлява неизпълнение на договорно задължение, а не хипотеза на нищожност на сделката. Счел е, че дори да се приеме, че не е била платена цената по договорите, по делото не били доказани при условията на пълно и главно доказване съществените елементи на прикритата сделка, сред които и каузата, т.е. че типичната и непосредствена цел на сделките е била намерението за даряване. Понеже ответникът Р. носел доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, а  не провел успешното доказване наличието на сделка за дарение, то не намирала приложение и нормата на чл.30 от ЗН. По същите съображения било неоснователно и възражението за нищожност на договора за издръжка и гледане за единия от процесните имоти, сключен с ответника Г.М.. В заключение е посочено, че по отношение на останалите имоти и МПС, предмет на разпоредителните сделки, искът за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В съответствие с гореизложеното съдът е постановил и решението си, като е уважил иска за делба по отношение на двата апартамента, посочени в исковата молба на ищците, както и идеалните части от дворното място, върху което е построена сградата /при условието, че бъде прекратена съсобствеността му с третите лица/ и е отхвърлил иска за делба на посочените от отв.Р. имоти.

С допълнителното решение си от 27.11.2019г., постановено по указание на въззивната инстанция във връзка с оплакванията във въззивната жалба на ответника Р. за липса на произнасяне по част от предявени от него искове, районният съд е приел, че в мотивите си към основното решение е формирал изводи относно неоснователността на възражението по чл.30 ЗН, но е пропуснал да постанови диспозитив по него и като е съобразил практиката на ВКС, че се касае за възражение с конститутивно действие, е намерил искането за постановяване на диспозитив по него за основателно. Така е допуснал поправка на ОФГ в предходното решение, като в съответствие с приетото по същество в мотивите на основното решение е отхвърлил възражението на К.Р. по чл.30 от ЗН за имотите и лекия автомобил, подробно описани в диспозитива на решението.

С идентични мотиви е допусната и поправка на друга очевидна фактическа грешка, като в т.7 от диспозитива на първоначалното решение /касаещ иска за делба на имотите, включени в делото по инициатива на ответника Р./ е включен и ответника Г.М..

С допълнителното решение е оставено е без уважение искането на К.Р. за допълване на основното решение с произнасяне по иск за прогласяване на нищожност на сделки като прикриващи дарения относно подробно описаните в решението недвижими имоти. Изложени са съображения, че извършените уточнения в хода на делото страната е предявила възражение по чл.26 ЗЗД, а не иск.

В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд приема, че обжалваните решения /основно и допълнително/ са валидни и допустими.

Съдебните актове са постановени от законен съдебен състав, в предписаната от закона форма, а волята на съда, изразена в тях е ясна и разбираема. Ето защо не са налице основания да се приеме, че двете решения са нищожни, както твърди въззивникът- ответник К.Р..

Неоснователни са и оплакванията на същия въззивник за недопустимост на двете решения. Съдът се е произнесъл в рамките на търсената от страните защита. Разгледал е по същество и се е произнесъл в диспозитив както по първоначалния иск за делба, предявен от ищците /който е уважен/, така и по иска за делба, включен в предмета на делото по реда на чл.341, ал.2 ГПК от ответника К.Р.. По иска за делба на отв.Р., съдът е обсъдил в  мотивите си към първоначалното решение доводите на К.Р. по чл.26, ал.2, предл.5 и чл.17, ал.1 ЗЗД, както и тези по чл.30 ЗН, като в резултат на решаваща му дейност е постановено решение по иска за делба /с което иска е отхвърлен/ както по отношение на първоначалните ищци /с основното решение/, така и по отношение на ответника М. /с допълнителното решение/.

Правилно съдът, в мотивите си към допълнителното решение е посочил, че по делото няма предявен иск за нищожност на разпоредителните сделки с част от процесните имоти като симулативни. Ответникът Р. многократно е променял позицията си по въпроса дали е предявил иск или възражение за нищожност на договорите поради симулативност, както и за това, че същите прикриват дарения, без да е направил изрично искане за разкриването на тази симулация /което по принцип е самостоятелен иск по чл.17, ал.1 ЗЗД, различен от иска по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД/. В крайна сметка, по повод възраженията на ищците за нередовност на исканията на ответника Р. за симулативност на разпоредителните сделки като неотговарящи на изискванията на чл.127 ГПК, самият Р. с нарочно заявление на л.306 от делото на БРС е заявил, че ги е предявил като възражения. Затова и правилно районният съд ги е квалифиципрал като възражения и ги е обсъдил само в мотивите си без да постанови изричен диспозитив по тях.

Неоснователно е и оплакването на въззивника К.Р., че решенията са недопустими поради това, че съдът не се е произнесъл по иска му с правно основание чл.30 от ЗН. Действително, отв.Р. изрично е уточнил, че предявява искове по чл.30 ЗН срещу ищците и ответника М.. Съдът обаче е приел, че не е сезиран с иск, а с възражение по чл.30 ЗН, обсъдил го е в мотивите на основното решение като е стигнал до извод за неговата неоснователност и по реда на чл.247 ГПК с допълнителното решение се е произнесъл с диспозитив по него. Ето защо в случая е налице произнасяне по търсената от въззивника Р. защита срещу твърдяното от него накърняване на запазената част от наследството му. Като се е произнесъл по неговото искане, неправилно възприето като възражение, а не като иск с правно основание чл.30 от ЗН, чийто предмет е един и същ, районният съд не е постановил недопустимо решение /по чл.247 и чл.250 ГПК/, тъй като след влизане в сила на основното и допълнителното решение, по спора по чл.30 ЗН ще се формира сила на пресъдено нещо независимо, че е разгледан като такъв по възражение, а не по иск на отв.Р..

В тази насока е и съдебната практика- виж Решение № 17 от 29.01.2020г. по гр.д.№1748 по описа за 2019г. на ВКС, I г.о.

Оплакванията в жалбите на отв.Р., че решенията са нищожни, респективно- недопустими, поради липса на мотиви по въведените от него доводи са неоснователни. По принцип липсвата на мотиви представлява съществено процесуално нарушение, което обаче е от значение за правилността на обжалвания съдебен акт. Ако е налице такава, това нарушение следва да бъде отстранено от въззивната инстанция, която следва да изложи собствени мотиви, но не разполага с правомощие да върне делото на първата инстанция.

Съгласно чл.269 ГПК по правилността на съдебните решения съдът се произнася в рамките на заявените в жалбите оплаквания.

По делото не се спори, че ищците И. и П., както и ответникът К. са наследници по закон на общия наследодател Г. П. Р., починал на 4.05.2016г. Първата от тях е негова втора съпруга, а другите двама са негови деца /така- удостоверение на л.6/- съответно П. е от втория, а К. от първия брак на наследодателя. Ответникът Г.М., в чиято полза наследодателят се е разпоредил с част от имотите и лекия автомобил чрез договори за покупко-продажба и договор за издръжка и гледане е внук на наследодателя и ищцата И., както и син на ищцата П.. Не е спорно също, че ответникът К.Р. не е приел по опис наследството, оставено му от Г.Р..

Не се спори също, че покойният Г.Р., заедно със своята сестра Д. П. са получили в наследство от своя баща П. Р. следния недвижим имот- дворно място, намиращо се в гр.Бургас, заедно с изградените в него постройки, съставляващи парцел №10, кв.167 по плана на гр.Бургас, с площ от 569,10 кв.м. /закупено от последния с нотариален акт №156 от 9.12.1947г.- л.235/.

По силата на решение №1855 от 10.11.1978г. по гр.д.№1027/1978г. на РС- Бургас /л.231-232/ между наследниците на Пеню Р. /и трети лица/ е извършена делба, като в дял на Г.Р. е поставен следния недвижим имот 4/10 ид.ч. от дворното место, представляващо имот с планоснимачен №4422, равняващ се на 227,6/569 ид.ч., северната стая от паянтовата жилищна сграда, ½ от съоръженията в двора и ½ от трайните насаждения, при обща стойност на дела 3825 лв. , а останалата част от имота на стойност 5044 лв. е поставена в дял на Д. П. и К.М.. С цитираното съдебно решение наследодателят Г. П. е бил осъден да заплати на съделителката Неда Я.а сумата от 1730 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва в размер на 6% от деня на влизане в сила на решението. Не се спори, че имота, описан в съдебното решение е идентичен със закупения от Пеню Р. през 1947г., че същия се намира на ул.“Любен Каравелов“ №17 в гр.Бургас,  че паричното уравнение е било изплатено, както и че това е станало по време на брака между Г.Р. и И.Р., сключен на 25.12.1973г. /удостоверение на л.19/.

Спорен е въпроса дали ищцата И.Р. е придобила заедно с общия наследодател Г.Р. дворното място в режим на СИО, поради това, че уравнението на дяловете е заплатено по време на брака, т.е. намира ли приложение разрешението, дадено в т.3 от ППВС №5 от 31.10.1972г.

В т.3 от цитираното ППВС №5/1972г. е прието, че когато през време на брака по реда на чл.288, ал.2 ГПК /отм./ се възложи неподеляемо жилище на единия съпруг, не възниква СИО върху частта от възложеното жилище, която съпругът- наследник има по наследство или дарение. В мотивите на постановлението е разяснено, че в този случай СИО възниква само върху онази част от делбения имот, която е придобита чрез заплащане на семейни средства за уравнение на дяловете на останалите съделители. Няма основание да се отрече приложимостта на това разрешение и за настоящия казус, като в действащия към момента на делбата СК от 1968г. /отм./ законодателят не е въвел изискване придобитата в режим на СИО част да не е не значителна /в каквато насока са възраженията на ответника Р., за разлика от разпоредбата на чл.21, ал.2 от СК от 1985г.(отм.)/. По повод възраженията на отв.Р. само за пълнота следва да се отбележи, че частта от имота, придобита чрез заплащане на уравнение на дяловете по време на брака на Г.Р. и И.Р. е малко под ½ ид.ч. от последния, а именно- 1730/3825 ид.ч. и не може да се приеме за незначителна /както и половината от същата, която се равнява на приблизително една четвърт от стойността на целия имот, поставен в дял на Г.Р./.  Ето защо, със заплащането на уравнението на дела по време на брака с общи средства на семейството, ищцата И.Р. е станала съсобственик на дворното място /представляващо 227,6/569 кв.м.ид.ч./ заедно със съпруга си и сестрата на последния. Правата на съпрузите в съответната идеална част от дворното място /227,6/569 кв.м.ид.ч./ са били следните: 2095/3825 ид.ч. за Г.Р. /по наследство от неговия баща/ и 1730/3825 ид.ч. в режим на СИО за Г.Р. и И.Р..

Не е спорно, че със заповед №748 от 25.12.1978г. на Председателя на ИК на ОНС- Бургас дворното място и сградите в него са били отчуждени по реда на ЗТСУ, срещу което на Г.Р. е предоставен апартамент като обезщетение за отчужденото жилище. С Решение №1569/ 3.11.1992г. на Кмета на Община Бургас, заповедта за отчуждаване е отменена, като са отменени и заповедите, с които на Д. П., Г.Р. и К.М. са предоставени апартаменти като обезщетение за отчуждените жилища /л.233/. Със заповед №772 от 26.03.1993г. на Кмета на Община Бургас, е деактуван имота на Д. П. и Г.Р. – дворно място от 455,20 кв.м., образуващо парцел Х в кв.167 по плана на гр.Бургас /л.234/. Макар името на ищцата И.Р. да не е посочено в решението за възстановяване на собствеността, след отмяната на отчуждаването, правото на собственост върху дворното място се е върнало в патримониума на предходните собственици, като правата на сем. Р., посочени по-горе в изложението са останали непроменени: 2095/3825 ид.ч. за Г.Р. /по наследство/ и 1730/3825 ид.ч. в режим на СИО за Г.Р. и И.Р..

С решение от 27.06.1994г. по гр.д.№739 по описа за 1994г. на РС- Бургас /л.225-226/, Община Бургас е осъдена да заплати на  Г.Р. и И.Р. сумата от 40000 лв., с които неоснователно се е обогатила за сметка на ищците, за извършените от двамата подобрения в предоставения като обезщетение апартамент, върнат от тях във връзка с реституционната процедура.  Не се спори, че Общината е изпълнила това свое задължение.

С нотариален акт №184, т.III, дело №1146/1994г.  на нотариуса при БРС /л.13-17/, Г. П. Р. и Д. П. П., като съсобстници на дворното място, находящо се в гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ №17, образуващо парцел II- 2349 в кв.146, бивш парцел Х в бивш квартал 167 по плана на гр.Бургас, ЦГЧ, с размери 455,20 кв.м. са учредили на ЕТ „Йовчеви-90“ гр.Бургас правото да построи върху собственото им дворно място, изцяло със средства на фирмата една жилищна сграда, състояща се от сутерен, приземен етаж, първи етаж, три жилищни етажа с по два тристайни апартамента, мансарден етаж с по два двустайни апартамента и тавански етаж. В т.2.3 от нотариалния акт е посочено, че учредителите на суперфицията са си запазили правото на собственост върху дворното място.

Срещу задължението си да построи сградата със собствени средства ЕТ „Йовчеви- 90“ е поел насрещното задължение част от построените в сградата обекти да станат собственост на Г.Р. и Д. П.. В т.2.1 от нотариалния акт са описани имотите, на които собственик е следвало да стане Г.Р.. Останалите имоти са разпределени за Д. П. и строителя.

Недоказано е твърдението на ищците, че ЕТ „Йовчеви- 90“ не е изпълнило задълженията си да построи сградата, поради което същата била изградена със собствени средства на сем.Р. и Д. П.. В тази връзка съдът съобрази, че това твърдение е оспорено от отв.Р., който заявява обратното- че строителят е предал сградата в груб строеж, а собствениците е следвало да извършат довършителните работи.

В показанията си св.К., К. и Д. сочат, че при изграждането на сградата възникнал проблем, тъй като избила подпочвена вода, което оскъпило строителството. Строителната фирма имала претенции да бъде завишен процентът на обектите, които ще получи в собственост, с което ищцата И. и съпругът ѝ не били съгласни. Строителят изпълнил само плочите, като и за това бил финансиран от сем.Р.  със сумата от над 100 000 лв., предоставени му в заем. Строителят продал полагащите му се имоти, след което „изчезнал”. Преградните стени на апартаментите били издигнати от собствениците, които със собствени средства и заеми от близки приятели започнали да извършват довършителните работи както в магазинната част, така и в жилищната, а с продажбата на част от имотите финансирали останалите СМР. Тези свидетелки сочат най-общо, че и понастоящем сградата е без разрешение за ползване, общите части започнали да се довършват едва в последните няколко години, след като част от имотите били продадени. Тавански етаж не бил изграден.

От тези показания не може да се направи извод, че е налице пълно неизпълнение на задълженията на строителя да изпълни сградата съобразно договореното, какъвто довод се поддържа от ищците.

Самата св.Костова сочи, че нейният съпруг е предложил на наследодателя Г.Р. да прекрати договора за суперфиция и да намери друг строител, но Р. му заявил, че това е невъзможно. Видно и от приложените от ищците писмени доказателства – възражение от Г.Р. до РУАТОН „Приморие“ с дата 6.02.1998г. /л.214/, както и нотариална-покана предупреждение, връчена на 19.12.94г. /л.218-219/, договорът не е бил развален/ респективно- прекратен, а строителят е имал претенции да бъде учредено право на надстрояване на още един етаж, което Г. Я. отказал. Налице е и признание на наследодателя Р. във възражението му до Общинсике служби за контрол на незаконното строителство, че строителят е продал имотите, предвидени за него в т.3 от нотариалния акт. Обектите на строителя ЕТ „Йовчеви-90” включват и части от мансардния етаж и таванския етаж, поради което не може да се приеме, че тези обекти не са били изградени от строителя, а от ищцата Р. и покойния ѝ съпруг с техни семейни средства /а не дадени от тях в заем на строителя, в каквато насока са показанията на свидетелите, водени от ищците, които кореспондират с изложеното в нотариалната покана до строителя/.

Освен това следва да се отбележи, че развалянето на договор с предмет вещни права върху недвижим имот, какъвто е договорът за суперфиция, се извършва по съдебен ред / чл.87, ал.3 ЗЗД/, а твърдения на ищците, както и доказателства в тази насока по делото не се съдържат.

При наличието на валиден договор за суперфиция срещу задължение за предоставяне в собственост на учредителите на част от построеното, е неприложима нормата на чл.92 от ЗС, съгласно която собственикът на земята става собственик и на построеното в нея. Неприложимо е и разрешението, на което се позовават ищците- т.4 от ППВС №5/1972г., тъй като не става въпрос за построяване на сграда в собствен /респективно- съсобствен/ на единия съпруг имот, по време на брака и с общи средства на съпрузите. Следва да се отбележи още, че хипотезата, разгледана в т.4 от ППВС №5/72г. касае собствеността върху постройката, когато не е учредено право на строеж.

При наличието на валидно учредено право на строеж на цялата сграда в полза на трето лице /ЕТ „Йовчеви“/, срещу задължение на дружеството да предостави в собственост на учредителите конкретни самостоятелни обекти от построеното, който договор не е развален по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, следва да се приеме, че правото на собственост върху тези отделни обекти е възникнало по силата на договора за суперфиция от 1994г. както за наследодателя Г.Р., така и за неговата съпруга- ищцата И.Р., с построяването на съответните обекти /а не по приращение, в която хипотеза съсобственик би била и сестрата на Г.Р.- Д./. Това, че за отделните обекти не са отговаряли на договорената степен на завършеност, а сем.Р. /респективно отв.К.Р. за апартамента на четвъртия етаж/ са заплатили довършителните СМР, не води до извод, че имотите в процесната сграда на ул.“Любен Каравелов“ №17 са придобити от Г. и И. Р. на оригинерно основание- с построяването им с общи средства по време на брака, а сочи единствено на наличието на неуредени облигационни отношения с фирмата- строител.

Видно е, че И.Р. не е участвала при сключването на договора за учредяване на суперфиция, макар заедно със съпруга си да е притежавала в режим на СИО право на собственост върху част от дворното място. В нотариалния акт не  посочено и че същата придобива собственост върху обектите в т.2.1, а като бъдещ техен собственик е посочен само съпруга. Но, понеже сделката, обективирана в нотариалния акт от 1994г., сключена от наследодателя Г.Р. представлява придобивна сделка по смисъла на чл.77, предл.1 от ЗС, то участието в нея на другия съпруг /т.е. на И.Р./ не е необходимо. Същата е произвела действие, като правата на съпрузите върху изградените обекти са съответни на притежаваните от тях в дворното място /така чл.21, ал.2 от СК от 1985г., отм./.

Неоснователни са възраженията на ищците, че И.Р. е придобила съответните идеални части от обектите, находящи се в сградата, тъй като след изграждането им ги е владяла заедно със съпруга си, плаща е данъци за ½ ид.ч. от тях, поради което е станала собственик на ½ от тях. Съгласно чл.115 б. „в” от ЗЗД давност не тече между съпрузи, поради което ищцата И.Р. не може да се позове на придобивна давност дори по отношение на тази част от имотите, съответстваща на наследствената част на нейния съпруг.  В този смисъл е и съдебната практика- Решение №128 от 28.05.2013г. по гр.д.№31/13г. на ВКС, I г.о., Решение №161 от 14.12.2017г. по гр.д.№475/17г. на I г.о. на ВКС. Затова и не следва да се обсъждат подробно събраните в тази насока доказателства.

Налага се извод, че след построяването на обектите в сградата на ул.”Любен Каравелов” №17 в гр.Бургас, правата на съпрузите Г. и И. в отделните обекти в сградата са били както следва: 2095/3825 ид.ч. за Г.Р. /съответни на наследствените му права от дворното място/ и 1730/3825 ид.ч. в режим на СИО за Г.Р. и И.Р.. След смъртта на Г.Р. през 2016г. е прекратена съпружеската имуществена общност между тях, при равни дялове /по 865/3825/. Така ищцата И. е придобила 865/3825 ид.ч. от имотите на лично основание, с които не са били извършени разпоредителни сделки към 2016г., а по наследство от своя съпруг Г.- 986,66/3825 ид.ч., съответстващи на една трета от притежаваното от него имущество /така чл.5 от ЗН/. Децата на Г. Я.- К. и П. са получили в наследство от баща си също 1/3 от притежаваното от него имущество, т.е. по 986,666 ид.ч. от него. Следователно, след смъртта на Г. Я. правото на собственост върху обектите, които не са били предмет на разпоредителни сделки, са следните: 1851,66/3825 ид.ч. за И.; 986,66/3825 ид.ч. за П. и 986,66/3825 ид.ч. за К..

Не се спори, че останалите в наследството на Г.Р. след разпоредителните сделки имоти са два: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.16 по КККР на град Бургас. Същите следва да се допуснат до делба при квоти: за И.Г.Р.– 1851,66/3825 ид.ч., за П.Г.Д. - 986,66/3825 ид.ч., К.Г.Р. – 986,66/3825 ид.ч.

Основателно е оплакването във въззивната жалба на И.Р. и П.Д., за неправилност на основното решение, с което е допусната делба на дворно място, представляващо 227,60/569 кв.м.ид.ч. от УПИ II -2394 в кв.146 с площ по скица от 455,20 кв.м., при граници: изток-УПИ III-2390, запад- УПИ IV-общ., север-УПИ, юг- ул.”Любен Каравелов”, описан по нот. акт №160, т.VIII, н.д.№1363/2008г. на нотариус Кр.Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.612.93 по КККР на гр.Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17 с площ от 960 кв.м.

Видно от нотариален акт № 160, т. VIII , д.№1363 от 2.12.2008г. /л.211/ този имот е продаден от наследодателя Г. и съпругата му И. на П.Д. още през 2008г., заедно с магазин №1 „Г“ от сградата, така че към 2016г., когато общият наследодател е починал, имотът не се е намирал в неговия патримониум, поради което по отношение на него не е възникнала съсобственост между И., П. и К..

Между страните не се спори, а и от представените нотариални актове и договор за продажба на МПС /л.207-213 от делото на БРС/ се установява, че след построяването на обектите в сградата наследодателят Г.Р. е извършил множество разпоредителни сделки в полза на ищцата П.Д. и ответника Г.М.. Тези разпореждания с имуществото на наследодателя представляват договори за покупко- продажба и договор за гледане и издръжка, т.е. възмездни сделки, поради което по принцип не могат да бъдат намалявани по реда на чл.30, ал.1 ЗН.

Ответникът К.Р. обаче счита, че тези сделки са симулативни и прикриват дарения, тъй като по тях не е платена цена, поради което ги намира за нищожни. Тези негови възражения по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД  са недоказани и следователно- неоснователни.

Доказателствената тежест за установяване твърдяната относителна симулация е за страната, която черпи права от това твърдение, т.е. за К.Р., който следва да опровергае съдържанието на изявленията на страните по сделките, тъй като в нотариалните актове и договора ясно е записано, че уговорената цена е заплатена от купувачите.

По делото не е представено обратно писмо- т.е. нарочно съставен за разкриване привидността на сделките диспозитивен писмен документ, съдържащ писмени изявления на страните по тях, обективиращи симулативността на явната сделка /продажбите, респективно- договора за гледане и издръжка/ и действителната им воля чрез отразяване на всички елементи от съдържанието на прикрития договор /твърдяното дарение/.

По делото няма и документ, който може да бъде приет за начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, т.е. документ, изходящ от другата страна или удостоверяващ нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието в договорите за заплащане на цена срещу предоставеното право на собственост е привидно или в който да се съдържа информация, че продавачите не са имали намерение да се разпоредят възмездно с имота си, а да надарят съответния купувач. Действително, в констативния протокол на л.18 от делото на БРС се съдържа изявление на ищцата П.Д. пред нотариуса, че баща ѝ и ответникът Р. били в обтегнати отношения, както и че баща ѝ не искал да остави нищо на К., а тя е причината К. да има 1/6 ид.ч. от имотите. Само по себе си това изявление обаче не установява твърденията на отв.Р., че сделките за продажба, респективно- договора за гледане и издръжка са симулативни, прикриват дарения и са били сключени с непосредствената цел да бъде увреден той.

По делото липсват каквито и да било други доказателства в подкрепа на извода за симулативност на продажбите, както и на договора за гледане и издръжка. Показанията на водените от ответника Р. свидетелки- И. Р. /бивша втора съпруга на отв.Р./ и Севдалина Р. /дъщеря от на отв.Р. от първи брак/, също не установяват неговите твърдения. Двете свидетелки установяват единствено намеренията на наследодателя Г.Р. да прехвърли на К., респективно на дъщеря му от първия брак единия от апартаментите- този на четвъртия етаж, в който семейството на ответника К. живяло няколко години, но в тях не се съдържат данни, релевантни към доводите са симулативност на продажбите и договора за издръжка и гледане на останалите имоти.

Тези показания не следва да се обсъждат подробно /както правилно е сторил и районния съд/ и поради това, че доводите относно извършени от К.Р. довършителни СМР в апартамента на 4 етаж са неотносими към предмета на настоящата първа фаза на делбата, т.е. към въпросите за наличието на съсобственост между страните и размера на дяловете им в нея.

Въззивната инстанция споделя и доводите на районния съд, че неплащането на цената по договор за продажба само по себе си не представлява основание за нищожност на договора за продажба, поради което препраща към тях на основание чл.272 ГПК без да се налага да ги възпроизвежда.

Соченото от отв.Р. обстоятелство, че прехвърлителят Г.Р. е починал осем месеца след смъртта си, всъщност представлява възражение за нищожност на договора за гледане и издръжка, сключен с отв.Г.М. поради липса на основание. По делото обаче липсват доказателства, тежестта за което е на отв.Р., че здравословното състояние на наследодателя към датата на сключването на договора е било такова, че страните са били наясно, че смъртта му ще настъпи в най-скоро време и няма да е необходимо договорът за бъде изпълняван от преобретателя.

От изложеното следва, че разпоредителните сделки- продажби и договор за гледане и издръжка, за които не се доказаха твърденията на ответника Р., че са симулативни сделки, прикриващи действителни договори за дарение, са валидни. Следователно, тези разпореждания на наследодателя Г.Р. не могат да бъдат намалени по реда на чл.30 от ЗН. Наред с това, по отношение на ответника Г.М. е налице и друго основание за неоснователност на претенцията, а именно- че ответникът Р. не е приел наследството по опис /чл.30, ал.2 от ЗН/.

Ето защо искът на ответника Р. по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на баща му Г.Р. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изложеното и тъй като между страните по делото не е налице съсобственост по отношение на имотите и автомобила, с които наследодателят е извършил разпоредителни сделки, неоснователен се явява и иска на Р. за допускане на делба по отношение на тези имоти и лек автомобил.

В заключение, въззивната инстанция намира, че основното решение на БРС следва да бъде отменено в частта относно квотите на страните в съсобствеността на двата апартамента, за които е допусната делба /самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.16 по КККР на град Бургас/, като делбата следва да се допусне при следните квоти:  1851,66/3825 ид.ч. за И.; 986,66/3825 ид.ч. за П. и 986,66/3825 ид.ч. за К..

Същото следва да бъде отменено и в частта, с която е допусната делба на дворното място, като вместо това се постанови решение, с което се отхвърли иска на К.Р. за делба на дворното място.

В останалата му част, с която е отхвърлен иска за делба на имотите и лекия автомобил, с които наследодателят Г.Р. се е разпоредил преди смъртта си в полза на ищцата П.Д. и отв.Г.М., основното решение, поправено с допълнителното решение, с което в диспозитива за отхвърляне на иска е включен и ответника Г.М., е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като изводите на двете инстанции по въпросите за нищожността на сделките като симулативни, прикриващи дарения и тези за неоснователност на иска по чл.30 ЗН съвпадат.

Правилно е и допълнителното решение на БРС в частта, с която е оставено без уважение искането на въззивника Р. за допълване на решението с произнасяне по исканията му с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД и чл.17 ЗЗД, поради което следва да бъде потвърдено.   

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ Решение №1463 от 10.06.2019г. по гр.д.№843/2017г. на РС- Бургас, с което е допусната делба между И.Г.Р.,  П.Г.Д. и К.Г.Р. на следните недвижими имоти:

1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 07079.612.93.1.10 по КККР на град Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, п.***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ: 98,23 кв.м., ниво 1, и

2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 07079.612.93.1.16 по КККР на град Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов” №17, ет.5, ап.3, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ: 62,94 кв.м., ниво:1, при квоти: за И.Г.Р.– 4/6 ид. ч., за П.Г.Д. -1/6 ид. ч.,  К.Г.Р. – 1/6  ид.ч. В ЧАСТТА относно дяловете на страните, като вместо това ПОСТАНОВЯВА делбата на тези имоти да се извърши при следните квоти: 1851,66/3825 ид.ч. за И.Р.; 986,66/3825 ид.ч. за П.Д. и 986,66/3825 ид.ч. за К.Р..

ОТМЕНЯ Решение №1463 от 10.06.2019г. по гр.д.№843/2017г. на РС- Бургас, с което е допусната делба между И.Г.Р.,  П.Г.Д. и К.Г.Р. по отношение на 227,60/569 кв.м. ид.ч. от УПИ II -2394 в кв.146 с площ по скица от 455,20 кв.м, описан по нот. акт №160, т.VIII, н.д.№1363/2008г. на нотариус Кр.Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.612.93 по КККР на гр.Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17, при квоти: И.Г.Р. – 4/6 ид. ч., за П.Г.Д. - 1/6 ид. ч.,  К.Г.Р. – 1/6   ид. ч., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на К.Г.Р., против И.Г.Р. и  П.Г.Д. за делба на дворно място, представляващо 227,60/569 кв.м.ид.ч. от УПИ II -2394 в кв.146 с площ по скица от 455,20 кв.м., при граници: изток-УПИ III-2390, запад- УПИ IV-общ., север-УПИ, юг- ул.”Любен Каравелов”, описан по нот. акт №160, т.VIII, н.д.№1363/2008г. на нотариус Кр.Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.612.93 по КККР на гр.Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17 с площ от 960 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./ с номер по предходен план 2390, 2394 в кв.146, парцел II, III.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1463 от 10.06.2019г. по гр.д.№843/2017г. на РС- Бургас, поправено по реда на чл.247 ГПК с допълнително решение №3251 от 27.11.2013г. по гр.д.№843 по описа за 2017г. на БРС, в останалите обжалвани части:

1/ В ЧАСТТА, с която е отхвърлено възражението на К.Г.Р. по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството, оставено от баща му Г. П. Р., починал на 4.05.2016г., по отношение на следните имоти:

а/ 114,59 кв.м. от сутерена, обозначен в идейния проект като Склад „Р”;

б/ 1/3 ид.ч. от сутерен „Г” с площ от 38.10 кв.м, ведно е 2.22% ид.ч. от общите части на сградата;

в/ Тавански етаж- таванско помещение, означено с буква „Г” на площ от 41.50 кв.м., описан по нот. акт №184, том III, н.д. №1146/1994г. на нотариуса при БРС;

г/ 33.33 ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, съгласно нот. акт №184, том III, н.д. №1146/1994г. на нотариуса при БРС.

д/ Апартамент „А” - десен на втори жилищен етаж от сграда, изградена в УПИ II - 2394 в кв.146 по плана на ЦГЧ- гр.Бургас, ул.’’Любен Каравелов”№17 със застроена площ от 98.23 кв.м.

 е/ Магазин, находящ се на първи етаж /за търговски цели, обозначаван и като втори партер/ в гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №17 с площ от 19,74 кв.м, разположен на едно ниво, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, описан по нот.акт №111, т. VI, н.д.№911/2015г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС и по скица от кадастъра.

ж/ Магазин №2, находящ се на първи етаж /за търговски цели/, обозначен като партер в гр.Бургас, ул."Любен Каравелов" № 17 с площ от 63.07кв.м., разположен на едно ниво, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, описан по нот. акт №45, т.IV, н.д.№549/2015г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС и по скица от кадастъра.

з/ 227,60/569 кв.м.ид.ч. от УПИ II-2394 в кв.146 с площ по скица от 455.20 кв.м., при граници: изток-УПИ III- 2390, запад- УПИ IV-общ., север-УПИ, юг-ул."Любен Каравелов”, описан по нот. акт №160, т.VIII, н.д.№1363/2008г. на нотариус Кр.Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС.

и/ Магазин №1 „Г“ с площ от 54.34 кв.м., находящ се на партерния етаж от сграда, изградена в УПИ II- 2394 в кв.146 с площ по скица от 455.20 кв.м.

й/ Дворно място с площ от 620/1120кв.м. от урегулиран поземлен имот XIV-430, 429 в кв.34 по плана на с.Банево, област Бургаска, ведно със сграда с идентификатор 07079.705.430.1 по КККР, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.Банево, ул. ”Янтра”№12, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.705.430, застроена площ 79 кв.м., брой етажи- 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна.

к/ Поземлен имот №206006 с площ от 4.656 дка, находящ се в местността Карнобатски път в землището на гр.Айтос, описан по нот. акт №165, т.4, н.д.№574/01.04.2016г. на Агенция по вписванията при PC-Айтос.

л/ Лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ“ с peг. № А 51 00 ВХ, рама № JTMBA33V006040073, двигател 2AD0087656, като договорът за покупко - продажба е с нотариална заверка на подписите peг. № 8686 от 17.12.2015 г. на Нотариус Кремена Консулова, peг. № 248 на НК, с район на действие района на БРС.

2/ В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за делба, предявен от К.Г.Р. срещу  И.Г.Р., П.Г.Д. и Г.М. на следните имоти и лек автомобил:

а/ 114,59 кв.м. от сутерена, обозначен в идейния проект като Склад „Г”.

б/ 1/3 ид.ч. от сутерен „Г” с площ от 38.10 кв.м., ведно с 2.22% ид.ч. от общите части на сградата.

в/ Тавански етаж- таванско помещение, означено с буква „Г” на площ от 41.50 кв.м.,  описан по нот. акт №184,  том III, н.д. №1146/1994г. на нотариуса при БРС.

г/ 33,33 ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, съгласно нот. акт №184, том III, н.д. №1146/1994г. на нотариуса при БРС.

д/ Апартамент „А”- десен на втори жилищен етаж от сграда, изградена в УПИ II -2394 в кв.146 по плана на ЦГЧ- гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17 със застроена площ от 98.23 кв.м, ведно с 5.701% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 2.64 кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху гореописаното дворно място, описан по нот.акт №159, т.VIII, н.д.№1362/2008г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.11 по КККР на град Бургас, адрес на имота: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17, ет.3, ап.-десен, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 с площ по документ - 98.23кв.м., прилежащи части 2.64кв.м. ид.ч. от общите части на сградата.

е/ Магазин, находящ се на първи етаж /за търговски цели, обозначаван и като втори партер/ в гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17 с площ от 19,74 кв.м., при граници: изток-Д.Пенчева, запад-Йовчеви, север-тераса, юг-коридор, ведно с 1/3 ид.ч. от откритата тераса върху покрива на приземния етаж, ведно с 1.146% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 0.53 кв.м. ид.ч. от площта на общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.2 по КККР на гр.Бургас, с предназначение- за търговска дейност, с площ от 19.74кв.м., разположен на едно ниво, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, описан по нот.акт №111, т. VI, н.д.№911/2015г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС.

ж/ Магазин №2, находящ се на първи етаж /за търговски цели/, обозначен като партер в гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17 с площ от 63.07 кв.м., при граници: изток-входен коридор, запад-блок №1, север-Д. П., юг-улица, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.20 по КККР на гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17, етаж-нула, предназначение-за търговска дейност, с площ от 63.07. кв.м., разположен на едно ниво, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, описан по нот. акт №45, т.IV, н.д.№549/2015г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС.

з/ Магазин №1 „Г” с площ от 54.34 кв.м., находящ се на партерния етаж от сграда, изградена в УПИ II - 2394 в кв.146 с площ по скица от 455.20 кв.м., при граници: изток-УПИ III-2390, запад- УПИ IV-общ., север-УПИ, юг- ул. „Любен Каравелов”, при граници на магазина: изток-входен коридор, запад- магазин „Йовчеви-90”, север-стълбище, юг-външен зид, ведно с 3.154% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 1.46 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху описаното дворно място, ведно с правото на надстрояване на сградата, ако бъде разрешено такова, описан по нот. акт №160, т. VIII, н.д.№1363/2008г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК с район на действие БРС, а по скица от Кадастъра, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.17 по КККР на град Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.”Любен Каравелов” №17, ет.0, като самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.93, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта-1 с площ по документ 54.34кв.м., прилежащи части 3.154% /1.46кв.м./ ид.ч. от общите части на сградата.

и/ Дворно място с площ от 620/1120 кв.м. от урегулиран поземлен имот XIV-430, 429 в кв.34 по плана на с.Банево, област Бургаска, при граници на имота: улица, УПИ XV-431, УПИ II-432, УПИ VII-437, имот №429, ведно с построените в същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща първи етаж с площ от 56 кв.м., преустроен в търговски обект /кафе/, втори жилищен етаж със застроена площ от 56 кв.м., състоящ се от кухня-трапезария, спалня и баня-WC, като имотите са описани по нот. акт №1, т. I, н.д. №1/2005г. на нотариус Цвета Атанасова, рег.№458 на НК с район на действие БРС, а по скица от кадастъра, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.705.430 по КККР на град Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.Банево, ул.”Янтра”№12 с площ от 689 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план:429, 430 в кв.34, парцел XIV, при съседи: 07079.705.3048, 07079.705.429, 07079.705.1584, 07079.705.432 и 07079.705.1585 с посочен собственик П.Г.Д., ведно със сграда с идентификатор 07079.705.430.1 по КККР на град Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв. Банево, ул.”Янтра”№12, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.705.430, застроена площ 79 кв.м., брой етажи-2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна.

й/ Поземлен имот №206006 с площ от 4.656 дка, находящ се в местността Карнобатски път в землището на гр.Айтос, описан по нот. акт №165, т.4, н.д.№574/01.04.2016г. на Агенция по вписванията при PC-Айтос.

к/ Лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ“ с рег. № А 51 00 ВХ, рама № JTMBA33V006040073 , двигател 2AD0087656.

ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение №3251 от 27.11.2013г. по гр.д.№843 по описа за 2017г. на БРС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.