Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 145
23.12.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1472 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следващите
от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №14994/27.09.2019г., подадена
от Н.Е.Я., чрез особения представител адв. В. Грънчева – БАК, срещу Решение №1813 от 12.07.2019г.,
постановено по гр.д.№7167/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е осъдил Н.Е.Я., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, да заплати на И.С.И., с ЕГН **********,***, сумата от
1350.00(хиляди триста и петдесет) лева, представляваща припадащата му се част
от наемната цена за ползването на недвижим имот, представляващ апартамент, с
площ от 72.13 кв.м., с административен адрес: град К., ул.
М. Ф. Т. № *, ет. *, ап. *, върху който
двамата имат учредено право на ползване, за периода от 03.10.2015 г. до
03.10.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на
иска-04.10.2018 година до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърлен е главния иск в останалата
част, от уважения размер 1350.00 лева до претендирания размер от 4500.00 лева и
за останалата част от периода от 03.10.2013 г. до 03.10.2015 г.
Отхвърлен е изцяло акцесорния иск, за
заплащане на сумата от 2284.78 лева-обезщетение за забавено плащане на
главница, за периода от 03.10.2013 г. до 03.10.2018 г.
Осъдена е Н.Е.Я., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на И.С.И., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски за частта от уважения иск, в размер на 213.18
лева(двеста и тринадесет лева и осемнадесет стотинки).
Твърди се във въззивната жалба, че постановеното
решение е неправилно и незаконосъобразно, в частта, с която е уважен
предявеният иск до размера от 1350 лв., представляваща припадащата се на ищеца
част от наемната цена за ползването на процесния недвижим имот.
Посочва се още, че направените от съда
фактически изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Твърди се, че ищецът не е успял да
проведе пълно и главно доказване на твърденията си и поради това предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение в атакуваната част и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло
предявеният иск.
В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от И.С.И..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивницата Н.Е.Я.
не се явява, представлява се от особения представител адв. Грънчева, която
поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемият И.С.И.
се явява адв. Пенев, който оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл.232, ал.2 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от И.И., срещу Н.Я., с която се претендира
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4500 лв., представляваща
главница за ½ ид.ч. от платен наем за периода от 03.10.2013г. до
03.10.2018г. за недвижим имот, находящ се в гр. К., обл. Б., ул. „М. Ф. Т.“,
сумата от 2284,78 лв., представляваща лихва за забава, ведно със законната
лихва върху сумата от 4500 лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и да предостави достъп на ищеца до жилището.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са
доказателства.
Твърди се в исковата молба, че с
нотариален акт от 2011г. ищецът и ответницата са си запазили правото на
ползване върху описания в нотариалния акт недвижим имот - апартамент. Между
двамата била постигната уговорка имотът да се отдава под наем от ответницата за
150 лв. месечно като половината от тази сума – 75 лв. да дава на ищеца, както и
да му осигури безпрепятстван достъп до жилището. Твърди се, че и двете уговорки
били нарушени от ответницата, която сменила бравата на вратата и не давала
достъп до апартамента, нито е превеждала на ищеца половината от наема. Въпреки
проведените многобройни разговори ответницата отказвала да даде ключ, както и
за изплати половината от получаваната от нея сума.
С Определение №446/16.01.2019г. на
ответницата е назначен особен представител, който в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен
и недоказан. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за част от
претенциите. Твърди се, че по делото не са представени никакви доказателства,
които да подкрепят твърденията на ищеца. Претендира се отхвърляне на исковата
претенция. Не са ангажирани доказателства.
Представен е нотариален акт № * от
15.07.2011 г., том *, рег. № *, дело № */2011 г. на нотариус Станка Димова,
рег. №250 при Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Бургас, от
който е видно, че И.С.И. и Н.Е.Я. са дарили на своите деца Г. И. И.и Е. И.И.,
при равни квоти за приобретателите, процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в град
К., ул. М. Ф. Т., апартамент № *, *, на * етаж, в жилищна сграда-блок *, вход *,
построена върху общинска земя парцел 1124 в квартал № 107 по плана на града,
състоящ се от две стаи, кухня, коридор и санитарен възел, със застроена площ
72.13 кв.м., придобит по време на техния граждански брак, като са запазили
правото си на ползване върху имота.
Представено е споразумение с нотариална
заверка на подписите, сключено между М. С. С.и Н.Я., видно от което ответницата
се е задължила да изплати сумата от 7403 лв. на вноски от по 150 лв. от м. юни
2013г., представляващи получената от нея наемна цена по договор за наем на
жилище.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите С. Ж. С. и И. Д.И.. От показанията на свидетелката С. се
установява, че от 2013г. до 2018г. в апартамента е имало наематели. През
2018г., когато ищецът си дошъл от Г.установил, че бравата е сменена.
Свидетелката посочва, че тя и съпругът ѝ, който е брат на ищеца, изплатили
задължения на ответницата Я., във връзка с изтеглен от нея кредит, като тя от
своя страна се е задължила да им върне парите, превеждайки на М. С.по 150 лв.
на месец, а парите получавала от наем на процесния апартамент. Свидетелката
посочва, че не знае за съществуваща между ищеца и ответницата уговорка за
заплащане на половината пари от получавания наем.
Свидетелят И. заявява, че в имота е имало
наематели от 2013г. до 2018г., като е нямало периоди, в които да е било прекъсвано
отдаването под наем.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза, съгласно която размерът на
обезщетението за забавено плащане за периода 03.10.2013г. – 03.10.2018г. върху
сумата от 75 лв., изчислено на базата на основния лихвен процент е 1161,81 лв.
– върху сумата от 4500 лв. Съобразявайки тригодишния период на погасителна
давност, обезщетението за забавено плащане се изчислява на 422, 85 лв., върху
сумата от 2700 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Предмет на настоящото въззивно
производство е първоинстанционното решение, единствено в частта, с която
предявеният иск е уважен за сумата от 1350 лв., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск, за сумата от 1350 лв. до 4500 лв., както и за
периода от 03.10.2013г. до 03.10.2015г. и в частта, с която е отхвърлен изцяло
акцесорният иск за заплащане на сумата от 2284,8 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 03.10.2013г. до 03.10.2015г. В посочените
части решението е влязло в сила.
Настоящият състав намира, че дадената от
районния съд правна квалификация не е правилна. Правилната такава е чл. 30,
ал.3 от ЗС, съгласно който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ, съразмерно с частта си. Ищецът и ответникът не са съсобственици,
тъй като видно от представения нотариален акт, същите са ползватели, но съгласно чл. 111 от ЗС
разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху
недвижими имоти, ако законът не постановява друго. Ето защо, разпоредбата на
чл. 30, ал.3 от ЗС следва да намери приложение и по отношение на ползвателите,
каквито са страните в настоящото производство.
За да бъде уважен искът по чл. 30, ал.3
от ЗС е необходимо ответникът да е извлякъл полза от общата вещ, което се
установи в случая, а изискуемостта на вземането е от реализиране на всеки доход.
За приложението на чл.30, ал.3 от ЗС е без значение как и защо ползващият
съсобственик/съползвател е ползвал общата вещ. От значение е само дали е
реализирал доходи и дали те са резултат и от ползването на притежаваната от
другия съсобственик идеална част, от ползването, на която последният е бил
лишен. Всеки съсобственик/съползвател има право да получи такава част от
ползите от общата вещ, която съответства на неговия дял в съсобствеността.
Установи се от доказателствата по делото, че ответницата е отдавала под наем процесният имот и е получавала сумата от 150 лв. месечно. С оглед обстоятелството, че частите на страните в ползването са равни, то следва да се приеме, че ответницата дължи половината от това, което е получавала на ищеца.
Следва да се отбележи, че давността е от
възникване на доходите, т.е., следва да се присъдят до пет години назад от
предявяването на иска, или в случая сумата от 4500 лв. Това обаче е без
значение в разглеждания случай, доколкото предмет на настоящото производство е
решението само в частта, с която искът е уважен за сумата от 1350 лв. и за този
размер следва да се приеме за основателен и като такъв – да се уважи.
Макар и при различна правна
квалификация, първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната
част.
Не са претендирани разноски в настоящото
въззивно производство от никоя от страните, поради което такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1813 от 12.07.2019г.
постановено по гр.д.7167/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, в
обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.