№ 72
гр. Елин Пелин, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20221820100430 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”...”, Бизнес парк София, бл.14, чрез
пълномощника си юрисконсулт П.П. заместен от правоприемника „Юробанк
България“ АД, ЕИК . с адрес за кореспонденция: гр.София, ж.к. „...“, Бизнес
парк София, сграда 14 представляван от юрисконсулт К.З. за осъждане на
ответника В. Г. П., ЕГН ********** от с.. общ.Елин Пелин, Софийска област,
ул. ”.” № 14, да заплати на ищеца сумата от 3626,79 лева – главница; сумата
от 123,40 лева мораторна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 08.03.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми във връзка с предоставен Договор за кредит за
потребителски заем с № РLUS-12804682/24.02.2016 г..
Твърди се, че за процесните вземания е подадено Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
17130/2019 г. по описа на Софийски районен съд и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 01.04.2019 г. за процесните вземания.
1
Съдът е съобщил на длъжника П. издадената заповед за изпълнение,
която в срока по чл.414 от ГПК е депозирала възражение, с което е оспорила
вземането.
С определение от 31.12.2021 г. Софийски районен съд е обезсилил
издадената заповед за изпълнение поради неподаване в срок от страна на
заявителя на иск по чл.422 от ГПК.
Ищецът е предявил установителен иск на 20.01.2022 г., с уточнението,
че на основание чл.414а, ал.5 от ГПК пропускът на заявителя да подаде
становище и обезсилването на заповедта не е пречка за предявяване на
осъдителен иск, поради което с уточнителни молби е конкретизирал иска,
като е заявил, че предявява осъдителни искове и моли съдът да осъди
ответницата В. Г. П. да заплати на ищцовото дружество сумата от 3626,79
лева – главница; сумата от 123,40 лева мораторна лихва за периода от
20.11.2017 г. до 08.03.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на иска в
съда до окончателното изплащане на дължимите суми във връзка с
предоставен Договор за кредит за потребителски заем с № РLUS-
12804682/24.02.2016 г..
На основание чл.131 от ГПК, Районен съд Елин Пелин е изпратил на
ответника П. препис от исковата молба и доказателствата, която в
предоставения й едномесечен срок депозира отговор на исковата молба, като
излага доводи за нейната недопустимост, неоснователност и недоказаност.
Ответницата не оспорва сключването между страните на Договор за
кредит за потребителски заем с № РLUS-12804682/24.02.2016 г., но твърди, че
е заплатила изцяло дължимите суми по договора. Навежда доводи за
нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради
неравноправност на клаузата уреждаща размера на дължимата годишна
лихва, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, злепоставяне интересите на
потребителя с цел извличане изгода за кредитора.
Твърди се също, че договорът е нищожен и поради неспазване нормите
на чл.11,т.9, т.10, т.11 и т.12 във вр. с чл.22 от ЗПК, на чл.143 от ЗЗП и чл.146,
ал.4 от ЗЗП, като се излагат аргументи в тази насока.
Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани, поради пълното заплащане на главното основание, а в
2
условията на евентуалност ако договорът не бъде обявен изцяло за нищожен,
да бъдат обявени за нищожни клаузите противоречащи на посочените правни
норми.
Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства и
становищата на страните, намери за установено следното от фактическа
страна:
Видно от ч.гр.д. № 17130/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК депозирано от заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 01.04.2019 г.
против длъжника В. Г. П. за следните суми: 3626,79 лева – главница; сумата
от 123,40 лева мораторна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 08.03.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми във връзка с предоставен Договор за кредит за
потребителски заем с № РLUS-12804682/24.02.2016 г..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. П. на 28.09.2021 г.,
която в предоставения й едномесечен срок по чл.414 ал.2 от ГПК е подала
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което твърди, че не
дължи вземането по издадената заповед, тъй като е заплатила всички
претендирани суми. Заповедният съд е преценил, че подаденото възражение
е по реда на чл.414а, ал.1 от ГПК и е постановил препис от него да се връчи
на заявителя с указания за вземе на становище по твърдението за плащане, с
предупреждение, че при неизпълнение на указанията в тридневен срок от
съобщението заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането с
дадените указания е връчено на заявителя на електронната поща на 01.11.2021
г., като в определения от съда тридневен срок заявителят не е взел становище.
С определение от 31.12.2021 г. съдът е обезсилил изцяло заповедта за
изпълнение на основание чл.414а, ал.4 от ГПК, като определението не е
обжалвано и е влязло в сила на 04.02.2022 г.
С молба от 20.01.2022 г заявителят е представил доказателства за
подадена на същата дата искова молба пред Софийски районен съд срещу
длъжника В. Г. П. за признаване за установено съществуването на вземанията
по издадената заповед за изпълнение по реда на чл.422 от ГПК въз основа на
3
която е образувано гр.д. № 2733/22 г. по описа на Софийски районен съд. С
разпореждане от 01.03.2022 г. съдът е указал на ищеца да мотивира правния
си интерес от предявените установителни искове с оглед обезсилването на
издадената заповед за изпълнение, а в случай, че предявява осъдителни
искове да довнесе държавна такса. С молба от 11.03.2022 г. ищецът е
представил доказателства за заплащане на дължимата държавна такса, като е
посочил, че предявява осъдителни искове. С определение от 20.03.2022 г.
Софийски районен съд е прекратил производството поради некомпетентност
на сезирания съд и го е изпратил на РС Елин Пелин по подсъдност по
настоящия адрес на потребителя.
С молба от 04.04.2023 г. ищецът е направил уточнение, че предявените
искове са осъдителни и е заявил петитум в тази насока.
От представените по делото и приети от съда писмени доказателства се
установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника В.
Г. П. е сключен Договор за кредит за потребителски заем с № РLUS-
12804682/24.02.2016 г., с който на длъжника е отпуснат заем в общ размер от
7000.00 лева със срок на погасяване от 72 месеца за периода от 20.04.2016 г.
до 20.03.2022 г. съгласно погасителен план, като дължимата месечна вноска е
в размер на 189,12 лева, като общата стойност по кредита възлиза на
13 616,64 лева. С договора страните са уговорили годишен лихвен процент в
размер на 15,07 % и годишен процент на разходите от 17,73 %.
Кредитополучателят е заплатил такса ангажимент в размер на 245.00 лева,
поради което кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент
по смисъла на параграф 1, т.5 от Закона за потребителския кредит. Таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и е упомената като
„Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Представен е и Погасителен план към Договор за кредит за
потребителски заем с № РLUS-12804682/24.02.2016 г., уреждащ сроковете и
условията на погасяването на кредита, видно от който е, че последната
падежна дата е на 20.03.2023 г.. Представени са и условия по договора за
кредит, в които на всяка страница фигурира подпис от кредитополучателя,
както и придружаващите го Сертификат № РLUS-12804682 и Общи условия.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че от прегледаните първични документи и
4
представените счетоводни регистри може да се заключи, че счетоводните
книги на ищцовото дружество относно процесния Договор за кредит за
потребителски заем с № РLUS-12804682/ 24.02.2016 г. са водени редовно. На
24.02.2016 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е превел чрез преводно
нареждане за кредитен превод с номер на банковата референция
000003878404 по заявената от кредитополучателя банкова сметка с получател
В. Г. П. сума в размер на 6755.00 лева, която представлява разликата от общия
размер на кредита от 7000.00 лева поради удържаната сума за „Такса
ангажимент“ в размер на 245.00 лева. Кредитът е усвоен от
кредитополучателя изцяло и е в размер на 7000.00 лева. Към датата на
предсрочната изискуемост – 20.11.2017 г. вземането на кредитора е в общ
размер от 6077,47 лева, от които - главница в размер на 5852,33 лева, в това
число 153,74 лева редовна главница и 5698,59 лева предсрочно изискуема
главница, 146,10 лева възнаградителна /договорна/ лихва за периода от
21.10.2017 г. до 20.11.2017 г., застраховка в размер на 78,40 лева и 0,64 лева
законна лихва за забава за периода от 21.10.2017 г. до 20.11.2017 г.. Към
момента на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.03.2019 г.
задължението по Договор за кредит за потребителски заем с № РLUS-
12804682/24.02.2016 г. е в общ размер на 1400,12 лева, от които главница
1348,07 лева, законна лихва за забава в размер на 52,05 лева за периода от
20.11.2017 г. до 24.03.2019 г.. Към момента на завеждане на иска в съда –
20.01.2022 г. задължението на ответницата В. Г. П. по Договор за кредит за
потребителски заем с № РLUS-12804682/ 24.02.2016 г. е в размер на 1786,56
лева, от които главница в размер на 1348,07 лева и законна лихва за забава в
размер на 438,49 лева за периода от 20.11.2017 г. до 20.01.2022 г.. Към датата
на изготвяне на заключението от вещото лице размерът на задължението на
ответницата по Договор за кредит за потребителски заем с № РLUS-
12804682/24.02.2016 г. е в общ размер на 2052,83 лева, от които главница в
размер на 1348,07 лева и законна лихва за забава за периода от 20.11.2017 г.
до 18.09.2023 г. в размер на 684,76 лева. Годишният процент на разходите
/ГПР/ по Договор за кредит за потребителски заем с № РLUS-
12804682/24.02.2016 г. е в размер на 17,73 % и включва годишен лихвен
процент /ГЛП/ в размер на 15,07 % и такса ангажимент в размер на 245.00
лева. Месечната погасителна вноска е в размер на 189,12 лева и включва
главница по кредита, възнаградителна лихва и застрахователна премия. При
5
обявяване на кредита за предсрочно изискуем погасителният план прекратява
своето действие, но е невъзможно да се посочи помесечно дължимият размер
на главница, размера на възнаградителната лихва и законната лихва. Лихвата
върху сумата от 5852,33 лева за периода от 20.11.2017 г. до 08.03.2019 г. с
отразяване на частично плащане възлиза на 616,28 лева. Ответникът В. П. е
заплатила лихва за забава за периода от 20.11.2017 г. до 08.03.2019 г. в размер
на 570.60 лева. Размерът на дължимата мораторна лихва за периода от
20.11.2017 г. до 08.03.2019 г. възлиза на 45,68 лева. Кредитополучателят В. П.
е погасила сума в общ размер от 8716,16 лева отразени в системата на
кредитора, от които главница в размер на 3608,41 лева, възнаградителна
лихва в размер на 3794,24 лева, застраховка - 705,60 лева, разходи по
събиране на вземането – 12,00 лева и законна лихва за забава – 595,91 лева.
Според заключението на вещото лице с платените суми от кредитополучателя
В. Г. П. в общ размер на 8716,16 лева трябва да бъдат погасени задължения,
както следва: главница - 5651,93 лева, от която редовна главница в размер на
1147,67 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 4504,26 лева,
възнаградителна лихва в размер на 1696,99 лева, застраховка – 784,00 лева,
разходи по събиране на вземането – 12,00 лева и законна лихва за забава в
размер на 571,24 лева. Към момента на изготвяне на заключението е погасена
главница в размер на 5651,93 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, че помежду им е налице
сключен Договор за кредит за потребителски заем с № РLUS-12804682/
24.02.2016 г. въз основа на който ищцовото дружество е предоставило на
ответницата заем в размер на 7000.00 лева, усвоен изцяло от длъжника В. П..
Спорен е въпроса погасила ли е ответницата всички дължими суми
по договора, с оглед заявените от нея твърдения в тази насока и съдържа ли
процесният договор клаузи, които го правят нищожен.
Ответната страна навежда доводи за нищожност на основание чл.11,
т.9, т.10, т.11 и т.12 във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит.
Така заявеното възражение от ответника за недействителност на договора е
неоснователно, тъй като договора съдържа всички изискуеми условия за
издължаване на кредита от потребителя формулирани от законодателя в
6
посочените правни норми, включително погасителен план, в който е
определен размера, броя, периодичността и датите, на които се дължат
погасителните вноски, както и последователността на разпределението на
вноските. В този смисъл е и §2 от ДР на Закона за потребителския кредит,
според който разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. следва да бъдат прилагани в
националното ни законодателство. В т.10, §2, буква „з“ от посочената
Директива е предвидено, че в договора за кредит трябва да се посочат само
размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато
е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
чл.10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от Директивата само при наличие
на заявено от потребителя искане, кредиторът е длъжен безплатно да му
предостави извлечение под формата на погасителен план. Тълкуването на
посочената разпоредба сочи, че при срочните договори за кредит
предвиждащи погасяване на главницата чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Ако по
отношение на договорът за кредит не са приложими различни лихвени
проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване на
главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. В случая
процесният договор за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент и
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на всяка погасителна вноска, което сочи, че изискването на нормата на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК е спазено.
За основателно настоящият състав намира твърдението на ответната
страна за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 във
връзка с чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, тъй като текста на
шрифта на договора, с който е изписан е по-малък от шрифт 12. Това е така,
тъй като съгласно чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който следва да е не
по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка една от страните.
Според чл.22 от Закона за потребителския кредит недействителни са
7
договорите за потребителски кредит, при които не е спазено изискването на
чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. В случая е видно, че
процесният Договор за кредит за потребителски заем с № РLUS-
12804682/24.02.2016 г. и условията по договора са изписани с шрифт
„Гарамонд“, като размерът на шрифта е 12. Това обстоятелство обаче не се
установява да е налице с приложенията към договора – Сертификат № РLUS-
12804682 и Общи условия, от които е видно, че същите са изписани със
шрифт по-малък от 12, което обстоятелство е видно и с просто око при
сраняването им с Договора и Условията към него, поради което за
установяването на тези обстоятелства не са необходими специални знания.
С определение по дело С-535/2020 на СЕС от 14.04.2021 г. е дадено
тълкуване на следните въпроси: Първо: Следва ли чл.22, параграф 1 от
Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална мярка, с която се цели транспонирането на тази Директива във
вътрешното право, да налага на кредитните институции непредвидени в
директивата задължения, отнасящи се до представянето на всички елементи
на договора за кредит в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12. Второ: Следва ли чл.10, параграф 2 и съображение 31 от същата
Директива да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит –
неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя /чл.10,
параграф 2, б “б“ от Директивата/ и условията на застраховката /чл.10,
параграф 2, б “о“ от Директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването,
предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Даденото
тълкуване разяснява, че посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички
елементи на договорите за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който да е не по-малък от 12. /В
такъв смисъл е и Определение № 485 от 14.06.2022 г. по гр.д. № 2585/2021 г.
на ВКС, IV Г.О/ В случая както вече бе посочено макар и договорът и
условията към него да са изписани с шрифт 12, приложенията, които са
неразделна част от него – Сертификат № РLUS-12804682 и Общи условия
очевидно са изписани с шрифт, който е по-малък от шрифт 12.
8
Ищецът по делото в хода на съдебното дирене е поискал назначаване на
техническа експертиза за определяне размера на шрифта, което искане не бе
уважено от съда, доколкото намери, че в случая не са необходими специални
знания, тъй като е очевидно и установимо от прегледа на приложенията към
процесния договор – Сертификат № РLUS-12804682 и Общи условия, че
същите видимо са изписани с шрифт, по-малък от този, с който са изписани
Договора и условията към него. Доколкото в съдебно заседание самият ищец
прави признание, че договорът е изписан с шрифт „Гарамонд“ с размер 12, то
в случая очевидно е, че при сравнение на Договора и условията към него със
Сертификат № РLUS-12804682 и Общи условия, шрифтът, с който са
изписани Сертификат № РLUS-12804682 и Общи условия е по-малък от
шрифт 12. Нормата на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит
съдържа императивно изискване, поради което законодателят е предвидил, че
неспазването й е основание договора за кредит да бъде обявен за
недействителен, което в случая се установява по несъмнен и категоричен
начин.
Когато бъде установено, че един договор за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.23 от Закона за потребителския кредит,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи
възнаградителната лихва и другите разходи по кредита. Връщането на
остатъка от чистата стойност на кредита е дължимо съгласно уговоР.те в
договора за потребителски паричен кредит условия, срокове, ред за връщане
и погасителен план. В случая доколкото страните по договора са уговорили в
него краен срок на погасяване на задълженията по договора за кредит –
последна падежна дата - 20.03.2022 г., която в хода на производството по
делото е настъпила, кредитополучателят дължи цялата стойност на
незаплатената главница. От заключението на изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза и от погасителния план към Договора за кредит за
потребителски заем с № РLUS-12804682/ 24.02.2016 г. се установява, че
ответницата П. дължи на кредитодателя главница в размер на 7000.00 лева. В
заключението си вещото лице сочи също, че кредитополучателят В. П. е
погасила задължение в общ размер от 8716,16 лева, което води до извод, че
чистата стойност на кредита в размер на 7000.00 лева е заплатена от
ответницата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
9
ответната страна следва да се присъдят стоР.те разноски в заповедното
производство в размер на 484.00 лева и в исковото производство, където
ответницата е реализирала разноски в размер на 360.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон
България, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”...”,
Бизнес парк София, бл.14, чрез пълномощника си юрисконсулт П.П. заместен
от правоприемника „Юробанк България“ АД, ЕИК . с адрес за
кореспонденция: гр.София, ж.к. „...“, Бизнес парк София, сграда 14
представляван от юрисконсулт К.З. за осъждане на ответника В. Г. П., ЕГН
********** от с.. общ.Елин Пелин, Софийска област, ул.”.” № 14, да заплати
на ищеца сумата от 3626,79 лева – главница; сумата от 123,40 лева мораторна
лихва за периода от 20.11.2017 г. до 08.03.2019 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17130/2019 г. по описа на Софийски районен съд
до окончателното изплащане на дължимите суми във връзка със сключен
Договор за кредит за потребителски заем с № РLUS-12804682/24.02.2016 г..
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК . с адрес за кореспонденция:
гр.София, ж.к. „...“, Бизнес парк София, сграда 14 /в качеството на
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България,
ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”...”, Бизнес парк
София, бл.14/ ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. П., ЕГН ********** стоР.те разноски в
заповедното производство в размер на 484.00 лева /четиристотин осемдесет
и четири лева/ и стоР.те разноски в исковото производство в размер на
360.00 лева /триста и шестдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 17130/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, да бъде върнато в деловодството на Софийски
районен съд, като към същото бъде приложен заверен препис от настоящото
10
решение.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
11