Р Е Ш Е Н И Е
№292
гр. Велико Търново,20 .06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №901 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с по чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано
е по жалба на МОБАЛ ДР СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ АД
против Заповед № РД-09-1793/27.11.2018г. издадена от Директор РЗОК, с
която са наложени три броя санкции, представляващи финансова неустойка, всяка
от 200 лева за нарушение на сключения
между тях договор и НРД 2018, а именно за ЗОЛ М.Р. ИЗ 16 300 липсва подпис
на приемащ лекар и подпис на пациент в част Втора на НХ, ЗОЛ Т.П.с ИЗ 16 369 липсва подпис на приемащ лекар и подпис
на пациент в част втора на НХ и за ЗОЛ Т.А.ИЗ 16 491 , липсва подпис на
пациент в част втора на НХ, което съставлява нарушение на чл. 289, т.2 от НРД
2018г. за МД.
От оспорващото лице се твърди незаконосъобразност на акта поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на административно производствени правила съгласно чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, чл. 389, ал 1 ,т.8 и ал.2 от НРД за МД 2018г и чл. 16, ал 1 т.8 и ал.3 от Инструкция № РД -16-31/23.6.2016г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал.2 ,3,4,5,6,7,8 от ЗЗО, наричана по- нататък за краткост Инструкцията. Със Заповед № РД-09-1473/16.10.2018г. на Директор на РЗОК В. Търново е разпоредено извършване на внезапен контрол от 16.10.2018г. до 31.10.2018г. на жалбоподателя, като посочената Заповед е връчена на управителя на дружеството. Съставеният съгласно чл. 74, ал. 3 от ЗЗО за констатирани нарушения по чл. 73, ал 1 от ЗЗО констативен протокол от длъжностните лица следва да бъде връчен на жалбоподателя , обект на проверката срещу подпис . Съгласно чл. 389, ал 1 т. 8 от НРД за МД 2018г. и чл.16, ал.1 от Инструкцията контролните органи по чл. 72, ал.2 от ЗЗО съставят протокол по образец съгласно Приложение 1 към същата, който съгласно т. 8 следва да съдържа дата на връчване и подпис на лицето- обект на проверката. В конкретния казус съставеният Констативен протокол от 25.10.2018г. е връчен на д-р П., която не е законен представител на лечебното заведения, нито е упълномощено надлежно лице. На това лице не е указано и то не е поемало задължение да предаде така съставения констативен протокол на представляващия лечебното заведение. В резултат на това представляващият лечебното заведение не е бил уведомен за резултатите на извършения внезапен контрол на 25.10.2018г. , като по този начин е бил лишен от възможността да упражни правата по чл. 74, ал 4 от ЗЗО съответно чл. 390 от НРД за МД 2018г и чл.17 от Инструкцията. Съгласно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО съставеният по реда на ал. 3 констативен протокол е основание за издаване на Заповед за налагане на санкция , поради което същият съдържа мотивите на ИАА. Следователно при неговото съставяне следва да бъдат спазени всички предписани от законодателя правила за форма и съдържание, гарантиращи законосъобразно протичане на процедурата по установяване на нарушения по ЗЗО и НРД 2018г. за МД.
С тези доводи от съда се иска обжалваната заповед да бъде отменена и да се присъдят сторените по делото разноски, за които представя договор за правно помощ и съдействие. В съдебно заседание се представлява от *** М., която поддържа жалбата с така направените оплаквания. Представя подробна писмена защита в срока по чл. 149, ал3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***А. оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна, като излага подробни съображения за законосъобразността на оспорвания акт в хода на устните състезания. Счита, че след като констативният протокол е връчен на лице, което е в трудови правоотношения с жалбоподателя, то е надлежно връчен в съответствие със законовите изисквания. Освен това , че след самата заповед е връчена на жалбоподателя и това е дало възможност на жалбоподателя да се защити по съдебен ред, то дори да се приеме, че е налице процесуално нарушение, същото не е съществено, след като не е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Освен това след като правно- организационната форма на жалбоподателя е АД, то за него са приложими разпоредбите на търговския закон,като връчването на лице, намиращо се в местата за търговия се приравнява на връчване на пълномощник. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК – гр. Велико Търново и оспорващото дружество е сключен Договор № 040468/29.5.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по силата на който изпълнителят МБАЛ "Стефан Черкезов“АД се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по клиничните пътеки, посочени в приложение № 9 към член 1 на Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание, посочено съответно в приложение № 17а от НРД за МД за 2018 г., като в чл. 1, ал. 1 от договора, възложителят - НЗОК се е задължил да заплаща тези дейности на изпълнителя.
Със Заповед № РД-09-1473/16.10.2018г. на Директор на РЗОК В. Търново ., издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е разпоредено извършване на внезапен контрол от 16.10.2018г. до 31.10.2018г. на жалбоподателя, като посочената Заповед е връчена на зам. Директор д-р Г.Г.. Конкретните задачи за проверката са внезапен контрол , свързан със заплащане на медицинската помощ и съответствието на дейността на изпълнителя на МД с критериите за достъпност и качество на МП, регламентирани в НРД за МД 2018г , която се извършва в момента на предоставяне на медицинска помощ на здравноосигурените лица. В заповедта е посочено, че проверката следва да се осъществи от конкретно посочи седем лица.
В резултат на извършената проверка е
съставен Констативен протокол БП № 223/25.10.2018г. ,в който са направени
следните три констатации: ЗОЛ М.Р. ИЗ 16 300 липсва подпис на приемащ лекар и подпис на пациент
в част Втора на НХ, ЗОЛ Т.П.с ИЗ 16 369
липсва подпис на приемащ лекар и подпис на пациент в част втора на НХ и за ЗОЛ Т.А.ИЗ
16 491 , липсва подпис на пациент в част втора на НХ, което съставлява
нарушение на чл. 289, т.2 от НРД 2018г. за МД. Към него са приложени и съответните три броя
амбулаторни листи – стр 14-16 от делото. Протоколът е
връчен на д-р Б.П.Д.дежурен лекар на 25.10.2018г. След което е издадена и процесната заповед, с която на основание
чл. 289 т.2 от НРД 2018 МД във вр. с чл. 55,
ал 2 т. 5 от ЗЗО за извършено нарушение по смисъла на чл. 402, ал 3 от НРД 2018
за МД е наложена САНКЦИЯ ФИНАНСОВА НЕУСТОЙКА в размер на 200 лева за всяко едно
от трите нарушения. Заповедта е връчена на жалбоподателя с писмо обратна
разписка на 29.11.2018г. а жалбата срещу нея е подадена с вх. №
29-02-83/164/10.12.2018г. на ответника до Административен съд Велико Търново
и въз
основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене от ответник жалба е представена цялата
преписка по обжалвания административен акт с писмо вх. № 6521/14.12.2018г.. От
жалбоподателя на основание чл. 190 от ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК по искане на РЗОК е изискано допълнително споразумение към
трудов договор № 2769/1989г. с д-р Б.П. – Д.,както и нейната длъжностна
характеристика. Същата е разпитана като свидетел и обяснява конкретната
фактическа обстановка по съставянето и връчването на констативния акт, като
няма спомен за точното му наименование. Не е била предупредена, че следва да
представи на ръководството на лечебното заведение екземпляр от него, доколкото
такъв не й е бил представен. Смятала е, че длъжностните лица на РЗОК по- добре
познават законите и не биха злоупотребили, за това се е подписала в качеството
си на дежурен лекар. Никога не е била упълномощавана да получава съобщения, ИАА
от името на МОБАЛ „Ст. Черкезов“. Заявява, че отделението се помещава в Стара
болница, където няма администрация, такава е ситуирана
само в Новата такава. Обяснява, че поради малкия брой лекари те дават дневни 12
часови дежурства, и са замествани от лекарите от неврологично отделение, като в
събота и неделя в отделението има само медицинска сестра.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по седалището на жалбоподателя и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
При извършената служебна проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК се установява, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 59, ал.11 от ЗЗО, а именно Директорът на РЗОК Велико Търново и при спазване на изискванията за форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа фактически и правни основания за издаването му, съдържа ясна разпоредителна част и е мотивиран.
При издаването на заповедта и в хода на развилото се административно производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочат крайния административен акт и са основание за неговата отмяна. Производството е инициирано въз основа на заповед на директора на РЗОК – В. Търново за извършване на тематична проверка на МОБАЛ "Ст. Черкезов“ АД. Направената проверка е в съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, като извършените действия са в правомощие на осъществилите я длъжностни лица.
Съгласно законовата делегация, предвидена в чл. 72, ал. 5 от ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по чл. 72, ал. 2 и 3 от с.з следва да се определят с инструкция, издадена от директора на НЗОК. Въз основа на това законово основание е издадена Инструкция № РД-16-31/23.06.2016г. от директора на НЗОК. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Инструкцията според участващите в проверката лица могат да бъдат извършвани съвместни проверки от длъжностни лица, служители на НЗОК и от длъжностни лица от РЗОК, контрольори. Съгласно чл. 10 контролът при съвместните проверки се извършва въз основа на заповед на директора на НЗОК или оправомощено от него лице, в която се посочват правните и фактически основания за издаването й и се определят проверяващото лице/лица, обектът - наименование и месторазположение на ИМП и/или ИДП, видът на задачата на проверката. На основание заповедта на управителя на НЗОК, директорът на РЗОК издава заповед, която съдържа: правните и фактически основания за издаването й; служителите на НЗОК, както и длъжностни лица от РЗОК – контрольори, които ще участват в проверката; обект на проверката – наименование и месторазположение, вид и задача на проверката.
При откриване на проверката контролните органи се легитимират и връчват екземпляр от заповедта за проверка на ИМП и/или ИДП, обект на проверката. Екземпляр от заповедта за проверка се подписва от представляващия ИМП и/или ИДП или от упълномощено от него лице. При отказ да се приеме заповедта, проверката се извършва и без връчването й, като това обстоятелство, както и датата и часът се отбелязват в нея и това се удостоверява от всички участващи в проверката лица. При приключване на проверката ИМП и/или ИДП са длъжни да предоставят на контролните органи заверени с подпис и печат копия от необходимите за извършване на проверката документи. Според чл. 16 от Инструкцията, за резултатите от извършената проверка се съставя протокол по образец, който се връчва за подпис на ИМП, обект на проверката и се представя на Директора на РЗОК. За резултатите от проверката е издаден медицински протокол БП № 223/25.10.2018г. Съгласно чл. 74, ал 3 изр. Второ от ЗЗО екземпляр от протокола се предоставя на лицето обект на проверката срещу подпис. Съгласно чл. 389, ал 1 т. 8 от НРД за МД 2018г и чл.16, ал.1 от горепосочената инструкция контролните органи по чл. 72, ал.2 от ЗЗО съставят протокол по образец съгласно Приложение № 1 към същата, който съгласно т. 8 следва да съдържа дата на връчване и подпис на лицето обект на проверката. Нормата следва да се тълкува с оглед посоченото при откриване на проверката, а именно, че екземпляр от протокола се връчва на представляващия практиката или упълномощено от него лице. По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени доказателства и разпит на свидетеля д-р П., че последната не е представляващ МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов нито е надлежно упълномощена да приема книжа във връзка с проверката. На нея нито е представен екземпляр от протокола, нито й е указано, че такъв следва да се предостави на представляващия лечебното заведение. Това съществено е накърнило правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е могъл да подаде възражение, с което да оспори направените констатации в протокола. Не може да се приеме становището на РЗОК, че след като същият е подал жалба пред Административен съд той е упражнил правото си да оспори констатациите в протокола, доколкото именно горепосоченото нарушение е довело да недовършеност на задължителната процедура, която сама по себе си гарантира правата на изпълнителите на медицинска помощ. Съдът изцяло споделя аргументите на жалбоподателя, че съгласно чл. 74,ал.5 от ЗЗО съставеният по реда на ал.3 от ЗЗО протокол е основание за издаване на заповед за налагане на санкция като на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО и чл. 28, ал. 1 от Инструкцията за нарушения на НРД за МД, съответно решение на НС на НЗОК се налагат финансови неустойки за всяко констатирано нарушение поотделно.Именно характера на този протокол – основание за издаване на процесната заповед, както и свързването на фактическите констатации в него с мотивите на самия акт по чл. 59 ,ал 2 от АПК изискват спазването на всички предписани правила за форма и съдържание , гарантиращи законосъобразно протичане на процедурата по установяване на нарушения по реда на ЗЗО и НРД 2018 за МД.
Не се споделят от настоящия състав възраженията на ответника , че доколкото правно- организационната форма на жалбоподателя е АД за него важат разпоредбите на ТЗ касаещи действията на търговски пълномощник.
Поначало
легалното определение за търговски пълномощник е: лице, упълномощено от
търговеца да извършва посочените в пълномощното
действия срещу възнаграждение, като нито действащото право, нито съдебната
практика поставят това му качество в задължителна зависимост от уговарянето на
възнаграждение. Възмездността не е съществен елемент
от фактическия състав на търговското упълномощаване, т.е. липсата й не го
опорочава. Отношенията на страните по горното по правило са възмездни, но може
и да не са- това също е предмет на свободно договаряне.
Обемът на представителната власт се определя от пълномощното. Ако нищо
конкретно не е споменато, то следва да се тълкува, че търговският пълномощник
има генерално пълномощно. В него обаче не е включено извършването на всички
позволени от закона действия от името и за смета на упълномощаващия, както е в
гражданското право. Генералното/общо или обикновено/ пълномощно по чл.26 ТЗ
включва действия, които влизат в предмета на дейност на търговеца, като
съществуват законово определени ограничения. Ограниченията му отпадат, ако
търговският пълномощник е упълномощен изрично да извърши посочените действия, а
в случай на процесуално представителство пред съд- лицето трябва да има
юридическо образование и да е вписано като адвокат. Освен това по закон
търговският пълномощник не може да възлага на друг функциите, за които е
упълномощен.
За сигурността на всяко трето лице, субект на търговския и граждански
оборот е важно само това -контрагентът му да е надлежно представляван. Третото
лице не се интересува от вътрешните отношения между съдоговорителя
си като упълномощител и неговия търговски
пълномощник. Защото след упълномощаването в полза на търговския пълномощник
възниква представителна власт (непритезателно
субективно право)–само възможност да действа в чужда правна сфера. Ако
търговецът иска не само да овласти, а и да задължи
търговския пълномощник да упражнява представителните си правомощия, е
необходимо да възникне второ правоотношение- договор (трудов договор или мандат
– чл.280 ЗЗД), по силата на който пълномощникът се задължава за извършване на
действията в рамките на упълномощаването си от търговеца. Вярното е, че такова упълномощаване позволява
извършването на всякакви действия, но само по управление на чуждото имущество,
защото за разпореждането и обременяването му с тежести нормата изисква изрично
овластяване. От казаното следва, че ако общият пълномощник осъществи такова
договаряне от името и за сметка на доверителя си, ще е излязъл извън
предоставената му власт, т.е. ще е осъществил облигационна връзка, поставена в
състояние на висяща недействителност /непораждаща действие/ до момента, в който
привидно представлявания изрази становището си–да я потвърди или окончателно да
откаже одобрението. Ако приеме сделката, упълномощителят
се обвързва с нея, както ако бе дал изначално изричното пълномощно за
сключването й. Съдебната практика приравнява към това приемане и случаите, в
които намира приложение чл.301 от ТЗ- т.е. когато търговецът е узнал за сделка,
сключена за негова сметка от лице без
представителна власт, но не се е противопоставил веднага след уведомяването,
въпреки че тя не го устройва. Това поведение се счита от закона за
потвърждаващо действията на мнимия представител.Непотвърдената сделка не ангажира търговеца. Последицата за него от
това не е недействителност, а
задължаване на превишилия властта си пълномощник към третото лице вместо упълномощителя му/ вж чл.462 ТЗ/.
Или в
обобщение представителството на търговеца от търговски пълномощник е
доброволно; възниква с упълномощителна сделка (чл.
21, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, изр. 1 ТЗ). Същият с общо пълномощно е овластен
да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Обемът
на представителната власт се ограничава от законовите текстове, че без изрично пълномощно търговският пълномощник
не може да поема менителнични задължения, да сключва
договори за заем и да води процеси (чл. 21, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, изр. 2 ТЗ). Следователно търговския пълномощник, какъвто
твърди ответник жалба, че е дежурния
лекар д- р П. може да упражнява само
имуществени права на АД в този смисъл Решение
№167/07.07.2014 по дело №7121/2013 на ВКС, ГК. Но
този институт е неприложим досежно представителството
в административното и съдебно производства. След като съществува специална
норма касаеща връчването на заповед за започване на
проверка, констативен протокол, то общите разпоредби на ТЗ относно търговския
пълномощник не могат да бъдат приложени.
Следователно съдът намира, че констативният протокол не е връчен на проверяваното лечебно заведение. Поради това съставеният протокол не отговаря на изискванията по Приложение № 1 – неразделна част от Инструкция № РД-16-31/ 23.06.2016 г. и е със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 16, ал. 1 от Инструкцията.
С оглед на така изложеното не е необходимо да се излагат мотиви досежно материалната законосъобразност на оспорвания акт.
При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски – държавна такса в размер на 50 лв. и платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 18.4.2019г.в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на МОБАЛ ДР СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ АД Заповед № РД-09-1793/27.11.2018г. издадена
от Директор РЗОК, с която са наложени три броя санкции, представляващи финансова
неустойка, всяка от 200 лева за нарушение на сключения между тях договор и НРД 2018, а
именно за ИЗ 16 300 липсва подпис
на приемащ лекар и подпис на пациент в част Втора на НХ, ИЗ 16
369 липсва подпис на приемащ лекар и подпис на пациент в част втора на
НХ и за ИЗ 16 491 , липсва подпис
на пациент в част втора на НХ, което съставлява нарушение на чл. 289, т.2 от
НРД 2018г. за МД.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - гр. Велико Търново с административен адрес гр. Велико Търново, ул. "Ивайло" № 2, да заплати на МОБАЛ „Стефан Черкезов“ АД гр. В.Търново, ул Ниш 1 разноски по делото, в размер на 250, 00 /двеста и петдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.ѝ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ