№ 549
гр. К., 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20245510100240 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК от Л. С. Б.а
против Р. В. Р. и А. А. Б..
В исковата молба ищцата заявява, че А. А. Б., с ЕГН ********** е неин
***, който преди няколко години съжителствал с Р. В. Р.. От съвместното им
съжителство на *** г. се родило детето им Л. А. А. В..
Сочи, че след известен период от време отношенията между майката на
детето и ***а й А. се влошили и майката Р., заедно с внука й Л. отишли да
живеят в с. Г., община К., където живеят и към настоящия момент.
Твърди, че след раздялата между ***а й А. и майката на детето Р.
първоначално се осъществявали контакти между нея и внука й. Постепенно
контактите били прекъснати, поради обстоятелството, че майката не желаела
детето да осъществява контакт с неговата баба.
Счита, че нежеланието на майката детето да осъществява контакт с баба
си води до отчуждаване и отдалечаване, което не е добро нито за нея, нито за
самото дете.
С оглед на горепосочените обстоятелства, моли съда да определи време
за лични отношения на Л. С. Б.а с нейния внук Л. А. А. В.. В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от адвокат С. П., който моли съда да
одобри предложеният вариант на лични контакти между ищцата и детето
постигнат между страните в съдебно заседание. Не претендира разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. И. Д., в
качеството й на пълномощник на ответницата Р. В. Р., с който заявява, че счита
1
исковата молба за редовна и допустима, но частично основателна, доколкото в
интерес на детето е действително да осъществява контакт с баба си по бащина
линия, за да бъде създадена и поддържана, ако е възможно, емоционална
връзка между тях.
Счита за неоснователни обаче твърденията, изложени в исковата молба,
че такива контакти са осъществявани преди раздялата на родителите, така и че
тези контакти са престанали по вина на доверителката й.
Заявява, че в действителност майката на детето никога и по никакъв
начин не е ограничавала бабата на детето да го вижда, тъй като е отговорен и
грижовен родител и желае детето й да има здрава емоционална връзка с баща
си и неговите роднини. Сочи, че причината за липса на такава връзка се корени
в тяхното нежелание и незаинтересованост спрямо детето като излага
следната фактическа обстановка:
Доверителката й и ***ът на ищцата се запознали в И. през *** г.,
откогато и датира тяхната връзка. На ***г. се родило и детето им Л., а три
месеца по-късно семейството решило да се върне в Б.. Първоначално се
установили в село Г., в дома на родителите на Р. Р., а по-късно в П., в
апартамент на бащата. Отношенията в семейството не протичали гладко,
родителите се разделяли на няколко пъти, основно поради упражнявано от
бащата домашно насилие спрямо доверителката й и детето, като окончателно
се разделили през месец *** г.
През 2023 г. било образувано гр. д. 548 по описа на Районен съд - К. по
молба на бащата за определяне на режим на лични контакти с детето му, по
което било постановено решение, с което родителските права били
предоставени за упражняване на майката, както и определено местоживеенето
на детето, а на бащата бил определен режим на лични контакти с Л. и осъден
да му заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева.
Заявява, че към настоящия момент доверителката й живее с родителите
си в село Г., а бащата на детето в гр. П.. Неговата майка Л. Б.а живее в гр. С. и
до момента е осъществила едва 4 срещи с внука си за по няколко часа, на
рождените му дни. Тя е гостувала на семейството на ***а си в И. след
изписване на детето от болницата за 10-12 дни, като след този период е
виждала детето за по няколко часа на рождения му ден.
Отбелязва, че при гостуването за първия, втория и третия рожден ден на
детето, ищцата всеки път е влизала в конфронтация със ***а си и си е
тръгвала много по-рано от планираното като почти не е прекарвала време с
внука си. Заради караниците със ***а си тя си е взела и лекия автомобил,
който преди това е дала на семейството, за да могат да посещават предписана
рехабилитация за детето в гр. Б., без да се интересува, че по този начин би
навредила индиректно на внука си.
Последната среща на Л. Б.а с внука й била на *** г. когато две седмици
след рождения ден на детето се обадила на майката и поискала да го види.
Доверителката й се съгласила и се срещнали в предварително уговорено време
и място като на срещата присъствала и бабата по майчина линия. На тази
среща Б.а почти не обърнала внимание на внука си и си говорила предимно с
нейната майка като казала на детето, че му купила торта и тя е в колата й.
След като са станали от заведението, в което са се срещнали, отишли до колата
2
и Б.а отворила багажника и показала на детето тортата, след което затворила
кутията и си тръгнала за С., заедно с нея.
Счита, че тази ситуация е достатъчно показателна за загрижеността на
ищцата за внука й, но въпреки това сочи, че тя никога не е проявявала интерес
към детето, не се е обаждала да се интересува за него, не е проявявала
желание да го вижда или да прекарва време с него, въпреки че е била
запозната със здравословното му състояние. В резултат от поведението на
бащата и осъществяваното в присъствие на детето домашно насилие спрямо
майката, детето отключило проблеми от аутистичен характер. По указания на
медицински специалисти за известен период от времето Л. посещавал Дневен
център за деца с увреждания. Към настоящия момент тези проблеми са
преодолени, но майката се е справила сама със ситуацията, без никаква намеса
или подкрепа от бащата или от неговата майка, въпреки че те са били
запознати с това състояние на детето.
Ответницата твърди, че през последните две години както бащата, така и
бабата многократно са обещавали, че ще отидат да видят детето, уговаряли са
се за конкретен ден и никога не са ходили, не са се и обаждали да предупредят,
че няма да дойдат.
В изложения по-горе смисъл доверителката й счита, че посоченият от
Б.а режим за срещи с внука й не е подходящ и не е в интерес на детето. То
реално не познава баба си и е необходимо да има период на адаптация, на
опознаване и изграждане на доверие у него. Счита, че първоначално срещите
между бабата и Л. за период от поне една година следва да се ограничат до
няколко часа на ден и те да се провеждат задължително в нейно присъствие
или в присъствието на друг близък, с когото детето е свикнало. В случай, че
майката е възпрепятствана, възможно е тези срещи да се провеждат в
присъствието на бабата по майчина линия, тъй като детето е свикнало е нея,
живеят в едно домакинство и ще се чувства по-спокойно.
В заключение твърди, че доверителката й винаги е била отворена към
желание за контакт с детето й - било то от бащата, било то от неговата майка.
Въпреки неразбирателството между родителите, тя не желае детето да бъде
намесвано в тези отношения и иска то да се чувства обичано и обгрижвано от
възможно повече хора, което би му дало емоционална стабилност и увереност.
В този смисъл от името на доверителката си заявява, че по делото е
възможно да бъде постигнато споразумение, в случай, че ищцата се съгласи на
предлагания от майката вариант срещите с детето да бъдат провеждани
веднъж месечно, първоначално в нейно присъствие или в присъствието на
друг близък на детето, защото това би било изцяло в интерес на детето. Следва
да се съобрази и режима на лични контакти между бащата и детето, макар че
до настоящия момент бащата не се е възползвал от дадената му възможност да
осъществява лични контакти не само съобразно определения му режим, а и
като цяло.
В случай, че такова споразумение не бъде постигнато, моли съда да
постанови решение, което да бъде изцяло в интерес на детето и съгласно което
да определи следния режим на лични контакти на ищцата с внука й, а именно:
до навършване на 8 години на детето - всяка първа събота от месеца от 10:00
до 16:00 часа, в присъствие на майката или на бабата по майчина линия. След
3
навършване на 8-годишна възраст, съобразно обстоятелствата, този режим
може да бъде променен. В съдебно заседание адвокат И. Д. моли съда да
одобри предложения в съдебно заседание режим на лични контакти между
бабата и нейният внук, с който е съгласна и ищцата. Не претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът А. А. Б. редовно призован за съдебно заседание на се явява,
не изпраща процесуален представител и не взема становище по предявения
иск.
Дирекция „Социално подпомагане" - К., редовно призована не изпраща
процесуален представител. Представя по делото социален доклад относно
защита правата и законните интереси на детето Л. А. А. В..
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намери за установено следното:
От представеното по делото заверено копие на удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** г., издаден от община
К. се установява, че родители на детето Л. А. А. В., роден на ***г. са: майка Р.
В. Р. и баща А. А. Б. /лист 4 от делото/
По делото не е спорно, че А. А. Б. е *** на ищцата Л. С. Б.а, а това се
установява и от представеното удостоверение за раждане /лист 7 от делото/.
Следователно малолетния Л. А. А. В. е внук на ищцата.
От социалния доклад, се установява, че през месец април *** г. Р. Р.
заживяла на семейни начала с А. Б.. От съвместното им съжителство на ***т.
се ражда ***ът им Л. А. А. В. в Кралство И.. Три месеца след раждането на
детето семейството се връща в Република Б. и заживяват в село Г. при
родителите на майката. След това родителите на детето вземат решение да се
преместят в град П. в жилището на бащата. Постепенно отношенията между
родителите се влошават като прерастват във физическо насилие от страна на
А. Б. над Р. Р.. С решение № 518/20.10.2013г. постановено по гр.дело
№548/2023г. по описа на Районен съд – К. родителските права спрямо детето
Л. са предоставени на майката, с определен режим на контакти с бащата и
определена месечна издръжка в размер на 250 лева. От социалния доклад се
установява, че детето е записано и посещава детска градина в Г.,
предучилищна група. Л. ходи на градина с голямо желание, свикнал е с децата
и персонала. Към момента на изготвяне на социалния доклад Л. е на 6 години
и два месеца Детето обича да пее песни, познава цифрите и ги назовава.
Познава буквите, може да сричкува и да си напише името. Познава и назовава
всички цветове, рисува в границите на листа и оцветява. Разпознава
домашните и горски животни. До момента ни се установяват проблеми в
емоционалното и поведенческото развитие на Л.. Наблюдава се силна
емоционална привързаност към майката. Детето се чувства добре и спокойно
сред близките си. Ежедневните ангажименти не Л. се планират от възрастен.
Основните грижи за детето са поети от неговата майка, с пряката подкрепа от
бабата и дядото по майчина линия, с които живеят в едно домакинство. В
дома а семейството за детето има осигурена питателна храна, според възрастта
на детето, подслон, необходимите дрехи и лични принадлежности.
Семейството е осигурило достъп до медицински грижи, задоволяват се и
4
емоционалните и образователни потребности, като Л. получава много любов
от майката и нейните близки. Жилището, в което живее майката и Л. се
намира в село Г., къщата е наследство от починалия й баща. Жилището е
двуетажно, монолитно, като на първия етаж има кухня и всекидневна, с
вътрешен санитарен възел. Вторият етаж е с отделен вход и на него има три
стаи, като две от тях са преходни, с общ санитарен възел. Майката и детето
ползват основно вторият етаж, но през деня са заедно с бабата на първия етаж.
В стаята на майката и детето има две самостоятелни легла, които са събрани
едно до друго, за да не се страхува Л. вечер. Във втората част на преходната
стая има диван и маса. Цялото жилище се отоплява с камина с водна риза. В
дома на майката се поддържа много добра хигиена. Към къщата има двор с
цветна градина, с тревиста част за игра, басейн и детски съоръжения, както и
плодова и зеленчукова градина, които се обработват за лично ползване. В
заключителната част на социалния доклад е посочено, че майката на детето
отговорно изпълнява родителските си ангажименти и успява да осигури на
***а си достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и
физическо развитие. Последната среща между детето и бабата по бащина
линия Л. Б.а е била на ***г. Посочено е, че в интерес са детето Л. А. А. В. е да
поддържа контакти с роднини по бащина линия, но с оглед прекъснатата
емоционална връзка с бабата по бащина линия е целесъобразно режимът на
лични отношения да бъде поетапен.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявен е иск за определяне на режим на лични отношения на баба с
нейният внук, който е с правно основание чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс
/СК/.
Производството е по спорна съдебна администрация, в което съдът се
произнася в интерес на детето като взема предвид пола и възрастта му,
физическите, психическите и емоционалните му особености и индивидуални
потребности, отношенията му с бабата, нейните качества да го отглежда и
възпитава, вЛ.ието, което тя може да окаже за развитието на неговата личност,
средата, в която ще се грижи за него, и други обстоятелства, специфични за
конкретния случай.
Съгласно разпоредбите на чл. 128 от СК дядото и бабата могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и
детето.
С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки
на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс
не съдържа легално определение на понятието "интерес на детето". От
тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК във връзка с чл. 124, чл.
125 и други от СК се налага изводът, че интересът на детето се свежда до това
то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование
и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му
5
и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в
гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е
изгубило сила и при действието на сегашния СК под "интереси на децата" се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето съобразно чл. 128 от СК е обусловено от конкретната преценка за
интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е
интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър
интерес на детето". Начинът, по който е дефинирано съдържанието на това
понятие, налага изводът, че подходът е индивидуален, ориентиран към
съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-
разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и други.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По
този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на
внуците си и то в техен най-добър интерес.
Правото по чл. 128 от СК е продиктувано от обичайните и традиционни
отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да
подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т. е. на внуците.
Интересът на детето да контактува с баба и дядо се преценява на плоскостта
на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето
и на вЛ.ието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен
критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те
може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето
няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на
детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако
последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото
му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка,
или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н.). Когато бабата
и дядото имат поведение, което накърнява интересите на родителите на
детето, но по делото е установено, че се грижат за самото дете добре и не
застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и дядото да
бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него – в този смисъл
Решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ІV г. о. и Решение №
412 от 07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2007 г. на ІV г. о.
В съдебно заседание страните по делото предлагат режим на лични
контакти между детето Л. и бабата по бащина линия Л. Б.а, като молят съда
да одобри същия. Съдът като взе предвид гореизложеното и постигнатото
съгласие между страните за режимът на лични контакти между бабата и
детето счита, че същия не противоречи на закона и морала и в интерес на
6
малолетното дете.
В заключение следва да бъде посочено, че с оглед изричната разпоредба
на чл. 128, ал. 3 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК съществува възможност при
изменение на обстоятелствата постановените мерки да се изменят и да се
определят нови мерки за осъществяване на лични отношения с близки.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат с оглед
характера му на спорна съдебна администрация, приложима по аналогия при
спор относно родителски права. За разлика от исковото производство, в него
не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на личните отношения на детето с близки,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двете страни (родители, баба и дядо) затова
в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора /в този смисъл
Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, I г. о/.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения на бабата Л. С. Б.а, ЕГН
**********, с адрес град С., ж. к. *** с детето Л. А. А. В., ЕГН **********,
действащо чрез своите родители Р. В. Р., ЕГН **********, с адрес село Г.,
община К. и А. А. Б., ЕГН **********, с адрес град П., квартал ***, както
следва: всяка първа седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в
събота и от 10.00 часа в неделя до 16.00 часа в неделя в присъствието на
майката или на бабата по майчина линия, за Коледните празници и рождения
ден на детето по три часа през деня в дома на майката, считано от 10.10.2024 г.
до 10.10.2025 г.
При осъществяване режима на лични контакти вземането и връщането
на детето следва да се осъществява от и до дома на майката Р. В. Р., ЕГН
**********, с адрес село Г., община К..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7