Решение по дело №11162/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 11 162 от 2019 г., докладвано от съдия Георгиев и  

 

Р Е Ш И:

 

[1]        ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на А.Ц.П. 60 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за Застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 03.02.2017 г. плюс законната лихва от 26.08.2019 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат В.В.О. – 1 990,80 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

3. на СГС – 2 400,00 лева държавна такса и 31,00 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. А.П. е със съдебен адрес - адвокат В.О.,***, ж. к. „*******. ЗК „Л.И.” АД е с адрес в гр. София, бул. „*******

 

[2]        ОТХВЪРЛЯ иска на А.Ц.П.  срещу ЗК „Л.И.” АД по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.02.2017 г., за разликата над 60 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[3]        ОСЪЖДА А.Ц.П.  да заплати на ЗК „Л.И.” АД 297,50 лева разноски по делото и 140,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4]        Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5]        Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 200,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

      

[6]        А.П. е заявил в искова молба от 26.08.2019 г., че на 03.02.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Р.Я.. От това ПТП А.П. е получил:

- счупване на: дясната талусна кост; кунейформените първа и втори кости на левия крак; първа, втора и четвърта предходилни кости на левия крак;

- частично разкъсване на сухожилието на дълбокия мускул-сгъвач на палеца на десния крак;

- разкъсно-контузна рана на десния крак.

 

[7]        Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Р.Я. е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.” АД (Л.И.). На 22.05.2019 г. ищецът е поискал от Л.И. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова А.П. моли съда да осъди Л.И. да му заплати 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8]        Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. не Р.Я., а ищецът е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял всички твърдени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) е пресичал пътното платно на необозначено за това място, тичайки, без да съобрази приближаването на автомобила; б) без да е бил придружен от пълнолетен. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 27-32).

 

3. Допълнителни твърдения на ищеца

 

[9]        А.П. е оспорил възраженията на ответника. Той е заявил, че след подаването на исковата молба е представил присъда, която е влязла в сила, и, от която се установява, че Р.Я. е причинил ПТП, от което ищецът е получил твърдените увреждания. А.П. твърди, че търсеното обезщетение не е прекомерно, а той не е допринесъл за настъпването на ПТП. Затова той моли съда да уважи иска (допълнителната искова молба, л. 36-37).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10]   А.П. е бил роден на *** г. (удостоверение за раждане, л. 15). Към 03.02.2017 г. той е бил в шести клас в Столична математическа гимназия, отличен ученик, тренирал е волейбол в ЦСКА (показанията на свидетелката Ц.П., л. 88-90).

 

[11]   На 03.02.2017 г. около 07:15 часа сутринта Р.Я. е управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ по бул. „Васил Левски” в гр. София с посока от бул. „Цар Освободител” към бул. „Янко Сакъзов“. Той се е движил в средната лента на неговото платно за движение с около 23 км/ч (показанията на свидетеля Р.Я., л. 81-83; констативен протокол, л. 7; заключението на вещото лице инж. А.М., л. 76-80).

 

[12]   В района на кръстовището, образувано с ул. „Шипка“, А.П. е тичал по пешеходната пътека в посока от ляво на дясно по посока на движението на автомобила „Опел Зафира“ - от градинката до Народното събрание към Софийския университет (показанията на свидетеля  Я., л. 81-83; заключението на вещото лице инж. М., л. 76-80). След като е преминал средата на платното за движение, А.П. е започнал да тича леко странично и вляво от пешеходната пътека, в посока на тролейната спирка на бул. „Васил Левски“ след кръстовището с ул. „Шипка” (скицата от заключението на вещото лице инж. М., л. 80).

 

[13]   Р.Я. не е възприел тичащия А.П.. Затова, когато А.П. е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „Опел Зафира“, той го е ударил в дясната странична част на тялото, качил го е на предния капак и го е отхвърлил вдясно (констативен протокол, л. 7; присъдата и решението по наказателното дело, л. 18-23; показанията на свидетеля Я., л. 81-83; заключението на вещото лице инж. М., л. 76-80).

 

[14]   Р.Я. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е бил спрял своевременно, за да пропусне А.П.. ПТП не би настъпило и, ако А.П. не е навлязъл в лентата за движение на автомобила „Опел Зафира“ (т. IV, отговора на последния въпрос от заключението на вещото лице инж. М. и неговите показания, л. 77-80 и л. 82-гръб). Към този момент гражданската отговорност на Р.Я. е била застрахована при Л.И. (констативния протокол, л. 7; справката от Гаранционен фонд, л. 14)

 

[15]   В резултат на произшествието А.П. е получил размачкване на двете ходила с:

1. разкъсноконтузна рана на десния крак с частично разрязване на сухожилието на дълбокия мускул-сгъвач на палеца на десния крак;

2. счупване на дясната талусна кост;

3 счупване на кунейформените първа и втори кости на левия крак и на първа, втора и четвърта предходилни кости на левия крак (присъдата и решението по наказателното дело, л. 18-23; отговора на първа задача от заключението на вещото лице д-р Е.К., л. 99-100; епикризата, л. 8).

 

[16]   Дясното ходило на А.П. е било лекувано оперативно. Освен това и двата му крайника са били обездвижени за 45 дни. Възстановяването от травмите на двата крайника е отнело около шест месеца. През първите 10-15 дни болките са били много силни като постепенно са намалявали (заключението на вещото лице д-р К., л. 99-101; епикризата, л. 8; показанията на свидетелката П., л. 88-90).

 

[17]   Счупените кости са зараснали, но фрактурите на двете ходила на А.П. са довели до спад на свода им (плоски ходила). За да се подобри състоянието на А.П., е необходимо да използва ортопедични стелки или да се извърши операция. От полученото плоскостъпие той продължава да търпи болки при натоварване на крайниците си (заключението и показанията на вещото лице д-р К., л. 100-101).

 

[18]   След произшествието А.П. не е могъл да ходи, защото и двата му крака са били обездвижени. Затова той е имал нужда от чужда помощ, за да извършва ежедневни дейности – да се обслужва, да ходи на училище. Уврежданията и последвалите усложнения от тях са ограничили възможностите за спортуване на А.П. (показанията на свидетелката П., л. 88-90; показанията на вещото лице д-р К., л. 108-109).

 

[19]   Уврежданията на А.П. са съпоставими по тежест с тези на ищеца, чиито неимуществени вреди са били предмет на обезщетяване на решение на САС 779-2018-14-ти състав по в. гр. д. № 1157/2018 г. Те са по-тежки обаче, от уврежданията, предмет на обезщетяване на решение на САС 1792-2019-10-ти с-в по в. гр. д. 1107/2019 г. (показанията на вещото лице д-р К., л. 109).

 

[20]   На 22.05.2017 г. А.П. е предявил претенция пред Л.И., а на 20.08.2019 г. той му е предоставил банковата си сметка (молбите, л. 12-13). Няма данни Л.И. да се е произнесъл. Затова съдът приема, че той не го е направил. Не се спори, че Л.И. не е заплатил обезщетение на А.П..

 

[21]   А.П. не е направил разходи по делото, защото не дължи държавна такса и разноски. Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 102-104). Л.И. е заплатил: 390,00 лева за вещи лица (л. 66-67 ); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 68); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 69). Л.И. е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е изплатил 130,00 лева възнаграждение на вещо лице от бюджета на СГС (л. 106).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[22]   А.П. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

1.1.    По основателността на иска

 

[23]    Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[24]   Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[25]   Съдът установи, че:

1.           на 03.02.2017 г. Р.Я. е причинил ПТП (присъдата по наказателното дело е задължителна за настоящия съд в тази ú част);

2.           от това ПТП е бил увреден А.П., който е претърпял болки и страдания от уврежданията;

3.           ГО на Р.Я. е била застрахована при Л.И.;

4.           Л.И. не е изплатил обезщетение на А.П..

 

[26]   Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[27]   Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-03.02.2017 г.

 

[28]   Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[29]   При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[30] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[31] Съдът установи, че към 03.02.2017 г. А.П. е бил на 12 години. Вследствие на ПТП той е получил размачкване на двете ходила с: 1. разкъсноконтузна рана на десния крак с частично разрязване на сухожилието на дълбокия мускул-сгъвач на палеца на десния крак; 2. счупване на дясната талусна кост; 3 счупване на кунейформените първа и втори кости на левия крак и на първа, втора и четвърта предходилни кости на левия крак.

 

[32] Дясното ходило на А.П. е било лекувано оперативно. Освен това и двата му крайника са били обездвижени за 45 дни. Възстановяването от травмите на двата крайника е отнело около шест месеца. През първите 10-15 дни болките са били много силни като постепенно са намалявали.

 

[33] Счупените кости са зараснали, но фрактурите на двете ходила на А.П. са довели до спад на свода им (плоски ходила). За да се подобри състоянието на А.П., е необходимо да използва ортопедични стелки или да се извърши операция. От полученото плоскостъпие той продължава да търпи болки при натоварване на крайниците си.

 

[34] След произшествието А.П. не е могъл да ходи, защото и двата му крака са били обездвижени. Затова той е имал нужда от чужда помощ, за да извършва ежедневни дейности – да се обслужва, да ходи на училище. Уврежданията и последвалите усложнения от тях са ограничили възможностите за спортуване на А.П..

 

[35] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:

-                 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;

-                1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. (§ 27 от. ПЗР на КЗ(отм.));

-                2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. (чл. 266 от КЗ (отм.));

-                10 000 000,00 лева от началото на 2016 г. до 07.12.2018 г. (чл. 492, ал. 1, т. 1 от КЗ в редакцията му преди изменението, публ. ДВ, бр. 101/07.12.2018 г.).

 

[36] Икономическата обстановка в страната от 2016 г. до 2018 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била:

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[3];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[4]. Увеличението от 2016 г. до 03.02.2017 г. е 8,70% (460,00-420,00/460,00х100).

 

[37] САС с решение 779-2018-14-ти състав по в. гр. д. № 1157/2018 г. е определил 80 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди от травми на предната част на лявото ходило, размачкване и на места отделяне, счупване на четири ходилни кости (метатарзални от 2-ра до 5-та), настъпили от ПТП от 30.05.2016 г.[5]. Уврежданията на А.П. са близки по тежест до тези, предмет на обезщетяване по това решение на САС.

 

[38] САС с решение 1792-2019-10-ти с-в по в. гр. д. 1107/2019 г. е определил 25 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от уврежданията от ПТП от 12.08.2016 г., изразяващи се в разместено счупване и полуизкълчване на първа предходилна кост на лявото стъпало и неразместени фрактури на втора и трета предходилни кости на лявото стъпало[6]. Уврежданията на А.П. са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване на това решение на САС.

 

[39] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че настоящият случай е много близък като тежест до този, предмет на решение на САС 779-2018-14-ти състав по в. гр. д. № 1157/2018 г., а по-тежък от този, предмет на решение на САС 1792-2019-10-ти с-в по в. гр. д. 1107/2019 г. Съдът отчита, че макар настоящият случай да е близък по тежест до този по решение на САС 779-2018-14-ти състав по в. гр. д. № 1157/2018 г., в случая на САС са били ампутирани пръсти на краката на пострадалата, която е била и на много по-висока възраст – 75 години. Затова съдът приема, че 60 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на А.П. 60 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата над 60 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

1.2. По възраженията за съпричиняване

 

[40] Л.И. е възразил, че А.П. е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като: а) е пресичал пътното платно на необозначено за това място, тичайки, без да съобрази приближаването на автомобила; б) без да е бил придружен от пълнолетен. Възраженията са неоснователни.

 

[41] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен (т. 7 на ТР 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС).

 

[42] При преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение (чл. 113, т. 1 от ЗДвП). Същствува и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост (чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП).

 

[43] Законът предвижда засилена защита по отношение на определени категории пешеходци, между които са и децата. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да прави възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека (т. 6, б. „б“ на ТР на ОСНК на ВКС № 2/22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г.).

 

[44] По делото се установи, че ищецът е пресичал пътното платно на пешеходна пътека. Към този момент той е бил на 12 години, т. е. дете. Затова не е основателно възражението, че е пресичал на необозначено за това място, като е тичал и не се е съобразил с приближаващите автомобили.

 

[45] Съгласно чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс СК), родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Това задължение обаче, е на родителя, а не на малолетното дете. Ето защо в случая поведението на А.П. не е противоправно и възражението за съпричиняване е неоснователно[7].

 

2. По разноските

 

[46] А.П. търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван безплатно от адвокат

 

[47] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 60 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат В.О. 1 990,80 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (200 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х1,2х60 000,00/200 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 2 400,00 лева държавна такса (60 000,00х0,04) и 31,00 лева възнаграждение за вещо лице (130,00х60 000,00/200 000).

 

[48] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 425,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[49] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 140 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00  лева. Затова съдът осъжда А.П.  да заплати на Л.И. 297,50 лева разноски по делото (425,00х140 000,00/200 000,00) и 140,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х140 000, 00/200 000,00).

 

Съдия: