Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 18.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Д. ЗИСОВА
при секретаря П.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №17125 по описа за 2012 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от З.Р.С., с която са предявени срещу Н.Й.В. искове
както следва:
иск с правно основание чл.87,
ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот, сключен с нотариален акт №17 от 16.02.2006 г., рег. №873, дело
11/2006 г. на нотариус №157,
евенуален иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата от 55000 лв., представляващ обезщетение за
неоснователно обогатяване – за сумата, с която се е обогатил ответника,
представляваща разликата между цената по договора за договор за
покупко-продажба на идеална част от недвижим имот и действителната стойност на
имота, предявен при условията на евентуалост – при отхвърляне на иска по чл.87,
ал.3 ЗЗД,
иск с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане на имота, предмет на развалената сделка и представляващ 1/2
ид.ч. от имот с пл. № 269, находящ се в гр. **************** с площ от 361
кв.м.,
иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване на предварителен договор за покупко-продажба на имот от
16.02.2006 г., договора за договор за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот от 16.02.2006 г. и споразумение за разпределяне на ползването от
16.02.2006 г.,
евентуален иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата от 10500 лв., представляващ равностойността на
квадратурата на 1/4 ид.ч. от имота в кв. С., предмет на предварителния договор
от 16.02.2006 г., предявен при условията на евентуалност – при отхвърляне на
иска по чл.29 ЗЗД за разваляне на този договор,
иск с правно основание чл.55,
ал.1, вр. чл.87 ЗЗД за сумата от 5994,57 лв., представляваща подлежаща на
връщане сума, получена от ответника на отпаднало основание - платена по
развален договор за строителство, обективиран в предварителен договор за
покупко-продажба на имот от 16.02.2006 г.,
искове с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 13365 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на недвижимия имот в периода 16.12.2009 г. – 20.12.2012 г. и за
сумата от 6682,50 лв., представляваща лишаване от ползването на половината от
трите гаража, находящи се в имота, за периода м.03.2006 г. -20.12.2012 г.
Ищецът
твърди, че в един и същи ден с ответника са сключили три договора: с първия е
прехвърлил на ответника 1/2 ид.ч. от собствения си имот, представляващ
незастроено дворно място, с втория договор са се уговорили срещу прехвърлената
собственост ответникът да изгради в имота за своя сметка триетажна сграда, която
двете страни да придобият в съсобственост и при неизпълнение на строителството
са предвидили задължение ответника да прехвърли на ищеца собствеността върху
3/4 ид.ч. от имот в кв. С.. С третия страните са разпределили ползването на
бъдещата сграда, която следва да бъде построена в съсобствения им имот. Макар в
договора за покупко-продажба да е вписано плащане на цена, такава не е платена
от ответника, тъй като във вътрешните си отношения са приели, че цената ще
представлява извършване на строителството в имота. Твърди, че строителство не е
извършено, посочената в нотариалния акт цена не е платена. Поради това иска
разваляне на договора за покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от дворното място и
връщане на имота, предмет на разваления договор, а при отхвърляне на този иск –
присъждане в негова полза на действителната цена на имота. Претендира
унищожаване на предварителния договор за прехвърляне на имот поради измама, тъй
като действителната площ на имота е значително по-малка от тази, която страните
са посочили в договора и за която ответникът е поел задължение да прехвърли
идеална част, което води до унищожаване и на другите два договора между
страните. Претендира разваляне на договора за строителство и връщане на
даденото по този договор – разходи, които е извършил за строителството в имота.
При отхвърляне на този иск при условията на евентуалност претендира
равностойността на квадратурата на 1/4 ид.ч. от имота в кв. С., предмет на
предварителния договор от 16.02.2006 г. Твърди, че през целия период до
настоящото дело ответникът сам владее съсобствения имот и не го допуска да
използва частта от имота, съответна на неговата част от съсобствеността, поради
което иска обезщетение за лишаване от ползването.
Ответникът
оспорва исковете. Твърди, че тълкуванието на договорите, извършено от ищеца е
неправилно, като действителните уговорки в предварителния договор, в частта му
относно договора за строителство са ответникът да извърши строителството, а в
замяна ищецът да му прехвърли останалата 1/2 ид.ч. от имота. Твърди, че през
цялото време и до днес имотът е използван съвместно от страните.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
по чл.31, ал.2 ЗС:
За част от процесния период
исковете са недопустими поради отвод за сила на пресъдено нещо – чл.299 ГПК.
Видно от решението от 19.08.2011 г. по гр.д. №57437/2009 г. на СРС, 45 състав,
съдът е разгледал иск за обезщетяване на лишаването от ползването за процесните
дворно място и гаражи за периода 16.02.2006 г. – 16.12.2009 г., като в една
част – за част от периода и за лишаване от ползването на дворното място искът е
уважен, а за друга част от периода – отхвърлен, а в частта за лишаване от
ползването на гаражите – отхвърлен за целия период. Макар и в диспозитива на
решението този иск да е посочен с правно основание чл.59 ЗЗД, а относно
гаражите – да не е посочен периода, то ясна е волята на съда, която следва и от
мотивите и от диспозитива, че е разгледана претенция за лишаване от ползване на
съсобствен имот, представляващ дворно място и находящи се в него гаражи в
процесен период 16.02.2006 г. – 16.12.2009 г. С изменението на иска, извършено
в заседанието от 04.03.2015 г. ищецът е съобразил частично наличието на съдебен
спор относно част от заявената претенция – изменил е иска си за лишаване от
ползването на дворното място, като се е отказал от претенцията за част от
периода, но не е съобразил претенцията си за лишаване от ползването на
гаражите. Поради това съдът приема, че искът за лишаване от ползването на
гаражите в частта за периода, процесен по гр.д. №57437/2009 г. на СРС, 45
състав, настоящото производство е недопустимо на основание чл.299, ал.1 ГПК.
Ето защо производството следва да се прекрати по иска за лишаване от ползване
на находящите се в имота гаражи за периода 16.02.2006 г. – 16.12.2009 г. и за
сумата, съответстваща на този период, съгласно уточненията на ищеца с молбата
от 04.05.2015 г. (л.337), а именно – 45 месеца по 82.50 лв. месечно обезщетение
или за сумата от 3712.50 лв. В настоящото производство следва да се разгледа
иска за обезщетение за ползването на гаражите за периода 16.12.2009 г. –
20.12.2012 г. и за сумата от 2970 лв.
По исковете по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба и по чл.55, ал.1 ЗЗД за
връщане на имота, предмет на разваления договор:
Установява се от договор за
покупко-продажба на идеална част от недвижим имот от 16.02.2006 г., сключен с
нотариален акт №17 от 16.02.2006 г., рег. №873, дело 11/2006 г. на нотариус
№157 (л.13), че между страните е възникнало правоотношение, по силата на което ищецът
е прехвърлил на ответника собствената си 1/2 ид.ч. от поземлен имот с
планоснимачен №269 в кв. 856 по плана на гр. С., местността „Ж.к. Т.”, находящ
се в гр. **************** с площ от 361 кв.м., а ответникът се е задължил да
плати цена в размер на 4800 лв., за която в нотариалния акт е удостоверено
изявление на ищеца, че е получил напълно преди подписване на договора. В
договора за покупко-продажба не са обективирани други изявления на страните,
уговорки относно техни насрещни задължения, условия за възникване на правата по
договора и т.н.
В същия ден и при същия
нотариус под рег. № 875 са заверени подписите на страните по друг договор,
озаглавен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (л.16). В
същия се съдържат уговорки на договор за изработка (чл.5 и сл.), съгласно които
ответникът се е задължил да извърши за своя сметка строителство на триетажна
сграда в дворното място на ул. З.С., а ищецът се е задължил да заплати сумата
от 12000 лв. за изграждане на таванския етаж на сградата. Договорът е обезпечен
с неустоечни съглашения, първото от които е в чл.1-4 от договора и според което
при неизпълнение от страна на ответника на задължението му да изпълни
строителството, той се задължава да прехвърли на ищеца 3/4 ид.ч. от свои имот,
находящ се в гр. С., кв. С., с площ от 1600 кв.м. Волята на страните следва да
се тълкува именно в този смисъл, тъй като уговорките по предварителния договор
са направени под условие (виж чл.4), а именно – при неизпълнение на
задълженията по раздел III от договора от ответника, а това са задълженията по
договора за строителство. Второто неустоечно задължение се съдържа в чл.14 и
представлява неустойка при разваляне, а именно: при неизпълнение от ответника
на задължението му да построи сградата, ищецът има право да развали договора и
ответникът се задължава да му възстанови 1/2 ид.ч. от имота на ул. З.С.. По
същество тази уговорка представлява предварителен договор за прехвърляне на
идеалната част от недвижимия имот при разваляне на договора за строителство
поради неизпълнение от ответника и по силата на нея ищецът при настъпване на
хипотезата (неизпълнение на строителя и разваляне на договора за строителство)
има право да иска прехвърляне в своя полза на собствената на ответника 1/2
ид.ч. от имота на ул. З.С..
Третия договор, сключен на
16.02.2006 г. се отнася до разпределение на ползването на съсобствения имот на
ул. З.С., а именно – страните са се уговорили ищецът да ползва южната част от
дворното място и третия тавански етаж от жилищната сграда, която ще бъде
изградена в имота, а ответникът получава ползването на северната част от имота,
заедно с първия и втория етаж от сградата.
Ищецът претендира разваляне
по съдебен ред на договора за покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от имота на ул. З.С..
Съгласно чл.87, ал.3, вр. ал.1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, като
развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. За да
възникне в патримониума на ищеца потестативното право да иска разваляне на
процесния договор, следва да е налице виновно неизпълнение от ответника на
неговите задължения. Както бе посочено по-горе, единственото задължение за
ответника съгласно обективираната в нотариалния акт воля на страните е да плати
уговорената цена, която е в размер на 4800 лв. и която ищецът е удостоверил, че
е получил преди подписване на договора. Липсват други уговорки, за които да се
преценява дали са изпълнени. Твърдението на ищеца, че не е получил уговорената
цена от 4800 лв. е недоказано. Относно плащането на сумата, нотариалният акт
има характера на разписка, издадена от ищеца. За да се опровергае съдържанието
й е необходимо твърдението за симулативност на изявлението за получаване на
сумата да бъде доказано с обратно писмо (изходящ от насрещната страна писмен
документ, удостоверяващ симулативност) или изявление на насрещната страна пред
държавен орган в този смисъл. Показанията на разпитания свидетел на ищеца
относно плащането на цената няма да се обсъждат, тъй като не са допустими без
наличие на начало на писмено доказателство, което също трябва да е изходящо от
ответника.
Неоснователни са доводите на
ищеца за виновно неизпълнение, свързано с неизпълнение на строителството в
процесния имот. Както бе посочено по-горе, в договора за покупко-продажба
страните не са поставили условие или обвързали действието по този договор със
строителните дейности, които съгласно обективирани в друг договор уговорки
ответникът е следвало да извърши. Изпълнението на строителните работи не е
посочено като задължение на купувача в договора за покупко-продажба. Твърдения
за симулация в настоящото производство на основание чл.299 ГПК не следва да се
обсъждат – между страните по предходното им дело е формирана сила на пресъдено
нещо, че договорът за покупко-продажба на недвижимия имот не е симулативен.
По изложените съображения
съдът приема, че не се установява неизпълнение на ответника по покупко-продажба
на идеална част от недвижим имот от 16.02.2006 г., сключен с нотариален акт №17
от 16.02.2006 г., рег. №873, дело 11/2006 г. на нотариус №157. Искът за
разваляне на този договор е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Според изхода на иска по
чл.87, ал.3 ЗЗД, неоснователен се явява и иска по чл.55 ЗЗД за връщане на
даденото по разваления договор – в случая – връщане на владението на процесната
1/2 ид.ч. от недвижимия имот. Следва да се отбележи, че този иск неправилно е
квалифициран като ревандикационен – по чл.108 ЗС – между страните няма спор
относно собствеността на процесния имот и ищеца основава претенцията си за
връщане на имота на разваляне на договора за покупко-продажбата му. Поради това
и искът за връщане на имота не е вещен, а облигационен – по чл.55 ЗЗД. При
извод за неоснователност на иска за разваляне на договора за покупко-продажба,
неоснователен се явява и иска за връщане на имота, предмет на договора.
По иска по чл. чл.59 ЗЗД за
сумата от 55000 лв., предявен при условията на евентуалност:
С отхвърляне на иска за
разваляне на договора за покупко-продажба от 16.02.2006 г. се сбъдва
процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалния иск.
Ищецът твърди, че
прехвърлителната сделка е сключена при занижена цена, поради което ответникът
се е обогатил за негова сметка с разликата до действителната цена на имота.
Искът е неоснователен. При сключване на сделка, при която едната престация
значително надвишава другата, за ощетената страна има възможност да се освободи
от сделката поради порок на волята – например да иска унищожаване поради крайна
нужда и явно неизгодни условия, но не и да претендира плащане на действителната
стойност на престацията на плоскостта на неоснователното обогатяване. При
действието на принципа за свобода на договаряне изцяло във волята на страните е
да постигнат за себе си възможно най-добрите условия при сключване на една
сделка. Българското право не предвижда възможност по искане на страните по
сделката съдът да се намесва в отношенията им, да остойностява насрещните
престации и да ги изравнява чрез присъждане на обезщетение на страната, за
която условията не са изгодни. Поради това искът за присъждане на обезщетение
за неоснователно обогатяване в размер на разликата между платеното и
действителната цена на имота е неоснователен.
По иска по чл.29 ЗЗД за
унищожаване на предварителен договор за покупко-продажба на имот от 16.02.2006
г., договора за договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот от
16.02.2006 г. и споразумение за разпределяне на ползването от 16.02.2006 г.:
Ищецът твърди, че е въведен в
заблуждение от ответника относно площта на имота, за който е сключен
предварителния договор от 16.02.2006 г. – действителната площ на имота в кв. С.
е 722 кв.м., а не 1600 кв.м., както е посочено в договора.
Съдът в мотивите си по-горе
установи, че макар и озаглавен „Предварителен договор”, документът, заверен при
нотариус под №875, по същество представлява договор за изработка, съгласно
които ответникът се е задължил да извърши за своя сметка строителство на
триетажна сграда в дворното място на ул. З.С.. Договорът е обезпечен с
неустоечни съглашения, първото от които е процесното – съдържащо се в чл.1-4 от
договора и според което при неизпълнение от страна на ответника на задължението
му да изпълни строителството, той се задължава да прехвърли на ищеца 3/4 ид.ч.
от свои имот, находящ се в гр. С., кв. С., с площ от 1600 кв.м. Дори и да е
налице разминаване в площта на имота, прехвърлянето на който обезпечава
изпълнение на задължението за строителство, доколкото неустоечното съглашение е
винаги акцесорно, порок на волята на страните по него не може да доведе до
порок на волята по главното правоотношение, изпълнението по което се
обезпечава. На по-голямо основание разликата в площта на имота, чието
прехвърляне обезпечава изпълнението на строителството, не може да доведе до
унищожаемост на другите две сделки между страните – тази по договора за покупко-продажба
и тази по споразумението на разпределение на ползването.
По тези съображения съдът
приема, че трите сделки не се страдат от сочения от ищеца порок на волята.
Искът е неоснователен.
По евентуалния иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата от 10500 лв., представляващ равностойността на
квадратурата на 1/4 ид.ч. от имота в кв. С.:
За да бъде уважен предявения
иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, следва да бъде доказано, че ответникът е получил облага
без основание – която не му се следва. Неоснователното разместване на
имуществени блага предполага увеличаване на патримониума на ответника и
свързано с това намаляване на патримониума на ищеца. Такова разместване към
настоящия момент не се установява. Друго би било положението ако ищецът е
получил имота в кв. С. – доброволно от ответника поради неизпълнение на
задължението по договора за строителство или по съдебен ред – по предявен иск
по чл.19, ал.3 ЗЗД. В този случай в патримониума на ищеца би постъпило
имуществено благо в по-малък размер от това, което му се следва. При
неупражнено право да придобие имота в кв. С., няма обедняване на ищеца, нито
обогатяване на ответника и предявеният иск е неоснователн.
По иска по чл.55, ал.1, вр.
чл.87 ЗЗД за сумата от 5994,57 лв., подлежаща на връщане сума след разваляне на
договора за строителство:
Както бе посочено по-горе, с
Предварителен договор от 16.02.2006 г. между страните е възникнало правоотношение
по договор за изработка, по силата на който ответникът се е задължи да извърши
за своя сметка строителство на триетажна сграда в съсобствения на страните имот
на ул. З.С.. Видно от представените писмени доказателства и двете технически
експертизи, приети по делото, към настоящия момент строителството не е
изпълнено, а извършените работи не са в съответствие с издадените строителни
книжа и на ответника е дадено предписание от компетентните органи да премахне
незаконния строеж. Поради това съдът приема, че ответникът не е изпълнил
задължението си да построи триетажна сграда в имота. Ищецът е отправил до
ответника изявление за разваляне на договора (нотариална покана – л.63).
По изложените съображения
съдът приема, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да изгради триетажна сграда в имота и в полза на ищеца е
възникнало потестативното право да развали договора, което последният валидно е
упражнил преди процеса. В следствие на това и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД в
полза на ищеца възниква правото на иска връщане на даденото по разваления
договор – на реституция подлежи всичко, което страните са дали една на друга по
договора.
От представените писмени
доказателства се установява, че ищецът е предал на ответника сумата от 3200
лв., която е за изграждане на таванския етаж на сградата – декларация от
29.03.2006 г., подписана от ответника. Искът е основателен за тази сума и
ответника следва да бъде осъден да я върне на ищеца.
По делото са представени
финансови документи – фактури и фискални бонове за плащания на трето лице на
различни услуги по издаване на строителни книжа. Това не са суми, предадени на
ответника по разваления договор, а разноски, правени от ищеца, за които той
твърди, че са по повод договора. Дори и да се приеме, че това е така, те биха
могли да се претендират от ответника на основание имуществената му отговорност
за вреди от развалянето на договора – по чл.88 ЗЗД. Такъв иск не е предявяван в
настоящото производство.
Поради това съдът приема, че
искът е основателен за сумата от 3200 лв. и следва да се отхвърли за разликата
до предявения размер от 5994,57 лв.
По исковете с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС:
За да бъде уважен иска по
чл.31, ал.2 ЗС ищецът следва да установи съсобствеността върху имота, наличието
на писмено поискване до ответника за ползване на имота, препятстване от
ответника на ползването на имота от ищеца съобразно правата му (чрез служене с
цялата вещ лично или чрез друг или без да си служи, не допуска ищеца до вещта).
Писмена покана е налице –
както бе посочено, иск за обезщетение за лишаване от ползването е бил предявен
по предходното дело между страните, който макар и квалифициран от съда по чл.59 ЗЗД се отнася за същото вземане, но за предходен период. Поради това съдът
приема, че исковата молба, в която се съдържа искане за обезщетяване за
лишаване от ползването на съсобствен имот, представлява покана по смисъла на
чл.31, ал.2 ЗС. ”Писменото поискване по
чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. …
Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.” –
ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Не се установяват другите
предпоставки – възпрепятстване от ответника на възможността на ищеца да си
служи с общата вещ съобразно правата му. По делото се установи, че страните са
постигнали съгласие за разпределение на ползването съобразно Споразумение от
16.02.2006 г. (л.19), съгласно което северната част от имота с площ от 183
кв.м. ще се ползва от ответника, а южната – с площ от 183 кв.м. – от ищеца.
Страните не са постигнали съгласие за разпределение на ползването на трите
гаража, намиращи се в имота. По делото липсват данни дали гаражите се намират в
северната или южната част от имота. Свидетеля С. сочи, че гаражите са се
намирали в частта от имота, определена за ищеца и че в тях се съхраняващи вещи
на ищеца, но от автомобили на ответника не са имали достъп до тях. Свидетелката
сочи още, че в имота са се съхранявали строителни материали, собственост на
ищеца – желязо, тухли и др., имотът първоначално е бил заграден, а после
оградата е премахната. Свидетелят Л. също сочи, че в гаражите се съхраняват
вещи на ищеца и сина му, а само един от гаражите се ползва от ответника, на
терена има строителни материали, собствени на ищеца, а частта от имота, падаща
се на ответника, се ползва от него за паркиране на коли. Свидетелят сочи, че
ищецът безпрепятствено посещава имота, дори по-често от ответника. Всичко това
сочи, че ищецът, в съответствие с доказателствената си тежест, не е установил
ответникът да ползва имота – терена и находящите се в него гаражи, в превишение
на правата си в съсобствеността. Обратното – по делото се установи, че два от
гаражите се използват за съхранение на вещи от ищеца и неговия син, на терена
се съхраняват и други вещи на ищеца – строителни материали, а ответникът ползва
за паркиране своята част от имота.
При така установените факти
съдът приема исковете по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от ползването на собствената
на ищеца част от имота и находящите се в него гаражи, са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски
съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 168,30 лв.
Поради което, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Й.В.,
ЕГН:**********, да заплати на З.Р.С.,
ЕГН:**********, адрес: ***, както следва:
на основание чл.55, ал.1,
вр. чл.87 ЗЗД сумата от 3200 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума, платена по развален договор за
строителство, обективиран в предварителен договор за покупко-продажба на имот
от 16.02.2006 г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 168,30 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ останалите предявени искове както следва:
иск с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот, сключен с нотариален акт №17 от 16.02.2006 г., рег. №873, дело
11/2006 г., по силата на което ищецът е прехвърлил на ответника собствената си
1/2 ид.ч. от поземлен имот с планоснимачен №269 в кв. 856 по плана на гр. С.,
местността „Ж.к. Т.”, находящ се в гр. **************** с площ от 361 кв.м.
евентуален иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата от 55000 лв., представляващ обезщетение за
неоснователно обогатяване – за сумата, с която се е обогатил ответника,
представляваща разликата между цената по договора за покупко-продажба на
идеална част от недвижим имот и действителната стойност на имота,
иск с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане на имота, предмет на развалената сделка и представляващ 1/2 ид.ч.
от имот с пл. № 269, находящ се в гр. **************** с площ от 361 кв.м.,
иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване на предварителен договор за покупко-продажба на имот от
16.02.2006 г., договора за договор за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот от 16.02.2006 г. и споразумение за разпределяне на ползването от
16.02.2006 г.,
евентуален иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата от 10500 лв., представляващ равностойността на
квадратурата на 1/4 ид.ч. от имота в кв. С., предмет на предварителния договор
от 16.02.2006 г., предявен при условията на евентуалност – при отхвърляне на
иска по чл.29 ЗЗД за разваляне на този договор,
иск с правно основание
чл.55, ал.1, вр. чл.87 ЗЗД за разликата над 3200 лв. до пълния предявен размер
от 5994,57 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, получена от ответника
на отпаднало основание - платена по развален договор за строителство,
обективиран в предварителен договор за покупко-продажба на имот от 16.02.2006 г.,
искове с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 13365 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на недвижимия имот в периода 16.12.2009 г. – 20.12.2012 г. и за
сумата от 2970 лв., представляваща лишаване от ползването на половината от
трите гаража, находящи се в имота, за периода 16.12.2009 г. – 20.12.2012 г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130, вр. чл.299 ГПК производството в частта му по
исковете по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от ползването на находящите се в имота
гаражи за периода 16.02.2006 г. – 16.12.2009 г. и за сумата от 3712.50 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: