Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1607 от 19.11.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря Г. Д. и прокурор Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело
номер 1827 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „КОМУНАЛНО-БОТОВО СТОПАНСТВО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 3, представлявано от управителя С.Н.С.против Решение № 106/14.07.2020 г. постановено по НАХД № 70/2020 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-002580/11.02.2020 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и при постановяването му не са взети предвид доводите, изтъкнати от касатора. Касаторът иска обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени. В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касация – дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив се представлява от старши юрисконсулт И.Н., която оспорва жалбата, твърди, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството в качеството му на местен работодател и иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Царево е образувано по жалба на „КОМУНАЛНО-БИТОВО СТОПАНСТВО“ ЕООД против Наказателно постановление № 16-002580/11.02.2020 г., издадено от директора на ДИТ Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Първоинстанционният съд не е констатирал наличие на съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление, като безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В оспореното съдебно решение са изложени мотиви във връзка с маловажността на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и с размера на определената санкция.
Решението на Районен
съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на
посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав приема, че с оглед събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, Районен съд – Царево установил в пълнота
фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснован и
законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и
наличие на безспорни доказателства за осъществено административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, чужденец – гражданин
на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован
или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с
глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2 от същата правна норма указва, че наказанието
по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец
предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на
трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание
От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства,
се установява, че на 07.08.2019 г. е извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство в хотел „Белица“ в
гр. Приморско, ул. „Стара планина“ № 8, стопанисван от „КОМУНАЛНО-БИТОВО
СТОПАНСТВО“ ЕООД. В хода на проверката е установено и лицето С.М.гражданин на Узбекистан, чужденец по смисъла на §1 т.
4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила като сервитьор. За удостоверяване
на въпросното обстоятелство, М.е попълнил декларация на основание чл. 68, ал. 1,
т. 3 от ЗТМТМ, в която декларирал, че работи за дружеството от 23.06.2019 г.
като сервитьор, с работно време от 12.30 часа до 22.30 часа, с трудово
възнаграждение в размер на 400 щатски долара. От представения в хода на
проверката паспорт на чужденеца, проверяващите са установили, че на същия била
издадена виза вид „С“ – за обучение. Представен бил и трудов договор № 238 от
25.06.2019 г. сключен между „КОМУНАЛНО-БИТОВО СТОПАНСТВО“ ЕООД и С.М.с
основание чл. 233б от КТ и Анекс към него, с който било изменено основанието на
договора от чл. 233б от КТ на чл. 68 от КТ. След извършена служебна справка в
Агенция по заетостта, проверяващите
установили, че за чужденеца, гражданин на трета държава, няма издадена
регистрация за работа.
Предвид така установените фактически обстоятелства, администраивнонаказващият орган е приел, че дружеството, в качеството си на местен работодател е нарушило разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
Настоящият касационен състав приема, че в хода на първоинстанционното производство по несъмнен начин е установено, че на посочената в акта и НП дата С.М.- гражданин на Узбекистан е предоставял работна сила в полза на дружеството, без регистрация в Агенцията по заетостта. В този смисъл, правилно и законосъобразно, както административнонаказващия орган, така и първоинстанционния районен съд са приели, че работодателя „КОМУНАЛНО-БИТОВО СТОПАНСТВО“ ЕООД приел лице, гражданин на трета държава – Узбекистан да предоставя работна сила, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Предвид така установеното, съда намира за неоснователно обективираното в касационната жалба възражение, че административнонаказващият орган не е конкретизирал кой от двата, предвидени в закона режими (регистрационен или разрешителен) не е спазен.
Нещо повече, разпоредбата чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ във вр. чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ разграничава следните групи чужденци
– граждани на трета държава: такива, които предоставят работна сила или
са приети като командирован или изпратени в Република България в рамките на
предоставяне на услуги
В настоящия случай, от установената фактическа обстановка се формира извод за наличие на първата от посочените хипотези. По делото не се твърди, а и липсват данни С.М.да е бил приет от дружеството като командировано лице или като изпратено в рамките на предоставяне на услуги. Липсват данни същият да е и законно пребиваващ чужденец. В този смисъл несъстоятелно се явява възражението, обективирано в касационната жалба, че административнонаказващият орган не е разграничил в коя от хипотеза е осъществено изпълнителното деяние „предоставяне на работна сила“ или „приемане на чужденец“.
В сезиращата съда касационна жалба е развита тезата, че
чуждия гражданин е нает в проверявания обект въз основа на споразумение за
провеждане на практическо и теоретично обучение, което се изразявало в стаж в
реална работна среда. Идентично възражение е развито и пред първоинстанционния
районен съд, който е изложил подробни и обстоятелствени мотиви, въз основа на
които е приел това възражение за неоснователно. Настоящият касационен състав
изцяло споделя развитите от първата инстанция мотиви, като на основание чл. 221,
ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях, без необходимост от тяхното преповтаряне.
Следва да се отчете и обстоятелството, че с анекс от 25.06.2019 г. е било
изменено основанието, въз основа на което е сключен трудовият договор с чужденеца,
като новото основание е чл. 68 от КТ – срочен трудов договор. С оглед на това,
безспорно чуждия гражданин е следвало да
има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта. В
този смисъл, правилно и обосновано Районен съд Царево е приел, че чужденецът –
гражданин на трета страна, е следвало да има разрешение за работа или
регистрация в Агенцията по заетостта още към датата
на сключването на Трудовия договор № 237 от 25.06.2019 г. на
основание чл. 233б от КТ. Това е така, тъй като дуалната
форма на обучение, правно регламентирана в Наредба № 1 от 08.09.2015
г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуална система на обучение), също е предоставяне на работна
сила, поради което по отношение на нея намират приложение разпоредбите
на КТ и трудови правоотношения се уреждат чрез сключване на трудов договор
между работодателят и обучаемите лица.
Неоснователни са и възраженията на касатора за наличие на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случаят, липсват данни за смекчаващи обстоятелства, които да отличават установеното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, които да обосноват извод за квалифицирането му, като маловажен случай. Това, че с лицето е бил сключен трудов договор, регистриран в НАП по надлежния ред, е факт, сочещ за спазване на други законови изисквания, който е неотносим към предмета на спора. Ирелевантни са и наличието на регистрация в предходен момент и причините за нейната отмяна, за което са наведени твърдения от касатора, без да са представени доказателства.
Предвид така развитите мотиви, настоящия касационен състав намира решението на първоинстанционния районен съд за валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника, като съдът намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. От друга страна в нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд –Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106/14.07.2020 г., постановено по НАХД № 70/2020 г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА „КОМУНАЛНО-БОТОВО СТОПАНСТВО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 3, представлявано от управителя С.Н.С.да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.