Р Е Ш Е Н И Е
№299 19.07.2019
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд на девети юли две хиляди и деветнадесета година в открито
заседание, в състав
Председател:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №49 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
127, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалба на сдружение "За Земята
– достъп до правосъдие", представлявано от Т.Д.Т.и И.С.П. против Решение №40-Н1-ИО-А2/2018
год., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околната
среда гр. София, подписано на 23.11.2018 год., с което е актуализирано
комплексно разрешение №40-Н1/2011 г. издадено на „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово за
експлоатация на следните инсталации и съоръжения – 1. горивна инсталация за
производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност над 510 MWth – (т.1.1
от Приложение 4 към ЗООС) и 2. Инсталация за
производство на водород - (т.4.2., б.“а“ от
Приложение 4 към ЗООС). В жалба са изложени
съображения, че разрешението е издадено при допуснати нарушения при
уведомяването на обществеността. Твърди се също така, при издаването на същото
е допуснато нарушение при определяне на нормите на серен диоксид. В
допълнително изложени съображения, и в представената писмена защита по делото, се
излагат доводи за издаването на разрешението в противоречие с нормите на
чл.123а, ал.1, т.1 от ЗООС, за определяне на нормите за серен диоксид за
периода след 17.08.2021 год., в противоречие с изискванията на ВАТ 21, таблица
4, условие (ii), на чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба за норми на допустими
емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от
големи горивни инсталации /накратко Наредба за ГГИ/, на чл.3, ал.1 и ал.2 от
Наредбата за ГГИ, на чл.123, ал.11 и чл.123а, ал.4 от ЗООС и при допуснато
нарушение на чл.35 от АПК. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция по околната среда, чрез процесуален представител оспорва
основателността на жалбата и поддържа становище за отхвърлянето й. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово,
представлявано от Изпълнителния директор Я.П., конституирано като заинтересована
страна, чрез процесуалния си представител адв. Ж. поддържа становище за
неоснователност на жалбата. В представената писмена защита излага подробни
съображения за неоснователността изложените от жалбоподателят доводи за
незаконосъобразността на оспореното решение, моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Процедурата
е започнала по заявление на „Брикел“ЕАД за преразглеждане на КР – планирана
промяна в работата на горивната инсталация. Планираната промяна се изразява във
въвеждане в експлоатация на сероочистваща инсталация /СОИ/ 2 и изпускане на
димните газове през изпускащо устройство /ИУ/ 3 с височина 100 м. и до
въвеждането в експлоатация на СОИ 2, при неблагоприятни метеорологични условия и/или завишение на
концентрациите по показател серен диоксид в гр. Гълъбово, след пречистването
димните газове от СОИ 1 ще бъдат изпускани от ИУ 2 с височина 150 м., на който
ще бъде монтирана автоматична система за собствени непрекъснати измервания.
Следа анализ на планираната промяна е установено, че намеренията съответстват
на определението за „промяна на работата на инсталацията“, по смисъла на §1,
т.40 от ДР на ЗООС. Във връзка с това е изискано от „Брикел“ЕАД да представи
информация изготвена в обхвата на Приложение №6 на НУРИКР и доказателства за
прилагането на най-добри налични техники, като е указано и отстраняването на
допуснатите в подаденото заявление несъответствия и технически грешки. Във
връзка с това исканата информация е подадена – лист 18 и следващите от дело
№173/2019 год. по описа на АССГ, както и папка 2 от делото. Същите са
представени с писмо изх.№565/04.05.2018 год. на „Брикел“ЕАД. С писмо
изх.№КР-1645/14.06.2018 год., и.д. Изпълнителен директор на ИАОС, информира
Директора на РИОСВ Стара Загора и Директора на БД“Източнобеломорски район“ за
започването на процедурата по преразглеждането на комплексното разрешително,
като им е изпратена информацията по Приложение №6 към НУРИКР и е поискано в
срок до 20.06.2018 год. да представят становище по въпросите от тяхната компетентност. С друго писмо, със същия номер и дата, са
информирани „Брикел“ЕАД и Дирекция ОЧВЗ, МОСВ за започването на процедурата. С
писмо изх.№РД-05-3072/18.06.2018 год., РИОСВ Стара Загора, представя становище
по въпросите от неговата компетентност, а с писмо изх.РР-12-24/29.06.2018 год.,
такова становище и представено и от БД “Източнобеломорски район“. Със заповед
№284/19.07.2018 год. на и.д. Изпълнителен директор на ИАОС е насрочено на
25.07.2018 год. заседание на специализирания състав на Експертния екологичен
съвет, за което са информирани и лицата, цитирани в нея. За проведеното
заседание и резултатите от него е съставен и надлежен протокол от проведената
консултация /лист 17 – 49 от папка 2/. Във връзка с това и актуализирането на
КР, от 10.07.2018 год. – 12-07.2018 год. е извършена проверка от длъжностни
лица от РИОСВ Стара Загора за спазването на условията по актуализираното
комплексно разрешително, като резултатите са отразени в констативен протокол
№005368 от 12.07.2018 год. /лист 57-67 от папка 2/. Във връзка с това е
изпратено и писмо с предложения изх.№РД-05-3072/17.08.2018 год. до
Изпълнителният директор на ИАОС. С писмо изх.№1321/12.10.2018 год., „Брикел“ЕАД
е изпратил до ответника допълнителна информация за административното
производство по преразглеждането на КР №40-Н1/2011 год. на „Брикел“ЕАД и съгласно решения от
проведената консултация на 25.07.2018 год. /лист 112-198 от папка 2/. Тази
допълнителна информация е изпратена от страна на ответника на БД“Източнобеломорски
район“, с молба до 26.10.2018 год. да бъде изпратено становището им /лист 199
от папка 2/. С писмо изх.№РР-12-24/31.10.2018 год., БД“Източнобеломорски район“
е изразила своето становище, получено на същата дата от ответника по делото. На
07.11.2018 год. с писмо изх.№КР-2843/07.11.2018 год. ответника е изпратил до
Директора на РИОСВ Стара Загора искане за потвърждение в срок до 09.11.2018
год. за изпълнение на задълженията на оператора по глава шеста от ЗООС за
планираните промени. С писмо изх.№РД-05-3072 от 12.11.2018 год., Директора на
РИОСВ Стара Загора е отговорил, че такава процедура е проведена, приключила с
Решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС №СЗ-46-ПР/2014
год. на Директора на РИОСВ Стара Загора, съгласно което е прието да не си
извършва оценка на въздействието на околната среда и оценка за съвместимост с
предмета и целите на опазване в защитените зони. Изготвен доклад от Директора
на Дирекция „Разрешителни режими №1634/15.11.2018 год., ИАОС /лист 211-213 от
папка 2/ с мнение за приключването й, като за целта е изготвено писмо до
„Брикел“ЕАД, Директора на РИОСВ Стара Загора, Директора на БД“Източнобеломорски
район“ и Директора на дирекция ОЧВПЗ, МОСВ /лист 215-216 от папка 2/. На
23.11.2018 год. е и изготвен доклад от Директора на Дирекция „Разрешителни
режими ИАОС с №КР-1689/23.11.2018 год., за издаването на Решение за
актуализиране на КР на „Брикел“ЕАД, гр. Гълъбово, което е предмет на настоящето
производство.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от
лице без пряк правен интерес, но с предоставена правна възможност, с оглед
предмета и целите на дейност на сдружението. Решението е обнародвано във
вестник „24 часа“ на 28.11.2018 год. /лист 45 от делото/ и на сайта на МОСВ,
видно от публичния регистър, който е
общодостъпен - http://registers.moew.government.
bg/kr/?operatorName=&supervisorId=&krNumber=&publishDateFrom=&publishDateTo=&enforcementDateFrom=&enforcementDateTo=&resolutionDateFrom=&resolutionDateTo=&appealDateFrom=&appealDateTo=&krResolutionTypeId=&ekDistrictId=24&ekMunicipalityId=&ekSettlementId=&lotNumber=&uin=/,
а жалбата е подадена на 12.12.2018 год. по пощата /по делото е приложен плик/. Жалбата
е подадена в законово определения срок, считано от публикуването на решението
по реда на чл.127,
ал.1 от ЗООС.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорването по настоящото дело е
Решение №40-Н1-ИО-А2/23.11.2018 год. на изпълнителния директор на ИАОС за
актуализиране Комплексно разрешително (КР) №41-Н1/2011 год. на „Брикел“ЕАД, гр.
Гълъбово за експлоатация на следните инсталации и съоръжения – 1. горивна
инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност над
510 MWth – (т.1.1 от Приложение 4 към ЗООС) и 2.
Инсталация за производство на водород - (т.4.2., б.“а“ от
Приложение 4 към ЗООС).
Оспорваното решение е издадено от компетентен
орган, овластен от министър на околната среда и водите и по закон в
необходимата за валидността му писмена форма. Предмет на оспорване е решение на
ответника, издадено на основание чл.120,
ал.1, пр. пето, вр. чл.124,
ал.2, т.2, т.5 и т.6, ал.
3, пр. второ и ал.5, т.1 от ЗООС и във вр. чл.16, ал.13, пр. първо от НУРИКР, с което
е актуализирано издадено през 2011 год. КР №40-Н1 от изпълнителния директор на
ИА ОС.
При извършената служебна проверка на процедурата
по издаването на оспореният индивидуален административен акт, съдът не установи
нарушения на процесуалните правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и представляващи отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Не се споделя изложеното в жалбата, че решението е постановено при нарушение на
чл.35 от АПК, т.е. при неизяснена фактическа обстановка. Проведената процедура
отговаря на заложената такава в НУРИКР, като са изискани и приложени
становищата на всички компетентни органи /РИОСВ и БД“Източнобеломорски район“/,
фактите са установени по безспорен начин и не съществуват спорни такива между
страните.
Съдът намира, че приложената по делото
Актуализация на програмата за управление на качеството на атмосферния въздух в
Община Гълъбово, разработена за замърсителите: финни прахови частици /ФПЧ10/
и серен диоксид /SO2/ 2019 – 2023 год. е
неотносима към настоящето производство и не следва да бъде коментирана в
настоящето решение. На първо място
защото в подробно регламентираната процедура за издаването и актуализациите на
КР, съдържаща се НУРИКР, не се изисква изработването на такава програма като
предпоставка за актуализация на което и да е КР, а още по-малко
административния орган в лицето на Директора на ИАОС следва да съобразява
своите актове със съдържанието й. Не на последно място, така приложената
програма е приета от Общинския съвет Гълъбово с Решение №521 по протокол №60 от
30.11.2018 год. – седем дена след приемането на оспореното в настоящето съдебно
производство Решение №40-Н1-ИО-Д2/23.11.2018 год. на Изпълнителният директор на
ИАОС. Ето защо същият не е имал възможността да се запознае с него преди
издаването на решението, евентуално да го вземе в предвид в развилото се пред
него производство.
Изтъкнатото в жалбата, нарушение при уведомяване на
обществеността за издаденото разрешение, ако и да е налице такова, не
представлява основание за отмяната на оспореният административен акт. Същото
касае процедурата по информиране на обществеността и заинтересованите лица,
следваща издаването на решението за актуализиране на КР, а не е част от
процедурата по неговото издаване. Това ще има значение единствено относно
срочността на направеното оспорване. В настоящето производство, съдът е приел,
че жалбата е допустима и като такава подлежи на разглеждане. Извън горното
съдът намира, че решението е публикувано по надлежния ред – във вестник „24
часа“ и на сайта на МОСВ.
Във връзка с изложените в жалбата и писмената
защита доводи, съдът намира, че същите са неоснователни по следните
съображения:
По отношение
на противоречието на оспореното решение с чл.123а, ал.1, т.1 от ЗООС:
Съдът намира, че такова противоречие не е налице.
Не се споделят доводите, че административният орган трябва да се убеди, че при
нормални експлоатационни условия, ще бъдат спазени заложените минимални норми
за емисии на серен диоксид. Решението за актуализация, по същността си
представлява разрешение за експлоатация на съществуващата ГГИ, като тази
експлоатация следва да се осъществи при условията съдържащи се комплексното
разрешително. Именно тези условия следва да отговорят на законовите изисквания
за емисионната норма на серен диоксид. Заложените такива в решението отговарят
на законовите изисквания, поради което и съдът намира, че същите не
противоречат на законовата норма. Безспорно е че административният орган
разполага с данни относно техническите параметри и характеристики на горивната
инсталация и въз основа на обосновката от страна на оператора е заложил тази
параметри. Същите следва да отговарят на европейските изисквания за замърсяването
на въздуха. Несъмнено в информацията по приложение №6 към чл.16, ал..3, т.3 от
НРУИКР, се съдържат данни, че емисионната стойност съгласно избраната техника
ще е 422 mg/Nm3 и >97% степен на десулферизация, която норма
съгласно даденото пояснение ще е при експлоатация на новата ИОДГ-СОИ2 /лист 44
от адм. дело №173/2019 год. на АССГ/. Следва да се има в предвид също така, че
в тази информация е отбелязано, че емисионната стойност/обхват стойности
съгласно заключения за НДНТ, приети, с Решение на ЕК, е неприложимо, тъй като
инсталацията ще процедира искане за дерогация на този замърсител. Ако обаче, не
се постигне този резултат, то ще са налице условия за преустановяване на
действието на инсталацията /условие 9.2.1.6; 9.2.1.7 и 9.2.1.8 от решението/. Противоречие
ще е налице, ако бе заложена емисионна стойност от 422 mg/Nm3, която ще противоречи на
законовите изисквания. Касае се за условия за експлоатация на инсталацията, а
не за измерени емисионни стойности.
Според настоящият съдебен състав в случая е
приложима разпоредбата на чл.12 от Наредба за норми за допустими емисии на
серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни
инсталации, съгласно която в случаите, когато в горивни инсталации се изгаря
местно твърдо гориво, което поради своите характеристики не позволява
спазването на НДЕ за серен диоксид, определени в чл. 5, могат да бъдат
прилагани минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от
приложение № 1, в съответствие с правилата, определени в част 6 от приложение №
1. Според това приложение при обща номинална топлинна мощност >300 Mw,
минималната степен на десулфуризация е 97 %, каквато е заложена и в оспореното
решение за актуализация на КР.
По отношение
на твърдението за нарушение при определяне на нормите за серен диоксид (S0:) за
периода след (от) 17.08.2021 год. при действието на НДНТ-ГГИ (2017) заради
неправилно определяне па втората сероочистваща инсталация - ИОДГ- СОИ № 2 - за
краткост СОИ-2 като „съществуваща система за ДДГ“ по смисъла на ВАТ21, таблица
4. условие (и), вместо СОИ-2 да бъде правилно определена като „нова система за
ДДГ" по смисъла на условие (i) от таблица 4 па ВАТ 21 от НДНТ-ГГИ (2017):о
отношение на твърдяното нарушение.
Не е спорно по делото, че „Брикел“ЕАД функционира
като ТЕЦ още от 1962 год. В този смисъл инсталация за производство на топлинна
енергия не е нова инсталация и използва едни и същ способ на производство на
топлинна енергия от години. Първото комплексно разрешително е от 2005 год. и е
за горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна
мощност от 1020 MWt, а следващото такова е от 2011 год. и е за
горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна
мощност от 510 MWt и инсталация за производство на водород, видно от
техническата оценка за обосновка на приложимите условия в КР на „Брикел“ЕАД гр.
Гълъбово №“№-Н/2011 год. /лист 36 и следващите от адм. дело №173/2019 год. по
описа на АССГ/.
В контекста на гореизоложеното съдът намира, че
оплакването не е основателно и напълно споделя доводите на заинтересованата
страна, които по същество са следните:
Основният спорен момент е и дали
предвидената нова инсталация за очистване на димни газове (СОИ-2) е „нова
система“ по смисъла на ВАТ 21, таблица 4, условие (i). Към момента на издаване
на Решението (23.11.2018 год.) СОИ- 2 не е въведена в експлоатация, което
означава, че СОИ-2 трябва да бъде разглеждана като „нова система за ДДГ” според
жалбоподателят и съответно на инсталацията е трябвало да бъде определена
емисионна норма от 200 mg/Nm3 за серен диоксид в димните газове за периода след
17.08.2021 г., вместо определената от компетентния орган емисионна норма.
Понятието „система за ДЦГ” или
система за десулфуризация на димни газове съвсем не означава инсталация или
съоръжение за очистване на отпадъчните димни газове от работата на горивната
инсталация, каквото е СОИ-2. Съгласно определението, дадено в Приложение
„Заключения за най-добрите налични техники (НДНТ)” от Решение за изпълнение
(ЕС) 2017/1442, „Система за десулфуризация на димните газове (ДДГ)”
представлява система, в която се прилага една (най - добра налична към момента)
техника или комбинация от техники за намаляване на емисиите, чието
предназначение е да се намали нивото на SOx, изпускани от горивната инсталация.
Според т.10 от чл. 3 от Директива
2010/75 „Определения”, „ най-добри налични техники” означава най-ефективният и
най-напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхното
осъществяване, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване
на основа за определяне на съответните норми за допустими емисии и други
условия на разрешителното, имащи за цел предотвратяването, а в случаите, когато
това е практически невъзможно, намаляването на емисиите и въздействието им
върху околната среда като цяло:
а) „техники” включва както използваната технология, така и начина
на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от
експлоатация на инсталацията;
б) „ налични техники” означава техники, разработени в мащаб, който
позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнени в
икономически и технически смисъл, условия и отчитане на свързаните с тях
разходи и предимства, независимо от това, дали тези техники се използват или
създават във въпросната държава- членка, при условие че са достъпни в разумна
степен за оператора;
в) „ най-добри” означава най-ефективни с оглед постигането на
висока степен на опазване на околната среда като цяло.
ВАТ 21 на Решение за изпълнение
(ЕС) 2017/1442 определя техниките, които следва да се прилагат за
предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SOx, НС1 и HF от
изгарянето на въглища и/или лигнити. Съгласно тази разпоредба, НДНТ е да се
използва една или комбинация от няколко от посочените техники: впръскване на
сорбент в котела (в пещта или в горивния слой); впръскване на сорбент в
димохода (ВСД); абсорбер със сухо впръскване (АСВ); сух скрубер с циркулиращ
псевдокипящ слой; мокро скруберно очистване; мокра десулфуризация на димни
газове (ДДГ); ДЦГ с морска вода; -з- комбинирани техники за намаляване на NOX;
SOX и замяна или отстраняване на нагревателя газ-газ на димните газове,
разположен след системата за мокра ДДГ и избор на гориво.
Операторът „Брикел” ЕАД използва
техниката мокра десулфуризация на димните газове, което не е спорно между
страните.
Съгласно описанието, дадено от
Раздел 8.4., този вид десулфуризация представлява техника или комбинация от
техники за очистване, с помощта на които серните оксиди се отстраняват от
димните газове чрез различни процеси, обикновено включващи алкален сорбент за
улавяне на газообразен серен диоксид и превръщането му в твърди вещества. В
процеса на мокро скруберно очистване газообразните съединения се разтварят в
подходяща течност (вода или алкален разтвор). Може да се постигне едновременно
отстраняване на твърди и газообразни съединения. След мокрото скруберно
очистване димните газове се насищат с влага и се налага капкоулавяне преди
отвеждането на димните газове. Получената от мокрото скруберно очистване
течност се насочва към съоръжение за пречистване на отпадъчни води, а
неразтворимото вещество се събира чрез утаяване или филтрация.
Видно от изложеното по - горе,
системата за десулфуризация на димните газове (ДЦГ) не представлява просто
инсталация или съоръжение за очистване на димни газове, каквито са
сероочистващите инсталации, а съвкупност от използваната технология, дейностите
и методите за нейното осъществяване, както и съответните използвани начин на
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от експлоатация
на самите инсталации за очистване на газове (т.10 от чл. 3 от Директива
2010/75).
И при двете очистващи инсталации
„Брикел” ЕАД използва една и съща система за (ДЦГ), прилагаща техниката мокра
десулфуризация на димните газове. Както СОИ-1, така и СОИ-2 са част от един и
същи „обект” по смисъла на Определенията на Решение за изпълнение (ЕС)
2017/1442, който обект е топлоелектрическата централа на „Брикел” ЕАД. двете
сероочистващи инсталации представляват части от една единна система за ДЦГ,
като произхода на газовете е от една и съща горивна инсталация, газовете се
движат по едни и същи димоходи, за очистването се и в двете съоръжения се
използва една и съща технология и методи за осъществяване на същата.
Нова система за десулфуризация на
димните газове (ДЦГ) според Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 е система за
десулфуризация на димни газове (ДЦГ) в нова инсталация или система за ДЦГ,
която включва поне една техника за намаляване на съдържанието на сяра, която е
въведена в съществуващ обект или е изцяло подменена след публикуването на
настоящите заключения за НДНТ. В конкретния случай не е налице нито нова
инсталация, нито нова техника, която се въвежда в съществуващ обект. Съгласно
т.З от чл. 3 на Директива 2010/75 „инсталация” означава всяко неподвижно
техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в
приложение I (в случая т. 1.1. от приложението) или в част 1 от приложение VII,
дейности или други такива дейности, извършвани на същата площадка, които са
непосредствено свързани с тях и имат техническа връзка с дейностите, изброени в
същите приложения, и могат да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването.
Съгласно смисъла на това определение, терминът „инсталация” в конкретния случай
означава горивна инсталация.
Имайки предвид горното съдът
намира, че твърдението за нарушение при определяне на нормите за серен диоксид
(SO2) за периода след (от) 17.08.2021 год. е изцяло неоснователно.
По отношение
твърдението, че Решението е издадено в противоречие с изискването на ВАТ 21, таблица
4, условие (ii), което гласи, че нормите на таблица 4 не се прилагат по
изтъкнати от оператора “технически и икономически причини“.
Текстът на изключението, регламентирано в Таблица
4 гласи: „При горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност,
по-голяма от 300 MW, които са специално проектирани да изгарят местни лигнитни
горива и за които може да се докаже, че не са в състояние да постигнат
стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в таблица 4, поради технически и икономически
причини, среднодневните НДНТ-СЕН, посочени в таблица 4, не се прилагат, а
горната граница на средногодишния интервал на НДНТ-СЕН е, както следва:....”
Видно от цитирания по - горе текст, твърдението,
че за оператора съществува задължение да изтъкне “технически и икономически
причини“ че не е в състояние да постигне стойностите на НДНТ-СЕН не
кореспондира с обективната истина.
Изискването, заложено в таблица 4 не е операторът
да изтъква каквито и да било причини, а да може да се докаже, че поради
технически и икономически причини този оператор няма да е в състояние да
постигне стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в таблицата. Т.е. изискването е
такива причини да съществуват реално, да бъдат част от обективната
действителност. Именно с тези доказателства ще се докаже техническите и
икономическите причини, поради които няма възможност да се постигнат
среднодневните показатели на емисиите, поради което и същите няма да се
прилагат. Следва да се тълкува стриктно разпоредбата според смисловото значение
на използваните думи. Решението не предвижда това да е доказано, а да може да
бъде доказано. Тогава ще се прилагат следните стойности: за нова система за ДДГ:
RCG × 0,01 при най-много 200 mg/Nm3, а за съществуваща система за ДДГ:
RCG × 0,03 при най-много 320 mg/Nm3. Както по-горе бе изтъкнато, съдът
намира, че в случая се касае за съществуваща система за десулфуризация на
димните газове, мощността е по-голяма от 300 MW, а централата е специално
проектирана да изгаря местни лигнитни горива. С други думи налице са всички
предпоставки за определянето на емисионна стойност от 320 mg/N.
По отношение
на твърдението, че Решението е издадено в противоречие с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба
за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани
в атмосферата от големи горивни инсталации (накратко - Наредба емисии ГГИ):
По-горе съдът изложи съображения,
защо е приложима разпоредбата на чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации, поради което и същите не следва да
бъдат преповтаряни. В допълнение, само може да се посочи, че за изключението по
чл.12 от Наредбата, сочи и изтъкнатото в писмо изх.№26-00-1/26.03.2018 год. на
Зам. Министъра на МОСВ, от което е видно, че операторът в лицето на „Брикел“ЕАД
се е възползвала от възможността за ограничена експлоатация, т.е. да не
експлоатира повече от 20 000 часа за периода 01.01.2008 год. до 31.12.2015
год. или до изразходването на часовете, което събитие настъпи по-рано. При
наличието на това обстоятелство, е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от
наредбата, а съгласно част пета от приложение №1 от Наредбата, минималната
степен на десулфуризация на такива горивни инсталации е 97%.
По
отношение твърдението, че Решението е издадено в нарушение па изискването на
чл.З, aл.1 и ал.2 от Наредбата емисии ГГИ (чл.29, параграф 1 и параграф 2 от
Директива 2010/75/.
Следва да се отбележи на
първо място, че разпоредбите на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за норми
за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации преповтарят разпоредбите на чл.29 от
Директива 2010/75. Всъщност няма как и да е друго, тъй като съгласно §2 от ДР на Наредбата, същата въвежда
разпоредбите на Глава III и на Приложение V на Директива 2010/75/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 год. относно емисиите от
промишлеността /комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването/.
Не е спорно по делото, че на
площадката на „Брикел“ЕАД са налични 6 горивни инсталации, всяка от които е със
мощност от 170 киловата. Не е спорно също така, в издаденото комплексно
разрешително е заложено като условие, работа на три котела, но с не-повече от
510 киловата /която е максималната мощност при оптимална натовареност на трита
котела/. Не е възможно и не е разрешено работа на всичките шест котела
едновременно, които да доведат до максимална мощност от 1020 киловата.
Основният спорен момент е как следва да се изчисли входящата мощност на
инсталацията – въз основа на всички налични котли или само въз основа на
разрешената мощност, вписана комплексното разрешително. Настоящият съдебен
състав намира, че като номинална мощност следва да се приеме, тази за която е
издадено съответното комплексно разрешително и спрямо нея следва да се
съобразяват заложените критерии за вредни емисии. Дори и да се приеме обаче, че
неправилно е изчислена входящата мощност, то същото не би могло да окаже
влияние върху заложените показатели за вредни емисии на серен диоксид и съответно
процент на десулфуризация. Заложената максимална степен на десулфуризация от
97% се отнася за всички горивни инсталации с по-голяма номинална мощност от 300
мегавата. Ето защо дали мощността е 510 или е 1020, то процента на
десулфуризация ще е винаги 97%. Аналогично е изискването по ВАТ 21, и
предвидено изключение по таблица 4, която предвижда горната
граница на средногодишния интервал на НДНТ-СЕН за съществуваща система за ДДГ :
RCG × 0,03 при най-много 320 mg/Nm3. Отново изключението е предвидено за горивни
инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, по-голяма от 300 MW.
Ето защо съдът намира, че не е
налице твърдяното противоречие.
По
отношение на допуснато нарушение на процесуалните правила на чл.35 от АПК, а
именно, че не са изяснени всички факти и обстоятелства за п постановяването на
един законосъобразен административен акт.
Съдът намира същото за
неоснователно. Както и по-горе бе посочено, налице е стриктно спазване на
предвидената в НУРИКР процедура, осигурено е участието на всички компетентни
органи и на заинтересованата страна. Цитираният в писмената защита чл.16 от
ЗЧАВ е неприложим в настоящето производство. В конкретния случай не се касае за
издаване на разрешение за ползване на строеж от една страна, а от друга страна
разпоредбата предвижда задължение на инвеститора, а не представяне на
информация от страна на РИОСВ, каквато се твърди, че липсва от жалбоподателят.
Нещо повече, не е ясно кое точно не е представено: протоколи за изпитването на
отделните апарати, възли и участъци на пречиствателните съоръжения; протоколи
за технологично изпитване при регламентирано натоварване на пречиствателните
съоръжения (инсталации); протоколи за измерените емисии; инструкции за
експлоатация и контрол на пречиствателните съоръжения или списък на отговорните
лица за опазване на околната среда на обекта и за експлоатацията и контрола на
отделните пречиствателни съоръжения. Тези документи се представят на
приемателната комисия при разрешаването на строежа, а не на изпълнителна
агенция по околната среда при издаването или актуализирането на комплексните
разрешителни.
По
отношение на твърденията, че решението е издадено в противоречие с чл.123, ал.11
и чл.123а, ал.4 от ЗООС.
Разпоредбата на чл.123, ал.11 от
ЗООС, предвижда компетентният орган по чл.120, ал.1 от закона, да поставя в
разрешителното при необходимост допълнителни по-строги мерки за съответствие с
нормите/стандартите за качество на околната среда от тези, постижими чрез
прилагането на НДНТ. При това не следва да се засяга действието на мерки,
определени за постигане на съответствие с други норми/стандарти за качество на
околната среда. Разпоредбата на чл.123а, ал.4 от ЗООС, гласи, че в случаите по
ал. 3 емисионните норми не трябва да водят до значително замърсяване на
околната среда и трябва да осигуряват постигане на висока степен на опазване на
околната среда. Случаите по ал.3,
включва хипотезите, при които органа по чл.120, ал. е определил не
толкова
строги емисионни норми спрямо нормите по ал. 1, когато оценка покаже, че
постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за
НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са
несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради някакви
причини – географско положение на инсталацията, характеристиките на околната
среда в района на площадката, или техническите характеристики на инсталацията.
Съдът намира, че в случая е
налице логическо противоречие в изложените доводи в жалбата. Разпоредбата на
чл.123, ал.11 от ЗООС, предвижда по-строги мерки за съответствие за качеството
на околната среда от тези, постижими чрез прилагането на НДНТ, докато нормата на чл.123а, ал.4 от ЗООС, е хипотеза
при което се прилагат не толкова строги емисионни норми от тези свързани с
НДНТ, посочени в заключенията на НДНТ, приети с решения на Европейската
комисия. В този ход на мисли, двете разпоредби са взаимно изключващи се и не
могат да бъдат прилагани едновременно. Ако се твърди, че е налице необходимост
от залагането на по строги мерки, то същото следва да се съобрази, с
обстоятелството, че твърдяното замърсяване на района на гр. Гълъбово е
причинено, не само от инсталациите на „Брикел“ЕАД, а и от останалите такива в
района на града – ТЕЦ“Марица изток 2“ЕАД, „Контур Глобал Марица изток 3“АД, „Ей
И Ес Марица изток 1“ЕООД. В писмената защита не са изтъкнати сериозни
аргументи, защо точно на „Брикел“ЕАД следва да бъдат наложени по-строги мерки.
Твърдяното замърсяване на района на гр. Гълъбово е безспорно и съдът приема
изложените данни в писмената защита за достоверни. В никакъв случай обаче не
може да се приеме, че цялото замърсяване е единствено и само от „Брикел“ЕАД или
преобладаващото такова да е от „Брикел“ЕАД, което да обоснове и налагането на
по-строги мерки.
Що се отнася до противоречието на
решението с чл.123а, ал.4 от ЗООС, съдът намира, че такова не е налице, тъй
като същата не е приложима. Заложените норми
съответстват на тези предвидени в НДНТ, поради което и не е налице
по-благоприятно третиране на оператора от нивата заложени във ВАТ 21 от НДНТ.
В оспорваното решение са
поставени конкретни условия, които определят експлоатацията на инсталацията в
съответствие с действащото законодателство, отнасящо се до съдържанието емисии
в атмосферата. В рамките на процедурата по издаване на актуализираното КР, при
съгласуване на нормативите с РИОСВ и басейнова дирекция, съгласно изискванията
на чл. 16 от НУРИКР, които са такива, че и най
малко отклонение от нормативно определените условия води до неблагоприятни
последици за собственика и оператор на инсталацията.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, очертаващ
доказателствената тежест в съдебния процес, административният орган и лицата,
за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. В случая в приложената по делото
административна преписка се съдържат достатъчно данни, от които може да се
направи извод за осъществяване на елементите от сложния фактически състав по
издаването на позитивен за „Брикел“ЕАД акт. Следователно административният
орган е установил с надлежни доказателства материално правните предпоставки за
актуализирането на комплексното разрешително. Обратното не се установи от
жалбоподателя.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Съобразно легалното
определение на § 1, т. 39 от Допълнителните разпоредби на Закона за
опазване на околната среда (ЗООС). Съгласно посочената норма
комплексно разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ
разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея
при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с
изискванията на глава седма от ЗООС. Следователно
определените от административния орган условия, включително и тези, предмет на
оспорването, са част от мотивите на издадения акт, включващи изискванията към
оператора по повод на дейността му по експлоатация на инсталацията. След като
се доказва по безспорен начин, че условията на КР, с което се актуализира
предходното от 2011 год. са в съответствие със нормативни изисквания и НДНТ,
същото е законосъобразно и не следва да бъде отменено.
По тези съображения съдът
отхвърля жалбата срещу Решение №40-Н1-ИО-А2/2018 год., издадено от изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция по околната среда, с което е актуализирано
комплексно разрешение №40-Н1/2011 год. издадено на „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово. В
тежест на оспорващия се поставят и разноските за процесуално представителство в
полза на ответника. Същите се определят в размер на 200.00 лева, при условията
на чл.78, ал. 8 от ГПК, приложим по силата на
чл.144 от АПК, връзка с чл. 37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По тези съображения и на
основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Стара
Загора, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, представлявано от Т.Т.и И.П., срещу
Решение №40-Н1-ИО-А2/2018 год., издадено от изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция по околната среда, с което е актуализирано комплексно
разрешение №40-Н1/2011 год. издадено на „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово, като неоснователна.
ОСЪЖДА сдружение
„За Земята – достъп до правосъдие“, представлявано от Т.Т.и И.П. да заплати на
Изпълнителна агенция по околната среда сумата 200.00 (двеста) лева деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: