Решение по дело №997/2022 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „ЕКОСТРОЙ“ ЕООД, [населено място], представлявано С. Ш., подадена чрез пълномощник, против Решение №98 от 12.07.2022г. постановено по а.н.д. №20225620200313 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.

В касационната жалба се сочи, че от представените пред въззивния съд документи било видно, че дружеството било санкционирано за същото нарушение и по отношение на същото превозно средство, за което бил издаден Електронен фиш №**********, който бил потвърден с решение на Районен съд – Свиленград по а.н.д. №236/2022г. Следователно за деянието, което се целяло да бъде санкционирано юридическото лице с ЕФ №**********, предмет на а.н.д. №20225620200313/2022г. на РС – Свиленград, вече било наложено наказание. Поради това, с атакуваното решение бил нарушен основният принцип в наказателното право – едно лице да не бъде наказвано два пъти за едно и също деяние. Ето защо обжалваният съдебен акт следвало да бъде отменен, като се отмени и потвърденият с него електронен фиш. Наред с това, доколкото дружеството било наказано за същото деяние, настоящият случай следвало да се третира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, от което също следвала отмяна на ЕФ. Освен това, от районния съд не били съобразени допуснати при издаването на ЕФ съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

По изложените съображения се моли обжалваното решение и потвърденият е него ЕФ, да бъдат отменени.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, чрез процесуален представител, в писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставена в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил атакувания пред него Електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на „ЕКОСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, за извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

За потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че била спазена процедурата по издаването му, както и законовите изисквания за съдържание, вкл. в сроковете по чл.34 от ЗАНН. ЕФ съдържал мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното ѝ заплащане. Указани били начинът на уведомяване, сроковете за това, възможността да се правят възражения и предвиденият за това срок, като били посочени и основанията, на които можело да бъде анулиран електронния фиш, както и срокът за неговото обжалване. В него били описани и обстоятелствата около извършването на нарушението. Съдът посочил правни норми, които според него обосновават издаването на ЕФ за извършения вид административно нарушение. Подробно обсъдил спазването на процесуалните правила при издаването на ЕФ. За доказано приел, че на 18.01.2022г. в 09.08 часа, с устройство № 20382, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-4 км 89+476, било установено движение на ППС – товарен автомобил „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, по път А-4 км 89+476, община Свиленград с посока намаляващ километър, за което не била заплатена съответната тол такса за изминато разстояние. Във връзка с последното отбелязал, че предвид подадена от собственика декларация към Електронната система за събиране на пътни такси, в която била декларирана по-ниска категория от действителната категория на МПС и платена по-ниска от дължимата такса - по 0. 08 лв./км., вместо по 0.16 лв./км., в случая било налице частично плащане на таксата. ППС с рег. №[рег. номер] при преминаване през рамка 20382, освен декларирания влекач било с прикачено към него ремарке, като съставът на ППС бил над 12 тона, но с 5 оси и съгласно чл.27 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на МС от 2019г., изменена с Постановление №24 от 20.02.2020г. на МС, се дължала тол такса в размер на 0.16 лв./км. Предвид това според районния съд правилно за извършеното нарушение на дружеството била наложена съответната имуществена санкция, като санкционната норма била правилно приложена. На следващо място, съдът счел, че не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Относно довода на дружеството, че било наказано за същото нарушение, посочил, че с ЕФ № №********** „ЕКОСТРОЙ“ ЕООД било санкционирано за същото нарушение, извършено със същото МПС, в същия участък, заснето със същото устройство, но самото нарушение било извършено на дата 22.12.2021г. в 10.00 часа, а с обжалвания ЕФ дружеството било наказано за извършено нарушение на 18.01.2022г. в 09.08 часа. Т. е. налице били две различни нарушения, които законосъобразно били санкционирани с отделни ЕФ.

При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира оспореното решение за правилно, като краен резултат.

Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна на санкционният акт. Процесният електронен фиш е издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", която при изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от ЗП е установила заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, нарушение по чл. 179, ал. 3б, за което към датата на извършване на нарушението е можело да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП и чл. 187а, ал.1, вр. с ал.4 и ал.5 от ЗДвП. В подкрепа на горното са и разпоредбите на чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, към която препраща самият чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, и разпоредбата на чл. 167а, ал.4 от ЗДвП, където изрично е посочено, че в информационната система на А“ПИ“ се съхраняват и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал.3-3в.

Не се установяват доказателства, за възможност за прилагане на чл. 187а, ал.4 от ЗДвП, за освобождаване от административнонаказателна отговорност на санкционираното лице доколкото нито се твърди, нито се представят доказателства за това, че вписаният собственик, в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш е представил декларация, в която е посочил данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Неоснователни са наведените от касатора твърдения, че за едно и също нарушение дружеството е било санкционирано два пъти. По делото е приложен Електронен фиш № **********, с който на основание чл. 187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, касационният жалбоподател е санкциониран за деяние осъществило признаците на чл.102 , ал.2 от с.н.а. Видно от същия електронен фиш описаното в него административно нарушение е извършено на 22.12.2021г. в 10.00ч. Видно от електронен фиш № **********, предмет на разглеждане в атакуваното решение, вмененото на касатора деяние е осъществено на 18.01.2022г. в 09.08ч. Следователно, както правилно е посочил въззивният съд, макар и осъществяващи от обективна страна признаци на едно и също по вид нарушение, касае се за две отделни деяния и не е налице основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 179, ал.3д от Закона за движение по пътищата, като е осъществено само едно нарушение.

По материалната законосъобразност:

Обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България са предмет на уреждане в Закона за пътищата, който закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета - § 16 от ПЗР към ЗИД на Закона за пътищата (ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г.)

Чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, в приложимата към датата на твърдяното нарушение редакция, предвижда смесена система за преминаване по платената пътна мрежа за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1.такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7( с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона - моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; 2. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари; 3. моторни превозни средства с повишена проходимост) заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа или;

2. такса за изминато разстояние-тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3(пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Понастоящем в разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 са включени и м.п.с. по чл.10а, ал.7а от ЗП.

Легално определение на понятията „Платена пътна мрежа” и „Тол сегмент” са дадени в т.31 и т.35 на пар.1 от ДР на Закона за пътищата. По смисъла на същите „Платена пътна мрежа" е система от пътища и техни участъци, за преминаването по които се събира винетна такса или тол такса и които са определени за такива от Министерския съвет по реда на чл. 10, ал. 3. Съответно „Тол сегмент" е обособена част от път или пътен участък от платената пътна мрежа, индивидуализиран с идентификационен номер и посока на движение, за навлизането в който се дължи тол такса съобразно дължината на тол сегмента и определената в тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за съответния път или пътен участък.

Съответно на така регламентираните в ЗП условия за ползване на платената пътна мрежа, в чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата е въведена забрана за собствениците на пътно превозно средство или вписания в свидетелството му за регистрация ползвател, да не допускат движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. В чл.179,ал.3б от ЗДвП е въведена наказуемост за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, с налагане на наказание глоба в размер 2500 лв.Респективно, ако има вписан ползвател на ППС глобата се налага на него, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице му се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Чл. 187а, ал.1 от ЗДвП сочи, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В ал.2, т. 3 на същата норма е предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, която за нарушение по чл. 179, ал. 3б е в размер на 2500 лв.

Не е спорно между страните, че на 18.01.2022г. в 09.08 часа, с устройство представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-4 км 89+476, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, сегмент **********, е било установено движение на товарен автомобил влекач „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, с рег.№ [рег. номер], собственост на касатора, в състав с ремарке с общ брой на осите на съчлененото пътно превозно средство - 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, по път А-4 км 89+476, община Свиленград, в посока намаляващ километър.

Не е спорно и че на същата дата чрез бордовото устройство на ППС е подадена валидна тол декларация в Агенция „Пътна Инфраструктура”, чрез електронната система за събиране на тол такси, в която е било посочено че ППС е над 12т., категория EURO 3, с 2 оси. Дружеството не оспорва факта, че е заплатило тол такса съобразно декларираното в посочената декларация. Безспорно се установява от представения по делото доклад, ведно с приложените към него статичните изображения във вид на снимков материал, които на основание чл. 167а, ал.3 от ЗДвП представляват доказателство за отразените в тях обстоятелства, че ППС с посочения рег. № [рег. номер], ведно с ремарке към него е с 5, а не с 2 оси. Дължимата такса за изминато разстояние на км. съобразно чл. 27 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа(в приложимата й към датата на извършване на деянието редакция) за ППС категория N3 с технически допустима маса над 12 тона EURO 3, с 2 оси е в размер на 0.08 лв/кв., а за ППС категория N3 с технически допустима маса над 12 тона, EURO 3, с 5 оси е в размер на 0.16лв/км. Следователно установен се явява фактът и че за процесното ППС частично не е била заплатена съответната пътна такса по чл.10, ал.1,т.2 от Закона за пътищата (тол такса за изминато разстояние).

По законосъобразността на наложената имуществена санкция:

Както вече се посочи, за осъществено нарушение от собственик на ППС, който е юридическо лице, свързано с неспазване изискванията за установяване размера и заплащане на дължимите ТОЛ такси въведени със ЗП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция, в размер от 2500 лв. Т.е. предвидената санкция е във фиксиран размер и не държи сметка за характера и тежестта на нарушението. В чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), е въведено задължение за държавите-членки да установят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по същата директива, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Националните разпоредби приети по същата директива установяващи таксуване на ППС на база изминато разстояние в случая се съдържат именно в Закона за пътищата, а конкретните нарушения и налагането на наказания за същите се съдържат в Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 267 ДФЕС Съдът на ЕС разполага с изключителна компетентност относно тълкуване на правото на ЕС. В чл. 267, ал. 3 ДФЕС е установено задължение за национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, за отправяне на преюдициално запитване, в случай че установи установи противоречие на националното право с правото на ЕС, поради което е необходимо тълкуване на последното. В практиката на Съда на ЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health (1982)) е възприето, че национална юрисдикция може да не сезира СЕО, когато повдигнатият въпрос е същностно идентичен с въпрос, който вече е бил предмет на преюдициално решение. Въпросът дали чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейският парламент и съвета изменена с Директива 2011/76 ЕС допуска система от наказания, която да предвижда налагане на фиксирана глоба за нарушение на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, е бил предмет на разглеждане по съединени дела C-497/15 и C-498/15. С Решение на съда от 22.03.2017г. по същите е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания, като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.

В случая предвидената санкция чл. 179, ал 3б ЗДвП е абсолютно определена, т.е. същата е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти по случая, като размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика например дали е налице пълна липса на плащане или има такова, но то е частично и дали пълната и частична липса на плащане се дължи на умишлени действия или това е станало поради грешка, респ. на какво се дължи тя. Безспорно е също, че съдът не може да определи и по-леко по вид наказание, като съгласно съгласно законодателната уредба не може да приеме и че деянието представлява маловажен случай, предвид наличието на законовата забрана по чл. 189з от ЗДвП.

Изложеното сочи, че фактите по настоящото дело, следва да се разглеждат като идентични с тези по съединено дело C-497/15 и С-498/15, поради което не е необходимо да се отправя ново преюдициално запитване по повод въпросите, на които СЕС е дал отговор в това съдебно производство.

Наред с това в българското законодателство в чл.10, ал.2 от ЗП е уредена възможността в случаите, при които е установено движение по платената пътна мрежа, когато за пътното превозно средство не е заплатена съответната такса по ал.1, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице да може да заплати компенсаторна такса, в който случай същия се освобождава от административнонаказателна отговорност.

Предвид това и доколкото горецитираните решения на СЕС не разглеждат този въпрос, бе отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпроса дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар.“компенсаторна такса“.

С Решение на съда(шести състав) от 21.11.2024г. по дело С-61/23г. СЕС постанови, че чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 27.09.2011г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл.когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Съответно, от възприетото в цитираните решения на СЕС следва да се направи и извода, че предвидения в чл.179, ал.3б от ЗДвП фиксиран размер на наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за пропорционалност между осъщественото конкретно нарушение и предвиденото за същото наказание/имуществена санкция, която норма като такава на общностното право има приоритет.

Съгласно чл. 4, § 3 от ДЕС, Държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Ако не е изпълнила задълженията си, държавата членка трябва a fortiori да предприеме всички необходими мерки да преустанови неизпълнението и да поправи последиците от това неизпълнение.

Чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейският парламент и съвета изменена с Директива 2011/76 ЕС, предоставя на частно-правните субекти правото на пропорционална, ефективна и съразмерна санкция. По същество, това означава, че държавата членка има правото да предвиди за съответното нарушение подходящите според нея санкции, чрез които ефективно да се постигат целите на административно - наказателното преследване и които да имат съответния възпиращ ефект. Същевременно, държавата членка има задължението да следи предвидените санкции да не са прекомерни съобразно извършеното нарушение, защото това води до нарушаване на въведените с директивата принципи при определяне на санкцията. Разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата с оглед постановеното Решение № С-61/2023г. както се посочи е в пряко противоречие с посочения принцип за съразмерност. В конкретния случая на касатора е наложена имуществена санкция заради частично незаплащане на дължима ТОЛ такса за ползване на тол сегмент от 5.120 км. Заплатената такса по твърдения на ответника е в размер на 0.08 лева на километър, а дължимата е била в размер на 0.16 лева на километър за изминато разстояние, като дължината на сегмента съобразно твърденията на ответника по касация пред въззивния съд е в размер на 5.120 км. Незаплатена се явява такса от 0.08 лв/км. от платената пътна мрежа за ползване на тол сегмент от 5.120 км, т.е. вредата за държавния бюджет е минимална. Дори да се приеме, че вредата за бюджета следва да бъде определена в размер на 167 лева по реда на чл. 29 от Тарифата за таксите, то вредните последици от деянието отново не са значителни. Отговорността на юридическото лице е обективна, т.е. безвиновна, а грешното деклариране е осъществено чрез бордово устройство. Предвид това безспорно имуществена санкция в абсолютния предвиден в чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП размер се явява несъответна и непропорционална на извършеното нарушение.

Предвид това и доколкото в случая директивата и конкретно заложените в чл.9а от същата принципи са транспонирани неправилно, а тълкуване на националната норма не може да бъде осъществено, доколкото националния законодател не е предоставил на националните съдилища възможност да намалят размера на наказанието, като наложат такова под абсолютно определения в закона размер, то и в изпълнение задължението си да приложи правото на съюза в неговата цялост и така да защити правата, които то дава на частните субекти, съдът намира, че следва да остави без приложение чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, тъй като в противен случай предвид обстоятелствата по случая би се стигнало до несъответстващ на правото на съюза резултат.

Само за пълнота на изложението по наведените от ответника по касация доводи пред настоящата инстанция е необходимо да се посочи следното: касационната инстанция не намира, че чл. 27 от ЗАНН противоречи на принципа за съответстващо тълкуване на правото на европейският съюз, а и самият ответник не сочи на коя точно конкретна правна норма от общностното право противоречи посочената национална разпоредба. Чл.11 от ЗАНН препраща към НК само по отношение изчерпателно посочените хипотези, сред които не е и начина на определяне на наказанието(Глава V, в която е вкл. и чл.55). Съдът може да намали размер на наказанието само ако законът допуска това или по-друг начин казано само когато са налице предвидени в нормативния акт предели на наказанието. Съгласно императивната разпоредба на чл. 2, ал.1 от ЗАНН деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания се определят със закон или указ. Съдът не разполага с нормотворческа компетентност, за да може при посочен в закон фиксиран размер на имуществена санкция да наложи друг такъв по своя преценка, непредвиден в закона.

Предвид изложеното касационната жалба се явява основателна, а оспореното решение като несъответно на материалния закон следва да бъде отменено, като съответно бъде отменен потвърдения със същото електронен фиш.

При този изход на спора на касатора се следват за разноски за процесуално представителство освен за производството пред въззивната и касационна инстанция(по 850 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанции съгласно представени договори за правна защита и съдействие), но и в производството по произнасяне на СЕС по отправеното от настоящия съдебен състав преюдициално запитване (2000 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор). В този смисъл е и посоченото в решение по дело С-61 на СЕС, което е задължително за съда и страните,т.28 от Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания публикувано в официалния вестник на Европейският съюз (2019/C 380/01). Възражението за прекомерност на заплатените от касатора разноски, сторено от ответника, е своевременно заявено, но неоснователно, доколкото така заплатеният от касационния жалбоподател размер на адвокатско възнаграждение се явява изцяло съответен на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №98 от 12.07.2022г. постановено по а.н.д. №20225620200313 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.,вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

ОСЪЖДА Агенция“Пътна инфраструктура“ да заплати на „Екострой“ ЕООД, [населено място] разноски в размер на 3700.00 (три хиляди и седемстотин) лева.

Решението е окончателно.