Р Е Ш Е
Н И Е
260309/23.12.2020г.
23.12.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Мирослав Марков
при секретаря Мария Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1206
по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е.А.Ю., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния си представител: адв. Г.П.Б. от Адвокатска колегия - Шумен, с
личен номер ***, гр. Шумен, пл. *** срещу ОБЩИНА ШУМЕН, с БУЛСТАТ ***, с адрес
в гр. Шумен, бул.***, представлявана от кмета Л.Х., с посочено правно
основание: чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45
от ЗЗД и цена на иска 4000,00 лева.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически
твърдения:
В исковата молба се
твърди, че Е.А.Ю. и семейството му живеят в кв. „Боян Българанов“ в гр. Шумен,
ул. ***. На 18.06.2020г. Е. решава да отиде до денонощната аптека в кв. „Боян
Българанов“. Наближавайки Семейно консултативния център, който е до дома му,
вижда на улицата да лежи безстопанствено куче. В момента, когато Е. минава
покрай него, то се изправя и изведнъж се хвърля върху него, като го ухапва на
три места. Свидетели на инцидента станали служители от Семейно консултативния
център, които оказват помощ на пострадалия. Същият е транспортиран до „Спешното
отделение“ на „МБАЛ- Шумен“. Майката на Е., с помощта на социални служители
регистрира сигнал в Общинския приют за кучета, за извършено нападение от
бездомно куче, което проявява агресия. От приюта, регистрират сигнала и поемат
ангажимент да настанят кучето, станало причина за инцидента при тях, и да се
погрижат, агресивната проява да не се повтаря. Ищецът сочи, че до датата на
подаване на исковата молба, кучето още е на улицата и се страхува да излезе от
дома си. При преглед от съдебен лекар е
издадено СМУ, от което е видно, че се: „Касае за две разкъсноконтузни рани по
предната страна на лявата подбедрица и една- по задната страна на подбедрицата.
Едно дребно кръгловато охлузване на кожата по задната страна на подбедрицата. От
„Спешно отделение“ към „МБАЛ- Шумен“ насочват ищеца към инфекционист, който му
назначава лечение с пет последователни имунизации. Ищецът твърди, че е сърдечно
болен и самите ухапвания са в близост до кръвоносните съдове, което му създава
безпокойство и притеснение.
Случилото
се причинило стрес, неудобства, болки и уплаха на Е.Ю.. Същият е силно уплашен,
да излезе сам из квартала, в който живее, тъй като може да бъде нападнат от
безстопанствени кучета. Посочва и твърди, за наличие на психически стрес и
напрежение.
Твърди
се, че са причинени неимуществени вреди на ищеца в резултат на неизпълнение на
задълженията на Община Шумен по отношение грижата за бездомните кучета и
предотвратяване па агресивното им поведение към хората, за което следва да се
ангажира и отговорността и.
Иска
осъждане на ответника, на основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, за
неимуществени вреди на стойност 4000,00 лева, изразяващи се в претърпени болка
и страдание, както и голям белег, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното
му изплащане.
В съдебно
заседание, иска съдът да постанови
решение, с което да уважи предявените искове, като основателни и доказани.
Твърди, че по делото увреждането е установено безспорно, предвид приетата
експертиза и събраните доказателства, както и това, че Община Шумен носи отговорност за
обезопасяването и поддържането на тротоарите. Налице е противоправно поведение,
което е в причинна връзка с резултата.
Възражения на ответната страна:
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът Община
Шумену представяна от Кмета
Л.Д.Х. подава отговор на исковата молба. Чрез процесуалния си представител посочва, че съгласно Закона за защита
на животните и Наредбата за отглеждане на кучета, за овладяване на популацията
на безстопанствените кучета на територията ма Община Шумен и за организацията
на работа и условията на отглеждане на кучета в общинските приюти за
безстопанствени кучета, общината е отговорна и е длъжна да полага грижи за
безстопанствените кучета. Община Шумен изпълнявала възложените й със закон
задължения по организиране настаняването ма скитащите кучета в приюти,
предприела е мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към
хора или животни и овладяването на популацията им.
Не
оспорва настъпилото увреждане, но по същество сочи, че не може по несъмнен
начин да се направи заключение, дали животното е домашно или безстопанствено.
Счита, че за това не са представени доказателства. Предявеното обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание, намира за неоснователно и
прекомерно по размер. При условията на
евентуалност, иска от съда да присъди обезщетение по справедливост.
При преценката на
доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените
писмени доказателства: с исковата молба – съдебномедицинско
удостоверение №127/2020 г. от „МБАЛ Шумен“ АД, Отделение по Съдебна медицина,
лист за преглед на пациент от 18.06.2020 г., експертно решение №0834/26.03.2018
г. от „МБАЛ Шумен“ АД гр. Шумен, медицинско направление на Е.Ю. от 18.06.2020
г.; представените с отговора писмени доказателства – ксерокопия на: Наредба за
отглеждане на кучета, за овладяване на популацията на безстопанствените кучета
на територията на Община – Шумен, Приложение №1 за свободно разхождане на
кучета за гр. Шумен, решение №783 по протокол №33/31.05.2018 г. на заседание на
ОС, национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета на територията на Р. България, договор за съвместна дейност
№25-01-323/22.06.2018 г.,
както и показанията на свидетелите: на ищеца Ю.Х.Х. и З.А.Х., и на
ответника З.С.П. и П.И.З..
Приета по делото е и съдебно-медицинска експертиза.
Вещото лице сочи, че са установени: две разкъсно-контузни рани по предната
страна на лява подбедрица и едно по задната страна на подбедрицата, едно дребно
кръгловато охлузване на кожата по задната страна на подбедрицата. Уврежданията могат да бъдат получени
вследствие на ухапване от куче и причиняват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Средният срок за възстановяване се определя от около 2-3
седмици.
В
показанията си свид. Ю.Х.Х., майка на ищеца споделя, че „Той сега не смее да излезе отвън от страх.
Преди излизаше всяка сутрин да обикаля, понеже е болен, не е добре, а сега не
смее да излезе, страх го е. Като се върна от болницата тогава имаше превръзка,
сложили му против тетанус инжекция. Казали, че трябвало 5 пъти да се слага тази
инжекция и през 2 дни ходи и на превръзка, и за инжекции. Оплакваше се, че го
боли този крак. Сега стоят белезите на крака му, дето го зашили, има на две
места ухапано и си личат. Той въобще не е спокоен сега, страх го е да излезе
навън…“.
Свид. З.А.Х. също има впечатления от случая. Посочва, че, „…роднина се обади по телефона и ми каза, че Е.
куче го е ухапало и дали мога да отида да го закарам в спешното. Аз веднага
излязох от вкъщи, запалих колата и отидох. С кола на 2 – 3 мин път живея. То
беше през около 3 блока от неговия. Като отидох той седеше върху една шахта,
висока шахта, седеше върху нея, кракът му беше в кръв. Изглеждаше видимо
пребледнял. Аз докато го видях веднага го качихме в колата, в спешното като
отидохме, каза едно голямо куче, жълто. Той докато ми каза аз веднага разбрах
за кое куче става въпрос, защото съм го виждал в квартала. В спешното нас вътре
не ни пуснаха, заради пандемията. Навън го изчакахме около час, час и половина.
Той влезе сам. Каза, че са му направили два шева. От там се качихме в
инфекциозното. Казаха, че там трябва да му се бие против тетанус. …. Той влезе
вътре, удариха му инжекцията и като излязохме ми каза, че общо 5 инжекции са му
дали за биене против тетанус и от там го закарах у тях. Това куче съм го виждал
в квартала да се разхожда. Само си е кучето. Други кучета съм виждал като
напада, но хора – не. Има много улични кучета в моя квартал.
Свид. З.С.П., която е управител на Общински приют
за бездомни животни „Тонка Петрова“ разказва: „…. Имахме обаждане за ухапан човек от куче, колегата беше в приюта.
Това мисля, че беше на 19-ти юни, това съм го отразила в тетрадката за сигнали.
Не помня по кое време на деня, по принцип час на сигнал не пишем. Имаме един
телефонен номер на жена, която е подала сигнала. Казаха, че на „Витоша“ 50,
мисля беше улицата, бездомно куче е ухапало човек. Колегата беше в приюта и
съответно го пратих веднага, но от края на Тракийския квартал до Б.Българанов
докато отиде кучето вече го е нямало. И две, три жени, някакви жени, баби ли,
от социални грижи ли, не се уточни точно, които са присъствали казаха, че това
куче не е от района, било е с бездомник, който му е вадел храна от казана, в
момента, в който някакъв човек минава, какво е станало не знам, може би кучето
е помислило, че ще му се вземе от храна и се спуснало и го ухапало някъде отзад
по крака.
Свид. П.И.З. посочва, че от 15 години работи в приюта като „ловец“. Бил
изпратен за нахапан господин в „Б. Българанов“, на „Витоша“ №50. Запалил колата
и отишъл там за около 10 – 15 мин. До блока имало две възрастни жени, които му
казали, че минала някаква жена с кучета, които ухапали човек до казана. Обиколил, но не видял куче.
Съдът не намира
основание да не кредитира приетата експертиза, както и приетите писмени
доказателства, с които се установява посочената по-горе фактическа обстановка. Съдът
не намира основание да не кредитира и показанията на свидетелите, независимо от
противоречията в част от тях.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установенапосочената
по-горе фактическа обстановка, за която по същество не се спори между страните.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът
намира за установени следните правни изводи:
Правната квалификация на правата, претендирани от
ищеца са чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Касае се за наличие на виновно
противоправно деяние, изразяващо се в бездействие от
страна на ответника, от което са причинени
вреди на пострадалата, които
са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Бездействието на ответника е във връзка с възложени по силата на закон
задължения.
Деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или
по повод изпълнението, на която са причинени претендираните вреди, в резултат, на което са причинени
телесни увреждания, претърпени са болки, физически и психически страдания от пострадалата,
както и е причинена житейска непълноценност. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за
извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите
мерки за предотвратяване на увреждането
Гражданската
отговорност на Община Шумен по чл. 49 от ЗЗД е обективна, безвиновна
отговорност за вредите, които са причинени от друго лице при/или по повод
изпълнението на възложената му работа. В
случая причинените вреди на пострадалата са в резултат на неизпълнение на
задълженията на Община Шумен по отношение грижата за бездомните кучета и
предотвратяване па агресивното им поведение към хората.
Основният
спорен въпрос по делото е дали урежданията на ищеца са настъпили вследствие на
ухапване на бездомни кучета или от кучета, които имат собственик. Съдебната практика
приема, че „безстопанствено куче“ е такова куче, което няма собственик. Посоченото
е отрицателен факт, като доказателствената тежест за оборване на наличието му е
на насрещната страна, в случая за ответника, който е следвало да докаже, че кучето има собственик. След преценка
на свидетелските показания съдът е на мнение, че в на посоченото място в
гр.Шумен има безстопанствени кучета, за което не се спори. Не се доказа
възражението на ответната страна, че уврежданията може да са причинени от
ухапвания от кучета, които не са безстопанствени. Твърденията за факти за наличието
на бездомник или жена собственици на кучета в района, които преминават
случайно, са косвено предаване на впечатления, които не са констатирани пряко
от свидетелите на ответната страна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40 и чл. 41 от Закона за защита на животните, органите на
общината са длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета. Според чл. 47
ал. 3 от ЗЗЖ кучета без стопани се маркират и настаняват във временни общински
приюти или се връщат по местата, от които са взети, като такива кучета са под
надзора и грижите на общината. Нормата на чл. 40 ал. 2 от ЗЗЖ задължава кмета
на общината да организира изпълнението на програми за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като тези безстопанствени животни се настаняват
временно в общински приюти.
От
изложеното следва, че задължение на кмета на дадена община е да осигури
настаняването на безстопанствените кучета в общински приюти, доколкото тези животни
са под негова грижа и надзор. В този смисъл общината е длъжна да вземе мерки за
предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората, както и за
това, свободното им живеене в градски условия да не позволява причиняването на
вреди на гражданите. Независимо дали безстопанствените кучета са настанени в
приют или са върнати на местата, от които са били взети след маркирането им,
отговорност за тях винаги според закона носи общината. В случая ответникът е
проявил бездействие, като не е изпълнил свои задължения по нормативната уредба,
свързани със залавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в
определените за целта приюти, неполагане на дължимата грижа и надзор над тези
животни, отсъствие на взети мерки за предотвратяване на агресивното им
поведение спрямо хората.
В чл.
50, т. 2 във вр. с чл. 40 и чл. 49 от ЗЗЖ е посочено, че в задължение на
длъжностни лица /служители на общината/ са възложени действия за
предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета, за
настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и
грижи за върнатите по места след маркиране животни.
При
иска по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено
поради бездействие на служител на общината, тъй като тя е отговорна за вредите,
които са причинени от нейни служители, дори и когато не е установено кои
служители конкретно са причинени същите вреди. Без значение е и
обстоятелството, че с отговора са представени писмени доказателства, относно
взети мерки по програми, свързани с ограничаване на популацията на бездомни
кучета, защото това не означава, че ответникът е изпълнил задължението си за
конкретния инцидент, който е предмет на делото. След като е допусната ситуация,
при която безстопанствено куче да ухапе човек, независимо от създадената
организация в общината по предотвратяване на подобни инциденти, резултатът не е
постигнат и в тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и при
настъпване на вреди, общината следва да носи отговорност.
Безспорно
е налице и трайна съдебна практика, при която, съдилищата безалтернативно
приемат, че когато общината не предприеме предписано от закона действие или го
предприеме, без да положи достатъчно дължимата грижа и от това настъпят вреди,
тя дължи обезщетение.
От
показанията на свидетелите, заключението на СМЕ и останалите доказателства,
се установява и причинната връзка между еквивалентността на дължима
грижа и причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата, т.е. налице е противоправно
виновно деяние.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият съдебен състав формира
мнение, че по делото е доказано осъществяването на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, от който възниква задължението на ответника
да поправи всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Относно размера
на претенцията на ищцата за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
съдът предвид чл.
52 от ЗЗД и установилата се съдебна практика намира, че същата е основателна и доказана. В тази връзка взе предвид следното:
Справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на ищеца. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва
да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в
резултат на деянието. Следва да се съчетае действителната незаместимост на
загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено.
Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само
размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
начинът на извършването, обстоятелствата при които е настъпило увреждането,
причинените морални и физически страдания и др.
В тази
насока, съдът съобрази следните обстоятелства: видът, характерът и степента на
констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; физическите и психически болки и страдания, претърпени при самото
увреждане и при провеждане на лечението; възрастта и отрицателното въздействие на качеството на
живот на пострадалата.
Съдът
взе предвид: заключението на СМЕ за наличие на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – увреждане, съответстващо на лека телесна
повреда по смисъла на НК; обстоятелството, че възстановителният период и
лечението е продължил около 2-3 седмици; болките и страданията при
непосредственото претърпяване на увреждането; болките и страданията при
възстановяване от травмата; отражението на тези обстоятелства върху текущите
всекидневни дейности на пострадалия.
Съдът
съобрази, че липсват данни за
противоправно независимо извършителство от страна на пострадалия, както
по време на деянието, така и след него. Липсват данни и за лечение, което да не
съответства на травмата.
Съобразявайки
всички тези обстоятелства в съвкупност, във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, както и относимата съдебна практика, съдът на основание
чл.52 от ЗЗД намира, че така претендираният иск следва да бъде уважен до размер
на 3200,00 лв. обезщетение за непозволено
увреждане за претърпените от ищеца болки и страдания в
резултат на непозволеното увреждане, предизвикано от неправомерно поведение /бездействие/
на служители на Община Шумен.
Този
размер на обезщетение за неимуществени вреди, според настоящият съдебен състав е справедлив, като споделя мнение, че сумата от 3200,00
лв. е разумен еквивалент за обезщетяване на неимуществените вреди,
претърпени от пострадалия. Пълният търсен
размер би бил прекалено завишен, но по-нисък не би компенсирал напълно болките и страданията, които пострадалия е претърпял
и евентуално ще претърпи.
Вредите
от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта. От този момент
виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при
забава на плащане се дължи законната лихва от датата на увреждането, а именно –
18.06.2020г. за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Съдът
основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.
Относно
разноските.
Относно
исканията за разноски, съдът намира, че
са своевременно предявени.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направеното от ищеца искане и представен списък
по чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
предвид уважената част от исковата претенция, с оглед представените
доказателства за извършени деловодни разноски, както и такива за защита и
съдействие от един адвокат в размер на 608,00 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, гр.
Шумен, бул. *** представлявана от кмета Л.Д.Х. да заплати на основание чл.49, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, на Е.А.Ю., ЕГН **********,***
- СУМАТА от 3200,00 (три хиляди и
двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания, вследствие на телесни увреждания
и изпитан стрес, причинени на 18.06.2020г. в гр. Шумен в резултат от инцидент, при който пострадалия е бил
нападнат и ухапан от безстопанствено куче/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.06.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част над 3200,00 лв., до пълният предявен размер от 4000,00
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, гр.
Шумен, бул. *** представлявана от кмета Л.Д.Х. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Е.А.Ю., ЕГН **********,***, направените деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 608,00 лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: