№ 216
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100902610 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ за постановяване на
решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във
вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят „Е. М“ ЕАД твърди, че е кредитор на „ЛК-К.“ ЕАД за вземане в размер на
996 595,84 лева, за което е подписано споразумение между страните на 07.04.2021 г.
Посочва, че сумата се дължи във връзка с подписан договор на 08.03.2017 г., който
впоследствие с Анекс от 29.01.2021 г. е прекратен поради пълно неизпълнение на
задълженията от ответника. Счита, че „ЛК К.“ ЕООД не е в състояние да изпълни паричните
си задължения от търговска сделка и подписаното споразумение към нея, поради което е
неплатежоспособно. Предвид изложеното иска да се открие производство по
несъстоятелност на ответника и да се обяви неговата неплатежоспособност. Претендира
разноски.
Ответникът „ЛК-К.“ ЕАД оспорва молбата. Прави възражение за нищожност на
сключената сделка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие. Твърди, че не е
изразявал воля за подписване на споразумение. Оспорва също така истинността на
представения документ, като твърди, че не е подписано от управителя М. П.. В хода на
производството заявява, че споразумението е нищожно и поради противоречие с добрите
нрави, тъй като се касае за неустойка абсолютно нееквивалентна на престациите.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
1
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност
на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се
установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмената молба за откриване на производството по
несъстоятелност е подадена от молителя „Е. М“ ЕАД за вземания, произтичащи от търговска
сделка.
Установява се, че между страните е сключен на 08.03.2017 г. договор за упражняване
на строителен надзор в строителството за строеж за „Административно – търговски център с
подземни гаражи“ в УПИ V, м. „Хиподрума“, район *******, по който „Е. М“ ЕАД
възложило на „ЛК-К.“ ЕАД да упражнява строителен надзор за завършване и получаване на
разрешение на строеж за горепосочения обект.
На 09.02.2018 г. страните са подписали Анекс към договора, с който ответникът е
приел по възлагане на молителя да обследва обекта и да изготви комплексен доклад за
оценка съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към
строежите във връзка с чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ; внасяне на проекта в район „Красно село“ СО
и защита на проекта до издаване на заповед за допълване на издаденото разрешение за
строеж № 185/08.08.2008 г., съгласно чл. 154, ал. 5 ЗУТ, срещу което „Е. М“ АД се
задължава да заплати на „ЛК К.“ ЕООД възнаграждение, по ред и при условия, указани в
договора.
На 29.01.2021 г. е подписан Анекс към договора от 08.03.2017 г., с който страните са
приели, че възложителят не е получил потвърждение за наличие на съгласувани от „ЛК К.“
ЕООД строителни книжа за горепосочения обект както в рамките на договорения срок по
първия анекс, така и до настоящия момент; че ответникът не е изпълнил в срока
възложеното му по договора от 08.03.2017 г. за упражняване на строителен надзор в
строителството и не е изпълнил съгласуване на строителната документация за обекта; че
надзорникът се намира в пълно и безусловно неизпълнение на договорените задължения към
възложителя по договор от 08.03.2017 г. за упражняване на строителен надзор в
строителството и анекс за съгласуване и изготвяне на оценка за съответствие от 09.02.2018 г.
С подписване на анекса страните изрично са се съгласили, че занапред прекратяват
действието на договора поради описаните по-горе обстоятелства, довели до извод, че
договорните задължения на надзорника не са изпълнени, а възложителят няма интерес да
поддържа валидна договорна връзка.
Представено е подписано между страните на 07.04.2021 г. споразумение, с
нотариална заверка на подписите от нотариус Н.Л., с което страните са приели, че реалната
стройност на претърпените от „Е. М“ АД, като причина от действията и бездействията на
„ЛК К.“ ЕООД, във връзка с посочения договор, определена съобразно действителните
вреди и загуби, изпълнени и поети ангажименти, както и пазарните условия, е в размер на
996 595,84 лева. Конкретизиран е начинът на формиране на посочената стойност. Със
споразумението е поето задължение от „ЛК-К.“ ЕАД да възстанови на „Е. М“ АД стойността
на претърпените вреди в пълен размер, при условията на частични плащания, който са
индивидуализирани по размер и срок.
2
Във връзка с открито производство по оспорване на положения в споразумението от
07.04.2021 г. подпис от страна на представителя на „ЛК К.“ ЕООД е изслушана съдебно
графическа експертиза, от която се установява, че подписът в мястото за „ЛК К.“ ЕООД на
Споразумението от 07.04.2021 г., сключено между „Е. М“ АД и „ЛК К.“ ЕООД, е изпълнен
от М. Л. П., от чието име изхожда.
От приетата допълнителна съдебно графическа експертиза, при изготвянето на която
вещото лице е ползвало сравнителни образци, предоставени от М. Л. П., се потвърждава, че
подписът в мястото за „ЛК К.“ ЕООД на Споразумение от 07.04.2021 г., сключено между
„Е. М“ АД и „ЛК К.“ ЕООД, е изпълнен от М. Л. П..
С изх. № 8 от 25.03.2022 г. е издадено удостоверение от нотариус Н.Р.Л. за
предоставяне на справка от служебния архив на основание чл. 2 от Наредба № 32 от
служебните архиви на нотариусите и нотариалната кантори, относно извършени нотариални
удостоверявания от дата 07.04.2021 г. в нотариалната кантора със страни „Е. М“ АД и „ЛК
К.“ ЕООД, като е удостоверено, че на 07.04.2021 г. в кантората на нотариуса е извършено
нотариално удостоверяване на подписи на Споразумение с рег. № 4537 от 07.04.2021 г. със
страни: „Е. М“ АД и „ЛК К.“ ЕООД. Посочено е, че други нотариални удостоверявания от
дата 07.04.2021 г. между горепосочените дружества не са извършвани в кантората на
нотариуса.
При разпита свидетелката М.Х.Д. заявява, че по времето, когато е сключен договорът
е била служител на „ЛК К.“ ЕООД. Заемала длъжност технически експерт, а по време на
изпълнение на сградата станала управител на дружеството. Към настоящия момент не
работи в „ЛК К.“ ЕООД. Била още управител, когато внесли документите в ДНСК за
назначаване на държавна приемателна комисия за приемане на строежа, но акт не бил
издаден, тъй като след заседание на приемателната комисия се установили някакви
нарушения. Не била обсъждала с управителите, нито с М. П. сключване на споразумение за
неустойка в размер на 1 млн. лв. Собственикът на капитала на „ЛК К.“ ЕООД й се обадила
да й съобщи, че има такова повдигнато дело, в което се твърди, че не са изпълнили договора.
Технически ръководител по време на строителството бил М. П., който след 2020 г., когато тя
напуснала, станал управител на „ЛК К.“ ЕООД, но по трудово правоотношение, доколкото
знае, е към МЕНКУАРА.
От заключението на основната съдебно-икономическа експертиза се установява, че
към 31.12.2021 г. в счетоводството на „ЛК К.“ ЕООД е осчетоводено вземане от „Е. М“ ЕАД
в размер на 2 783,70 лева по фактура № 92/11.11.2019 г. Осчетоводяването на посочената
фактура е извършено през 2019 г., след което през 2019 г. и 2020 г. по това вземане не са
отразени получени плащания. През 2018 г. са осчетоводени вземания от „Е. М“ ЕООД по
други две фактури - № 55/12.02.2018 г. в размер на 5 008,46 лева и № 57/02.04.2017 г. в
размер на 8 351,10 лева. Същите са платени изцяло в рамките на отчетния период, т.е. през
2018 г. От счетоводството на „ЛК К.“ ЕООД не са представени други документи, в т.ч. и
счетоводни, касаещи процесния договор за упражняване на строителен надзор от 08.03.2017
г.
От приетото второ допълнително заключение към съдебно-икономическата
експертиза е видно, че задълженията, произтичащи от Споразумението от 07.04.2021 г. не са
отразени в счетоводството на ответника, респ. в счетоводния баланс на дружеството към
31.12.2021 г.
При така ангажираните доказателства съдът приема за установено, че между страните
са съществували валидно възникнали отношения във връзка със сключен на 08.03.2017 г.
договор за упражняване на строителен надзор в строителство за строеж: „Административно
– търговски център с подземни гаражи“ в УПИ V, м. „Хиподрума“, район *******. Изрично
в подписания между страните Анекс от 29.01.2021 г. е констатирано неизпълнение на
задълженията от страна на „ЛК К.“ ЕООД и прекратяване на договорната връзка между
3
страните занапред.
В подписаното на 07.04.2021 г. споразумение са изброени настъпили обстоятелства в
отношенията между страните във връзка със сключения договор от 08.03.2017 г.,
неизпълнението на задълженията от страна на „ЛК К.“ ЕООД, както и е посочено, че
реалната стройност на претърпените от „Е. М“ АД, като причина от действията и
бездействията на „ЛК К.“ ЕООД, във връзка с посочения договор, определена съобразно
действителните вреди и загуби, изпълнени и поети ангажименти, както и пазарните условия,
е в размер на 996 595,84 лева, като е конкретизирано за какво е дължима сумата.
Споразумението от 07.04.2021 г. по същество представлява установителен договор
между страните, който обвързва подписалите го лица със силата на закон, съгласно чл. 20а ,
ал. 1 ЗЗД, т.е. докато договорът не бъде обявен за нищожен или не бъде унищожен поради
пороци на волята, никоя от страните не може да претендира, че декларираните в договора
материалноправни отношения не отговорят на действителното правно положение. В този
смисъл е и съдебната практика, застъпена в решение № 113 от 01.11.2021 г. по гр.д. №
2895/2020 г. на ВКС, IV Г.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че
докато установителният договор обвързва валидно страните, действителното правно
положение между тях е това, което е установено в договора и никоя от тях не може да
претендира, че материалните отношения са различни от тези, декларирани в него, т.е. докато
договорът е в сила между страните, действителното съществуване на вземането по
установителния договор не може да се поставя в зависимост от доказване съществуването на
правопораждащите факти, при наличието на които е възникнало вземането.
Ответникът въвежда в процеса възражение за нищожност на Споразумението от
07.04.2021 г. поради липса на съгласие и поради противоречие с добрите нрави.
Под липса на съгласие в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД се разбират хипотезите, при
които то е дадено от една от страните при наличие на мислена уговорка, изключваща
обвързването – несериозно, като на шега или като учебен пример, или в случаите, когато е
изтръгнато чрез насилие. Във всички тези случаи липсата на формирана воля за обвързване е
съзнавана. Това схващане за нищожността поради липса на съгласие е отразено в
константната съдебна практика на Върховния касационен съд – решение № 3/18.02.2010 г.
по гр.д. № 3231/2008 г. на ВКС, III Г.О., решение № 6/31.01.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г. на
ВКС, III Г.О., решение № 309/14.07.2011 г. по гр.д. № 1890/2010 г. на ВКС, IV Г.О. и др.
Само в тези случаи е налице съществуващ към момента на сключването на договора факт,
който обуславя неговата изначална нищожност. В случая ответникът твърди, че не е
изразявал воля да подпише споразумението и същото му е дадено за подпис наред с други
документи, както и че положеният подпис не изхожда от него. От приетите първоначално и
допълнително заключения на допусната съдебно графическа експертиза безспорно се
доказа, че положеният подпис от управителя на „ЛК К.“ ЕООД – М. Л. П. пред нотариус
Н.Л. е на посоченото в документа лице. По делото не са ангажирани каквито и да е
доказателства, че документът е даден наред с други такива, без да е ясно от управителя
какво подписва, като това обстоятелства не се установи от показанията на доведената от
ответника свидетел, която нито е била очевидец при подписването на споразумението, нито
дава каквито и да е относими данни във връзка с твърдените от „ЛК К.“ ЕООД
обстоятелства. Изложеното от ответника за подписване на същия ден на други книжа пред
нотариус се опровергава и от полученото от нотариуса удостоверение, съдържащо
информация от служебния архив на нотариуса, че на въпросната дата 07.04.2021 г., в
кантората на нотариуса, е извършено нотариално удостоверяване на подписи на
Споразумение с рег. № 4537 от 07.04.2021 г. със страни: „Е. М“ АД и „ЛК К.“ ЕООД, като
други нотариални удостоверявания между горепосочените дружества не са извършвани в
кантората на нотариуса. Не се доказа също така твърдението, че другите документи, които са
му предложени за подпис не са били с нотариална заверка, но са от същата дата. С оглед
4
изложеното не се доказа волеизявлението от 07.04.2021 г. в споразумението да не е
направено от посоченото лице – М. П., в качеството му на вписан управител на „ЛК К.“
ЕООД, което прави възражението за нищожност на споразумението на основание чл. 26, ал.
2 ЗЗД, поради липса на съгласие, е неоснователно.
Ответникът прави възражение, че споразумението от 07.04.2021 г. е нищожно поради
противоречие с добрите нрави. С Тълкувателно решение № 1/2010 г. е дефинирано
понятието „добри нрави“ като морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива
са принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. В
случая клаузата, с която е приета стойност на претърпени от молителя вреди в размер на
996 595,84 лева е нищожна, доколкото противоречи на принципа на добросъвестността и за
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Посочената стойност надхвърля
повече от 45 пъти дължимото възнаграждение на ответника по сключения договор през 2017
г., а и в сумата се включват дължими плащания от „Е. М“ ЕАД към трети лица – банка и
други дружества, без да може да се изведе пряка причинна връзка между задълженията,
поети от „ЛК К.“ ЕООД и претърпените вреди. Ето защо съдът намира, че определеното в
споразумението от 07.04.2021 г. обезщетение в размер на 996 595,84 лева накърнява добрите
нрави, поради което споразумението, с което се определя задължение на ответника към
молителя е нищожно.
Следователно молбата, с която е сезиран съдът с правно основание чл. 625 ТЗ е
подадена от лице, което не доказа наличие на изискуеми и неизпълнени задължения за
заплащане на суми по сключено между страните споразумение от 07.04.2021 г., поради
което само на това основание искането за откриване на производство по несъстоятелност от
„Е. М“ ЕАД срещу „ЛК К.“ ЕООД се явява неоснователна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не се доказа и наличие
на състояние на неплатежоспособност на ответника, на което основание е предявена
молбата от молителя за откриване на производство по несъстоятелност.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на ответника трябва да се
извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му,
от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си. За
установяване на финансовото-икономическо състояние на ответника по делото са
ангажирани като доказателства годишните финансови отчети на дружеството, както и
сравнителни ведомости. На основание чл. 186 ГПК по делото е приложена справка от
Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 03.12.2020 г. за извършени
вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на „ЛК К.“ ЕООД. От
приложената по делото, изискана по реда на чл. 186 ГПК справка се доказа, че в централната
база на АИС-КАТ към 29.12.2021 г. на името на ответника има данни за настояща
собственост за регистрирано едно превозно средство.
От първоначално приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че към 31.12.2015 г. в основната си част /почти 95%/ активите на „ЛК К.“ ЕООД
са били текущи, които пък от своя страна са представлявали изцяло краткосрочни вземания
от клиенти и доставчици. За 2016 г. и 2017 г. от ответника не са представени отчети, като
такива не са публикувани и в търговския регистър. През този период стойността на активите
е намаляла поради десетократно намаляване на общия размер на каткосрочните вземания. В
структурата на текущите активи в края на 2017 г. присъстват и парични средства с
относителен дял от 38,10%. През 2019 г. и 2020 г. е налице растеж на относителния дял на
паричните средства в структурата на текущите активи. В края на 2015 г. пасивите на „ЛК
5
К.“ ЕООД представляват почти изцяло собствен капитал, чийто относителен дял заема
малко повече от 97% в тяхната структура. Може да се приеме, че са налице качествени
изменения в структурата на пасивите през периода 2016 г. – 2018 г. вкл., доколкото
задълженията превишават около три пъти размера на собствения капитал. За 2019 г. е
отчетена текуща печалба от 34 хил. лв., която заедно с неразпределената печалба от
предходния период формира собствен капитал от 40 хил.лв., като същият отново превишава
общия размер на задълженията към 31.12.2019 г. През 2020 г. е разпределена печалба от
минали години в размер на 10хил. лв., отчетена е и текуща загуба от 12 хил. лв., в резултат
на което към 31.12.2020 г. общият размер на задълженията отново взема превес над този на
собствения капитал.
От извършените от вещото лице изчисление по данни от счетоводните баланси
стойности на показателите за ликвидност до 2020 г., под минималната си референтна
стойност е единствено коефициентът на бърза ликвидност към 31.12.2018 г. Всички
останали изчислени стойности на показателите за ликвидност на „ЛК К.“ ЕООД са в
допустими граници. Установява се, че всички стойности на показателите за финансова
автономност на ответника за периодите, за които са изчислени – 2015 г. и 2018 г. – 2020 г.
вкл., са в допустими граници.
Видно е от констатациите в основното заключение, че не е налице тенденция „ЛК К.“
ЕООД да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, като
изчислените стойности на коефициентите на ликвидност дават основание да се твърди, че
към 31.12.2015 г., както и към периода от 31.12.2018 г. до 31.12.2020 г. вкл., ответникът е
бил в състояние безпроблемно да погасява своите изискуеми задължения.
От приетата допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че през
2021 г. структурата на активите на „ЛК К.“ ЕООД не е претърпяла съществени изменения в
сравнение с преходния отчетен период. Дружеството е отчело текуща печалба в размер на 7
хил. лв., което е довело до увеличаване на размера на собствения капитал и на относителния
му дял в структурата на пасивите. За периода се наблюдава и намаляване на общия размер
на задълженията с около 35% - от 34 хил. лв. на 22 хил. лв.
За изследвания период – 2021 г. е видно, че вследствие на запазените балансови
стойности на текущите активи и намаляване размера на текущите задължения, стойностите
на показателите за ликвидност на „ЛК К.“ ЕООД към 31.12.2021 г. са се повишили
чувствително в сравнение с края на преходния годишен отчетен период и значително
превишават максималните си референтни стойности.
Вещото лице констатира, че аналогично на показателите за ликвидност, стойностите
на показателите за финансова автономност към 31.12.2021 г. също са претърпели изменения
в положителна посока в сравнение с тези от преходния годишен период. Към 31.12.2021 г.
балансовата стойност на имуществото на „ЛК К.“ ЕООД е била над два пъти по-голяма от
общия размер на паричните задължения на дружеството.
На база счетоводните записвания експертът сочи, че през периода 2019 г. – 2021 г.
вкл. не е налице тенденция „ЛК К.“ ЕООД да не може да обслужва краткосрочните си
задължения по търговски сделки.
Показателите за ликвидност би биха били извън допустимите граници единствено,
ако се вземат предвид вземанията по споразумението от 07.04.2021 г., които не са
осчетоводени от ответника. Доколкото обаче съдът прие, че сумата не се дължи, поради
нищожност на споразумението, сключено на 07.04.2021 г., то вземането не следва да се
взема предвид при изследване икономическото състояние на ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се доказа да са налице
предпоставките за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал. 1
ТЗ, доколкото не се установи молителят да се легитимира с изискуемо и незаплатено
6
задължение от ответника, както и че „ЛК К.“ ЕООД не е в състояние да изпълни
изискуемите си задължения към кредиторите си, което да има траен характер. Ето защо
молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът. От същия са доказани
извършени разноски в размер на 780 лева за депозити за вещи лица. Не следва да се
присъжда претендираният хонорар от 1 000 лева, тъй като не се доказа по делото такъв да е
заплатен от ответника.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „Е. М“ ЕАД, с ЕИК: *******, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, за откриване производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ спрямо „ЛК К.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
ж.к. Иван Вазов, ул. „******* като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е. М“ ЕАД, с ЕИК: *******, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на „ЛК К.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „******* сума в
размер на 780 лева /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща направени разноски по
делото за заплатени депозити за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7