Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/ .07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19890 по описа за 2019 година на Варненския районен съд,
, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „А.з.с.н.в.“ ЕИК *********, със седалище ***, с която срещу З.Х.Ж. с ЕГН ********** *** е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните съществуването на вземане за сумата от 739,61лв.,
представляваща
неиздължена главница
по Договор за потребителски кредит № ********* от 02.01.2017г.
сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията
по който са
прехвърлени в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по договор за
цесия от 01.07.2017 г., а в последствие е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* по
силата на Приложение №1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,сумата от 139,91 лева, представляваща
договорна лихва, за периода от
18.01.2017 г. до 28.02.2018 г., сумата
от 36,24лв., представляваща
такса за оценка на досие,
за периода от 25.01.2017 г. до 28.02.2018
г.,сумата от 185,52лв., представляваща такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя, за периода от
25.01.2017 г. до 28.02.2018 г.,сумата
от 432,89лв., представляваща
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за периода от
25.01.2017 г. до 28.02.2018 г., сумата
от 137.47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.01.2017 г. до 03.06.2019
г., за които вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№8480/2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.06.2019
г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата
молба се излага, че по силата на Договор за потребителски кредит № ********* от
02.01.2017г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Здравко Ж. е
възникнало валидно облигационно правоотношение. На този ответник е отпуснат
заем в размер на 750 лева срещу
задължение за връщане на 60 равни вноски
съобразно погасителния план в срок до 28.02.2018г.Сумата е предоставена на заемателя в брой, чрез кредитен консултант. При подписване
на договора на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр с
информация за кредита. Освен уговорената главница, заемателят
е приел да заплати сумата от 147,94 лева
като договорна лихва, като и сумата от 37,50 лева представляваща такса за
оценка на кредитно досие. Кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя допълнителна услуга под формата на доставка в брой на
заемната сума по неговото местоживеене и услуга за седмично събиране на вноските по кредита по местоживеене на заемателя. За посочената услуга е уговорена такса в размер
на 447,81 лева. Съгласно условията на договора заемателят
има възможност по всяко време да се откаже от услугата с писмено уведомление до
кредитора, при което дължи 30 % от уговорената такса. Позовава се, че е
настъпил крайния падеж на задълженията, след който ответникът не заплатил
задълженията в предявените размери. Навежда, че вземанията са прехвърлени от първоначалния кредитор в полза на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, по договор за цесия от
01.07.2017 г., а в последствие е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* по
силата на Приложение №1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010.
Твърди се, че за
дължимата сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
В съдебно заседание
ищецът не се явява и не се представлява. С нарочна молба поддържа така предявените
искове и настоява за уважаване на същите.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът З.Ж.
се явява лично. Сочи, че през 2017г. е
сключил договор за кредит, като е получил заемната сума. В началото връщал
сумата, но по-късно служителят, който събирал вземанията спрял да идва,
съответно ответникът престанал да погасява дълга. По същество не изразява
становище.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Липсва спор, че по
силата на Договор за потребителски кредит с № *********/02.01.2017 г. между З.Х.Ж.
и „Провидент Файненшъл България“ ООД е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което заемодателят е отпуснал на заемателя- ответника сумата от 750 лева със срок на
издължаване от 60 седмици(чл.9 от договора). Между страните е уговорено
възнаграждение за ползвания кредитен ресурс във фиксиран размер от 147,94 лева
за целия срок на договора или 31,82 % на годишна база. В чл.25 от
споразумението страните са постигнали договореност, че клиентът се съгласява да
получи допълнителна услуга за осъществено от служител на кредитора домашно
посещение при погасяване на задълженията. Постигната е договореност, че 30 % от
таксата е съответна на разходите, свързани с организирането на допълнителната
услуга. Общият размер на таксата за домашно посещение е в размер на 639,73
лева, платима на седмични вноски съобразно общия план. Страните са предвидили,
че кредитополучателя държи такса за оценка на досие в размер на 37,50 лева.
С договор за прехвърляне
на вземания и заместване в дълг от 01.07.2017г. „Провидент
Файненшъл България“ ООД е прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
вземанията срещу ответника З.Ж. по
договор за кредит *********/02.01.2017 г. в общ размер на 1534,17 лева, заедно
с всички привилегии и обезпечения, вкл. и с бъдещите лихви. Заедно с цесията, цедентът е упълномощил цесионера
„Изи Асет Мениджмънт“ АД да
извърши от името на първия всички необходими фактически и правни действия за
уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на
договор за прехвърляне на вземания.
С договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
допълнен със споразумение от 01.11.2017г. сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД последният е придобил
възмездно пакет от вземания на цедента по приложение ℕ 1/ 01.06.2018г. вкл.
вземане срещу ответника З.Ж. по договор за кредит *********/02.01.2017 г. в общ
размер на 1591,26 лева, в това число отпусната главница в размер на 750 лева и
лихва за просрочие в размер на 57,09 лева, начислена
до 01.06.2018г.
По делото е представено
пълномощно/л.24/, видно от което цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощил цесионера да извърши от името на първия
всички необходими фактически и правни действия за уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на договор за прехвърляне
на вземания от 01.07.2017г.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр.
с чл.240 от ЗЗД. Предявен е
след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест
на ищеца е да установи, при условията
на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно: валидно
правоотношения по договор за цесия, наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията
на кредитора по него, както и размера на задълженията.
Възражения относно валидността на цесията и нейното съобщаването на
длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не са повдигани. Предвид на това и
като съобразява представените доказателства за упълномощаването на цесионера да извършва съобщаване за цесия, съдът намира, че
ищецът се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия за процесните вземания.
По делото не е въведен спор относно действителността на изявления на
страните при сключване на процесния договор за
кредит. Не е оспорено и реалното предоставяне на сумата. Напротив в проведеното открито съдебно заседание ответникът признава
усвояването на кредита. По изложените съображения и доколкото съдът не
констатира нарушение на императивни правни норми, следва да се установи, че
между стрнаните е възникнало валидно облигационно
отношение по договор за потребителски кредит.
По делото не е поставен
като спорен въпросът относно предсрочната изискуемост на дълга. Същевременно
съдът констатира, че предвид срока
на договора (от 60седмици) към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -03.06.2019г. е настъпил крайния срок на
договора. Тоест задълженията по кредита са редовно
падежирали. Уведомление за настъпил краен
падеж кредиторът няма задължение да изпраща до
длъжника, по арг. от чл.
84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с договора
е определен реда на погасяване и са фиксирани падежите на отделните анюитетни
вноски. Така доколкото е настъпил крайния падеж на
задълженията по договора, а длъжникът не твърди и не
доказва да е погасил изцяло или частично дълга, то следва извода,
че претенцията за неиздължена главница е основателна в предявения размер от 739,61лв.
Съдът преценява, че
на ищеца се следва и вземане за възнаградителна лихва,
представляваща премия за предоставения кредитен ресурс. Размерът на лихвата е
отнапред уговорен и е в размер на 31,82 %. Възражения в този смисъл не са повдигнати, но доколкото съдът дължи
служебна преценка, следва да се посочи, че величината на ГПР (48.1%) и на възнаградителната лихва, като елемент от ГПР (арг. от чл. 19, ал.1 от ЗПК) не надвишава императивно
уредения лимит съгл. чл.19, ал.4 от ЗПК. По изложените съображения иска за
възнаградителна лихва следва да се уважи в
цялост,тоест за сумата от 139,91 лева.
Относно претенцията за
такса за оценка на кредитно досие: Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно
задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да
предостави кредит на последния. Следователно клаузата в договора за кредит, с която
е уговорена такса за оценка на досие де факто прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит,
вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК и води само до допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата противоречи на цитираната
норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.
Тази претенция следва да се приеме за недоказана.
По отношение на претенциите за такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя съдът съобразява
следното: На първо място в чл. 25 от договора е предидено
основание за дължимост единствено на такса за
събиране на дълга, като липсва предвиждане относно основанието, при което
длъжникът следва да заплати такса за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене. Съгласно чл.4 от споразумението заемните средства се предоставят
на кредитополучателя посредством банков превод. На следващо място факическото
действие по превеждане на сумата чрез банков превод не би могло да се остойностти на претендирата такса
за тази услуга. Не е налице никаква разумна и
съразмерна икономическа връзка между стойността на договорената такса и
кореспондиращата й насрещна престация, т.е. налице е
и очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по
облигационното правоотношение.
По отношение вземането за такси за услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя: Съгл. уредбата
на чл. 25 от договора страните са предвидили домашно посещение за събиране
вземанията на кредитора. Видно от съдържанието на договорната разпоредба 30 %
от общия размер на тази такса е за компенсиране разходите на кредитора. Тази договорна уредба, макар и
формално да съответства на буквата на чл. 10а , ал. 1 от ЗПК, по същество
противоречи на закона. На първо място от
размера на таксата за услуга за домашно посещение – 432,89 лева
само 40 % процента покрива разходите на
кредитора по събирането на дълга. Останалата част по същество е печалба на
кредитора. Тази договорна регламентация съвсем очевидно заобикаля императивното
правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо
максимално допустимия процент на разходите на годишна база (ГПР) по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Видно от договора
коментирана такса не е включена в ГПР-то
и ако се добави към тази величина
безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Не на последно място,
съдът съобразява, че ищцовата страна не е ангажирала
доказателства за реалното предоставяне на услугата, за която е предвидена такса
в чл. 25 от договора.
По изложените
съображения следва да се отхвърли иска в частта по иска за такса за услуга „Кредит у дома“.
По отношение вземането за мораторна лихва, съдът съобразява, че договореното в чл.9 от договора мораторно обезщетение не нарушава императивната уредба на чл.
33, ал.2 от ЗПК, според която това вземе
не може да
надвишава размера на законната лихва.
По отношение периода, за които
е начислено вземането, съдът намира, че
от представените доказателства не се установява, че ищецът е носител
на акцесорното вземане за лихва
за целия заявен период, съответно и размер. При тълкуване на
договора за цесия от 01.11.2017г., за разлика от първия договор
за цесия, по силатана който „Изи Асет Мениджмънт“ АД придобива вземанията, не се установява за
цесионера да възниква право да продължи да
начислява дължимата на първоначалния кредитор лихва за забава. Изрично в § 2 т.2.1
рамковия договор за продажба на вземания е предидено, че продавачът прехвърля на купувача всички
ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
които вземания се индивидуализират в приложение 1 към договора. Въпросното
договаряне е
в съответствие с общото правило на чл.
99, ал.2 от ЗЗД, че вземането се прехвърля
с изтеклите до този момент лихви.
Още повече с договора за цесия
не настъпва промяна касателно страните по договора
за кредит, цедентът не придобива
качеството страна по договора, а само правото на
вземане в обема му към датата
на прехвърлянето. И след като новият
кредитор не става страна по
материалното правоотношение,
то за същия
липсва основание, на което да
начислява лихви за периода след
датата на договора за цесия.
Самата лихва безспорно няма характер на обезпечение/
и други принадлежности/ по смисъла на
чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради което не може
да се обсъди
друго основание за начисляването й. Решение № 366 от 10.04.2014 г. на ОС - Варна по
в. т. д. № 318/2014 г. Няма никаква
пречка, „Изи
Асет Мениджмънт“ АД , който по същество е встъпил в първоначаното кредитно правоотношение да начисли лихви
след датата на цесията, които
да прехвърли или да претендира
самостоятелно. В допълнение
видно от приложение № 1 към договора за цесия
общия сбор на прехвърлените вземания очевидно не включва законната
лихва след датата на цесията.
В заключение
съдът приема, че на ищеца
се следва лихва за забава
в размер на законната лихва за периода от
18.01.2017
г. до датата на цесията/ в случая това е подписването на приложение 1 към допълнителното
споразумение/-
01.06.2018г.
в размер на 102,72 лева, изчислена с помощта на калкулатор
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp. За разликата над 102,71
лева, до претендираните 137.47
лв.и за периода след датата
на цесията на ищеца следва
да се отрече
вземане за мораторна лихва.
В заключение в полза на
ищеца се следват сумите от 739,61 главица ,сумата от 139,91 лева за договорна
лихва и сумата от 102,72 лева за мораторна. В
останала част претенциите подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 120
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Така определеният размер следва да се
съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от
иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 982,24 лева и
общо и признати разноски за държавна такса (216,57лева) и юрисконсултско
възнаграждение ( 150лева) съгл. списък
на л.56, се присъждат 197,76 лева.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В
случая предвид установения размер на вземането, съдът намира, че дължимите в
заповедното производство разноски на ищеца са в размер на 49,02 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.с.н.в.”
АД, ЕИК203670940, със седалище
и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против З.Х.Ж. с ЕГН **********, че ответникът дължи н.А.з.с.н.в.” АД
сумите както следва: сумата от 739,61лв., представляваща неиздължена главница по Договор за
потребителски кредит №
********* от 02.01.2017г. сключен
между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията
по който са
прехвърлени в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по договор за
цесия от 01.07.2017 г., а в последствие е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* по
силата на Приложение №1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сумата от
139,91 лева, представляваща договорна лихва, за периода
от 18.01.2017 г. до
28.02.2018 г., сумата от 102,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.01.2017 г. до 01.06.2018
г., за които вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№8480/2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.06.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против З.Х.Ж. с ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между
страните съществуването на следните вземания: сумата от 36,24лв., представляваща
такса за оценка на досие,
за периода от 25.01.2017 г. до 28.02.2018
г.,сумата от 185,52лв., представляваща такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя, за периода от
25.01.2017 г. до 28.02.2018 г., сумата от
432,89лв., представляваща такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя, за периода от
25.01.2017 г. до 28.02.2018 г., и за разликата над 102,72 лева до
претендираните
137.47 лв.и
за периода след 02.06.2018г.
ОСЪЖДА З.Х.Ж. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.”
АД, ЕИК203670940, със седалище
и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 197,76 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 49,02 лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: