№ 192
гр. Русе, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20214520202687 по описа за 2021 година
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. В. Ц. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-0453-000363/01.11.2021г. на началника на
РУ Сливо поле към ОДМВР Русе,с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер ПЕТДЕСЕТ
лева .
Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление
като необосновано,като твърди, че не е извършила нарушението за което е
санкционирана.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката е водач на МПС с правоспособност кат.”В,АМ и
М”.Води се на отчет в ПП КАТ Русе. Към м.октомври 2021г. няма налагани
наказания за нарушение на ЗДвП по които да не е настъпила реабилитация.
През 2003г. жалбоподателката претърпява операция на дясна млечна
жлеза за отстраняване на туморна формация.През 2014г. отново е
консултирана във връзка с болки в дясна раменна става и с препоръка за нова
1
хирургична интервенция.
На 18.10.2021г. жалбоподателката се намира в с.Ряхово обл. Русе и
управлява л.а. Рено с рег.№ Р8509КИ. Жалбоподателката не е поставила
обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван. Около 14.00ч.
жалбоподателката се движи по ул.Васил Левски и на кръстовището с
ул.Димитър Благоев. Непосредствено до кръстовището контрол по
движението извършва свид.П. – полицейски инспектор в ОДМВР Русе РУ
Сливо поле. Докато автомобила управляван от жалбоподателката прави
маневра на кръстовището, свид.П. има възможност да я наблюдава от
непосредствена близост. Вижда,че водачът е без поставен обезопасителен
колан и я спира. Жалбоподателката заявява, че не си е поставила
обезопасителния колан поради направената преди време хирургична
интервенция и посочва физическото си състояние като основание за
управление на МПС без използване на обезопасителен колан. Свид.П. не
приема възраженията,поради това, че не му е представен документ от
медицинско рице, което да освобождава водача от задължение да поставя
обезопасителен колан и съставя срещу жалбоподателката акт за установяване
на административно нарушение на разпоредбите на чл.137а от ЗДвП. В акта
жалбоподателката изрично писмено заявява,че има операция на млечна жлеза.
По-късно с обжалваното наказателно постановление въпреки
възраженията на жалбоподателката началникът на РУ Сливо поле на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП налага административно наказание
ГЛОБА в размер ПЕТДЕСЕТ лева.
Изложеното се установява от показанията на актосъставителя, както и от
представените писмени доказателства - епикриза, протоколи от изследвания
и медицинско направление. По така приетата за установена фактическа
обстановка не се спори.
От показанията на свид. П. се установява,че жалбоподателката е
управлявала МПС без поставен обезопасителен колан. От писмените
доказателства се установява физическото състояние на жалбоподателката и
извършените медицински интервенции в областта на млечните жлези .
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а по съществото си е основателна.
На първо място обжалваното наказателно постановление се явява
2
необосновано.
Разпоредбата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП допуска управление на МПС
без поставен обезопасителен колан когато физическото състояние на лицето
не позволява това. От представените писмени доказателства може безспорно
да се установи,че физическото състояние на жалбоподателката не позволява
поставяне на колан. За това не са необходими специални знания,тъй като в
представената епикриза е изрично посочено, че е извършена хирургична
интервенция в област от човешкото тяло през която обикновено преминава
обезопасителния колан..В разпоредбите уреждащи правилата за движение
липсва изискване конкретен документ удостоверяващ физическо състояние.
Като не е взел предвид представеното писмено доказателство и след
възражението на жалбоподателя,наказващият орган е постановил
необосновано наказателно постановление и като такова в тази си част
обжалваното следва да се отмени.Всички събрани и обсъдени доказателства
сочат,че жалбоподателят не е осъществил обективните признаци на състава
на нарушението по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.
До горната необоснованост се е достигнало в следствие на нарушение на
процесуалните правила на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН извършено от
наказващия орган. Наличието на писмено възражение и законова възможност по
чл.137а ал.2 от ЗДвП са ангажирали задължението на наказващия орган по чл.52
ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства.Като не го е
изпълнил същият е постановил необоснован акт,тъй като направените от него
изводи относно деяние и вина са произволни, защото не почиват на доказателства
събрани и обсъдени по предвидения от ЗАНН ред.
Разследване на спорните обстоятелства е било задължително предвид и
възможността, която дава закона за управление на МПС без поставяне на
обезопасителен колан. Тъй като са изложени медицински причини, наказващият
орган е бил задължен да проведе разследване чрез изискване на медицинска
документация, за да установи дали са налице предпоставките на чл.137а ал.2 от
ЗДвП. Като не е сторил това наказващият орган е направил необосновани изводи.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката - 360
лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника в приложеното
писмено становище е частично основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските,
3
направено от ответника по жалбата е основателно. Като отчита
обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата и писмено
становище без фактическо процесуално представителство , съдът намира, че
претендираната сума за хонорар на пълномощник, не съответства на
положения труд и следва да се редуцира до 150лв., която сума е съответна на
критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.
Предвид горното обжалваното наказателно постановление като
необосновано следва да се отмени,поради което съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0453-000363/01.11.2021г.
на началника на РУ Сливо поле към ОДМВР Русе,с което на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на В. В. Ц. от гр.Русе ЕГН ********** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер ПЕТДЕСЕТ лева .
ОСЪЖДА РУ Сливо поле към ОДМВР Русе да заплати на В. В. Ц. от
гр.Русе ЕГН ********** сумата от 150лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4