№ 11839
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20221110161351 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Д. Д. Т., ЕГН **********, срещу Р. Н. Е., ЕГН
**********, лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство и С.
Ж. Е., майка на Р. Н. Е., която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответниците
по молбата са осъществили актове на домашно насилие спрямо молителката, първият
ответник на 24.10.2022 г. и на 25.10.2022 г., а вторият ответник на 25.10.2022 г., чрез
отправяне на обиди и заплахи по отношение на молителката.
Ответниците по молбата взимат становище в съдебно заседание, като оспорват
твърденията на молителката. Твърдят, че молбата е подадена в резултат на вещноправни
спорове между страните относно ползването на имота им.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът Р. Е. е лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско
съжителство, от което имат две родени деца (които обстоятелства са отделени като
безспорни между страните с протоколно определение от 14.12.2022 г.), предвид което
1
същият попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове на 24.10.2022 г. и на 25.10.2024 г. представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
психическо насилие спрямо молителката.
Ответницата С. Е. е майка на първия ответник (обстоятелство, отделено като
безспорно между страните с протоколно определение от 14.12.2022 г.), предвид което
същата попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 9 ЗЗДН.
Описаният в молбата акт на 25.10.2022 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие спрямо
молителката.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът
намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
(л. 6 от делото), експертно решение на ТЕЛК (л. 7 от делото), 2 броя удостоверения за
раждане (л. 8 и л. 9 от делото), електронна кореспонденция (л.10-12 от делото).
Във връзка с представената от молителката с молбата за защита електронна
кореспонденция по делото е допусната, изслушана и приета СТЕ, чието заключение съдът
кредитира като обективно и дадено от компетентно за това лице, като вещото лице
установява наличието на изпратени съобщения в телефонните апарати между профилите на
Татяна Т. и Р. Е. на 25.10.2022 г. От служебно изискана справка от мобилен оператор
Виваком, се установява също, че ответникът Е. е собственик на сим карта с телефонен
номер **********.
По делото е изготвен социален доклад от компетентната ДСП, като в хода на
социалното проучване е проведен разговор с по-голямото дете на страните – Найден.
Същото е споделило, че е бил свидетел на насилието, което неговия баща е упражнил над
майка му, бил е в детската стая, от която е чувал как баща му обижда майка му, уплашил се
е, когато е чул баща му да вика: „махайте се всички, ще ви разпоря“ и да заплашва майка му
с думите: „тази нощ умираш“ (л. 110 и л. 111 от делото).
Други относими по делото писмени доказателства не са представени.
Показанията на свидетелите Татяна Т. и Владимир Тодоров са относими към
предмета на делото и следва да бъдат кредитирани, в частите, в които свидетелите
възпроизвеждат факти и обстоятелства, на които са станали лично свидетели, като съдът ги
прецени по реда на чл. 172 ГПК. Разпитани в хода на съдебното дирене, свидетелят Т. Т. и
свидетелят В. Тодоров пресъздават различни моменти, свързани с процесните дати
24.10.2022 г. и 25.10.2022 г. по отношение на страните. Сочат, че на процесната дата
24.10.2022 г. са били с молителката в различно часово време, като и двамата споделят, че
същата е била притеснена и без настроение, въпреки че е имала рожден ден, като не е
споделила защо, а свидетелите са разбрали впоследствие, че причина за поведението й са
обиди и скандали с ответника Е.. Свидетелката Т. посочва, че на 25.10.2022 г. сутринта
2
ответникът Е. й написал по месинджър на телефона, че ако намери вечерта дъщеря й вкъщи
ще я лежи, като се заклел в децата, че ще я лежи. Свидетелства за емоционалното състояние
на молителката на 25.10.2022 г. - същата била в ужасно състояние, треперила, плакала и
била много изплашена.
При преценка на показанията на свидетелите съдът съобрази родствената им връзка с
молителката, но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения,
съдът не намира пречка да ползва показанията им, в обсъдената им част, при формиране на
свободното си вътрешно убеждение. В необсъдената им част, съдът не цени показанията на
свидетелите, тъй като същите са неотносими към предмета на делото.
Показанията на свидетеля Найден Е. съдът кредитира в частите, в които същият е
заявил, че на процесната дата 25.10.2022 г. към 09:00 – 09:30 часа отишъл заедно със
съпругата си в дома на сина им и молителката, като е нямало размяна на обиди между
съпругата му и молителката, както и че е бил разбрал, че синът му е изпращал съобщения на
майката на Д. в изблик на нерви, като в останалата им част съдът не ги кредитира, тъй като
същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
По отношение на показанията, дадени от св. Рангел Захариев, съдът не ги кредитира,
тъй като същите са неотносими към предмета на делото, както по време, така и по
съдържание.
По делото е приета СПЕ, която установява годността на детето на страните Найден Е.
да даде свидетелски показания по делото и която съдът кредитира. Детето е разпитано в
присъствие на психолог в съдебно заседание, като съдът кредитира показанията му изцяло,
доколкото детето е било свидетел очевидец на процесната дата 24.10.2022 г. Същото
свидетелства, че лично е чуло обидите и заплахата “тъпанарка, боклук, ще ви разпоря
всички“, казани от ответника Е. към молителката, които обиди били безкрайни и продължил
да ги чува до 23:00 часа. Споделя също, че молителката е плачела на процесната дата.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Найден Е., като при преценка на
показанията му по реда на чл. 172 ГПК съдът съобрази родствената му връзка със страните,
но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира
пречка да ползва показанията му, в обсъдената им част, при формиране на свободното си
вътрешно убеждение. Още повече, че същите не противоречат на останалите събрани и
обсъдени по делото доказателства.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и
нарушена комуникация в резултат на битови и междуличностни противоречия. Това се
установява както от изложенията на молителката в молбата, така и от становището на
ответниците.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че
агресивното и нападателно поведение от страна на ответника Е. спрямо молителката,
изразяващо се във вербална агресия над личността й, граничи с ненормално ниво на
3
комуникация между тях. Същото попада извън границите на нравствеността и съвременните
виждания за човешко общуване, съгласно които, противоречията, независимо от техния
характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. Още
повече това поведение е укоримо, когато същото става достояние на малолетните деца на
страните, което ги прави неволни свидетели на този тип отношения. Между тях е налице
конфликт на лична основа, основан на семейни въпроси. Общуването помежду им е извън
рамките на добрия тон, разбирателството, взаимното доверие, семейната идилия и
хармоничност.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита,
предявена срещу ответника Е. за доказана. Налице са предпоставките за уважаване на
молбата въз основа на посочените и подробно обсъдени по-горе доказателства. Що се отнася
до твърдения акт на домашно насилие на 25.10.2022 г., осъществен от ответницата, то
същият остана недоказан. Следва да се има предвид, че не са налице предпоставките за
уважаване на молбата в тази й част, въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
доколкото по делото се установи, че на този акт е присъствал свидетел-очевидец, който
посочва, че е нямало размяна на обиди между ответницата и молителката. Поради това,
молбата за защита срещу ответницата следва да бъде оставена без уважение.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между Д. Д. Т. и Р. Н. Е., съдът намира, че става въпрос за вербална агресия,
изразена от страна на ответника към молителката, с които свои действия е осъществил
домашно насилие, под формата на психическо и емоционално такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника Е. следва да бъдат
приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН мерки за защита по отношение
на молителката.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителите на насилието.
Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, ще създаде и допълнително гаранция за
пострадалата Д. Д. Т., че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
4
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до Д. Д. Т. на разстояние
не по-малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, за срок от дванадесет
месеца, считано от издаване на заповедта.
Това е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо пострадалата
нов акт на насилие.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно
насилие са настъпили за молителката значителни вредни последици за живота и здравето й.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката от него, счита че на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер от 400,00 (четиристотин) лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има и от двете страни.
Представени са списъци по чл. 80 ГПК. Предвид изхода на делото, ответникът Е. следва да
заплати на молителката разноски в размер на 400 лева (от общо претендирани 800,00 лева,
доколкото молбата за защита срещу С. Е. е неоснователна), като на С. Е. не й се следват
разноски, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за сторени такива.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, сумата в размер на 350,00 лева - възнаграждение на вещото лице за
изготвяне на СТЕ, сумата в размер на 385,59 лева - възнаграждение на вещото лице за
изготвяне на СПЕ и присъствие на вещото лице по време на разпит на детето, държавна
такса за производството в размер на 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), като
молителката е освободена от внасяне на такси и разноски с определение № 35478/23.12.2022
г., поради което и не следва да й се възлага държава такса.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. Н. Е., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Р. Н. Е., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Д. Т., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Р. Н. Е., ЕГН
**********, да приближава Д. Д. Т., ЕГН **********, на разстояние не по-малко от 100
метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
5
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Р. Н. Е., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на Р. Н. Е., ЕГН **********, глоба в размер
на 400,00 (четиристотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. Т., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу С. Ж. Е., и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , с която по отношение на
ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Р. Н. Е., ЕГН **********, и да заплати на
Д. Д. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляваща
разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Р. Н. Е., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер на 760,59 (двадесет и пет) лева,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6