Р Е Ш Е Н И Е
№
09.12.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6601 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
И.В.Л., ЕГН ********** срещу „А.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 и чл.128 КТ. В хода на процеса ищецът е починал, като с оглед
направеното искане, като страна по делото са конституирани наследниците му Б.М.Л., ЕГН********** и В.И.Л., ЕГН********** ***.
Производството по делото е прекратено в частта по предявения от И. Владиниров Л.
иск с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ и продължи по заявените: 1./
конститутивен иск за признаване на уволнението на И.В.Л., ЕГН ********** за
незаконосъобразно и отмяна на Заповед №40/23.04.2020год., с която на основание
чл.328, ал.1, т.12 КТ – обективна невъзможност за упражняване на трудовата
дейност, е прекратено трудовото правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2./ осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищците Б.М.Л. и В.И.Л.,
обезщетение за времето, през което И.В.Л., ЕГН ********** е останал без работа поради уволнението за
периода от 24.04.2020г. до 14.10.2020г., в размер на 2580,60лева за всеки един от тях /или 5161.20лева общо за двамата
след допуснато изменение на исковата претенция в о.с.з. на 25.11.2020г./, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците
основават исковите си претенции на следните фактически твърдения: По силата на сключен между И.В.Л. и
„А.“ЕООД, ЕИК ********* трудов договор през м. май 2017г. И.В.Л. заемал
длъжността „Монтьор, ремонт на машини и оборудване ", с място на работа,
магазин на ответника в гр. Варна.
Размерът на брутното му трудово възнаграждение възлизал на 910.80лева.
Със заповед №40/23.04.2020год., считано от същата дата трудовото правоотношение
между страните било прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ – обективна
невъзможност за упражняване на трудовата дейност. Считат, че е налице
незаконосъобразност на уволнението, доколкото не са налице законово
предвидените предпоставки за прекратяване на трудовото му правоотношение на
това основание. Твърди, че работодателят не е бил пряко засегнат от обявеното
извънредно положение и не е бил в обективана невъзможност да продължи
търговската си дейност. Поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото му
правоотношение е останал без работа, поради което претендира и обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за периода, през който е останал без работа. Така обосновава
незаконосъобразност на уволнението и моли за постановяване на положително
решение по предявените от него искови претенции.
В
депозирания отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените срещу него
искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите: не оспорва факта, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено с обжалваната
заповед. Твърди, че в съответствие с предоставената от закона възможност е
прекратил трудовото правоотношение с И.В.Л., поради причини външни за страните
по трудовия договор, а именно обявено извънредно положение на територията на
цялата страна. Сочи, че е налице безвиновна фактическа невъзможност за
изпълнение на сключения трудов договор. Главният иск, респ. акцесорният - за
обезщетение, са неоснователни и моли за отхвърлянето им.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства се установи, че И.В.Л. и „А.“ЕООД са били в
трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 208/17.05.2017г., по
което И.В.Л. е заемал длъжност „монтьор, ремонт на машини и оборудване ",
с място на работа - магазин на ответника в гр. Варна. Не е спорен и размерът на
брутното му трудово възнаграждение, който възлизал на 910.80лева, както и че ТПО е прекратено със заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение №40/ 23.04.2020год., считано от същата
дата и на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ – обективна невъзможност за
упражняване на трудовата дейност. Не е спорно и обстоятелството, че след
прекратяване на ТПО И.В.Л. е останал без работа, поради уволнението за периода
от 24.04.2020г. до 14.10.2020г. /датата на смъртта му/, като в тази връзка са и
представените писмени доказателства – регистрационна карта към Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ и Справка НАП за регистрирани актуални
трудови договори за лицето към 23.07.2020г.
В хода на съдебното дирене от страна на
ищците е поддържано заявеното с исковата молба твърдение за незаконосъобразност
на уволнението, доколкото не са налице законово предвидените предпоставки за
прекратяване на трудовото
правоотношение с И.В.Л. на
соченото основание - обективна невъзможност за упражняване на трудовата дейност
във връзка с обявено извънредно положение на територията на цялата страна.
Твърди, че работодателят не е бил пряко засегнат от обявеното извънредно
положение и не е бил в обективна невъзможност да продължи търговската си
дейност.
Текстът на чл.328, ал.1, т.12 от КТ гласи, че
работодателят може да прекрати дадено трудово правоотношение, като отправи
писмено предизвестие до служителя, когато е налице обективна невъзможност за
изпълнение на неговия трудов договор. Съгласно трайната съдебна практика това
основание за уволнение се свързва с безвиновна фактическа невъзможност за
изпълнение на трудовия договор между страните.Т.е., че е възникнала причина,
която възпрепятства възможността трудовият договор да продължи да бъде
изпълняван. Това обстоятелство, което е причинило невъзможността, е
непреодолимо и не може да бъде вменено във вина на никоя от страните по
трудовото правоотношение (в този смисъл е и Решение №218 от 17.03.2010 г. на
ВКС по гр. д. №984/2009 г., III г.о.). Работодателят ще е упражнил
законосъобразно правото си на уволнение, когато е възникнала нова обстановка
(различна от съществуващата при сключване на договора), при която реалното
изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно – по причини, независещи от
волята на страните по договора.
В конкретния казус не се установи дейността на
дружеството да е преустановена със заповед на държавен орган, респ. Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, и то да се намира в
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Нещо повече, не е
спорно, че и след наложените противоепидемични мерки с цитираната заповед, И.В.Л.
е продължил да преститра труд до 24.04.2020г., като не е било налице принудително спиране на дейността на
дружеството, което да е основание за прекратяване на процесния трудов договор.
Това води и до безспорения извод, че работодателят „А.“ЕООД не е бил в
възможност да изпълни своето задължение да осигури на служителя работата, респ.
че служителят не е могъл да я изпълнява.
Съдът намира, че в случая не е била налице невъзможност в контекста на
цитираната Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, която да е
непреодолима за работодателя и служителя.
По делото не се събраха доказателства, че във връзка с
обявеното извънредно положение в страната дейността на дружеството да е била
преустановена, което безспорно да е създало обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор, поради което, съдът намира за основателен
предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. След като
се установи, че прекратяването на трудовия договор на И.В.Л. е незаконно, то
основателна се явява и претенцията по чл.225, ал.1 от КТ за периода,
считано от уволнението –24.04.2020г. до
14.10.2020г. /датата на смъртта му/. Размерът на обезщетението следва да бъде
определен въз основа на полученото брутно трудово възнаграждение за последния
пълен работен месец преди уволнението – което не се спори между страните, а и
от представените по делото доказателства се установява, че е в размер на
5161.20лева. Съгласно наследствените права на ищците Б.М.Л. и В.И.Л., в полза
на всеки един от тях ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение за
времето, през което И.В.Л. е останал без работа, в размер от по 2580,60лева.
С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба и
направеното искане върху дължимата главница следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от
20.07.2020г.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса по неоценяемия иск по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ в размер на 80 лева и по оценяемия иск по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ в размер на 206,45лева и по
или общо 286,45лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И.В.Л., ЕГН **********, извършено със
Заповед № №40/23.04.2020год. на „А.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Л., ЕГН********** и В.И.Л., ЕГН********** *** сумата от
по 2580,60лева за всеки един от тях, представляваща
обезщетение за оставане без работа на И.В.Л., ЕГН ********** в размер на
брутното му трудово възнаграждение за периода, считано от уволнението му
–24.04.2020г. до 14.10.2020г. /датата на смъртта му/, вследствие на незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Л., ЕГН********** и В.И.Л., ЕГН********** сумата от 600лева, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВРС, сумата от 286,45лева, на
осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок от 09.12.2020г.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: