№ 36700
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно
гражданско дело № 20221110132370 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
16.10.2023г., гр.София
Софийският районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
16.10.2023г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №32370 по описа за
2022г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
В съда е постъпило искане от длъжника, чрез адв.Е. *** от АК- гр.Пловдив, за
изменение в частта за разноските на Определение №21225/15.06.2023г. по делото, като се
присъдят по реда на чл.38 от ЗА в полза на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, съобразно изхода на делото.
В законен срок не е постъпил отговор от заявителя.
Съдът достигна до следните правни изводи:
По разноските съдът се произнася с крайния акт по съществото на спора в съответната
инстанция. В гражданския процес отговорността за разноски се изразява в правото на
страната, спрямо която неоснователно е бил инициран граждански спор, да иска заплащане
на направените от нея разноски, както и съответно в задължението на насрещната страна да
заплати тези разноски. Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12,
1
съдът разглеждащ иска за съществуването на вземането, оспорено чрез възражение в
заповедното производство, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора съдът разпределя отговорността
за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Разпоредбите на закона
обвързват съдебния състав да се произнесе по въпроса за разноските в акта, с който
приключва делото, при направено своевременно искане в тази насока. При частично
предявяване на иск за съществуването на вземането от заявителя съдът по исковото
производство не се явява сезиран в цялост с вземането по издадената заповед за изпълнение,
поради което актът, с който частично обезсилва заповедта за изпълнение се явява краен
съдебен акт за съответното производство. С последния следва да се разпредели
отговорността за разноски по заповедното дело по отношение за непредявената от заявителя
част от вземането по издадената заповед за изпълнение.
Настоящият съдебен състава намира, че заповедното производство е специално
съдебно производство, предхождащо исковия процес, чиято цел е да установи дали
предявеното вземане се оспорва или не. В хипотезата на подадено в срок възражение срещу
издадена заповед за изпълнение и при липса на сезиране от заявителя на исков съд с иск за
съществуването на цялото вземане по реда на чл.422 от ГПК, заявителят следва да понесе
отговорността за сторените от насрещната страна разноски в проведеното заповедно
производство в съответен размер на сумите, за които е обезсилена заповедта за изпълнение.
Видно от представения с подаденото възражение договор за правна защита и съдействие,
длъжникът е упълномощил адвокат, като адвокатски хонорар е уговорен по реда на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА. При подадено възражение от длъжника заявителят следва да установи
съдебно правата си по исков път и оглед изхода на правния спор да бъде разпредЕ.
отговорността за сторените разноски. При подадено в срок възражение по чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК и непредявяване в срок от заявителя на искова претенция по чл.422 от ГПК последният
понася отговорността за разноските съобразно на обезсилената част от заповедта за
изпълнение. Съобразно практиката на ВКС, предпоставките за уважаване на искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА са да е уговорено между тях оказването на безплатна адвокатска
помощ и съдействие на съответното основание по ал.1 на същия член, да е оказана
опредЕ.та по съгласие на страните услуга, да липсват данни, опровергаващи заявлението на
страните по договора, че тя е осъществена безплатно и в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски или да са налице предпоставките, пораждащи
отговорността й за заплащане на такива. При наличието на тези условия съдът определя
адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не
по-нисък от предвидения в чл.36, ал.2 от ЗА вр. чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.2 от Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция към
датата на сключване на договора и осъжда загубилата делото страна да му го заплати. С
оглед на горното направеното искане за допълване в частта за разноските се явява
основателно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение №21225/15.06.2023г. по ч.гр.д. №32370 по описа за 2022г. на
СРС, 165 граждански състав, в частта за разноските, като:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника по делото в размер на 425 лв.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на адвокат Е. Г.
*** от АК- гр.Пловдив, личен №**********, сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
2
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис от определението на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3