№ 414
гр. П., 29.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20235200500459 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД не
ред.пр. не се явява представител. Не е върната и приложено по делото
разписка удостоверяваща призоваването.
По делото е постъпила молба от същите, с която молят делото да се
разгледа в тяхно отсъствие. Прави се изрично искане да се даде ход на
делото. Взема се становище по предмета на спора. Приложен е списък на
разноските и пълномощно за процесуално представителство.
Не се явява ответника И. С. П. ред.пр. чрез назначеният му особен
представител адв. М.. За него се явява назначения особен представител адв.
П. М..
Адв.М.: - Да се даде ход на делото.
Съдът сита, че не редовното призоваване на жалбоподателя не е
законова пречка да не се даде ход на делото, тъй като жалбоподателя прави
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, не възразява относно
не ред.пр. и моли ход на делото да бъде даден.
Предвид на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
С решение № 255/12.03.2023г. постановено по гр.д. № 2603/2022 г. са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град С., ул.“П.В.“№29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я. срещу И. С. П. с ЕГН
********** от град П., ул.“А.К.“№22, ет.7, ап.20 искове с правно основание
чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на И. С. П., че
съществува вземане на „ Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД с ЕИК ********* за следните суми: главница в размер на
2 500лв. по договор за паричен заем №3777239 от 24.02.2020г, договорна
лихва в размер на 498.92 лв. за периода от 28.03.2020г до 21.02.2021г,
мораторна лихва в размер на 376.45лв. за периода от 29.03.2020г до
22.02.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е била издадена Заповед №384 от 04.03.3033г за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№716/2022г по описа на РС-П..
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД по отношение на И. С. П. по Договор за паричен заем
№ 3777239/24.02.2020 г. Твърди се, че в решението си съдът е приел, че
договорът за паричен заем е недействителен, поради противоречие с
изискванията на чл.11. ал.1. т. 10 от ЗПК, както и че договорът за
поръчителство е нищожен поради липса на основание. Считат решнието за
неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Въззивната жалба е само по отношение на главницата по договора за
заем. В останалите части не се обжалва решението на РС, с което е отхвърлен
иска за договорна лихва и мораторна лихва.
Твърди се, че са изцяло необосновани изводите на
пъррвоинстанционния съд, че с процесния договор за паричен заем е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПK. Същият бил съобразен с
императивната норма на чл. 11. т. 10 ЗПК. Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не
предвиждала в договора за заем изрично и изчерпателно да бъдат изброени
всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания” тук се използвала
в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от
2
ГПР. Тези допускания или предвиждания били изчерпателно изброени както
в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното
изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19. ал. 2
ЗПК. Тези допускания се делели на две групи. Първата група били базови
допускания /чл. 19. т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви ,.а“ и ..б"
Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания /чл. 19. т.5 от
Директива 2008/48 и т. 3 букви - ,.в*‘, ..г". ..д". „е“, ..ж", „з“, ..и". ..к”. ,л“, ,,м”
към ЗПК/. Твърди се, че първата група допускания биха имали значение за
всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят
определени видове креди, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за
кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква ..ж" на
Приложение № 1 към чл. 19. ал. 2 31IK. При посочените в тази разпоредба
кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПP при
сключване на договора, се налагало да се правят допускания за бъдещето, за
да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак
след десетичната запетая /т. 2 б. ..г" от Приложение № I към ЗПК/, което било
детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/2019 г. В настоящия случай била
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3. буква ..а” на
Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока,
за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто
базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, а в
процесния договор лихвеният процент бил фиксиран и подобни допускания
били неприложими. Допълнителните допускания също не били приложими,
защото касаели хипотези на горепосочените видове потребителски кредити,
какъвто настоящия не бил. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се
запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под
формата на ГПР, което изискване в случая било изпълнено. С оглед на
изложеното считат, че е спазено изискването на чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК.
Необходимо било още да се спомене, че договорът за поръчителство е едно
второ, акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимото се
възнаграждение на гаранта да бъде включено в годишния процент на
разходите по Договора за паричен заем. Твърди се, че задължението по
договора за поръчителство не било обвързано с договора за паричен заем.
3
Това възнаграждение към „Файненшъл България” ЕООД не представлявало
пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало, независимо
дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково
неизпълнение или не. Нещо повече, чл. 11. ал. 1 т. 10 предвиждал, че ГПР се
изчислявал към момента на сключване на договора за кредит, към която дата
на кредитора нямало как да е известно дали заемателят ще предостави
обезпечение, точно, какъв разход ще направи за него или ще избере да не
предоставя обезпечение. Ето защо несъществуващи към деня на сключване на
договора разходи и възнаграждения за гарант нямало как да бъдат включени
в ГПР. Ако някакви хипотетични разходи, изначално биват включвани в ГПP,
то този показател не би бил верен по отношение на заематели, които са
изпълнили задължението си за предоставяне на обезпечение, чрез
предоставяне на поръчители, на които не са дължат възнаграждения или да се
обхванат възнагражденията на всяка банка в страната, която предоставяла
услугата по издаване на банкова гаранция. Договорът за паричен заем
изрично посочвал какви допускания са взети предвид при изчисляване на
ГПР, с оглед на което била налице пълна прозрачност по отношение на
въпросния коефициент. Освен това, възнаграждението било уговорено като
дължимо само при настъпване на визираното условие, т.е. е дължимо само
ако потребителят прибегнел до тази възможност обезпечаване на вземането
чрез поръчител, а не било дължимо предварително, за да е известно към
момента на сключване на договора за заем. На практика, ако била споделена
логиката на съда, в ГПР следвало да се включи възнаграждение за услуга,
която била предоставена по волята на потребителя. Знаейки какви са
изискванията на дружеството, клиентът можел още със сключването на
договора за заем да предостави обезпечение, можел да го направи и в
тридневен срок след това. т. е. потребителят, преди да е обвързан от договор,
имал цялата необходима информация, за да вземе решение дали да сключи
договор за кредит при тези условия или не, съответно дали разполага с
възможност да осигури необходимото обезпечение, както и кое от трите
алтернативни обезпечения да предостави. Съответно има достатъчно време
още със сключването на договора да предостави обезпечение, а ако прецени,
че не може да осигури такова, изобщо да не пристъпва към подписване на
договора или да се откаже от него в законоустановения 14-дневен срок.
Твърди се, че заемодателят в настоящият случай бил поел риск да отпусне
4
необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това нямало как
към деня на сключване на договора да включи в ГПР разходи за предоставяне
на обезпечение, тъй като не било ясно дали ще има обезпечение. Освен
изложеното, включването на задължението за заплащане на хипотетично
възнаграждение и бъдещи несигурни разходи в калкулацията на ГПР не само
не би дало на потребителя реална информация за кредита, но би го объркало
и заблудило, тъй като, в случай, че за него не се породи задължение по
Договора за поръчителство, то изчисления въз основа на него размер на ГПР
би бил нереален и не отговарял на действителните условия по кредита.
Съдебната практика била единодушна по въпроса, че ако се установи
недействителност в производството по чл. 422 ГПК, съдът следвало да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК било предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Сочи
съдебна практика - Решение № 50174/26.10.2022 по дело № 3855/ 2021 г. на
8КС ІV Г г.о. Твърди се, че когато една сделка бъде обявена за нищожна,
проявление намирала двустранната реституция по чл. 34 ЗЗД, съгласно която
всяка от страните трябвало да върне на другата всичко, което е получила от
нея. Очевидно не това бил случаят в чл. 23 ЗПК, където било предвидено, че
длъжникът връщал само чистата стойност на кредита, т.е. предвидени били
различни от общите правила за нищожността последици. Поради това се
твърди, че следвало да бъде споделено мнението, че в случая било налице
особен вид частична недействителност, която била уредена изрично в
специална разпоредба, която можела да се сравни с частичната нищожност по
чл. 26. ал. 4 ЗЗД - договорът е недействителен само в частта за лихвите и
таксите, но не и в частта за главницата, която продължавала да се дължи. В
тази връзка, след като договорът бъде обявен за недействителен, главницата
се дължала на договорно основание. В допълнение следвало да се посочи, че
целта на разпоредбата на чл.23 от 3ПK била да уреди отношенията между
страните по договора за потребителски кредит при недействителност на
същия, включително като намери приложение при предявен от кредитора иск
за изпълнение на произтичащите от договора задължения, като въпросът
относно неговата недействителност обичайно възниквал и се разглеждал
именно в производството по такъв иск. В противен случай самостоятелното
5
съществуване на разпоредбата па чл. 23 от ЗПК би било безпредметно,
предвид общите правила на чл. 34 и чл. 55. ал. 1 от ЗЗД, които биха могли да
намерят приложение - Решение № 1420 от 17.11.2022 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 2566.2022 г.).
Моли съда да изцяло да отмените Решението на Районен съд - П.,
постановено по ГД 2603/2022 г. и вместо него да постанови съдебен акт, с
който да приеме за установено в отношенията между АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД и И. С. П., че същият
дължи сумата в размер на 2.500 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем № 3777239 от 24.02.2020 г.
Претендира присъждане на направените във всички инстанции
разноски, включително и тези във въззивното производство, в това число и
юрископсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева. В случай, че
дружество бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение,
присъдени в полза на другата страна, на основание чл. 127 ал. 4 от ГПК,
молят да бъдат задължени другата страна и упълномощения по делото
адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях
банкова сметка /IBAN.BIC/, като в случай, че откажат или не предоставят
тази информация, моли да бъдат уведомени, че дружество „Агенция за
контрол на просрочени задължения” АД като институция по чл. 56а. ал. 3 от
ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден
при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с
исканата информация чрез справка в този Регистър. Получената информация
от Регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" АД единствено с цел изпълнение на
задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на суми,
които в резултат на съдебното решение се явяват платени от клиента без
основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски
хонорари. В случай, че насрещната страна претендира адвокатско
възнаграждение в по-голям размер от предвидения с Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
правият възражение за прекомерност и молят то да бъде намалено до
минимума съгласно посочената наредба.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв.
6
П. М., особен представител на И. Стоян П.. Счита, че подадената въззивна
жалба е допустима, но неоснователна, а решението е правилно и
законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд, че процесният
договор е недействителен, поради неспазване на разпоредби на ЗПК, били
правилни и подробно мотивирани. При разглеждането на спора
първоинстанционния съд бил събрал всички относими доказателства и въз
основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически и
правни изводи. Не били допуснати процесуални нарушения при събиране па
доказателствата по делото. Анализът бил съвкупен правилен и пълен.
Направеното от въззивника тълкуване на разпоредбата на чл. 11 т.10 от ЗПК
било твърде разширително.
Моли съда, да остави в сила решението, с което се отхвърлят исковете
на Агенция за контрол на просрочени задължения АД. В този смисъл и
претенцията за присъждане па юрисконсултско възнаграждение се явявало
неоснователна. Алтернативно моли да бъде намален претендиралия размер,
тъй като е предявен максималният размер от 360 лева, който се явява
прекомерен е оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния
интерес от 3375.37 лева. Претендира присъждане на възнаграждение за
особен представител от внесения по делото депозит.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
С Разпореждане № 835/15.09.2023г. в производството по чл. 267 от ГПК
съдът е взел становище по редовността и допустимостта на въззивната жалба
и отговора като е насрочил делото за разглеждане в днешното съдебно
заседание.
Адв.М.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счита, че следва да се изплати възнаграждението на особения
представител на страната на ответника адв. П. М. като определеният депозит
от РС за въззивната инстанция е внесен от жалбоподателя с молба от
30.05.2023г. , поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. П. М. възнаграждение в размер на 466 лв. по
7
внесения депозит с платежно нареждане от 26.05.2023г. на банка ДСК.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.М.: - Ув. Окр. Съдии, моля да оставите въззивната жалба без
уважение и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно в обжалваната част. Изложила съм подробни
съображения в отговора. Направила съм възражение за прекомерност на
юрисконсултско възнаграждение, нито материалния интерес, нито правната
сложност не обосновават това, още повече, че процесуалния представител не
се явяваше лично. Считам решението за правилно.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8