Решение по дело №1412/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 518
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150701412
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpeg             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

                     518/16.6.2022г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

СЪДИЯ        :   ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР  :  АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело  № 1412 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е  по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

 

2. Образувано е по Жалба на “Биовет”АД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град Пещера ул. Петър Раков №39, представлявано от изпълнителния директор А. Ж. И., срещу Решение № 1012-12-357#1 от 07.12.2021г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-12-01030351 от 09.11.2021 г. издадени от Н. П. З., на длъжност старши инспектор по осигуряването, с които „Биовет” АД гр. Пещера, ЕИК *********, е задължено да подаде коригиращо удостоверение приложение №9 към болничен лист №Е20210663845 и посочи в т. I към Раздел I, че към настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск.

 

3. Жалбоподателя  счита, че осигурителния орган неправилно е приложил материалноправните разпоредби на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл.40, ал.1 от КСО в контекста на чл. 230 от КТ.

Поддържа се, че от момента на сключване на трудовия договор по чл. 230 от КТ(вкл. приложимия чл.114 от КТ), и от постъпването на работа на Б.И. на 28.10.2019г., същата има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, доколкото от момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор,  работникът (ученикът в случая) може да упражни даденото му от закона субективно право да ползва отпуск за временна нетрудоспособност. Сочи се, че отпуска за временна нетрудоспособност се доказва с документ от компетентните за това здравни органи, какъвто в случая е издаден от МБАЛ „Парк Хоспитал“ ЕООД, като това право на отпуск за временна нетрудоспособност е законово установена възможност, чието реализиране не е свързано със започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение по графика за съответния месец, защото работниците и служителите по чл.114 от КТ (чл.230 от КТ) които полагат труд в определени дни от месеца, попадат в кръга задължително осигурени за всички социални рискове лица по чл.4, ал.1, т.1 от КСО.

Според жалбоподателя, становището на административния орган, че осигуряването на лица, които работят през определени дни от месеца, се прекратява след последния им работен ден от всеки месец противоречи на чл. 10, ал. 1 от КСО и формалната логика - всяка временна нетрудоспособност настъпила преди определените дни от следващия месец, през които лицето полага труд, няма да подлежи на обезщетяване въпреки императивното задължение за заплащане на осигурителни вноски на лица, работещи през определени дни на месеца, т.е. въпреки задължението за заплащане на осигурителни вноски, тези лица винаги ще са с прекратено осигуряване, според административния орган, при отпуск поради временна нетрудоспособност.

Счита се също така, че решението противоречи на чл. 40, ал. 1, изр. 2 от КСО, като неправилно в мотивите на решението е посочено, че лицето няма право на обезщетение поради липса на 6 месечен осигурителен стаж към момента на издаване на болничния лист, защото изискването за определен период осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст - те имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, какъвто е настоящия случай.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Фактите по делото не се оспорват и се считат за проявени, съобразно данните съдържащи се в приложените по делото документи.

Поддържа се разбирането, че в конкретния казус е приложимо правилото на  чл. 10, ал. 1 от КСО съобразно което,  осигуряването възниква от деня, в конто лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ, като  в чл. 10, ал. 2 от КСО е предвидено, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена. В този контекст и с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО се счита, че в конкретния казус, не е изпълнен един от елементите на фактическия състав от който се поражда правото на обезщетение, а именно към датата, когато е следвало да възникне правото на отпуск поради временна неработоспособност, Б.И.И. не е имала качеството на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, доколкото е с прекъснато осигуряване от 19.03.2021 г. и в деня предхождащ настъпване на риска временна неработоспособност(тоест 09.04.2021 г.), същата не е извършвала трудова дейност, поради което този ден не се зачита за осигурителен стаж и осигуряването ѝ  се прекъсва без правоотношението да е прекратено.  

Иска се  жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК в полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.     

 

II. За допустимостта :

 

5. Процесното решение е връчено на неговият адресат на  10.12.2021г.(л. 24), а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 21.12.2021г. Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.

 

III. За фактите :

 

6. Между “Биовет” АД, ЕИК *********, като работодател и Б. И. И., ЕГН **********,***, ученичка в ХІ клас през учебната 2019/2020 г. на Професионална гимназия по хранително вкусови технологии град Пещера, като ученик е сключен Договор № 310 от 25.10.2019 г. за обучение, чрез работа (дуално обучение), като посочения в чл.  1 от същия предмет е : извършване на практическо обучение чрез работа, в реална работна среда в предприятието, за придобиване на професионална квалификация по професия биотехнолог, специалност технология на биопроизводствата. Уговорено е, че обучението чрез работа се осъществява в процеса на работата на длъжността „лаборант“, с код по НКПД 75492005;  работно място/място за практическото обучение е Биовет АД, Пещера в „Обединен производствен корпус 2“; времето на практическото обучение е ежеседмично в дните понеделник и вторник при продължителност на работния ден от 7 часа. Според договора, трудово възнаграждение е дължимо пропорционално на отработените дни, като основната работна заплата за пълен отработен месец е в размер на 504.00 лева(90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната), пропорционално за действителното отработено време

Към трудовия договор са приложени : график на обучаващите се в реална работна среда; месечен отчет за провеждани обучения през м. март. 2021 г. и м. април 2021 г.; присъствена форма, според които, с Б.И. са провеждани обучения на 04.03.2021 г.; 09.03.2021 г.; 10.03.2021 г.; 11.03.2021 г.; 16.03.2021 г.; 17.03.2021 г.; 18.03.2021 г. За м. април 2021 г. няма отбелязани отработени часове във формата за присъствени дни, като е отбелязано „болнични“.

 

7. Неспорно по делото е, че чрез осигурителя „Биовет“ АД, Пещера за Б.И. са подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с информация:

- за месец март 2021 г. - периоди на осигуряване от 04.03.2021 г. до 04.03.2021 г. (вкл.), от 09.03.2021 г. до 11.03.2021 г. (вкл.) и от 16.03.2021 г. до 18.03.2021 г. (вкл.) с осигурителен доход 186,14 лв., със 07 работни дни (с осигурителен доход) при 7-часов работен ден;

- за месец април 2021 г. - периоди на осигуряване от 13.04.2021 г. до 15.04.2021 г. (вкл.), от 20.04.2021 г. до 22.04.2021 г. (вкл.) и от 27.04.2021 г. до 29.04.2021 г. (вкл.) с осигурителен доход 81,25 лв., с 00 отработени дни (с осигурителен доход), 03 (три) дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 5 от КСО и 06 (шест) дни във временна неработоспособност с право на обезщетение от ДОО.

 

8. Съобразно първичен болничен лист №Е20210663845 от 14.04.2021 г.(л. 117), издаден от специализирана ЛКК при „МБАЛ Парк Хоспитал“ ЕООД, на Б.И. е разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, за периода от 12.04.2021 г. до 04.05.2021 г., включително. Определен е 3 дни болничен режим и 20 дни, домашно – амбулаторен режим.

9. Въз основа на болничния лист, осигурителят „Биовет“ АД, Пещера е подал удостоверение прилож. №9 (към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение на лицето, прието в администрацията с вх. № Р 14-12-000-00-********** от 10.05.2021        г.(л. 80). В удостоверението е заявено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност,И. е осигурена за съответния риск. Заявено е още, че работни дни или работни часове през периода по болничния лист с право на парично обезщетение и работни дни, за които осигурителят изплаща възнаграждение са 9 работни дни за м. април 2021 г. и 0 работни дни за м. май 2021 г. В удостоверението не е посочено, осигуряването наИ. да е било прекъсвано. При условията на чл. 54к от КСО, въз основа данните в удостоверение приложение №9, на Б.И. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване в размер на 131,18 лв.(л. 83).

 

10. При последваща проверка за подадени данни в Регистъра на осигурените лица е заявен Сигнал № 1029-12-2497 от 21.10.2021 г.(л. 74).

Като резултат от проверката са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-12-01030351 от 09.11.2021 г., постановени от Н. П. З., на длъжност старши инспектор по осигуряването, с които „Биовет” АД гр. Пещера, ЕИК *********, е задължено да подаде коригиращо удостоверение приложение №9 към болничен лист №Е20210663845 и посочи в т. I към Раздел I, че към настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск. В разпореждането липсват каквито и да е фактически констатации и конкретно материално правно основание за прилагане на административната принуда.

Срещу разпореждането, от страна на дружеството  е подадена жалба вх. № 1012-12-357 от 22.11.2021 г., в която е заявено разбирането, че правото на отпуск за временна нетрудоспособност е законово установена възможност, чието реализиране не е свързано със започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение по графика за съответния месец, защото работниците и служителите по чл.114 от КТ (чл.230 от КТ) които полагат труд в определени дни от месеца, попадат в задължително осигурени за всички социални рискове лица по чл.4, ал.1, т.1 от КСО.

 

11. В тази хронологична последователност е постановено, оспореното в настоящото производство Решение № 1012-12-357#1 от 07.12.2021г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик.

В контекста на нормите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и чл. 40, ал. 1 от КСО, административния орган е изложил съображения за това, че за да възникне правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност,  следва да е осъществен сложен фактически състав, включващ следните елементи - настъпил социален риск (временна неработоспособност) по отношение на осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, което има най-малко 6 (шест) месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. В тази насока е прието, че в случая, не е налице един от елементите на фактическия състав, а именно към датата, когато е следвало да възникне правото на отпуск поради временна неработоспособност Б.И.И. не е имала качеството на „осигурено лице” по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, поради прекъсване на осигуряването ѝ по смисъла на чл. 10, ал. 2 от КСО - последният отработен ден за лицето, съгласно представените към жалбата Таблици за присъствие за месец март 2021 г. и месец април 2021 г., преди отпускът за временна неработоспособност е 18.03.2021 г., поради което от 19.03.20121 г. същата е загубила качеството си на осигурено лице за общо заболяване и майчинство и съответно няма право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване по болничен лист №Е20210663845 (първичен).

Окончателният извод на административния орган е бил, че в случая, Б.И. е с прекъснато осигуряване от 19.03.2021 г. и в деня предхождащ настъпване на риска временна неработоспособност (09.04.2021 г.), същата не е извършвала трудова дейност, този ден не се зачита за осигурителен стаж и осигуряването ѝ се прекъсва без правоотношението да е прекратено. Съобразно това лицето не отговаря на изискванията на чл. 40 от КСО.

 

IV. За правото :

 

12. Според определението на § 1, т. 3, изр. първо от ДР на КСО, „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 1, предл. първо от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са: работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1.

Според чл. 230, ал. 1, изр. първо от КТ, с трудовия договор за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят – да я усвои, а според чл. 230, ал. 2 от КТ, С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяване на обучението. Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца, освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, в които времетраенето се определя съгласно съответните учебни планове.

В чл. 233 от КТ е предвидено, че за отношенията между страните по трудовия договор за обучение по време на работа се прилага действащото трудово законодателство.

 

13. Очевидно е, че независимо от изискването на закона, обучението чрез работа (дуална система на обучение), да бъде организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, правоотношението което възниква между обучаващият се и работодателя е трудовоправно и по отношение на него се прилагат  впълнота правилата на трудовото  законодателство.

Това трудово правоотношение съществува и обвързва обучаващият се и работодателя за целият срок на сключеният между тях договор. Според чл. ІV, т. 1 от Договор № 310 от 25.10.2019 г., неговото действие е уговорено за целия срок на обучението на работника в ПГХВТ(тоест Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Атанас Ченгелов“, гр. Пещера), съгласно училищния учебен план. Това ще рече, че Договор № 310 от 25.10.2019 г. е бил в действие и между “Биовет”АД и Б.И.И. е било налице трудово правоотношение, включително в процесния период от 12.04.2021 г. до 04.05.2021 г.

 

14. Квалифицирането на правоотношението между търговското дружество иИ. като трудово означава, че за целите на социалното осигуряване и неговия обхват,И. има статуса на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО в целият период на действие на Договор № 310 от 25.10.2019 г. Като аргумент в тази насока, може да бъде посочена нормата на чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО, според която, за сметка на държавния бюджет се осигуряват учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение) за времето на обучението съгласно съответния учебен план, организирано при условията и по реда на ЗПОО, независимо от възникване на основание за осигуряване по реда на ал. 1.

 

15. С оглед изложеното до тук, не може да бъде споделено разбирането на административния орган, че трудови правоотношения между “Биовет”АД и Б.И. И. са налице единствено в дните в коитоИ. реално е осъществявала трудова дейност и единствено в тези само дни, тя е имала качеството на осигурена лице по смисъла на КСО. Обратното би означавало, учениците, които са страна по трудово правоотношение в условията на обучение чрез работа да бъдат изцяло лишени от възможността да парично обезщетение за временна неработоспособност, доколкото в деня в който те не могат да осъществят реално трудовата си функция именно поради състояние на общо заболяване, би следвало според разбиранията на административния орган, от този момент насетне, лицето ще бъде с прекъснати осигурителни права.

 

16. Всъщност, в оспореното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, няма ясно изразено становище, защо административния орган счита, чеИ. е с прекъснато осигуряване на 19.03.2021 г., след като Договор № 310 от 25.10.2019 г. по който тя е страна е бил действащ към този момент, както и в периода от 12.04.2021 г. до 04.05.2021 г.

Аргумент в тази насока не може да бъде извлечен от нормата на чл. 10, ал. 2 от КСО, според която, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Това правило, съобразено в контекста на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от КСО, налага извода, че прекъсването на осигуряването е относимо към конкретен период от време в който поради проявлението на определен факт или събитие, макар и дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 да не е прекратена, този именно период от време не се зачита за осигурителен стаж,  например - самоотлъчка, законосъобразно отстраняване от работа или недопускане на работа от работодателя( в този смисъл Решение № 6202 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2015 г., VI о.).  

 

17. Разрешението на процесния административно правен въпрос, дадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик не следва и от правилото на чл. 9, ал. 1, т. 1, предл. последно от КСО, според което, когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Тази норма е относима към определянето на конкретната продължителност на осигурителния стаж на едно лице изчислена в часове, дни, месеци и години, но от нея не следва, че въпросното лице има качеството на осигурено, само в периоди, които са съответно пропорционални на законоустановеното работно време.

 

 

 

 

V. За разноските:

 

18. Констатираната незаконосъобразност на административния акт, налага на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените разноски по производството, които съобразно представения по делото списък се констатираха в размер на 400,00 лв.

Ето защо,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-357#1 от 07.12.2021г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик,  и потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-12-01030351 от 09.11.2021 г. издадени от Н. П. З., на длъжност старши инспектор по осигуряването, с които „Биовет” АД гр. Пещера, ЕИК *********, е задължено да подаде коригиращо удостоверение приложение №9 към болничен лист №Е20210663845 и посочи в т. I към Раздел I, че към настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на “Биовет”АД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град Пещера ул. Петър Раков №39, сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

Административен съдия : /п/