Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 16.10.2020година.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………Е.Р.……...……и в присъствието на
прокурора……………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията……..ТАТЯНА
БЕТОВА……възз.гр.д.№ 544 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 154/17.06.2020г.
по гр.д. № 1113/2018г. РС Червен бряг е отхвърлил предявения на основание чл.45
вр. с чл.52 ЗЗД, вр. чл. 57, ал.2 от Конституцията на Република България от П.З.С. и П.С.С.,***, против Т.Г.Т., от с.гр. за заплащане на сумата 5000лв., представляваща
обезщетение за причинени им неимуществени вреди от злоупотреба с права при
водене на съдебни производства срещу тях от страна на Т.Г.Т./, като неоснователен и недоказан.Присъдил е
разноски в полза на ответника в размер на 1000лв. направени за адвокатско
възнаграждение.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от П.З.С. и П.С.С., в която се
прави оплакването, че решението на ЧРС е незаконосъобразно и
немотивирано.Считат, че съдът неправилно не е приложил закона, като не е възприел
тезата им за злоупотреба с права от страна на Т.Т., вследствие на което са
водени между страните осем години ненужни съдебни спорове и не е присъдил на
ищците обезщетение за произлезлите от тях неимуществен вреди.Молят окръжният
съд да отмени решението и да уважи предявения иск.
Ответникът по жалбата Т.Г.Т., чрез пълномощникът
си адв. Ф.И., е взел становище, че жалбата е неоснователна.Посочил е, че
районният съд е взел предвид водените между страните дела, като законосъобразно
е констатирал, че няма злоупотреба с права.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени
в жалбата, прецени събраните пред първата инстанция доказателства и се съобрази
с изискванията на закона, намира за установено следното:
Плевенски РС е бил сезиран с иска с правно
основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД за заплащане на сумата 5 000лева -
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане -
От събраните пред първата инстанция
доказателства и от признанията на страните, се установява безспорно, че с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №62, том ІV, рег.№4687, дело №662/2006г., на 27.10.2006 г. Ответникът Т.Г.Т. лично и като пълномощник на С.Д.И., продал на „***” ООД- гр.Червен бряг,
представлявана от И. Г. И. следния свой съсобствен
недвижим имот: ½ ид.ч. от поземлен имот с площ от 607кв.м., находящ се в
гр. Червен бряг, ул. „***“ №53 с идентификатор 80501.802.243,
която идеална част следвало да се ползва реално в източната половина на
дворното място, заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м. с идентификатор 80501.802.243.1 и
стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 23 кв.м. с идентификатор
№80501.802.243.5. Този имот е бил
препродаден на ищците на 02.06.2011г. от „****“ ООД – гр.Червен бряг с приложения в делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №75, том 2, рег.№1450, дело №229/2011г. Безспорно е също, че преди придобиване на имота от
семейство Стоянови, е било постигнато споразумение между праводателят им „****“
ООД и ответника Т.Г.Т. за разпределението на правото на ползване на парцела между
съсобствениците му.
Безспорно е, че с влязло в сила решение по гр.д.№
368/2012г. по описа на ЧРС е била
уважена молбата на основание чл.108 от ЗС на Т.Г.Т. срещу П.З.С. и П.С.С., като ответниците са
били осъдени да предадат владението на западното избено помещение, находящо се в двуетажната жилищна сграда както и
на основание чл.109, ал.1 от ЗС да преустановят действията си, с които пречат на Т.Г.Т., да ползва собствената си ½ идеална част от
поземления имот с площ 607 кв.м., находящ се в гр. Червен бряг, ул. “****” № 53, с
идентификатор 80501.802.243, изразяващи
се в поставяне на метална ограда и
разпорежда премахването й в 7-мо дневен срок.
Безспорно е, че с влязло
в сила решение по гр.д.№ 390/2013г. на ЧРС не е допусната съдебна делба по
заведено от П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т. дело по отношение на
недвижим имот – дворно място, находящо се в в гр.Червен бряг, ул.“****“ №53,
цялото от 607 кв.м., ведно с посторените в него двуетажна жилищна сграда, селскостопанска сграда, лятна кухня, гараж и
избени помещения, находящи се в жилищната сграда / източно и запазно/, при
описани граници и съседи на целия имот.
Няма спор, че гр.д.№50/2015г., преобразувано в гр.д.№683/16г. по описа на РС-Червен бряг, е било заведено на 02.02.2015г.
от ищците П.З.С. и П.С.С. срещу Т.Г.Т. с искане „ответника да бъде осъден да освободи
и предаде за ползване източното избено помещение и да осигури свободен
достъп на ищците до северния вход на жилищната сграда, като премахне
съществуващата външна стена на незаконно построен коридор от източната страна
на лятната кухня, както и да възстанови входа за западното избено помещение както
е бил по проект“. Постановено
е решение
№322/21.12.2016г. по гр.д.№683/2016г., потвърдено с решение №118/24.03.2017г.
по в.гр.д.№26/2017г. на ПОС. С решение №61/17.06.2018г. по
гр.д.№2610/2017г. на ВКС, решението
на въззивния съд е отменено, в частта с която е потвърдено първоинстанционното
решение за отхвърляне на иск с правно основание чл. 108 от ЗС
за предаване владението на източното избено помещение от жилищната сграда,
находяща се в гр. Червен бряг, ул. *** №53 и на иск по чл.109 от ЗС за премахване съществуваща външна
стена, успоредна на източната фасада на лятната кухня и за преместване входа на
западното избено помещение от южната на западната фасада на жилищната сграда, като вместо това е постановил: „Признава за
установено по отношение на Т.Г.Т., че П.З.С. и П.С.С., притежават правото на
собственост върху източното избено помещение в жилищната сграда, находяща
се в гр. Червен бряг, ул. „***„ №53, принадлежащо към
притежаваното от тях жилище на първия етаж от сградата, като придобито по силата на договор за покупко- продажба, сключен на 02.06.2011г., с нотариален акт 75, том 2, рег.№1450,
дело №229/2011г. и осъжда на основание чл.108 от ЗС Т.Г.Т. да предаде на П.З.С.
и П.С.С. владението върху това избено помещение. Осъжда Т.Г.Т. на основание
чл.109 от ЗС да премахне съществуващата външна сграда, успоредна на източната
фасада на лятната кухня и да възстанови старото положение - входа на западното избено помещение в жилищната сграда, като премести
входа на това избено помещение от южната на западната фасада на сградата,
находяща се в гр. Червен бряг, ул. Княз Борис 1 №53 с идентификатор
80501.802.242 по предявения от П.З.С. и П.С.С. иск.“.
Безспорно е, че с влязло в сила Определение
№40/01.02.2018г. производството образувано по искова молба на П.З.С. и П.С.С.
против Т.Г.Т. за осигуряване на достъп до втория етаж, таван и покрив на жилищната
сграда по заведеното от тях гр.д.№ 1147/2017г. по описа на ЧРС, е прекратено.
Безспорно е, че с влязло
в сила решение по гр.д.№ 867/2018г. по описа на ЧРС е отхвърлен като
неоснователен предявения от П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т. иск с
правно основание чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5150,31 лв., с която Т. се е
обогатил общо по изп.д.№103/2015г., по изп.д.№ 229/2013г., изп.д.№228/13,
изп.д.№ 227/2013г., №49/2018г. и 274/2017г., всичките по описа на СИС при РС
Червен бряг, поради отпаднало основанието за заплащането им с постановяване на Решение
№61/17.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на ВКС.
Спорно е налице ли са предпоставките за носене
на деликтна отговорност от страна на ответника Т.Г.Т. и ако са налице – какъв е
размера на отговорността.
За да отхвърли иска за неимуществени вреди първоинстанционният съд е приел, че няма
основание за присъждане на обезщетение на ищците за причинени им неимуществени
вреди от отрицателни неприятни емоции от
злоупотреба с права при водене на съдебни производства срещу ищците от страна
на ответника.Позовал се е на конституцията на РБ чл. 39 - 41 и чл. 10 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като е приел че при упражняването на своите
права и свободи, гражданинът е ограничен от разпоредбата на чл.57,ал.2 КРБ, който не допуска злоупотреба с
тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на
друг.Позовал се е и на чл. 58, ал. 1 от Конституцията,
предвиждащ, че
гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите и да
зачитат правата и законните интереси на другите. В мотивите е изтъкнато, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да
го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и
процесуално право поначало е правомерно, което обаче не
изключва и възможността за злоупотреба с право. Изхождайки от разбирането, че злоупотребата с право е противоправна и че такава е налице когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други или в противоречие с интересите на обществото и че нейната правна природа е деликтна, е приел сочейки и съдебна практика, че доказването на недобросъвестността е
в тежест на пострадалия.
Районния
съд е приел, че не са налице елементите от фактическия състав по чл.45, ал.1 ЗЗД - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина.Приел е, че ищците не са
доказали, че поведението на насрещната страна по водените съдебни производства
е било недобросъвестно. Липсват доказателства за каквото и да било противоправно деяние и причинна връзка между действия на
ответника и твърдяната вреда, изразяваща се негативни
емоции от участие в съдебни производства
с ответника, т.е
действие на ответника да е оказало
въздействие върху
здравето на ищците, да е причинило субективни негативни преживявания, да е дало отражение върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и
взаимоотношенията на ищците с
останалите членове на обществото, с оглед общоприетите норми за етика и морал. Преди
всичко, инициатор за
образуването и воденето на повечето
производства са ищците,
а не ответника и това е довело до
обичайните за двете страни неприятни усещания.
Въззивният съд, в настоящия си състав, намира че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическите констатации и
правни изводи на решаващия съд се споделят изцяло от въззивната инстанция, като
на основание чл.272 ГПК, ги възприема като свои.
Пред
районния съд се е развил спор относно твърдените от ищците неимуществени вреди
от споровете им с ответника, прерастнали в съдебни такива, по повод
собствеността и ползването на недвижимия имот на посочения по горе адрес в
гр.Червен бряг. В исковата молба ищците са изложили твърденията, че от 12
години ползват западното избено помещение в жилищната сграда и че по повод
избените помещения между страните са водени редица граждански дела за период от
седем години, докато не било съдебно признато, че са собственици на източното
избено помещение. Претенцията им за обезщетение за деликт осъществен от
ответника се базира на твърдението, че със завеждането на гражданско дело №
368/2012г. и гр.д.№ 683/16г., и двете по описа на Районен съд Червен бряг
ответника причинил на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в преживян
стрес и негативни реакции при посещение в държавни и обществени институции за
снабдяване с различни документи, хабене на време и енергия, психическо
натоварване, тормоз.
Освен установеното с посочените по-горе писмени доказателства безспорни
между страните факти и обстоятелства на водените между тях дела, са събрани и
гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Н.Б.Г. и Д. П. Д.. Тези показания
установяват безспорния факт, че между П.З.С. и Т.Г.Т. съществува дългогодишна
вражда по повод ползването на съсобственият им недвижим имот, като споровете и
конфликтите между тях се отразяват негативно както на едната, така и на другата
страна.
От установеното по
делото се вижда, че след като е влязло в сила решението по гр.д. № 368/2012г.
на РС-Черевн бряг, с което ищците по настоящото дело са били осъдени да
предадат на съседа си Т.Т. западното избено помещение от общата им сграда, са
последвали съдебни спорове, които те, а не Т. са инициирали.Отхвърлен е бил
заведен от тях иск за делба на дворното място и иск по чл.55, ал.1, пр.3 за
заплащане на сумата 5150.31лв., с която Т. се е обогатил. Прекратено е било заведено от тях
производство за осигуряване на достъп до втори етаж, таван и покрив на
сградата. Единственото дело, което са спечелили е /заведеното пак от тях/ гр.д.
№ 50/2015г., преобразувано в гр.д. № 683/2016г.Ето защо не може да се приеме,
че неоснователно са били завеждани дела срещу тях.Не става ясно при това
положение, в какво се изразява твърдяната от тях злоупотреба с граждански
права, която ответника да е осъществил, организирайки защитата си по заведените
срещу него дела. Всеки имуществен граждански спор, който не може да бъде
разрешен доброволно от спорещите, може да бъде отнесен за разглеждане в съда,
при което съдът решава дали иска, с който е сезиран е допустим. Ако липсва
спор, т.е. няма интерес от образуване и водене на съдебно производство, делото
се прекратява. При положение, че то се е развило и е постановен съдебен акт е
необосновано да се твърди, че ищеца не е имал право да го заведе, още по-малко
пък, че е злоупотребил с такова свое процесуално право. За липсата на правен
интерес съдът е призван да следи служебно и недопустимо производство не би се
развило, в този смисъл и не би се стигнало до разход на средства, енергия и
евентуално до негативни емоции на страните по делото. В този смисъл правилен е
и извода на Червенобрежки РС, че злоупотреба с права отсъства при добросъвестно упражняване на процесуални
права, когато страната подава молба със съзнанието, че защитава свое
съществуващо субективно право, като е без значение дали предприетата защита е
адекватна, съществува или не в действителност на твърдяното субективно право,
евентуално дали нейната грешка или преценка досежно правото е извинителна или неизвинителна.
Няма основание да се приеме, че е осъществен от
ответника деликт спрямо ищците, злоупотребявайки със свое право, за да се
приеме, че същия дължи обезщетение за такъв.Ето защо правилно искът с правно
основание чл.45 от ЗЗД е бил отхвърлен.Поради изложеното, решението на Районен
съд Червен бряг следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, следва да бъдат
присъдени и направените от въззиваемата страна разноски в размер на 500лв. за
настоящото производство.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.271, ал.1 от ГПК
решение № 154/17.06.2020г. по гр.д. № 1113/2018г. по описа на Районен съд Червен
бряг.
ОСЪЖДА на основание чл.273, вр. с чл.78, ал.3 ГПК П.З.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да заплатят общо на Т.Г.Т., с адрес *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 500лева, направени
за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: