Решение по дело №723/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 143
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Петър Балков
Дело: 20214500600723
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Русе, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Петър Балков

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
в присъствието на прокурора Радослав Владимиров Градев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214500600723 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 55/02.08.2021 год., постановена по НОХД № 928/2021
год., РРС-ІІ-ри нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. С. Г. АЛ. от с. Т., Рс. област, за
ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2021 год. в гр. С. обл. Русенска, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с
рама No *******, като си служил с табели с регистрационен номер - ****,
издадени за друго моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Хюндай”, модел „Ексел”, собственост на Б.Д.Д., от гр. Р., поради което и на
основание чл. 345 ал.1 от НК и чл.371 ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.373 ал.2 от
НПК, вр.чл.58а, ал.5, вр. чл. 54 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание ГЛОБА в
размер на СЕДЕМСТОТИН лева.
ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2021 год., в гр.С. обл.Русенска,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Опел”, модел
„Астра" с рама No *******, което не е регистрирано по надлежния ред, по
реда начл.140, ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
1
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места." и чл.140, ал.2, изр.1 от 3ДвП: „Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се
определя с наредба на министьра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
министьра на отбраната - Наредба No 1 - 45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на
основание чл. 345 ал. 2, вр.ал.1 от НК и чл.371 ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.373 ал.2
от НПК, вр.чл.58а, ал.5, вр.чл.54 от НК, го ОСЪДИЛ на наказание ГЛОБА в
размер на СЕДЕМСТОТИН лева.
ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2021 год., в гр. С., обл.Русенска, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление 20 - 0457 - 000182/05.11.2020 год. на ВПД Началник на РУ -
Ветово при ОД на МВР - Русе, влязло в сила от 20.01.2021 год., за управление
на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление,
извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел", модел „Астра" с рама No *******6, без съответното
свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в ал.2 от НК
и чл.371 ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.373 ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от
НК, ОПРЕДЕЛИЛ наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА, което НАМАЛЯВА с 1/3 и го ОСЪЖДА на наказание
лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и на наказание ГЛОБА в
размер на ХИЛЯДА лева.
На основание чл.23 от НК е ГРУПИРАЛ гореопределените
наказания, като му е НАЛОЖИЛ най-тежкото от тях - лишаване от свобода за
срок от ЕДНА ГОДИНА, към което на основание чл.23 ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНИЛ изцяло наказанието ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева.
На основание чл.66 НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието
2
лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.53 ал.1, б. а от НК е ОТНЕЛ в полза на държавата
веществените доказателства- 2 бр. регистрационни табели - предна и задна, №
****, издадени за друго моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Хюндай”, модел „Ексел”.
ОСЪДИЛ е подс. С. Г. АЛ., с гореустановената самоличност да
заплати направените по делото разноски, в размер 180.45лв. по сметка на ОД
на МВР - Русе.
Жалбоподателят С. Г. АЛ. чрез договорно упълномощения защитник
адв. С. М. от РАК, недоволен от нея я обжалва в законния срок в частта с
която е признат за виновен по чл. 343в ал.2 от НК и развивайки оплаквания за
нейната необоснованост, моли в тази част да бъде отменена и вместо това да
постанови друга присъда, с която да го оправдае по това първоначално
предявено му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбата
е неоснователна, а присъдата във всички части за правилна и
законосъобразна, поради което настоява същата да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира,
че
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителните основания по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка. Същият е взел под внимание всички относими по
делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен
и категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до
своите изводи относно авторството, съставомерността и правната
квалификация на извършените от подс. А. три престъпления по смисъла на чл.
345 ал.1 от НК, чл. 345 ал. 2, вр.ал.1 от НК и по чл. 343в ал.2 от НК.
Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати
3
съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени
в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата по чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл.
303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Съобразил е всички относими факти и
обстоятелства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и
категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно фактологията, доказателствата и правната страна на делото,
свързани с авторството, съставомерността и квалификацията на извършените
от подс. А. три престъпления. По съществото си наведените в жалбата доводи
за необоснованост на постановената присъда в частта, с която е признат за
виновен за преспълението по чл. 343в ал.2 от НК не се споделят от
настоящата инстанция. След като подложи на задълбочена преценка
събраните и проверени от районния съд доказателства, намира, че
възприетите фактически констатации изцяло съответстват на събраните
доказателства, а също така и на изведените обосновани правни изводи.
Неоснователен е довода за процесуална незаконосъобразност на присъдата.
Безспорно е установено, че подс. С. Г. АЛ. от с. Т., Рс. област не е
правоспособен водач на МПС.
В началото на 2021 год. подс. А. закупил лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ с рама № *******6, който бил предаден на подс. А.
без документи и с премахнати от собственика регистрационни табели.
Свидетелят Чавдаров предал регистрационните табели в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Русе, където била прекратена регистрацията на
въпросното МПС на основание - бракуване.
При такива предпоставки на 12.02.2021 год. подс. А. решил да
приведе в движение закупения автомобил и тъй като знаел, че не може да го
управлява без регистрационни табели, поставил такива с № РР *** АР, които
били от друг автомобил - марка „Хюндай“ модел „Ексел“, собственост на
Б.Д.Д. от гр. Р.. Около 13:10 часа подс. С.А. се движил по улица „Огоста“ в
гр. С. посока ул. „Т.М.“. Същият бил забелязан от св. О. /полицай при РУ-
Ветово/ и бил спрян за проверка чрез светлинен и звуков сигнал, като това се
случило пред дом № 1 на улица „Огоста“, в гр. С.. От предоставена от водача
лична карта св. О. установил самоличността му - С. Г. АЛ., ЕГН:**********.
Свидетелят имал информация, че същият не притежава СУМПС и е
4
неправоспособен, поради което помолил за съдействие РУ-Ветово, във връзка
с издаване на АУАН. На място пристигнал св. С.Т.Ч. - КО на РУ - Ветово при
ОД на МВР - Русе, който също извършил полицейска проверка, при която
установил самоличността на подс.А., обстоятелството че не притежава
свидетелство за управление на МПС, както и липсата на документи за
регистрация на управлявания от него лек автомобил. В тази връзка
полицейските служители извършили справка в масивите на МВР - Русе, при
която установили, че подсъдимият е наказван по административен ред, с
влязло в сила от 20.01.2021 год. НП №20-0457-000182/05.11.2020 год. на ВПД
Началник на РУ - Ветово при ОД на МВР - Русе за управление на моторно
превозно средство без съответното свидетелство за управление. При
проверката също било установено, че управлявания от подсъдимия лек
автомобил не бил регистриран по надлежния ред - същият бил с прекратена
регистрация, а поставените табели били за друго моторно превозно средство.
На подс. А. били съставени: АУАН бл. № 548103 за нарушение по чл. 150 от
ЗДВП и АУАН бл. № 548104 за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДВП, а
регистрационните табели били иззети. Издадените актове подс. А. подписал
без възражения.
Районният съд правилно е възприел изложената фактическа
обстановка и неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото гласни доказателства, а именно от самопризнанието на подс. А., че не
оспорва фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
това изявление същият бланкетно признава вината си, досежно извършването
и на трите престъпления, което направил още на досъдебното производство в
дадените кратки обяснения. Бланкетното признание на вината, заявено от
подс. А., се попълва с преки, уличаващи го в авторство доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите О. и С.Ч. Със същите се
обективират признаците от съставите на двете престъпления, в което е
обвинен подс. А., а именно че управлявал лек автомобил „Опел Астра”, който
не бил регистриран по надлежния ред, като едновременно с това и си служил
със знаци - 2 бр. регистрационни табели - предна и задна, с № РР *** АР,
издадени за друго МПС марка и модел „Хюндай - Ексел“ с рама №
*********. Липсата на регистрация на управлявания от подс. А. автомобил се
установява и от показания на св. Игнат Чавдаров, който сочи, че му е предал
колата без табели, които лично върнал в КАТ, с искане да за прекратяване
5
регистрацията на въпросното МПС.
Кореспондиращи и допълващи посочените гласни доказателства е
писмо от Н-к сектор ПП при ОДМВР - Русе, с което се установява, че
управляваният от подс. А. автомобил не бил регистриран, като ползваните от
него 2 бр. регистрационни табели /предна и задна/, с № РР *** АР, били
издадени за друго МПС - „Хюндай - Ексел“. Гласните доказателства се
допълват с установеното в приложените доказателствени средства -
техническата експертиза, доказваща, че регистрационни табели с № ****,
представлявали истински контролни знаци, издадени от съответен оторизиран
за това орган, като върху тях няма следи от промени, заличавания и поправки.
Всички гласни доказателства са последователни, логични, взаимно
се допълват и допринасят за установяване на трите престъпления, предмет на
настоящото съдебно производство, механизма на извършването им и
участието на подсъдимия в тях.
Решаващият съд е направил обстоен анализ на всички гласни
доказателства вкл. и на обясненията на подс. А., в резултат на който
обосновано е достигнал до извода, че в действителност на посочената дата
12.02.2021 год. и място – с. С., Рс. област. Авторството на подсъдимият е
безспорно установено на база преките впечателния на свидетелите посочени
по-горе, на базата на извършената техническа експертиза. Правилно съдът е
кредитирал изцяло тези гласни доказателства, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите писмени
доказателства в това число и тези от експертен порядък.
Възраженията и довода на защитата на подсъдимия относно
приложението на чл.304 от НПК досежно престъплението по чл.343в, ал.2 от
НК съдът правилно е приел за неоснователно. Същият твърди, че НП № 20-
0457-000182/05.11.2020 год. не било влязло в сила, към момента на
извършване на деянието по чл.343в, ал.2 от НК, а именно към 12.02.2021 год.,
се основава на обстоятелството, че върху НП №20-0457-000182/05.11.2020
год. за дата на връчване е посочена датата 12.02.21год. От друга страна обаче,
наказващият орган заверил за дата на влизане на процесното наказателно
постановление - 20.01.2021 год., явяваща се преди датата на връчване. Това
противоречие се изяснява от показанията на св.Червенски, в които изрично
посочил, че „Наказателно постановление № 20-0457-000182/05.11.2020 год.
6
лично връчил на лицето С. Г. АЛ. на 12.01.2021 год.”. Показанията на
посочения свидетел съдът правилно е кредитирал с доверие, тъй като те се
потвърждават от изготвения още на 12.02.2021 год. от него рапорт до
началника на РУ - Ветово, в който удостоверил същото обстоятелство, както
и от съдържанието на изисканата от съда справка рег. № УРИ 457000-
1042/07.07.2021 год. от РУ „Полиция” - Ветово, при ОДМВ- Русе,
установяващо процедурата по връчването на наказателно постановление №
20-0457-000182/05.11.2020 год на подс. А. и най вече дава отговор на това, че
„....служителя Червенски го е връчил лично на 12.01.2021 год., в гр. С., ул.
”Т.М.”, където живеело в момента лицето”. Именно посочената за дата на
връчване - 12.01.2021 год., дава обоснован и логичен отговор за отбелязаната
в печата за влизане в сила на наказателното постановление заверка -
20.01.2021 год., дата следваща изтичането на 7-дневния срок за обжалване на
наказателното постановление, през който подс. А. не упражнил правото си на
жалба. Писмено доказателство, потвърждаващо датата на връчване -
12.01.2021 год. и влизане в сила на 20.01.2021 год на наказателно
постановление № 20-0457-000182/05.11.2020 год е и приложената справка за
нарушителя подс. А., извадена от информационните масиви на ОДМВР,
потвърждаваща посочените две дати.
Съдът правилно и обосновано е съобразил, че подс. А. изрично е
изявил желание за провеждане на съкратено съдебно следствие, в хипотезата
на чл.371 т.2 от НПК, в която признал „..изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт”, един от който се явява и
влизането в сила на наказателно постановление № 20-0457-000182/05.11.2020
год. на 20.01.2021 год., което прокурорът изрично е посочил в
обстоятелствената му част. По изложените съображения съдът обосновано е
приел за безспорно доказано, че наказателно постановление № 20-0457-
000182/05.11.2020 год. е връчено на подс. А. на 12.01.2021 год., и че при
връчването му е допусната техническа грешка при изписването на датата от
св. Червенски, която се опровергава от посочените по-горе и коментирани
гласни и писмени доказателства. Поради изложените съображения районния
съд и настоящата въззивна инстанция преценява, че събраните гласни и
писмени доказателства по безспорен начин доказват обективните и
субективни признаци на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.
Правилно съдът е приел, че изпълнителните деяния на трите
7
престъпления са били осъществени от подс. А., чрез действие. Именно въз
основа на тези доказателства съдът правилно е извел извода, че от обективна
и субективно страна подс. С.А. е осъществил всички обективни и субективни
признаци от съставите на престъпленията по смисъла на чл. 345 ал.1 пр1, чл.
345 ал.2, вр. с ал.1 и по чл. 343в ал.2 от НК.
Независимо от тезата на защитата на подсъдимия за необоснованост
на изложените в мотивите на присъдата съображения, въззивната инстанция
счита, че районния съд след като е подложил на преценка всички
доказателства и най-вече показанията на свидетелите съпоставяйки ги със
съвкупния доказателствен материал, обосновано е достигнал до своите
правни изводи, относно наличието на обективната и субективна
съставомерност на трите деяния. По-горе бяха изложени подробни
съображения относно приетите за достоверни от първата инстанция гласни и
писмени доказателства, в чиято доказателствена стойност няма никакво
съмнение. След като ги е съобразил съдът, правилно е приложил и
материалния закон, поради което с присъдата си го е признал за виновен по
предявените му три обвинения, правилно е индивидуализирал и му е наложил
съответните наказания.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за
необоснованост на присъдата, тъй като обвинението не е било доказано по
безспорен и категоричен начин. В стремежа си да обоснове тезата за
недоказаност на престъплението защитата на подсъдимия, теоретизирайки е
изпаднала във вътрешно противоречие, което на практика не следва да се
обсъжда в това производство. Всички наведени доводи не намират опора
нито в събрания съвкупен доказателствен материал, относно доказването на
този вид престъпления, поради което окръжният съд изцяло не ги споделя.
От справката за съдимост на подс. С.А. се установява чистото му
съдебно минало.
От справката на Сектор “ПП-КАТ” - Русе е видно, че подсъдимият
не е правоспособен водач и има наложени наказания с наказателни
постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата.
Подсъдимият А. е пълнолетен и вменяем, следователно е
наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, той може да бъде
субект на трите престъпления, за които е обвинен.
8
При индивидуализация на наложените му три наказания, които на
основание чл. 23 ал.1 от НК са били групирани съдът правилно е съобразил
като смекчаващите отговорността обстоятелства като чистото съдебно
минало, оказаното съдействие от подсъдимия, признаване на вината.
Отегчаващи отговорността се отчетоха налаганите му наказания по ЗДвП.
При така изложеното, съдът намира, че не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, и наказанието, предвидено за
извършеното от подсъдимия престъпление се оказва съразмерно, поради
което са налице предпоставките за определяне на наказанието при условията
на чл.54 ал.1 от НК.
С оглед на изложеното, съдът му наложил наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на
основание чл.66 от НК е отложил за изпитателен срок от три години, тъй като
намери, че за поправянето му не е необходимо да бъде изолиран от
обществото, както и наказание глоба в размер на хиладо лева.
Така определените наказания биха постигнали целите да се
предупреди и превъзпита подс. А. към спазване на установения правов ред и в
бъдеще да се съобразява с установените в държавата правила за движение по
пътищата, както и че ще се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
При този изход на делото подс. С.А. дължи по сметка на ОДМВР -
Русе направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
180.45 лв.
Предвид изложеното окръжният съд намира, че не са налице
инвокираните в жалбата отменителни и изменителни основания в
обжалваната част на присъдата, поради което изцяло възприема
обвинителната теза на прокуратурата. В този смисъл присъдата като правилна
и законосъобразна следва изцяло да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл. 314
ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда,
счита, че други основания не са налице.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 55/02.08.2021 год., постановена по
НОХД № 928/2021 год., РРС-ІІ-ри нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10

Съдържание на мотивите

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 55/02.08.2021 год., постановена по НОХД № 928/2021
год., РРС-ІІ-ри нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. С. Г. АЛ. от с. Т., Рс. област, за
ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2021 год. в гр. С. обл. Р., управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с рама No
********, като си служил с табели с регистрационен номер - *****, издадени
за друго моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Хюндай”, модел
„Ексел”, собственост на Б.Д.Д., от гр. Р., поради което и на основание чл. 345
ал.1 от НК и чл.371 ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.373 ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.5,
вр. чл. 54 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание ГЛОБА в размер на
СЕДЕМСТОТИН лева.
ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2021 год., в гр.С. обл.Р., управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра" с
рама No ********, което не е регистрирано по надлежния ред, по реда
начл.140, ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места." и чл.140, ал.2, изр.1 от 3ДвП: „Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се
определя с наредба на министьра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
министьра на отбраната - Наредба No 1 - 45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на
основание чл. 345 ал. 2, вр.ал.1 от НК и чл.371 ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.373 ал.2
от НПК, вр.чл.58а, ал.5, вр.чл.54 от НК, го ОСЪДИЛ на наказание ГЛОБА в
размер на СЕДЕМСТОТИН лева.
ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2021 год., в гр. С., обл.Р., в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление 20 - 0457 - 000182/05.11.2020 год. на ВПД Началник на РУ -
Ветово при ОД на МВР - Русе, влязло в сила от 20.01.2021 год., за управление
на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление,
извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел", модел „Астра" с рама No ********6, без
съответното свидетелство за управление, поради което и на основание
чл.343в ал.2 от НК и чл.371 ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.373 ал.2 от НПК,
вр.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК, ОПРЕДЕЛИЛ наказание лишаване от свобода
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което НАМАЛЯВА с 1/3 и го
ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и на
1
наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева.
На основание чл.23 от НК е ГРУПИРАЛ гореопределените
наказания, като му е НАЛОЖИЛ най-тежкото от тях - лишаване от свобода за
срок от ЕДНА ГОДИНА, към което на основание чл.23 ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНИЛ изцяло наказанието ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева.
На основание чл.66 НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.53 ал.1, б. а от НК е ОТНЕЛ в полза на държавата
веществените доказателства- 2 бр. регистрационни табели - предна и задна, №
*****, издадени за друго моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Хюндай”, модел „Ексел”.
ОСЪДИЛ е подс. С. Г. АЛ., с гореустановената самоличност да
заплати направените по делото разноски, в размер 180.45лв. по сметка на ОД
на МВР - Русе.
Жалбоподателят С. Г. АЛ. чрез договорно упълномощения защитник
адв. Саид М. от РАК, недоволен от нея я обжалва в законния срок в частта с
която е признат за виновен по чл. 343в ал.2 от НК и развивайки оплаквания за
нейната необоснованост, моли в тази част да бъде отменена и вместо това да
постанови друга присъда, с която да го оправдае по това първоначално
предявено му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбата
е неоснователна, а присъдата във всички части за правилна и
законосъобразна, поради което настоява същата да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира,
че
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителните основания по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка. Същият е взел под внимание всички относими по
делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен
и категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до
своите изводи относно авторството, съставомерността и правната
квалификация на извършените от подс. А. три престъпления по смисъла на чл.
345 ал.1 от НК, чл. 345 ал. 2, вр.ал.1 от НК и по чл. 343в ал.2 от НК.
Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати
съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени
в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата по чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл.
2
303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Съобразил е всички относими факти и
обстоятелства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и
категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно фактологията, доказателствата и правната страна на делото,
свързани с авторството, съставомерността и квалификацията на извършените
от подс. А. три престъпления. По съществото си наведените в жалбата доводи
за необоснованост на постановената присъда в частта, с която е признат за
виновен за преспълението по чл. 343в ал.2 от НК не се споделят от
настоящата инстанция. След като подложи на задълбочена преценка
събраните и проверени от районния съд доказателства, намира, че
възприетите фактически констатации изцяло съответстват на събраните
доказателства, а също така и на изведените обосновани правни изводи.
Неоснователен е довода за процесуална незаконосъобразност на присъдата.
Безспорно е установено, че подс. С. Г. АЛ. от с. Т., Рс. област не е
правоспособен водач на МПС.
В началото на 2021 год. подс. А. закупил лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ с рама № ********6, който бил предаден на подс. А.
без документи и с премахнати от собственика регистрационни табели.
Свидетелят Чавдаров предал регистрационните табели в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Русе, където била прекратена регистрацията на
въпросното МПС на основание - бракуване.
При такива предпоставки на 12.02.2021 год. подс. А. решил да
приведе в движение закупения автомобил и тъй като знаел, че не може да го
управлява без регистрационни табели, поставил такива с № РР *** АР, които
били от друг автомобил - марка „Хюндай“ модел „Ексел“, собственост на
Б.Д.Д. от гр. Р.. Около 13:10 часа подс. С.А. се движил по улица „О“ в гр. С.
посока ул. „Трети Март“. Същият бил забелязан от св. Н.М. /полицай при РУ-
Ветово/ и бил спрян за проверка чрез светлинен и звуков сигнал, като това се
случило пред дом № 1 на улица „О“, в гр. С.. От предоставена от водача
лична карта св. Н.М. установил самоличността му - С. Г. АЛ.,
ЕГН:**********. Свидетелят имал информация, че същият не притежава
СУМПС и е неправоспособен, поради което помолил за съдействие РУ-
Ветово, във връзка с издаване на АУАН. На място пристигнал св. С.Т.Ч. - КО
на РУ - Ветово при ОД на МВР - Русе, който също извършил полицейска
проверка, при която установил самоличността на подс.А., обстоятелството че
не притежава свидетелство за управление на МПС, както и липсата на
документи за регистрация на управлявания от него лек автомобил. В тази
връзка полицейските служители извършили справка в масивите на МВР -
Русе, при която установили, че подсъдимият е наказван по административен
ред, с влязло в сила от 20.01.2021 год. НП №20-0457-000182/05.11.2020 год. на
ВПД Началник на РУ - Ветово при ОД на МВР - Русе за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление. При
проверката също било установено, че управлявания от подсъдимия лек
3
автомобил не бил регистриран по надлежния ред - същият бил с прекратена
регистрация, а поставените табели били за друго моторно превозно средство.
На подс. А. били съставени: АУАН бл. № 548103 за нарушение по чл. 150 от
ЗДВП и АУАН бл. № 548104 за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДВП, а
регистрационните табели били иззети. Издадените актове подс. А. подписал
без възражения.
Районният съд правилно е възприел изложената фактическа
обстановка и неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото гласни доказателства, а именно от самопризнанието на подс. А., че не
оспорва фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
това изявление същият бланкетно признава вината си, досежно извършването
и на трите престъпления, което направил още на досъдебното производство в
дадените кратки обяснения. Бланкетното признание на вината, заявено от
подс. А., се попълва с преки, уличаващи го в авторство доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Н.М. и С.Ч.. Със същите се
обективират признаците от съставите на двете престъпления, в което е
обвинен подс. А., а именно че управлявал лек автомобил „Опел Астра”, който
не бил регистриран по надлежния ред, като едновременно с това и си служил
със знаци - 2 бр. регистрационни табели - предна и задна, с № РР *** АР,
издадени за друго МПС марка и модел „Хюндай - Ексел“ с рама №
KMHVD21LPXU461878. Липсата на регистрация на управлявания от подс. А.
автомобил се установява и от показания на св. И.Ч., който сочи, че му е
предал колата без табели, които лично върнал в КАТ, с искане да за
прекратяване регистрацията на въпросното МПС.
Кореспондиращи и допълващи посочените гласни доказателства е
писмо от Н-к сектор ПП при ОДМВР - Русе, с което се установява, че
управляваният от подс. А. автомобил не бил регистриран, като ползваните от
него 2 бр. регистрационни табели /предна и задна/, с № РР *** АР, били
издадени за друго МПС - „Хюндай - Ексел“. Гласните доказателства се
допълват с установеното в приложените доказателствени средства -
техническата експертиза, доказваща, че регистрационни табели с № *****,
представлявали истински контролни знаци, издадени от съответен оторизиран
за това орган, като върху тях няма следи от промени, заличавания и поправки.
Всички гласни доказателства са последователни, логични, взаимно
се допълват и допринасят за установяване на трите престъпления, предмет на
настоящото съдебно производство, механизма на извършването им и
участието на подсъдимия в тях.
Решаващият съд е направил обстоен анализ на всички гласни
доказателства вкл. и на обясненията на подс. А., в резултат на който
обосновано е достигнал до извода, че в действителност на посочената дата
12.02.2021 год. и място – с. С., Рс. област. Авторството на подсъдимият е
безспорно установено на база преките впечателния на свидетелите посочени
по-горе, на базата на извършената техническа експертиза. Правилно съдът е
4
кредитирал изцяло тези гласни доказателства, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите писмени
доказателства в това число и тези от експертен порядък.
Възраженията и довода на защитата на подсъдимия относно
приложението на чл.304 от НПК досежно престъплението по чл.343в, ал.2 от
НК съдът правилно е приел за неоснователно. Същият твърди, че НП № 20-
0457-000182/05.11.2020 год. не било влязло в сила, към момента на
извършване на деянието по чл.343в, ал.2 от НК, а именно към 12.02.2021 год.,
се основава на обстоятелството, че върху НП №20-0457-000182/05.11.2020
год. за дата на връчване е посочена датата 12.02.21год. От друга страна обаче,
наказващият орган заверил за дата на влизане на процесното наказателно
постановление - 20.01.2021 год., явяваща се преди датата на връчване. Това
противоречие се изяснява от показанията на св.Червенски, в които изрично
посочил, че „Наказателно постановление № 20-0457-000182/05.11.2020 год.
лично връчил на лицето С. Г. АЛ. на 12.01.2021 год.”. Показанията на
посочения свидетел съдът правилно е кредитирал с доверие, тъй като те се
потвърждават от изготвения още на 12.02.2021 год. от него рапорт до
началника на РУ - Ветово, в който удостоверил същото обстоятелство, както
и от съдържанието на изисканата от съда справка рег. № УРИ 457000-
1042/07.07.2021 год. от РУ „Полиция” - Ветово, при ОДМВ- Русе,
установяващо процедурата по връчването на наказателно постановление №
20-0457-000182/05.11.2020 год на подс. А. и най вече дава отговор на това, че
„....служителя Червенски го е връчил лично на 12.01.2021 год., в гр. С., ул.
”Т.М., където живеело в момента лицето”. Именно посочената за дата на
връчване - 12.01.2021 год., дава обоснован и логичен отговор за отбелязаната
в печата за влизане в сила на наказателното постановление заверка -
20.01.2021 год., дата следваща изтичането на 7-дневния срок за обжалване на
наказателното постановление, през който подс. А. не упражнил правото си на
жалба. Писмено доказателство, потвърждаващо датата на връчване -
12.01.2021 год. и влизане в сила на 20.01.2021 год на наказателно
постановление № 20-0457-000182/05.11.2020 год е и приложената справка за
нарушителя подс. А., извадена от информационните масиви на ОДМВР,
потвърждаваща посочените две дати.
Съдът правилно и обосновано е съобразил, че подс. А. изрично е
изявил желание за провеждане на съкратено съдебно следствие, в хипотезата
на чл.371 т.2 от НПК, в която признал „..изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт”, един от който се явява и
влизането в сила на наказателно постановление № 20-0457-000182/05.11.2020
год. на 20.01.2021 год., което прокурорът изрично е посочил в
обстоятелствената му част. По изложените съображения съдът обосновано е
приел за безспорно доказано, че наказателно постановление № 20-0457-
000182/05.11.2020 год. е връчено на подс. А. на 12.01.2021 год., и че при
връчването му е допусната техническа грешка при изписването на датата от
св. Червенски, която се опровергава от посочените по-горе и коментирани
5
гласни и писмени доказателства. Поради изложените съображения районния
съд и настоящата въззивна инстанция преценява, че събраните гласни и
писмени доказателства по безспорен начин доказват обективните и
субективни признаци на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.
Правилно съдът е приел, че изпълнителните деяния на трите
престъпления са били осъществени от подс. А., чрез действие. Именно въз
основа на тези доказателства съдът правилно е извел извода, че от обективна
и субективно страна подс. С.А. е осъществил всички обективни и субективни
признаци от съставите на престъпленията по смисъла на чл. 345 ал.1 пр1, чл.
345 ал.2, вр. с ал.1 и по чл. 343в ал.2 от НК.
Независимо от тезата на защитата на подсъдимия за необоснованост
на изложените в мотивите на присъдата съображения, въззивната инстанция
счита, че районния съд след като е подложил на преценка всички
доказателства и най-вече показанията на свидетелите съпоставяйки ги със
съвкупния доказателствен материал, обосновано е достигнал до своите
правни изводи, относно наличието на обективната и субективна
съставомерност на трите деяния. По-горе бяха изложени подробни
съображения относно приетите за достоверни от първата инстанция гласни и
писмени доказателства, в чиято доказателствена стойност няма никакво
съмнение. След като ги е съобразил съдът, правилно е приложил и
материалния закон, поради което с присъдата си го е признал за виновен по
предявените му три обвинения, правилно е индивидуализирал и му е наложил
съответните наказания.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за
необоснованост на присъдата, тъй като обвинението не е било доказано по
безспорен и категоричен начин. В стремежа си да обоснове тезата за
недоказаност на престъплението защитата на подсъдимия, теоретизирайки е
изпаднала във вътрешно противоречие, което на практика не следва да се
обсъжда в това производство. Всички наведени доводи не намират опора
нито в събрания съвкупен доказателствен материал, относно доказването на
този вид престъпления, поради което окръжният съд изцяло не ги споделя.
От справката за съдимост на подс. С.А. се установява чистото му
съдебно минало.
От справката на Сектор “ПП-КАТ” - Русе е видно, че подсъдимият
не е правоспособен водач и има наложени наказания с наказателни
постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата.
Подсъдимият А. е пълнолетен и вменяем, следователно е
наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, той може да бъде
субект на трите престъпления, за които е обвинен.
При индивидуализация на наложените му три наказания, които на
основание чл. 23 ал.1 от НК са били групирани съдът правилно е съобразил
като смекчаващите отговорността обстоятелства като чистото съдебно
6
минало, оказаното съдействие от подсъдимия, признаване на вината.
Отегчаващи отговорността се отчетоха налаганите му наказания по ЗДвП.
При така изложеното, съдът намира, че не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, и наказанието, предвидено за
извършеното от подсъдимия престъпление се оказва съразмерно, поради
което са налице предпоставките за определяне на наказанието при условията
на чл.54 ал.1 от НК.
С оглед на изложеното, съдът му наложил наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на
основание чл.66 от НК е отложил за изпитателен срок от три години, тъй като
намери, че за поправянето му не е необходимо да бъде изолиран от
обществото, както и наказание глоба в размер на хиладо лева.
Така определените наказания биха постигнали целите да се
предупреди и превъзпита подс. А. към спазване на установения правов ред и в
бъдеще да се съобразява с установените в държавата правила за движение по
пътищата, както и че ще се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
При този изход на делото подс. С.А. дължи по сметка на ОДМВР -
Русе направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
180.45 лв.
Предвид изложеното окръжният съд намира, че не са налице
инвокираните в жалбата отменителни и изменителни основания в
обжалваната част на присъдата, поради което изцяло възприема
обвинителната теза на прокуратурата. В този смисъл присъдата като правилна
и законосъобразна следва изцяло да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл. 314
ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда,
счита, че други основания не са налице.
7