Присъда по дело №2878/2018 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 50, постановена по НОХД № 2878 по описа за 2018 година на БРС 

 

Производството е образувано по повод внесен в БРС обвинителен акт, с който срещу С.И.С. с ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че  на 10.05.2016 година в град Б., при условията на опасен рецидив, от пейка, разположена на детска площадка в междублоковото пространство на жилищни блокове 33, 30 и 32 в ж. к. „Б. М.”, отнел чужди движими вещи: детска чантичка от изкуствена материя на стойност 15.00 (петнадесет) лева; мобилен телефон „Samsung Galaxy J1 white MAT 2023”, IMEI 355 266 071 013 484 на стойност 270.00 (двеста и седемдесет) лева със СИМ-карта на „Мтел” на стойност 12.00 (дванадесет) лева; таблет „Alcot Pixi 37 Black Surf М” на стойност 137.00 (сто тридесет и седем) лева и сумата от 1.00 (един) лев, или всичко на обща стойност 435.00 (четиристотин тридесет и пет) лева, от владението на В.Л. ***, собственост на С.В.К., ЕГН **********,***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Представителят на РП-Бургас поддържа обвинението от правна и от фактическа страна. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две) години Алтернативно моли съдът, ако счете, че не се доказва обвинението по чл.196 ал.1 т.1 от НК да преквалифицира деянието като престъпление по чл.215 ал.2 т.4 от НК и да наложи на подсъдимия наказанието лишаване от свобода за срок от три години, което същият да изтърпи при първоначален режим „строг“.

Редовно призован, подсъдимият се явява в съдебно заседание.  За него се явява служебният му защитник адв.Т.Н. ***. Не се ангажират нови доказателства. Защитата моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение като счита, че не се доказва от обективна страна престъплението по чл.196 ал,1. т.,1 вр. чл.194 от НК.

Подсъдимият дава обяснения в хода на съдебното следствие и не се признава за виновен. Твърди, че от него са изтръгнати със сила признания и са ползвани за обвинението. Моли съдът да го оправдае.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, установи следната

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 

Подсъдимият С.И.С. с ЕГН ********** *** е осъждан многократно, както следва:

 1. С определение, с което е одобрено споразумение №118/11.12.2013 г., постановено по НОХД № 488/2013 г. по описа на РС-Айтос в сила от същата дата за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 предложение първо вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК С. е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца, които да изтърпи при първоначален строг режим;

На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК така наложеното наказание било кумулирано с определение №52/29.05.2012 г, с което е било одобрено споразумение по НОХД №227/2012 г по описа на РС –Айтос и определение №64/27.06.2012г, с което е било одобрено споразумение по НОХД №213/2013 г по описа на РС-Айтос като на С. му е било определено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду трите наказания в размер на 1 година и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

2. С определение №489/30.10.2015г, с което е одобрено споразумение сключено по НОХД №4888/2015 г по описа на РС-Бургас , в сила от същата дата, с което на основание чл.343в ал.2 от НК и чл.55 от НК на подсъдимия С.С. е наложено наказанието 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален режим строг Наказанието било изтърпяно на 18.03.2016 г.

На 10.05.2016 година, около 20,00 часа, в гр.Б., в ж.к.“ Б. М.“ на детска площадка , находяща се в пространството между блокове с №33,30 и 32 свидетелката В.Л.Л. по това време на непълнолетна играела заедно с други деца. Тя носела със себе си и чантичка, в която имало мобилен телефон марка „Samsung Galaxy J1 white MAT 2023“ с ИМЕЙ 355 266 071 013 484 със СИМ карта на Мтел и таблет марка „Alkot Pixi 37 Black Surf M“ с ИМЕЙ 358 091 061 660 525 и сумата от 1 лев. Телефонът и таблетът били собственост на майката на детето В. – свидетелката С.В.К. Свидетелката В.Л. оставила чантичката си на една пейка, разположена на детската площадка и заедно с другите деца отишла на пързалката, намираща в другия край на площадката.

Когато потърсила чантичката си след малко не я намерила на пейката. На пейката седели по-възрастни от нея момичета и когато свидетелката ги попитала за чантичката си те й отговорили, че не са я виждали и дори отворили техните чанти, за да се убеди свидетелката, че не я лъжат. Свидетелката В. се обадила по мобилния телефон на едно от другарчетата си и потърсила помощ от майка си свидетелката С.К.. Последната дошла на площадката и заедно с дъщеря си започнали да търсят в района. Момичетата, които седели на пейката били разпитани, но станало ясно, че не са виждали чантичката на В.

По повод тази кражба било образувано наказателно производство с постановление от 13.06.2016 г. на БРП.

Свидетелят И.П.П. през месец май на 2016 година работел в магазин за мобилни телефони находящ се в гр.А., ул. „Ц. О.“ № ... В този магазин се предлагали за продан нови и употребявани телефони. Свидетелят бил собственик на фирмата „И. 2005“ ООД стопанисваща обекта. Магазинът бил нает срещу наем. Свидетелят И.П. познавал подсъдимия С., тъй като последният около пет-шест пъти е влизал в неговия магазин и е предлагал за продан телефони втора употреба. Магазинът работел до 19,00 часа. През месец май на 2016 година свидетелят П. бил в магазина си заедно с колегата и съдружник в общата фирма свидетеля Н., когато бил посетен от подсъдимия С., който носел със себе си употребяван таблет и употребяван мобилен телефон, които искал да продаде. Казал, че таблетът и телефонът са негови. Свидетелят П. обаче не се съгласил с цената, която С. поискал за таблета и му предложил да го остави и като бъде продаден да се върне и да си вземе парите. С. не се съгласил, П. му дал парите за мобилния телефон „Samsung Galaxy J1 white MAT 2023”, IMEI 355 266 071 013 484, а таблета марка „Alkot Pixi 37 Black Surf M“ с ИМЕЙ 358 091 061 660 525 подсъдимият не оставил веднага за продан. Напуснал магазина, върнал след няколко дни  свидетелят П. му дал сумата от 90 лева поискал личната карта на С. и на  лист (находящ се на лист 151 от ДП) написал трите имена на С., неговото ЕГН, марката и серийния номер на табелата, както е сумата от 90 лева, която дал на подсъдимия. На 17.05.2016 г. свидетелят Я.Я. посетил магазина на св.П. и поискала да закупи таблет. Свидетелят П. му казал , че може да му продаде таблет, но в момента не се намирал в магазина и го помолили да се върне по-късно докато му го  донесат. По-късно подсъдимият пристигнал в магазина на св.П. и оставил за продан таблета, след като разбрал, че ще му се плати. Преди този ден на 11.05.2016 г  мобилният телефон бил продаден на свидетеля М.М., който за сумата на 125 лева го купил от свидетеля П. Свидетелят Я. закупил таблета на 17.05.2016 г за сумата от 100 лева от П.

Нито на свидетеля М., нито на свидетеля Я.И.П.  дал касова бележка или договор за покупко-продажба.

 С протокол за доброволно предаване свидетелят Я. предал на полицейския инспектор Х. таблет марка „Alkot Pixi 37 Black Surf M“ с ИМЕЙ 358 091 061 660 525, с протокол за доброволно предаване свидетелят М. предал на същия инспектор мобилен телефон марка  „Samsung Galaxy J1 white MAT 2023”, IMEI 355 266 071 013 484.

С приемо-предавателен протокол от 03.10.2016 г на пострадалата С.К. били върнати описаните по-горе вещи  

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че към 10.05.2016 г. двете процесни вещи били на стойност от 270 лева за телефона и 12 лева за СИМ карата на Мтел, а таблетът бил на стойност от 137 лева, чантичката на стойност от 15 лева  или общата стойност на всички вещи и сумата от 1 лев били 435,00 лева.  

Изложената фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства и доказателствени средства  –разпитите на свидетелите М.Я., Я.Я., Н.А., С.А., В.Р., М. Т., С.Н., И.П. и  прочетените негови показания дадени пред друг състав на БРС  по реда на чл.281 ал.1 т.2 предложение първо от НПК, показанията на свидетеля Я.А. и тези прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл.второ от НПК, показанията на свидетелите С.К., М.М., Х.Р., В.Л. и Н.М., всички прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК; обясненията на подсъдимия С., писмените доказателства: заверени копия от на договори за покупко-продажба на таблет и мобилен телефон, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, постановления за назначаване на защитник, бележка с ръкописен текст изпълнен от свидетеля И.П. находяща се на лист 151 от ДП, заверени копия на справка от мобилните оператори, справка съдимост на подсъдимия и от съдебно-оценъчната експертиза.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетелите с изключение на   показанията на свидетелите А. и Р. като ги намира за пристрастни. Двамата са съответно разузнавач и оперативен работник в сектор „Криминална полиция“ във ІІ-ро РУ-Бургас. На двамата е било възложено издирването на извършителя на кражбата. След като са установили, че мобилният телефон и таблетът са били продадени в магазин в гр.Айтос и узнали от продавача П. кой ги е оставили за продан провели оперативна беседа с подсъдимия по време , по което същият изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Б. Според обясненията на подсъдимия върху него е бил упражнен натиск за да признае извършената кражба, а според свидетелите такова въздействие не би могло да бъде извършено в Затвора, тъй като при срещата си подсъдимия им били отнети помощните средства. Подсъдимият влязъл в затвора в Бургас на 15.09.2016 г. След тази дата бил посетен от двамата свидетели А. и Р. В Затвора под натиск от тяхна страна признал, че е отнел раница с находящи се в нея таблет и телефон и в същия ден като са върнал в А. се срещнал със свидетелката А., с която посетил магазина на свидетеля И.П., където продал вещите.  Тази версия разказана от свидетелите обаче не е могла да се случи в тази последователност, тъй като според показанията на пострадалата К. на 10.05.2016 г в 20,00 часа са били отнети процесните вещи. Магазинът на свидетеля П. *** имал работно време до 19,00 часа. Съдът кредитира показанията на останалите свидетели като ги намира за безпристрастни, последователни и логични. Съдът кредитира и изготвената съдебно-оценъчна експертиза.

  С оглед на гореизложеното, съдът направи следните 

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

 

Не се доказа по несъмнен и категоричен начин подсъдимият С.И.С. с ЕГН ********** *** да е извършил престъпление по  от обективна страна, за това, че на 10.05.2016 година в град Б., при условията на опасен рецидив, от пейка, разположена на детска площадка в междублоковото пространство на жилищни блокове ..., ... и ... в ж. к. „Б. М.”, отнел чужди движими вещи: детска чантичка от изкуствена материя на стойност 15.00 /петнадесет/ лева; мобилен телефон „Samsung Galaxy J1 white MAT 2023”, IMEI 355 266 071 013 484 на стойност 270.00 /двеста и седемдесет/ лева със СИМ-карта на „Мтел” на стойност 12.00 /дванадесет/ лева; таблет „Alcot Pixi 37 Black Surf М” на стойност 137.00 /сто тридесет и седем/ лева и сумата от 1.00 /един/ лев, или всичко на обща стойност 435.00 /четиристотин тридесет и пет/ лева, от владението на В.Л. ***, собственост на С.В.К., ЕГН **********,***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Това е така защото освен показанията на свидетелите Р. и А. в което се твърди, че пред тях подсъдимият признал за извършената кражба в потвърждение на тези показания няма събрани други доказателства. Нормата на чл.116 ал.2 от НПК задължава органа по разследването да събира и други доказателства освен самопризнанието направено от обвиняемия за да докаже извършеното престъпление. 

В хода на съдебното следствие пред съдебния състав се доказа, че процесните вещи са попаднали в магазина на свидетеля П. и че именно подсъдимият С. ги е занесъл. В хода на съдебното следствие не се поиска от представителя на обвинението изменение на правна квалификация на престъплението в такава за по-леко престъпление, което само по себе се също не е достатъчна предпоставка за да се даде възможност на съда да постанови присъда за това престъпление. Необходимата кумулативна предпоставка за това да не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението ще е налице винаги, когато чрез самото изменение на подсъдимия се вменяват в отговорност нови факти, които не са му били известни до този момент, като включени в обхвата на новото обвинение и по които той не се е защитавал. Функцията да изменя обвинението принадлежи само и единствено на прокурора. Изпълнителното деяние по чл.196 ал.1 т.1 от НК и по чл.215 от НК съществено се различават. При престъплението по чл.196 ал.1 т.1 от НК деецът сам противозаконно отнема вещите с намерение да ги свои, докато при престъплението по чл.215 от НК –деецът не отнема сам вещите, а ги придобива от трето лице, като преди това самото лице или друго трето лице ги е придобило чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. От субективна страна деецът следва да съзнава противоправността на придобиването на инкриминираните вещи.

 От изложеното по-горе става ясно, че съдебният състав следва единствено да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК поради недоказаност, че деянието е извършено от него. 

Затова и на основание чл.304 предложение второ от НПК Съдът го оправда по повдигнатото обвинение.

 

ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:

 

На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 48,98 лева за изготвена съдебно-оценъчна експертиза остават за сметка на държавата.

 

Мотивиран от горното Съдът постанови присъдата си. 

 

                                                                                  СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.