№ 98
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500207 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от „Сано България“АД, гр.Варна/в несъстоятелност/,
представлявано от синдика ЦВ. В. М., против решение №260006/23.03.2022г.,
постановено по гр.д.№785/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което: I/ е отхвърлен
предявеният от „Сано България“АД/в несъстоятелност/ против „Елмон
Пропъртис“ЕАД, гр.Варна, представлявано от изп.директор П.С.П., и против
М. ИВ. К. иск с пр.осн. чл.490 от ГПК за прогласяване нищожността на
извършената по изп.д.№20158080401277 по описа на ЧСИ З.Д., рег.№808 на
КЧСИ, район на действие ОС-Варна, публична продан на следния недвижим
имот, а именно: ПИ с начин на трайно ползване - залесена територия,
възстановен по реда на ЗВСГЗГФ, целият с площ от 17, 074 дка., находящ се
землището на гр.Варна, кв.Виница, ЕКАТТЕ 99022, м.„Коджа тепе“,
представляващ имот №060084 по плана за земеразделяне, при граници на
имота: имот №060164, имот №060068, имот №060384, имот №000053, имот
№060122, съгласно документ за собственост, а по справка по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК,
представляващ: 1/ ПИ с идентификатор №10135.2054.52, находящ се в
гр.Варна, м.“Коджа тепе“ с площ от 16 010 кв.м., с трайно предназначение на
територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, при граници и съседи: имоти с идентификатори
№10135.2054.50, №10135.2054.9514, №10135.2054.27, №10135.2054.28,
№10135.2054.22, №10135.2054.51 и 2/ ПИ с идентификатор №10135.2054.49,
1
находящ се в гр.Варна, м.“Коджа тепе“ с площ от 162 кв.м., с трайно
предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, при граници и съседи: имоти с идентификатори
№10135.2054.43, №10135.2054.50, №10135.2054.42, образувани от ПИ с
идентификатор №10135.2054.26, находящ се в гр.Варна, м.“Коджа тере“ с
площ от 17 073 кв.м., с трайно предназначение на територията: горска, начин
на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при граници и
съседи: имоти с идентификатори №10135.2054.7, №10135.2054.25,
№10135.2054.9514, №10135.2054.27, №10135.2054.28, №10135.2054.22,
№10135.2054.20, №10135.2054.19, №10135.2054.24, завършила с
Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на
17.04.2019г., по изп.д. №20158080401277 на ЧСИ З.Д., рег.№808 на КЧСИ,
район на действие ОС-Варна, вписано в СВ-гр.Варна на 19.04.2019г., акт
№108, том XXVI, Дв.вх.peг. №9450, дело №1078, и Постановление за
поправка на Постановление за възлагане на недвижим имот под акт №104,
том XXXV, Дв.вх.peг. №12642/27.05.2019г., и Постановление за поправка на
постановление за поправка под акт №151, том XXXVI, Дв.вх.peг.
№13094/30.05.2019г., с което процесният недвижим имот е възложен на
„Елмон Пропъртис“ЕАД за сумата от 153 600лв., при участието на Синдика
на ответника „Елмон Ппопъртис“ ЕАД/в открито производство по
несъстоятелност/ ХР. П. Ц. на осн. чл.635 от ТЗ; II/ е отхвърлен предявеният
от „Сано България“ АД/в несъстоятелност/ против „Елмон Пропъртис“ЕАД
иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено в
отношенията между „Сано България“АД/в несъстоятелност/ и „Елмон
пропъртис“ЕАД, че „Сано България“АД/в несъстоятелност/ е собственик на
следния недвижим имот, а именно: ПИ с начин на трайно ползване - залесена
територия, възстановен по реда на ЗВСГЗГФ, целият с площ от 17, 074 дка.,
находящ се землището на гр.Варна, кв.Виница, ЕКАТТЕ 99022, м.„Коджа
тепе“, представляващ имот №060084 по плана за земеразделяне, при граници
на имота: имот №060164, имот №060068, имот №060384, имот №000053,
имот №060122, съгласно документ за собственост, а по справка по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК,
представляващ: 1/ ПИ с идентификатор №10135.2054.52, находящ се в
гр.Варна, м.“Коджа тепе“ с площ от 16 010 кв.м., с трайно предназначение на
територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, при граници и съседи: имоти с идентификатори
№10135.2054.50, №10135.2054.9514, №10135.2054.27, №10135.2054.28,
№10135.2054.22, №10135.2054.51 и 2/ ПИ с идентификатор №10135.2054.49,
находящ се в гр.Варна, м.“Коджа тепе“ с площ от 162 кв.м., с трайно
предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, при граници и съседи: имоти с идентификатори
№10135.2054.43, №10135.2054.50, №10135.2054.42, образувани от ПИ с
идентификатор №10135.2054.26, находящ се в гр.Варна, м.“Коджа тере“ с
площ от 17 073 кв.м., с трайно предназначение на територията: горска, начин
2
на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при граници и
съседи: имоти с идентификатори №10135.2054.7, №10135.2054.25,
№10135.2054.9514, №10135.2054.27, №10135.2054.28, №10135.2054.22,
№10135.2054.20, №10135.2054.19, №10135.2054.24, и за осъждане на
ответника „Елмон Пропъртис“ЕАД да предаде владението му на „Сано
България“ АД /в несъстоятелност/, при участието на синдика на ответника
„Елмон Пропъртис“ЕАД /в открито производство по несъстоятелност/ ХР. П.
Ц..
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
жалбата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Въззиваемите „Елмон Пропъртис“ЕАД и М. ИВ. К., редовно уведомени, не
са депозирали отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В
о.с.з. „Елмон Пропъртис“ ЕАД чрез процесуалния си представител, както и
чрез синдика, поддържа становище неоснователност на въззивната жалби и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 06.04.2020г.,
28.04.2020г., 10.07.2020г., 21.09.2020г. и 03.11.2020г. ищецът „Сано
България“АД, гр.Варна/в несъстоятелност/, представлявано от синдика ЦВ. В.
М., излага, че с решение №243/21.03.2019г., постановено по т.д.№687/19г. по
описа на ВОС, е открито производство по несъстоятелност по отношение на
„Сано България“АД и е обявена неплатежоспособност с начална дата
15.10.2016г.С решение №798/18.09.2019г., постановено по посоченото дело, е
обявена несъстоятелността на дружеството и са прекратени правомощията на
органите му на управление. С определение от 03.09.2019г. е назначен
постоянен синдик.
С протокол от 22.02.2019г. по изп.д. №20158080401277 по описа на ЧСИ
З.Д., рег.№808 и район на действие ОС-Варна, за обявяване на наддавателни
предложения и купувач за купувач на поземлен имот с площ от 17, 074 дка.,
находящ се землището на гр.Варна, кв.Виница, м.„Коджа тепе“,
представляващ имот №060084 по плана за земеразделяне, при съответни
граници, а по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
изп.директор на АГКК, представляващ: 1/ ПИ с идентификатор
№10135.2054.52, с площ от 16 010 кв.м., при съответни граници, и 2/ ПИ с
идентификатор №10135.2054.49, с площ от 162 кв.м., при съответни граници,
двата образувани от ПИ с идентификатор №10135.2054.26, с площ от 17 073
кв.м., е обявено „Елмон пропъртис“ЕАД за сумата от 153 600лв.С
постановление за възлагане, влязло в сила на 17.04.2019г., вписано на
19.04.2019г., недвижимите имоти са възложени на „Елмон пропъртис“ЕАД за
3
посочената сума.
Длъжник по изп.дело е „Сано България“АД, придобил собственост върху
горепосочените недвижими имоти с договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№26/28.03.2006г.Първоначален взискател е била „Алианц
банк България“ АД. „Елмон пропъртис“ ЕАД е конституирано като взискател
след сключване на договор за цесия от 28.12.2018г., с който е придобило
вземането на банката по издадения изпълнителен лист.Договорът за цесия е
вписан на 15.01.2019г.
Реалният купувач на публичната продан е М. ИВ. К. -изпълнителен
директор на „Сано България“АД, който е използвал контролираното от него
чрез Ц.Ц.Б. дружество „Елмон Пропъртис“ЕАД като подставено лице, за да
придобие собствеността върху недвижимите имоти.Към 28.12.2018г. и
22.02.2019г. е налице свързаност между „Сано България“АД и „Елмон
пропъртис“ ЕАД чрез лицето Ц.Ц.Б.. Последната и М.К. са членове на
управителните органи на „Сано ай ти солюшънс“ ЕАД, Ц.Б. е лице,
упражнявало действия по силата на пълномощно - оторизирана от М.К. като
изп.директор на „Сано България“ АД - заверявала документи като главен
счетоводител, извършвала представителство пред банки, теглила суми в
особено големи размери. Именно по настояване на М.К. същата е назначена
за изпълнителен директор на „Елмон пропъртис“ ЕАД.
Като член на съвета на директорите на „Сано България“АД и
изпълнителен директор, действителният купувач М. ИВ. К. е бил натоварен
по силата на чл.244 от ТЗ да управлява и пази имотите, собственост на „Сано
България“ АД. Предвид горното и към 22.02.2019г. същият не е имал право да
участва в публичната продан, съответно да бъде купувач, предвид
разпоредбата на чл.185, б.“а“ от ЗЗД.На осн. чл.490, ал.2 от ГПК, вр. чл.490,
ал.1 от ГПК, вр. чл.185, б.”а” от ЗЗД горното обуславя абсолютната
недействителност на извършената публична продан. Предвид изложеното
претендира да бъде обявена за недействителна по отношение на „Елмон
пропъртис“ЕАД /привиден купувач/ и М. ИВ. К./действителен купувач/
извършената по посоченото изп.дело публична продан, както и да бъде
осъден ответникът „Елмон пропъртис“ЕАД да му предаде владението върху
недвижимите имоти, върху които ищецът, предвид недействителността на
публичната продан, не е изгубил правото си на собственост, съответно
ответникът ги владее без основание.
Ответникът „Елмон пропъртис“ ЕАД в депозирания отговор в срока по
чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че е действителният купувач по
извършената публична продан, като е придобил собственост върху
процесните недвижими имоти чрез влязлото в сила постановление за
възлагане. Не оспорва обстоятелството, че за изнасянето им на публична
продан е узнал от М.К.. Излага, че местоположението и възможността им за
застрояване са заинтригували собствениците на „Елмон груп“ ООД-С.Г. и
4
Ж.Ж.. Основната дейност на дружеството била в областта на строителството,
като с М.К. предвиждали бъдещи съвместни бизнес проекти по повод тези
имоти - застрояване на комплекс с еднофамилни къщи, като инвеститори
бъдат М.К. чрез контролираните от него дружества и „Елмон груп“ООД. В
края на 2018г. собствениците на „Елмон груп“ООД са учредили „Елмон
пропъртис“ЕАД.В духа на бъдещото им съвместно партньорство по
настояване на М.К. за изп.директор на „Елмон пропъртис“ЕАД била
назначена негово близко доверено лице - Ц. Б.. Новорегистрираното
дружество чрез договор за цесия от 28.12.2018г. е закупило от взискателя по
изп.дело „Алианц банк България“ АД вземането му по изп.лист. Цената по
договора за цесия е изплатена чрез изтеглен заем от „Елмон груп“ ООД. След
участие в публичната продан с постановление от 21.03.2019г. на ЧСИ
имотите са му възложени. Предприел действия по заснемане и изработване на
ПУП.В следващите месеци, при водене на преговори по повод бизнес
проектите им, установили, че единствената цел на М.К. е да придобие
акциите на „Елмон пропъртис“ЕАД, т.е. и имотите, придобити на публичната
продан, без да заплаща насрещна цена за това. След като им станали известни
тези намерения, на 10.07.2019г. Ц. Б. била освободена от длъжността
изпълнителен директор и член на съвета на директорите. След горното М.К.
започнал да ги заплашва с цел изнудване, за да се прехвърли собствеността
върху имотите, на цена, която той определи, а, ако не се съгласят, ги
заплашил, че ще обяви дружеството в несъстоятелност, т.к. според съставена
фактура за консултантски услуги от бившия изп.директор Ц.Б. дължи сумата
от 394 610 евро. Подобни услуги никога не са били предоставяни, нито са
вземани решения от управителния орган на дружеството за сключване на
подобен договор. През м.декември 2019г. М.К. чрез контролираното от него
дружество „Аурига България“ ЕООД е инициирал производство пред ВОС с
искане за откриване производство по несъстоятелност на „Елмон пропъртис“
ЕАД с твърдения за непогасени задължения по договор за поръчка от
06.11.2018г. с издадена фактура №1/03.06.2019г., за които документи
дружеството узнало едва с получаване книжата по чл.625 от ТЗ.За опитите на
М.К. да си върне имотите чрез използване на документи с невярно
съдържание „Елмон пропъртис“ ЕАД е подало няколко сигнала до ВРП. Не
оспорва обстоятелството, че владее процесните имоти.
Ответникът М. ИВ. К., редовно уведомен, не е депозирал отговор в срока
по чл.131 от ГПК.В о.с.з. не се явява, не се представлява, не е изразявал
становище по иска, предявен против него.
В хода на първоинстанционното производство с решение от 18.01.2021г.
по т.д.№1915/19г. по описа на ВОС, невлязло в сила /отменено с решение
№87/02.08.2021г. по т.д.№135/21г. по описа на ВАпС, последното обжалвано
с касационна жалба, по която е образувано т.д.№175/22г. по описа на ВКС, I
т.о., по което с определение №407/04.07.2022г. решението на ВАпС не е
допуснато до касационно обжалване/ на осн. чл.630, ал.1 от ТЗ е открито
производство по несъстоятелност на „Елмон пропъртис“ ЕАД и е обявена
5
неплатежоспособност с начална дата 22.06.2019г.С определение от
05.10.2021г. за постоянен синдик е назначен Х.П. Ц..В депозираните
становища по делото от същия се поддържа, че предявените искове са
неоснователни, т.к. ответното дружество не е било подставено лице на М.К..
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са иск с пр. осн. чл.496, ал.3, пр.1, вр. чл.490 от ГПК, вр.
чл.185, б.“а“ от ЗЗД против „Елмон пропъртис“ ЕАД и М. ИВ. К. и иск с
пр.осн. чл.108 от ЗС против „Елмон пропъртис“ ЕАД.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
изп.д.№20158080401277 по описа на ЧСИ З.Д., рег.№808 и район на действие
ОС-Варна, е образувано въз основа на изп.лист от 19.10.2015г., издаден по
ч.гр.д.№12765/15г. по описа на ВРС, с който физическото лице длъжник
Р.Т.Р. е осъдено да заплати на „Алианц банк България“ АД посочените в
листа суми, дължими по договор за кредит „Жилище плюс“
№26445/15.10.2007г.За обезпечение вземането на кредитора по горепосочения
договор за кредит с н.а.№118/15.10.2007г. „Сано България“ АД, като
ипотекарен длъжник, е учредило в полза на „Алианц банк България“ АД
договорна ипотека върху собствения си поземлен имот №060084 по плана за
земеразделяне с площ от 17, 074 дка., находящ се землището на гр.Варна,
кв.Виница, м.„Коджа тепе“, придобит от „Сано България“ АД с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№26/28.03.2006г.С вписване в СВ-
Варна на 07.09.2017г. е продължено действието на вписването на договорната
ипотека. С писмен договор с нотариално заверени подписи за прехвърляне на
вземане от 28.12.2018г. взискателят „Алианц Банк България“ АД е
прехвърлил цялото си вземане против длъжника Р.Т.Р., произтичащо от
договор за кредит „Жилище плюс“ №26445/15.10.2007г., на „Елмон
пропъртис“ ЕАД, ведно с обезпеченията, за сумата от 132 000лв. Договорът е
вписан в СВ-Варна на 15.01.2019г.По молба на „Елмон Пропъртис“ ЕАД от
10.02.2019г. на осн. чл.429 от ГПК като взискател по изп.дело е конституиран
цесионерът „Елмон пропъртис“ ЕАД. По делото е била насрочена публична
продан на ипотекирания недвижим имот за периода 21.01.2019г.-21.02.2019г.,
на която новоконституираният взискател е участвал като наддавач.С
протокол от 22.02.2019г. същият е обявен за купувач на имота за сумата от
153 600лв.С постановление за възлагане, влязло в сила на 17.04.2019г.,
вписано на 19.04.2019г. в СВ-Варна, имотът, предмет на проданта /след
приемане на КККР, разделен на два имота поради преминаване през
първоначалния имот на път публична общинска собственост/ му е възложен.
Издадени са и постановления за поправка на постановлението за възлагане,
вписани на 27.05.2019г. и 30.05.2019г.По твърдение на „Елмон пропъртис“
ЕАД постановлението за възлагане е с дата 21.03.2019г./датата на
постановлението не е упомената в представеното по делото удостоверение,
издадено от ЧСИ, както и в справките от СВ-Варна/.Ипотеката е заличена на
6
02.07.2019г.
С решение №243/21.03.2019г. по т.д.№687/17г. по описа на ВОС, вписано
в ТР на 27.03.2019г, на осн. чл.630, ал.1 от ТЗ е открито производство по
несъстоятелност на „Сано България“ АД с обявена начална датата на
неплатежоспобност 15.10.2016г.С решение №798/18.09.2019г. на осн. чл.710
от ТЗ „Сано България“ АД е обявено в несъстоятелност, постановено е
прекратяване на дейността му, прекратени са правомощията на органите му и
е лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено
в масата на несъстоятелността.
Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР №4/2017 от 11.03.2019г. на
ОСГТК на ВКС, недействителността на публичната продан по чл.496, ал.3 от
ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и
чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.
Действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само
при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. Твърди се от
въззивника първата хипотеза, а именно нарушаване на чл.490 от ГПК поради
участие в проведената по изп.дело публична продан на лице, което няма
право да взема участие в наддаването, довело до нейната недействителност.
Съгласно нормата чл.185, б.„а” от ЗЗД не могат да бъдат купувачи на
публична продан нито пряко, нито чрез подставено лице лицата, които по
закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества -
относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите,
които по служба им е възложено да продават. Нормата е императивна и има
забранителен характер. Нарушаването й води до абсолютна недействителност
на публичната продан, която не може да бъде санирана.
Предявеният иск с пр.осн. чл.496, ал.3 от ГПК в настоящия случай е вид
иск за попълване масата на несъстоятелността, но не е сред изрично
посочените в раздел I на глава 41 от ТЗ искове за попълване масата на
несъстоятелността, т.к. не е иск, попадащ в хипотезите на чл.645, ал.3 и ал.4,
чл.646, чл.647 и чл.649 от ТЗ, вр. чл.135 от ЗЗД и обусловените от тях искове.
Исковете за попълване масата на несъстоятелността не са изчерпателно
изброени в закона, съществен е общият критерии - те да са насочени към
попълване масата на несъстоятелността. В определение №92/16.02.2017г. по
ч.т.д.№2413/16г., ВКС, I т.о. са посочени примерно други искове за
попълване на масата: установителни искове за нищожност на договори,
косвен иск по чл.134 от ЗЗД, преки искове - за изпълнение на договор, за
заплащане на задължение, за връщане на дадено по развален договор или при
начална липса на основание. Такива са и исковете за реализиране на
потестативни права на длъжника, за реализиране на регресни права на
длъжника спрямо трети лица и др. Отликата между изрично уредените в
раздел I на глава 41 от ТЗ и останалите е процесуалният ред, по който се
разглеждат. Първите по изрично уредените в ТЗ процесуални правила за
разглеждане, вкл. и относно активната самостоятелна процесуално правна
легитимация на синдика като страна в качеството му на субституент със
7
самостоятелно право на иск, като процесуалната субституция е от вида на
процесуална суброгация, и пасивната процесуална легитимация на
дружеството длъжник в производството по несъстоятелност и третото лице
приобретател, адресат на плащането или на учреденото обезпечение, които са
ответници в производството. Исковете за попълване на масата, попадащи
извън уредените в раздел I на глава 41 от ТЗ, не се разглеждат при тези
правила. Те не попадат в обхвата на чл.621а, ал.2 от ТЗ. Предявяват се от
дружеството в несъстоятелност, което е ищец по делото, а синдикът, съгласно
чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ, само осъществява представителство на дружеството в
процеса, действайки от негово име и упражнявайки неговите материални
права. Ответник е съответната насрещна страна по правоотношението.
Твърди се от ищеца, че действителният купувач на публичната продан е
М. ИВ. К. - член на съвета на директорите и изпълнителен директор на
ипотекарния длъжник в изпълнителното производство „Сано България“АД,
съответно, че дружеството, на което са били възложени при проданта
имотите, е негово подставено лице.
Персоналната симулация няма изрична уредба. Уредени са само
привидните и прикритите сделки /чл.17, чл.26, ал.2 от ЗЗД/, но тази уредба се
отнася само до привидността на самия договор или на отделни негови клаузи,
а не до привидността и скриването на страните по този договор. Нормите
относно класическата симулация /отнасяща се до клаузите на сделката/ могат
да се
приложат по аналогия и към персоналната симулация. Персоналната
симулация се нарича още подставено лице/сламен човек/.Във всички случаи
на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна
по сделката. Според това, дали персоналната симулация се осъществява при
знанието и чрез съдействието на подставеното лице, тя бива двустранна - при
знание, съгласие и съдействие на това лице или едностранна - без
подставеното лице въобще да знае, че идентичността му е използвана. Във
всички случаи на двустранно подставяне знанието и съдействието на
привидната
страна по сделката е абсолютно необходимо. Това е така, защото това
подставено лице е необходима страна както по симулативната сделка между
него и лицето, което насрещно договаря с него, бидейки явната насрещна
страна по сделката, така и по ред други сделки, сключвани между
подставеното лице и скритата страна по сделката. При двустранното
подставяне както скритата, така и явната насрещна страна, така и
подставеното лице знаят за симулацията, съгласни са с нея и съдействат за
осъществяването й. Това е и една от разликите между двустранното
подставяне и косвеното представителство при скрит косвено представляван -
там явната страна не знае, коя е скритата страна по сделката или въобще не
знае, че има такава скрита страна /косвено представляван/.
В настоящия случай не налице сделка. Публичната продан представлява
деривативен способ за придобиване на вещни права, но не представлява
8
сделка по правната си същност, а едностранен акт на съдебния изпълнител,
действащ като орган на принудително изпълнение, с който се прехвърля
имота независимо и въпреки волята на длъжника. В тази връзка и не може да
се осъществи двустранното подставяне, при което както скритата, така и
явната насрещна страна, така и подставеното лице да знаят за симулацията и
да съдействат за осъществяването й, така щото директен, пряк приобретател
на правата да бъде скритата страна, макар и, че формално/привидно/ като
такъв да се легитимира подставеното лице, което е имало мандат от скритата
страна за извършване на симулативната сделка. Не се твърди по същество и
хипотеза на косвено представителство, защото при последното косвеният
представител сключва действителна сделка с насрещната страна/която не
знае, че договаря с косвен представител/, действайки от свое име, но за чужда
сметка, след чието сключване поради отношенията му с косвено
представлявания и наличието на мандат между тях, ще следва да му
прехвърли правата, които е придобил, като и за двете сделки не е налице
персонална или друг вид симулация.
Независимо от горното, дори и да се приеме, че при публична продан
може да се осъществи персонална симулация, то видно от ангажираните по
делото доказателства не се установява подобен сговор между ответниците.
Безспорно няма съставени обратни писма. Обобщено, според показанията на
св. С.К. Ц. Б. е била изключително доверено лице на М.К., оперативен и
главен счетоводител в дружествата му. М.К. е имал идея за бизнес проект за
процесните недвижими имоти, свързан със застрояването ми, след като
свидетелят узнал, че Ц.Б. е изпълнителен директор на „Елмон пропъртис“
ЕАД, нямал никакви съмнения, че М.К. /когото не е виждал от 2014г./ е имал
пълен контрол над имота.
Ответното дружество не е оспорвало в производството твърденията за
бизнес проекти, свързани със застрояването на имота, нито обстоятелството,
че Ц.Б. е била изключително доверено лице на М.К., напротив твърдяло ги е,
вкл. и, че е същата е била назначена за изп.директор на учреденото през
2018г. дружество с инвестиционни цели, именно по настояване на М.К.. Тези
факти обаче сами по себе си не могат да установят твърдяното подставяне,
съответно, че действителен купувач, придобиващ права при публичната
продан, е бил М.К. като скрита страна по персонална симулация. Напротив,
видно от впоследствие развилите се отношения е, че същият е настоявал през
2019г. дружеството, като собственик, придобило права при публичната
продан, да му прехвърли собствеността върху имота.
По изложените съображения, съдът приема, че не са установиха в
производството твърденията на ищеца, че ответникът М.К. е действителният
купувач при извършената по изп.д.№20158080401277 публичната продан,
поради което е безпредметно обсъждане наличието на хипотезите на чл.185,
б.“а“ от ЗЗД. Предявеният иск с пр.осн. чл.496, ал.3 от ГПК е неоснователен и
следва да бъда отхвърлен. Неоснователен е и искът с пр.осн. чл.108 от ЗС -
същият е предявен първоначално с исковата молба и до последната
9
уточняващи в условията на кумулативно съединяване. В последната
уточняваща молба се сочи евентуално съединяване. В действителност
подобно съединяване не е налице, защото евентуалното съединяване
предполага отхвърляне на главния иск като неоснователен и това да е
процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск, по който правата
се твърдят на друго основание. В настоящия случай се претендира главният
иск да бъде уважен и съответно да се уважи и искът с пр.осн. чл.108 от ЗС,
като подобно съединяване е кумулативно, а не евентуално. “Сано България“
АД е придобило собственост върху процесните недвижими имоти с договор
за покупко-продажба, обективиран в н.а.№26/28.03.2006г., като към датата на
придобиване същите са съставлявали части от един общ имот. Публичната
продан на имотите на дружеството ипотекарен длъжник по силата на
учредената през 2007г. договорна ипотека, с подновено вписване през 2017г.,
не е недействителна поради основанията, визирани в чл.496, ал.3 от ГПК. Във
въззивната жалба за първи път са наведени от ищеца в производството
твърденията, че доколкото решението за откриване на производството по
несъстоятелност е от 21.03.2019г., то без оторизация на съда -чл.638, ал.3 от
ТЗ постановлението за възлагане от 22.02.2019г. не би могло да влезе в сила
нито на 17.04.2019г., нито на по-късна дата, поради което и „Елмон
пропъртис“ ЕАД не е могло да придобие собственост по силата на същото. По
въпроса: постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително
производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на
несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му,
противопоставимо ли е на длъжника в несъстоятелност и на кредиторите на
несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в
индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и
включено в сметка за разпределение по чл.717н от ТЗ, е допуснато
касационно обжалване на въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.3
ГПК по гр.д.№3415/20г. по описа на ВКС, II гр.о., като с решение
№55/20.05.2021г. по същото е прието, че нормата на чл.638 ТЗ уреждат
развитието на индивидуално принудително изпълнение, в хода на което по
отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност -
индивидуалното принудително изпълнение по отношение на имущество
включено в масата на несъстоятелността се спира, а ако вземането на
взискателя бъде прието /включено в одобрения от съда списък по чл.692 от
ТЗ/ - индивидуалното принудително изпълнение се прекратява. Нормата на
чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ обявява за нищожни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на разпореждане с право или вещ от масата на
несъстоятелността, направени след датата на решението за отриване на
производство по несъстоятелност не по установения в производството ред,
като нищожността се установява по исков ред. Публичната продан на
недвижим имот е уредено в процесуалния закон /ГПК/ производство за
принудително прехвърляне на собственост с цел удовлетворяване парично
10
вземане на взискателя, респ. и на присъединените кредитори. Вещно-
прехвърлителният ефект съгласно чл.496, ал.2 от ГПК настъпва с влизане в
сила на постановлението за възлагане. Фактическият състав на публичната
продан, като самостоятелен изпълнителен способ, обаче приключва с
изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето, обявено за
купувач, внесе в срок дължимата сума - чл.496, ал.1 ГПК. Това е релевантният
момент, спрямо който следва да се прецени приложението на нормите на
чл.638 от ТЗ. При обявяване на длъжника в несъстоятелност след издаване на
постановлението за възлагане, но преди влизането му в сила, в масата по
несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан
цена. В тази хипотеза не може да намери приложение нормата на чл.638 от
ТЗ, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този
изпълнителен способ вече е приключило. Прието е, че в тази хипотеза е
неотносима цитираната във въззивната жалба от въззивника практиката на
ВКС по решение №56/24.04.2018г., постановено по гр.д.№2339/17г. на ВКС, II
гр.о. - даденото тълкуване по посоченото решение е за значението на
спирането на индивидуално изпълнително производство, като обезпечение на
предявен иск по чл.440, ал.1 ГПК от трето за изпълнението лице, преди
влизане в сила на постановлението за възлагане и е свързано със спиране
течението на сроковете, поради което и постановлението за възлагане не
може да влезе в сила, което обуславя и допустимост на иска по чл.440, ал.1 от
ГПК.
Разрешението по гр.д.№3415/20г. по описа на ВКС, II гр.о. касае хипотеза
при която, според твърденията на въззивника, постановлението за възлагане е
било издадено преди 21.03.2019г.По твърдения на ответника обаче, то е
издадено на 21.03.2019г., т.е. на същата дата с решението по чл.630, ал.1 от
ТЗ, като по силата на чл.634а от ТЗ следва да се счита, че е след откриване на
производството по несъстоятелност, независимо, че решението е вписано на
27.03.2019г.В тази хипотеза действително е била приложима нормата на
чл.638 от ТЗ, защото макар и длъжник по изпълнителното дело да не е
несъстоятелният длъжник, а трето лице, то изпълнението е било насочено към
имущество на несъстоятелния длъжник, т.е. имущество, включено в масата на
несъстоятелността. Относителната нищожност /настъпваща само по
отношение на изричен кръг от лица - всички кредитори в производството по
несъстоятелност/ по чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ обаче може да се релевира
единствено съдебно с иск по чл.646, ал.1 от ТЗ в съответния преклузивен
срок, а пропускането му води до саниране на относително нищожното правно
действие.Нарушението на императивна разпоредба относно производството
по несъстоятелност не може да се релевира чрез претенция с пр.осн. чл.26,
ал.1 от ЗЗД за абсолютна нищожност, а обуславя единствено относителна
непротивопоставимост, предявима с нарочен и специален иск, в преклузивен
срок и от лимитиран кръг лица. Извън всичко гореизложено и следва да се
посочи, че преобладаващата съдебна практика приема, че действията на
съдебния изпълнител за индивидуално принудително изпълнение,
11
включително и публична продан, извършени след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат
атакувани по реда на чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ под предлог, че нарушават
правилото на чл.638, ал.1 от ТЗ за спиране на изпълнителните производства.
По реда на чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ може да се претендира единствено
недействителността на сделка с право или вещ от масата на
несъстоятелността, извършена от длъжника, но не и на други правни
действия, които не представляват сделка по правната си същност. По
правното си естество публичната продан не е сделка, а едностранен акт на
принудително изпълнение на съдебния изпълнител, който не е равнопоставен
на купувача - участник в гражданския оборот, а действа като орган на
принудително изпълнение, който прехвърля имота на длъжника независимо и
въпреки волята му. Публичната продан се различава от договора за продажба
не само по фактическия си състав, но и по правни последици /определение
№728/28.12.2018г. по ч.т.д.№2768/18г., ВКС, II т.о.; определение
№841/06.11.2014г. по т.д.№1623/14г., ВКС, I т.о., определение
№672/26.11.2019г. по т.д.№626/19г., ВКС, II т.о./.Защитата на длъжника в
изпълнителното производство срещу осъществяването на незаконосъобразно
принудително изпълнение е предмет на ясна и изчерпателна уредба,
съдържаща се в глава тридесет и девата „Защита срещу изпълнението“ на
ГПК.В случай че длъжникът е претърпял вреди от осъществено срещу него
принудително изпълнение, в нарушение на законовите предпоставки за
развитие на изпълнителното производство, масата на несъстоятелността
следва да се попълни с претенция за вреди на основание чл. 441 ГПК.
Предвид гореизложеното и съдът приема, че постановлението за възлагане
е произвело вещно-транслативен ефект, съответно собствеността върху
имотите е преминала от ипотекарния длъжник към обявеното за купувач на
проданта ответно дружество с влизане в сила на постановлението за
възлагане. След посочения момент и понастоящем ищецът не се легитимира
като собственик на имотите, предвид което предявеният от него
ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен. Ирелевантни за настоящото
производство са извършените в хода на процеса от ответника разпореждания
с части от недвижимия имот.
Предвид съвпадане крайните правни изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Въззиваемите страни не претендират разноски. На осн. чл.620,
ал.5 от ТЗ и т.к. държавната такса за въззивно обжалване не е събрана
предварително и съответно, защото исковете са неоснователни, следва да се
осъди ищецът, чрез масата на несъстоятелността, да заплати дължимата за
въззивно обжалване държавна такса. Според цената на всеки иск, формирана
от данъчната оценка на недвижимите имоти, съответно 5 432, 20лв. за първия
имот-дължима д.т. е в размер на 27, 16лв. и 51, 20лв. за втория-дължима д.т. е
в минималния размер от 25лв. или общо сумата от 52, 16лв. по иска с пр.осн.
чл.496, ал.3 от ГПК и същата сума по ревандикационния иск или общо сумата
12
от 104, 32лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260006/23.03.2022г., постановено по гр.д.
№785/20г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА „Сано България“АД/в несъстоятелност/, ЕИК *********,
представлявано от синдика ЦВ. В. М., за сметка на масата на
несъстоятелността, да заплати по сметка на Апелативен съд-Варна сумата от
104, 32 лв., представляваща държавна такса, дължима за въззивно обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13