Решение по дело №117/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Д.Х.И. гражданка на Ирак, адрес: ***, срещу Решение №УПХ-3/22.01.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците(Н. П.).

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Сочи се, че е нарушен чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като решението било постановено при наличие на мотиви, съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент относно това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на решението, в същото били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Ирак, с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата свързани със заплахите, на които оспорващата бил обект в Ирак. Това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата й по същество. Същевременно интервюиращият орган не бил изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращият орган. Решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт.

Наред с това се излагат доводи, че депозираната от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ .Оспорващата била заявила пред административният орган, че ако й бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върната обратно в Ирак, ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната й сигурност, поради преследване спрямо кюрдите от страна на „Ислямска държава“.

Излагат се и доводи за неправилно тълкуване и прилагане от страна на административния орган на нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО.

По изложените доводи се моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган, с указания молбата за закрила на жалбоподателката да бъде разгледана в производство по общия ред .

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (Н.П.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба №УРИ105400-61/04.01.2024г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателката Д.Х. от Ирак, поискала от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №104 от 10.01.2024г. при РПЦ, гр.Харманли и с рег. №УП 32715/ 10.01.2024г. на ДАБ, подадена с името Д.Х.И. от Ирак. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 32715/10.01.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Д.Х.И., гражданка на Ирак, родена на ***г***, неомъжена. На същата дата лицето е регистрирано с имената Д.Х.И., родена на ***г***, със същия постоянен адрес, гражданка на Ирак, етническа принадлежност – ., религия – ., професия – домакиня, образование - начално, неомъжена, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№ УП 32715/12.10.2024г. на ДАБ, Директорът на РПЦ Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 16.01.2024г.с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 32715/16.01.2024г. В хода на производството жалбоподателката е заявила, че е родена на ***г*** и е гражданка на Ирак. Има издаден паспорт и лична карта, която е в Ирак. Няма издадени документи от неправителствена организация или от друга държава, на която не е гражданин. Завършила е пети глас,не е работила, освен от време на време в земеделието, и получавала помощи от иракската държава. Не била омъжена. Сестра й Д. била в центъра. Родителите й, тримата й братя и една сестра се намирали в Германия, а другата й сестра била в Ирак. Напуснала Ирак с автобус в началото на м. декември 2023г., легално, с виза за Турция, заедно със сестра си Д.. С автобуса стигнала до Аксарай и после отишла в град било до Истанбул. Забравила паспорта си в апартамента, който наела под наем. На 23.12.2023г. влязла в България нелегално, укрита в багажника на автомобил, като била задържана на граничния пункт. Целта й била да отиде в Германия, ако имала достатъчно пари. Напуснала Ирак защото след като семейството й заминало за Германия, първо баща й получил статут и след това направил събиране със семейството, тя и сестра й останали сами, а тя не можела да се грижи и за двете им. Сестра й била болна по рождение и не можела да се грижи сама за себе си. Заявила, че не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава, не членувала в политически партии, нямала проблеми с официалните власти в Ирак не била жертва на насилие, нямала проблеми във връзка с изповядваната от нея религия. Посочила, че е подала молба за закрила в Република България, защото е европейска държава и ще й е лесно да отиде при баща си.

С Решение № УПХ-3/22.01.2024г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Д.Х.И. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 31.01.2024г.а жалбата е подадена на 01.02.2024г.(видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н. Б. П., младши експерт в РПЦ-Харманли определена със Заповед № РД05-287/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 10.01.2024 г., а оспореният акт е издаден на 22.01.2024г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган при ТЦ-с. Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от оспорващата данни в бежанската й история, така и обстановката в страната й на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на Ирак такива от икономически характер.

Видно от бежанската история на жалбоподателката, изложена от нея и обективирана в Протокол с рег.№ УП-32716 от 16.01.2024г. оспорващата е живеела сравнително спокоен живот в Ирак преди напускане страната си и не се установява срещу нея поради това да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която молителя за закрила е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец, тъй като същата е извън приложното поле на Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, жалбоподателката въобще не е навела като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с оспорващата същата не само не е направила изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявила, че не е бил арестувана или осъждана и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № ЦУ-67 относно Република Ирак на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15, б.“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.

От актуалната справка за положението в Ирак става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Ирак, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.И. гражданка на Ирак, адрес: ***, срещу Решение №УПХ-3/22.01.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците(Н.П.).

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: