№ 649
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Медицински изделия и компоненти Пловдив“
ЕООД против Решение № 1169/13.07.2021г., пост. по гр.д.№ 11729/2020, ПРС, с което
е отхвърлен предявения от „Медицински изделия и компоненти Пловдив“ ЕООД
против Ж. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1 738, 20 лева,
представляваща трудово възнаграждение на ответника за периода месец май 2019 г. –
месец август 2019 г., която сума е било предписано ищецът да заплати на ответника с
Протокол за извършена проверка Изх. № ПР 2026757/23.10.2020 г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив; - жалбоподателят е осъден да заплати на Ж. П.
сумата от 1 738, 20 лева, представляваща неизплатено му трудово възнаграждение за
периода месец май 2019 г. –месец август 2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 03.02.2021г., до окончателното им изплащане, както и направените
разноски за производството.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Сочи, че съдът
неправилно е установил фактическата обстановка, допуснал е процесуални нарушения,
с които е ограничил правото на защита на ищеца. Развива доводите си, че работникът
не е полагал труд в процесния период, че трудовите му възнаграждения са изплатени,
1
както и че ведомостите за заплати не са подписани от работника поради отказ да ги
подпише , а и самите те са изгубени. Моли съда да отмени обжалваното решение и
постанови ново, с което уважи главния иск и отхвърли насрещния иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Ж. П. е подала отговор на въззивната жалба, в който
поддържа правилност на решението. Развива съображения, че по делото се доказва да е
полагал труд по трудово правоотношение, както и че работодателят не му е изплатил
дължимото трудово възнаграждение. Моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– страна, останала недоволна от постановено съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
За да постанови обжалваното решение , съдът е приел за доказано че между
страните е съществувало трудово правоотношение за исковия период. Кредитирал е
заключенията на ССЕ, която установява размера на дължимото възнаграждение. Приел
е за недоказано твърдението, че ведомостите за заплати са изгубени и респ. че е
платено възнаграждение на работника за исковия период.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното копие на трудово
досие, че между Ж. П. и „Медицински изделия и компоненти Пловдив“ ЕООД е
сключен трудов договор№ 4/02.05.2019г. при договорено възнаграждение от 560лв.
Трудовият договор е прекратен на 01.09.2019г.
По делото е изготвена и приета ССЕ , неоспорена от страните , която се
възприема от съда като обективна и компетентна, съгласно която работодателят е
начислявал в края на месеца работните заплати, като нетното възнаграждение на Ж. П.
е по 434,55лв. месечно за периода м.05-м.07.2019г. и 566,03лв. за м. 08.2019г. Според
експертизата счетоводно правилно са отразявани стопанските операции, но в
2
счетоводството липсват ведомости, подписани от работника или РКО за изплатени
суми.
По делото е приложен и Протокол за извършена проверка от Дирекция
„Инспекция на труда“-Пловдив по пр.№2026757/23.10.2020г., която е завършила с
предписания работодателят да изплати на Ж. П. начислените във ведомости за заплати
за м.05,06,07,08.2019г. заплати.
Разпитан по реда на чл.176 от ГПК работникът П. е отрекъл получаването на
трудово възнаграждение за исковия период.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че по делото е
безспорно, че за периода м.05-м.08.2019г. между страните е съществувало трудово
правоотношение. Съгл. чл.128 от КТ работодателят е длъжен да изплаща в
уговорените срокове трудовото възнаграждение на работника. По общите правила на
ЗЗД, работодателят като длъжник е длъжен да докаже извършеното плащане.
Законодателят е въвел писмената форма на сключване на трудов договор, респ. за
установяване на изпълнение на възникнали задължения по такъв договор е
необходимо да е съставен нарочен документ. В производството не се доказа да е
изпълнено задължението за изплащане на трудовото възнаграждение. Недоказани
останала и твърденията на работодателя за загубване на съставените нарочни
ведомости. В този смисъл не е достатъчно само твърдението, че е загубила тази
ведомост, а е било необходимо да се изложат подробни обстоятелства във връзка с
това, както и да се ангажират доказателства за тези обстоятелства. В случая
работодателят се е задоволил единствено да твърди, че по вина на счетоводител
ведомостите са изгубени, без да наведе подробни обстоятелства, респ. и не доказва
евентуално такива.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се доказва да са изплатено
трудовите възнаграждения на работника Ж. П.. Така искът за признаване за
установено, че работодателят не дължи изплащане на трудовите възнаграждения за
периода м.05.-м.08.2019г. на Ж.П. се явява неоснователен . Респективно се доказва
основанието на насрещния иск – за осъждане на работодателя да заплати
възнагражденията за същия период.
По отношение на размера на претенцията, съдът кредитира заключението на
ССЕ, като се съобразява и с исковата претенция – търсят се възнаграждения от по
435,55лв. месечно. За този размер следва да бъде и уважен предявеният иск.
До същите фактически и прани изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските
3
Въззиваемата страна е претендирала присъждане на разноски, но по делото няма
данни за сторени такива, поради което и разноски няма да се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1169/13.07.2021г., пост. по гр.д.№ 11729/2020,
ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4