Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 26.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,
в публично заседание, проведено на двадесет и девети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Николов
при секретаря Ирена
Иванова............... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00227 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж,
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със
седалище и адрес на управление на клона – град София, район „Младост”, ж.к”Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр.14, ЕИК *********, представлявано от зам.-управителя Димитър
Димитров, срещу К.В.Ш., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, за установено по
отношение на ищеца, че ответникът му дължи по заповед № 1944 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 01.11.2019г., издадена по ч.гр.дело № 03916/2019г.
по описа на ДРС, сумите: 4 989,62 лева /четири хиляди деветстотин осемдесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-16002428 от 08.06.2018г., оторизационен код а26аа47х, заедно със законната лихва върху нея
от 29.10.2019г. до окончателното плащане; 1 914,18 лева /хиляда деветстотин и
четиринадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва по договора за периода от 20.10.2018г. до 20.06.2023г.; 452,25 лева
/четиристотин петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва по договора за периода от 20.11.2018г. до 11.10.2019г. При
условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за същите суми.
Претендират се съдебните разноски в двете производства.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните е сключен
договор за потребителски заем на 08.06.2018г., както и закупуване на
застраховка от ответника. Длъжникът е преустановил плащанията, след като е
погасил 3 месечни вноски. Подадена е покана за доброволно изпълнение по обявена
предсрочна изискуемост. Счита, че подадената искова молба е и волеизявление за
обявяване кредита за изискуем. При наличие на предпоставки се иска
постановяване на неприсъствено решение. Подадено е заявление по чл.410 ГПК,
като срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение, обуславящо
правния интерес от настоящото производство.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен
отговор.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед № 1944 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.11.2019г. по ч.гр.дело № 03916/2019г.
по описа на ДРС длъжникът К.В.Ш., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, в качеството на кредитополучател/длъжник, е
осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег.№
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България със седалище и
адрес на управление на клона – град София,
район „Младост”, ж.к”Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК
*********, представлявано от зам.-управителя Димитър Димитров, ищец в настоящото производство, следните суми: 4
989,62 лева /четири хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-16002428
от 08.06.2018г., оторизационен код а26аа47х, заедно със законната лихва върху нея от
29.10.2019г. до окончателното плащане; 1 914,18 лева /хиляда деветстотин и
четиринадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва по договора за периода от 20.10.2018г. до 20.06.2023г.; 452,25 лева
/четиристотин петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва по договора за периода от 20.11.2018г. до 11.10.2019г.; 197,12
лева /сто деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки/, представляваща
разноски по делото.
Заповедта за изпъление е оспорена – възражение вх.№
26552 от 23.12.2019г., а с искова молба с вх.№ 1869 от 27.01.2020г., по която е
образувано гр.дело № 00227/2020г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си, а при условия на евентуалност – осъдителен иск
срещу длъжника.
По делото е приложен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-16002428 от 08.06.2018г., оторизационен код
а26аа47х, с приложени: Съгласие за обработка на лични данни, Медицински
въпросник за приемане за застраховане, Сертификат № PLUS-16002428, ОУ за застраховката „Защита на плащанията”,
Сертификат № CARD-16002428 с ОУ, Условия за
обработка на личнни данни, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити; Извлечение по кредит PLUS-16002428 /погасителен план с извършени
плащания/; Последна покана от 14.03.2019г. – без данни за връчване.
По делото не е допусната ССчЕ, с
оглед липсата на оспорване от страна на длъжника на претендираните суми,
заявено изрично в съдебно заседание, проведено на 17.09.2020г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и становищата на
страните съдът приема наличие на сключен между тях договор за потребителски
заем от 08.06.2018г., с който
се предоставя сумата от 5 000
лева със срок на издължаване 20.12.2020г. на 60 равни месечни погасителни вноски по 146,68 лева всяка. Кредитополучателят не е извършвал редовни
плащания, като е погасил три вноски. С оглед направеното
възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, спорен
между страните първоначално е бил размерът на претендираното вземане, в смисъл, че не се
дължи. Впоследствие е направеното
изявление в съдебно заседание, проведено
на 17.09.2020г., от страна на ответника, че е възразил от незнание, а не е
плащал, тъй като не е имал възможност, дори е изразил желание за спогодба.
Предвид изложеното и с оглед доказателствената тежест в процеса съдът намира, че ищецът следва да докаже действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.9 и сл. ЗПК и издаване и ползване на кредитна карта, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост, размер на претендираното вземане, поради което е указал в доклада по делото, че представените писмени доказателства са допустими, относими и необходими, както и направеното искане за прилагане към настоящото производство на ч.гр.дело № 03916/2019г. по описа на ДРС. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че не дължи претендираните суми. В тази връзка съдът е указал, че не са представени никакви доказателства.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, общия размер на застрахователната премия. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните клаузи на този договор предвид възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Основни принципи на договорното
право при условията на пазарна икономика са свободата на договаряне и
равноправното третиране на страните по договорното правоотношение. Спазването
на тези принципи е от съществено значение за потребителските договори. Защитата
на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата
на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в
политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на
потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в
частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските
договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за
защита на интересите на потребителите.
Клаузите на общите условия са
неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя
без вина. За да бъде нищожна
една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде
неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни
сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП. В тази връзка съдът е указал
на страните, че е длъжен служебно да се
произнесе по този въпрос. При изследване на клаузите на договора съдът установява, че не са налице хипотезите на чл.143 ЗЗП,
поради което намира, че не следва да се
произнася за
наличие на неравноправни клаузи по договора и за последици в тази връзка.
Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Съобразно
дадените задължителни указания с т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за
кредит, което настъпва с волеизялвение само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.
Мотивите за това тълкуване се основават на императивния характер на нормата на
чл.60, ал.2 ЗКИ. Последната съдът счита, че намира приложение към „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, доколкото дружеството е било до заличаването му през
2018г. финансова институция по смисъла на чл.3а ЗКИ /вписано под № 189 в
регистъра на банковите институции на БНБ/, от една страна. От друга, при
липсата на уговорки относно предсрочната изискуемост и прекратяване на
процесния договор, са приложими общите условия на ЗЗД. Ето защо, за да бъде
завършен преобразуващият фактически състав за отнемане преимуществото на срока,
е необходимо не само обективния факт на допусната забава на две или повече
месечни вноски, а още и нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за
обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото е
представена единствено покана до длъжника /без дата на изпращане/, съдържаща
изявлението на кредитора за упражнено негово право да покани длъжника да плати
задължението си към момента при липса на изявление да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Липсват данни същата реално да е била изпращана до ответника,
респективно получена ли е тя или не от него. Ето защо и съдът приема, че към
датата на сезиране на заповедния съд фактическият състав за прекратяване на процесния
договор, респективно за предсрочна изискуемост на дължимото, не е бил довършен.
Съгласно договора и приложеният към него погасителен план кредитополучателят
заплаща месечна погасителна вноска в размер на 146,68 лева до изплащане на
начислените задължения, като последното плащане е на 20.06.2023г.
Независимо от горното, съдът
намира, че с факта на получаване на исковата молба и изявената в нея воля за
упражнено право от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане
на предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо.
Предвид изложеното и направеното
признание от ответника в съдебно заседание, проведено на 17.09.2020г., което
настоящият състав цени по реда на чл.175 ГПК, съдът намира, че главният иск по
отношение на вземането, представляващо незаплатеният остатък от усвоения
кредит, е доказан по основание и до размера от 4 849,62 лева /л.29-41 от
делото, представящ извлечение от погасителния план по процесния договор и
дължимите суми по него като главница и лихва по кредита/, като за горницата до
претендираните 4 989,62 лева се отхвърли като неоснователен и недоказан. С
оглед уважаване на главния иск, следва да се уважат и обективно съединените по
отношение на лихвата за забава в размер на 452,25 лева за периода от
20.11.2018г. до 11.10.2019г. и акцесорният за законната лихва върху уважената
част от главницата от датата на подаване на заявление по реда на чл.410 ГПК
пред ДРС – 29.10.2019г., до окончателното изплащане. Същевременно искането за
възнаградителна лихва следва да се уважи за периода от 20.10.2018г. до
18.05.2020г. – датата на връчване на исковата молба, което се счита и за момент
на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Това е така, тъй като тази
лихва е изразител на цената на предоставения кредитен ресурс, който след
обявяване на предсрочната изискуемост не е на разположение на
кредитополучателя, от което следва, че такава след тази дата не се начислява и
е недължима, предвид прекратяване действието на договора. В случая е дължима
възнаградителната лихва за вноските – 19 на брой, които са падежирали в този
период, в размер на общо 994,09 лева. За горницата до претендираните
1 914,18 лева искът в тази част следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид разглеждане и частично
уважаване на главния иск, съдът намира, че не следва да се разглежда евентуален
осъдителен иск.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК
на ищеца са
дължими разноските съобразно уважената част от иска в размер на общо 238,82
лева във връзка с представения списък по чл.80 ГПК /179,03 лева държавна такса,
100 лева юрисконсултско възнаграждение вр. чл.25 НЗПП/. На основание чл.78,
ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските съобразно отхвърлената част от
иска, но с оглед липсата на такива, съдът не дължи произнасяне по въпроса. Съгласно
т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя
разноски в заповедното производство в размер на 168,71 лева.
Водим от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че К.В.Ш.,
ЕГН ********** с настоящ адрес ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег.№ *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България със седалище и адрес на управление
на клона – град София, район „Младост”,
ж.к”Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК *********, представлявано от
зам.-управителя Димитър Димитров,
по заповед № 1944 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.11.2019г., издадена по
ч.гр.дело № 03916/2019г. по описа на ДРС, сумите:
-4 849,42 лева /четири хиляди
осемстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
неиздължена главница по Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-16002428 от 08.06.2018г., оторизационен код
а26аа47х,
ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 29.10.2019год. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата от присъдените 4 849,42 лева до претендираните 4 989,62
лева;
-994,09
лева /деветстотин
деветдесет и четири лева и девет стотинки/, представляваща договорна лихва
за периода 20.10.2018г.
до 18.05.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
присъдените 994,09 лева до претендираните 1 914,18 лева за периода
20.05.2020г. до 20.06.2023г.;
-452,25
лева
/четиристотин петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода 20.11.2018г. до 11.10.2019г.
ОСЪЖДА К.В.Ш., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег.№ *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А, клон България със седалище и адрес на управление на
клона – град София, район „Младост”,
ж.к”Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК *********, представлявано от
зам.-управителя Димитър Димитров, сумата от 238,82 лева /двеста тридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща разноските по гр.дело № 00227/2020г. по описа на ДРС съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.В.Ш., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег.№ *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А, клон България със седалище и адрес на управление на
клона – град София, район „Младост”,
ж.к”Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК *********, представлявано от
зам.-управителя Димитър Димитров, сумата от 168,71 лева /сто шестдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща разноските по ч.гр.дело № 03916/2019г.
по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :