Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 06.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 13172 по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436 – чл. 438 ГПК вр. чл. 521, ал. 3
ГПК.
Образувано е по жалба на
„Н.П.Н. КО 2“ ЕООД - длъжник по изпълнително дело № 20178480401756 по описа на
ЧСИ Р.А.с рег.№ 848 на КЧСИ и с район на действие СГС, срещу Постановление от
20.08.2018 г., с което на основание чл. 521, ал. 2 ГПК съдебният
изпълнител е определил равностойността на Мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“ в размер на
70 715 щатски долара и равностойността на Инфраред
оборудване в размер на 20 149 щатски долара. Въвежда доводи за неправилност на постановлението на
съдебния изпълнител, изразяващи се в нарушение на материалния закон и допуснати
процесуални нарушения. Заявява, че по изпълнителното дело не било установено
липсата на процесните вещи. Евентуално експертизата
била опорочена, тъй като било изготвена към произволна дата, а не към момента,
в който възниквало правото на взискателя за трансформация да получи паричната
равностойност. Определената равностойност надвишавала уговорената в договора от
2006 г., чието изпълнение се предприемало. Не била отправяна офертата, както се
посочвало в експертизата по изпълнителното дело, на база която е определена
равностойността. За изготвяне на експертизата вещото лице е включил освен
присъдените с изпълнителния лист на Мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“ и инфраред
оборудване, но и камион. В резултат на което равностойността на вещите била
завишена. Също така в експертното заключение било включена и цената за доставка.
Също така не са били взети предвид овехтяването и изхабяването на вещите. Прави
възражения по методологията на експертизата.
Взискателят „М.2.“ ЕООД е депозирал писмени възражения по подадената жалба в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК. Посочва,
че длъжникът предложил частично изпълнение, като достави само едната машина, което
било отказано от взискателя. Била проведена среща, на която станало ясно, че
длъжникът не разполагал с машините. Излага доводи, че методологията, по която е
работил вещото лице е правилна.
В дадените мотиви по
реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител излага доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени
направените доводи и материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата срещу този акт
на съдебния изпълнител е подадена в едноседмичният срок за обжалване по чл.
436, ал. 1 ГПК. Поради това, съдът намира че подадената жалба е допустима.
Изпълнително дело №
20178480401756 по описа на ЧСИ Р.А.с рег.№ 848 на КЧСИ и с район на действие
СГС, е образувано по молба на взискателя „М.2.“ ЕООД,
на който е прехвърлено вземане, обективирано в издадения
по т. дело № 3603/2017 г. по описа на САС, ТО, 11 състав, изпълнителен лист от 05.12.2017
г. Според него „Н.П.Н. КО 2“ ЕООД е осъден да предаде на "Е." ООД мобилен
бетонов възел тип „Мобил тех“
и инфраред оборудване съобразно сключения между
страните договор от 30.01.2006 г.
С молбата си с правно основание чл. 427 ГПК кредиторът изрично е заявил искане по реда на индивидуалното
принудително изпълнение да му бъде предадена фактическата власт върху мобилен
бетонов възел тип „Мобил тех“
и инфраред оборудване.
В изпълнение на така
заявеното искане ЧСИ Р.А.е изпратила до длъжника покана за доброволно
изпълнение, с която го е уведомила за образуваното изпълнително дело и на
основание чл. 428, ал. 1 ГПК му е предоставила възможност в
двуседмичен срок от получаване на поканата доброволно да изпълни обективираното в изпълнителния лист непарично задължение.
Поканата е връчена на представител на длъжника, като в законоустановения и
указан срок за доброволно изпълнение, такова не е предприето.
С молба от същата дата 10.01.2018 г., неудовлетвореният в
срока за доброволно изпълнение взискател е поискал от съдебния изпълнител да
определи по реда на чл. 521, ал. 2 ГПК паричната равностойност на
вещите, като е представил и относими според него
писмени доказателства, въз основа на които да работи вещото лице. Със същата
молба е поискано и налагането на възбрана на недвижим имот, собственост на
длъжника, респ. да се направи опис и оценка и да се изнесе на публична продан.
С разпореждане от
11.01.2018 г. е назначена от ЧСИ Р.А.съдебно-техническа експертиза, със задача
да бъде определена паричната равностойност на липсващото движимо имущество.
Подадено е възражение от
длъжника по чл. 422а, ал. 2 ГПК, с което е поискано да се вдигне наложена
възбрана върху недвижимия имот. С разпореждане от 24.01.2018 г. на ЧСИ Апостола
е оставено без уважение възражението на длъжника.
На 13.02.2018 г. по
изпълнителното дело е постъпил докладът на вещото лице, извършило експертната
оценка, съгласно който пазарната стойност на мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“ и инфраред
оборудване към датата на изготвяне на експертизата възлиза на сумата 158 066,36
лева, от които сума в размер на 127 704,83 лв. за мобилен бетонов възел и
сума в размер на 28 346,43 лв. за машина тип инфраред.
Заключението е съобщено на длъжника на 20.02.2018 г. като на 23.02.2018 г.
дружеството- длъжник в изпълнителния процес е изразило несъгласието си с
изводите на вещото лице, като изрично ги е оспорило, излагайки доводи, напълно
идентични със съдържащите се в разглежданата в настоящото производство жалба.
С молба от 02.03.2018 г.
е постъпила молба от длъжника, с която е посочено, че инфраред
оборудването се намира в гр. София, бул. „******, като е регистрирано под
туристическо ремарке, с марка KEIZER, модел КАЙЗЕР МОРИС КМ
448, рег. № С8491ЕМ, но е запориран от НАП, и е в
невъзможност да го предаде, а мобилният бетонов възел „Мобител
Тех“ се намирав в САЩ, като такъв не е поръчван и
доставян в Република България.
В резултат установеното,
че вещите не се намират в длъжника, на 30.03.2018 г. е изготвен протокол от
съдебният изпълнител, с който е насрочил изслушване на страните на дата
09.05.2018 г. в 15:00 часа в кантората на ЧСИ Р.А.в гр. София.
На 09.05.2018 г. се
състояла среща между страните и съдебния изпълнител, на която страните са
отправили искания до съдебния изпълнител да определи вещо лице, което да
изготви и представи допълнително заключение относно равностойността на вещите.
С молба от 22.05.2018
г., взискателя е представил четири оферти за процесните
вещи, които са отправени преди подписване на договора.
С разпореждане от
25.07.2018 г. е назначена от ЧСИ Р.А.съдебно-техническа експертиза, със задача
да бъде определена паричната равностойност на липсващото движимо имущество.
На 10.08.2018 г. е постъпило ескпертното заключение
за определяне на пазарната стойност на вещите, като е посочена сума в размер на
166 517 лв.
На 20.08.2018 г.
съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното постановление, с което
изцяло е възприел заключението на експерта, поради което е определил
паричната равностойност на Мобилен бетонов възел на сумата от
80 715 щатски долара и равностойност на инфраред
оборудване в размер на 20 149 щатски долара.
Така установената
фактическа обстановка налага
извод, че ЧСИ Росица Апостолва е спазила разпоредбите
на закона, регламентиращи процедурата
по определяне на паричната равностойност на липсващите вещи, като на длъжника е предоставен двуседмичен срок да изпълни доброволно, след изричното изявление на длъжника, че вещта не се намира у него, му е съобщено разпореждането
за пристъпване към процедурата по чл. 521, ал. 2 ГПК, като на страните е дадена възможност да вземат становище по експертното
заключение, с което по същество
е изпълнено изискването да бъдат "изслушани" преди определяне на равностойността.
Съгласно допусната
съдебно-оценителна експертиза от СГС: към 30.01.2006 г. – датата на която е
сключен договора при фиксинга на БНБ за 30.01.2006 г. – 1 щатски долар е бил
равен на 1,6188 лв., средната пазарна стойност на вещите била в размер на
82 935 щатски долара с равностойност на 134 254 лв.; към 05.12.2017
г. – момента на издаване на изпълнителен лист при фиксинга на БНБ за 05.12.2017
г. – 1 щатски долар е бил равен на 1,65091 лв., средната пазарна стойност на
вещите била в размер на 77 532 щатски долара с равностойност на 127 998 лв.;
към 19.12.2017 г. – момента на момента на получаване на поканата за доброволно
изпълнение при фиксинга на БНБ за 19.12.2017 г. – 1 щатски долар е бил равен на
1,65426 лв., средната пазарна стойност на вещите била в размер на 77 532 щатски
долара с равностойност на 128 257 лв.; към 26.12.2017 г. – момента на изтичане
на срока за доброволно изпълнение при фиксинга на БНБ за 26.12.2017 г. – 1
щатски долар е бил равен на 1,65091 лв., средната пазарна стойност на вещите
била в размер на 77 532 щатски долара с равностойност на 127 933 лв.
В проведеното открито съдебно заседание на 20.01.2020 г. вещото лице по
СТЕ заявява, че експертизата, приета по изпълнителното дело е взела цена за
друг модел бетонов възел, като именно поради тази причина дадената равностойност
се различава от посочената в дадената пред СГС експертиза. От своя страна инфраред оборудването се предлагало на цената, на която е
договорено по договора. Конкретният модел бетонов възел се предлагал единствено
от американска фирма, като последната не предлага нови бетонови възели, а стари такива, като ги реновира
и ги предлага като нови. Посочва, че овехтяването не може да се посочи със
сигурност, след като същите не са доставени и не се използвани.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав намира за правилно възприетото в приетото и
неоспорено заключение в производството пред СГС, при който на всеки от методите
е придадено равностойно значение, като всеки от тях в еднаква степен е
съобразен при определяне на крайната стойност на вещите, който подход
математически намира израз в съотношението 50 % към 50 % между вещната стойност
и пазарните аналози.
Падежът е този момент,
който е определен за осъществяване на дължимия резултат. Когато е определен
срок за изпълнение по договор или е определен от закона, падежът на вземането
настъпва с изтичане на срока - чл. 84, ал. 1 33Д. При тази хипотеза курсовата
стойност, като размер на вземането, следва да се определи към момента на
изтичане на срока за изпълнение. Когато вземането не е срочно, то е изискуемо
веднага - чл. 69, ал. 1 ЗЗД , но длъжникът изпада в забава след поканата за
изпълнение - чл. 84, ал. 2 ЗЗД - Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997 г. на
ВКС по д. 2/1997 г., ОСГК. В настоящия случай релевантен е срока за доброволно
изпълнение по чл. 428 ГПК. По изпълнителното дело бе установено, че срокът за
доброволно изпълнение изтича съответно изтича на 26.12.2017 г., следователно
равностойността на двете машини е на обща стойност 127 932,55 лв., от
които сумата 96 421,32 лв. /44936 щатски долара без ДДС/ за бетоновия
възел и сумата 31 511,22 лв. /20132 щатски долара без ДДС/ за инфраред оборудването. За обосноваване на този извод,
настоящия състав кредитира напълно дадената пред настоящата инстанция СТЕ по
реда на чл.202 ГПК доколкото, както бе посочено същата съобразява, че инфраред оборудването е модел КМ 4-48, а бетонен възел тип
„Мобилтех“ е модел MCD2-50, а не възприетия погрешно по приетата по изпълнителното
дело СТЕ – модел MCD6-130. Настоящият състав възприема даденото от експерта становище,
че машините не са доставени и употребявани, поради което не може да се начислява физическо и икономическо изхабяване. По отношение на тях единствено може да се начисли морално изхабяване в минимален
процент доколкото същите и към настоящия момент се предлагат на пазара.
По разноските:
При този изхода
на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски в размер на
425.00 лв., от които 25.00 лв. за държавна такса по подадената жалба и 400.00
лв. за адвокатско възнаграждение. За обосноваване на този извод съдът съобрази
като неоснователно искането на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК за
намаляване размера на присъжданото адвокатско възнаграждение при съобразяване
посочения в чл.10, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждение размер 300.00 лв. Последното с оглед действителната
правна и фактическа сложност на спора и извършените от процесуалния
представител на жалбоподателя правни и фактически действия по делото.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
По жалба на „Н.П.Н. КО
2“ ЕООД, ЕИК *******с адрес гр.София, ул.***** - длъжник по изпълнително дело №
20178480401756 по описа на ЧСИ Р.А.с рег.№ 848 на КЧСИ и с район на действие
СГС, ОТМЕНЯ Постановление от
20.08.2018 г. на ЧСИ Р.А.с рег.№ 848 на КЧСИ и с район на действие СГС, с което
на основание чл. 521, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е определил
равностойността на следните движими вещи: 1. Мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“, модел MCD2-50 в размер на 70 715 щатски долара и 2. Инфраред оборудване, модел КМ 4-48 в размер на 20 149
щатски долара по изпълнително дело № 20178480401756 по описа на ЧСИ Р.А.с рег.№
848 на КЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ парична равностойност към 26.12.2017 г. на следните движими вещи, чието предаване в полза на взискателя
„М.2.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, е предмет на
производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 20178480401756
по описа на ЧСИ Р.А.с рег.№ 848 на КЧСИ и с район на действие СГС:
1.
Мобилен бетонов
възел тип „Мобил тех“,
модел MCD2-50 - сума в размер на 96 421,32
лв. /44936 щатски долара без ДДС/ и
2.
Инфраред оборудване модел КМ
4-48 – сума в размер на 31 511,22 лв. /20132 щатски
долара без ДДС/.
ОСЪЖДА „М.2.“ ЕООД, ЕИК ******
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Н.П.Н. КО 2“ ЕООД, ЕИК *******с
адрес гр.София, ул.******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 425.00
лв.-разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред САС в
1-седмичен срок от получаване на препис от него от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.