Решение по дело №31/2016 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 109
Дата: 20 октомври 2016 г. (в сила от 22 ноември 2016 г.)
Съдия: Стоян Петров Георгиев
Дело: 20162170100031
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 102                             20.10.2016 ГОДИНА              ГР. СРЕДЕЦ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ГР. СРЕДЕЦ                                       ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 20.09. /двадесети септември/          2016 /две хиляди и шестнадесета/ година

В публично заседание в следния състав :

СЪДИЯ : Стоян Георгиев

 

Секретар – Костадинка Лапова

като разгледа докладваното от Ст. Георгиев

гражданско дело № 31 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по исковата молба е подадена от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД - БУЛСТАТ ********* -  гр. Бургас, кв. "Победа", ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г. Й. Т., против О.В.Р.гражданин на Украйна, роден на *** година, с претенция същия да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 486,22 лева – задължение произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 27.05.2013 година до 25.11.2015 година, с отчетен период по фактури от 05.04.2013 година до 05.11.2015 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, а също и разноските по делото.

Ответникът не е намерен на посочения по делото адрес. Призован е, чрез публикуване на съобщение в неофициалния раздел на ДВ. Назначен му е особен представител. В определения от Закона срок е депозиран писмен отговор от особения представител.

С отговора се прави искане за отхвърляне на предявените искове – основен и акцесорен, като неоснователни и недоказани.

Оспорват се изцяло по основание и размер предявените искове. Счита се, че същите са неоснователни и недоказани. Посочва се, че претендираната за заплащане вода не е реално потребена, че същата не е реално доставена от ищеца и съответно ответникът по никакъв начин не се е подписвал на документи, удостоверяващи показатели, отчитани от техническо средство за измерване на изразходвана вода.

Вписано е, че отчитането на водомера, доколкото е налице такова, е формално, тъй като не е извършвано в присъствието на ответника или негов упълномощен представител, нито същия е полагал подписа си под документи, отразяващи стойности на консумирана вода, евентуално отчетена от съответното техническо средство, поради което е непротивопоставимо на ответната страна.

Посочено е, че позоваването на чл. 31 ал. 2 от Общите условия е неоснователно, тъй като посочената норма касае публичното оповестяване на съответните цени чрез тяхното публикуване и не е относима по евентуално задължение на ответника за заплащане на доставена вода от ищеца, че ищецът по никакъв начин не е уведомявал ответника, че последният му дължи парични суми, посочени в исковата молба.

Изразява се становище по отношение на копията за електронно отчитане на показанията, като се твърди, че същите не представляват доказателства, тъй като липсва автор на документа, който да обективира волята на едно лице – издател, поради което моли да не бъдат приемани като доказателства по делото. Противопоставя се на допускането на съдебно-икономическа експертиза. Заявява, че евентуалното заключение не е в състояние да установи наличието на претендираните вземания, тъй като ще изхожда единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени на база документи, които не могат да обвържат надлежно другата страна по спора. Вписано е, че представените фактури не носят подписа на ответника, че се касае за взаимоотношения между доставчик на вода – юридическо лице и физическо лице, т.е. не са налице търговски взаимоотношения между търговци по смисъла на ТЗ, поради което е безпредметно за спора по настоящото дело, дали едностранно издадените фактури са редовно осчетоводявани при ищеца, че освен това, тези документи, след като не носят подписа на ответника, не може да му бъдат противопоставяни.

Прави възражение за прекомерност за възнаграждение за процесуален представител на ищеца, ако същия бъде представляван от адвокат.

Допуснати, назначени и приети са съдебно–техническа и съдебно-икономическа експертиза, по които вещите лица са отговорили на въпросите :

Какво представлява и къде се намира  водоснабдявания обект?

Колко са измервателните уреди на абоната и къде са разположени?

Какво е общото изразходено количество вода, преминало през измервателните средства за периода от 05.04.2013 година – 05.11.2015 година?

По какъв начин се извършва отчитането на измервателните устройства на имота – с карнет на хартия или чрез мобилно устройство и електронен карнет?

Какъв е принципа на работа на мобилното устройство? Има ли възможност за поставяне на подпис на клиента?

Има ли начислени количества от разпределение и спазен ли е реда на разпределение съгласно чл. 39 ал. 2 от Наредба № 4?

    Осчетоводени ли са представените с исковата молба фактури в счетоводството на дружеството?

    Редовно ли е водено счетоводството на “В и К” ЕАД?

Предявеният иск за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по издадени фактури, е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

            В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, а назначения особен представител на ответника поддържа отговора.

             Като взе предвид изложеното, настоящият състав, изхождайки от доказателствата по делото, намира за доказано, че ответникът е собственик на имот – самостоятелно обособен обект – студио № 7, на четвърти жилищен етаж от сграда, с площ от 34,13 кв.м., ведно с избено помещение, с административен адрес – гр. Бургас, ул. „Г.С.Раковски” № 40, бивш административен адрес – гр. Бургас, ул. „Ивайло” № 62 – видно от приложения нотариален акт № 70, том. II, рег. № 1640, дело № 259 от 17.03.2008 година на нотариус А. Д..  Въз основа на заявление за откриване на партида, подадено от ответника на 23.08.2010 година, имотът е бил присъединен към водоснабдителната и канализационната системи на ищеца и е идентифициран с абонатен № 734034. Безспорно съгласно Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи и на публично известните Общи условия на ВиК оператора, между ищеца в качеството му на ВиК оператор и ответника в качеството му на потребител е възникнало облигационно правоотношение.

      Според доказателствата, съдът приема за безспорно установено и доказано, че ищецът е изпълнявал точно задълженията си, като предоставял услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода в имота на ответника за периода от 05.04.2013 г. до 05.11.2015 г.. Във връзка с отчитането на измервателното средство в имота, според показанията му, са били издадени фактури в периода от 27.05.2013 г. до 25.11.2015 г. на обща стойност 438,09 лева.

         Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 от публично известните Общи условия на ВиК, да заплащат консумираните услуги в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура, за посочения по-горе отчетен период.

   Съгласно приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по издадената фактура № **********/27.05.2013 година е било извършено частично плащане в размер на 0,47 лева. На 30.05.2016 година е извършено плащане на сумата от 200 лева.

        Посоченото не се оспорва в съдебно заседание от назначения особен представител на ответника. Оспорва се количеството реално потребено от ответника и реално доставено от оператора вода, което се доказва от приетата и неоспорена техническа експертиза и от разпитания свидетел.

          Видно от представените доказателства, за дължимите суми за ВиК услугата – доставена, отведена и пречистена вода са издадени следните фактури : фактура № ********** от 25.11.2015 година – за сумата от 9,31 лева; фактура № ********** от 26.10.2015 година за сумата от 14,70 лева ; фактура № ********** от 25.08.2015 година за сумата от 23,89 лева ; фактура № ********** от 24.07.2015 година – за сумата от 27,48 лева; фактура № ********** от 25.05.2015 година за сумата от 15,20 лева ; фактура № ********** от 24.04.2015 година за сумата от 6,52 лева ; фактура № ********** от 25.03.2015 година за сумата от 10,86 лева ; фактура № ********** от 25.02.2015 година за сумата от 10,86 лева ; фактура № ********** от 26.01.2015 година – за сумата от 10,86 лева; фактура № ********** от 19.12.2014 година за сумата от 10,86 лева ; фактура № ********** от 25.11.2014 година за сумата от 8,69 лева ; фактура № ********** от 27.10.2014 година за сумата от 15,20 лева ; фактура № ********** от 25.09.2014 година за сумата от 15,20 лева ; фактура № ********** от 25.08.2014 година за сумата от 23,89 лева ; фактура № ********** от 25.07.2014 година – за сумата от 13,03 лева; фактура № ********** от 25.06.2014 година за сумата от 15,20 лева ; фактура № ********** от 26.05.2014 година за сумата от 17,38 лева ; фактура № ********** от 25.04.2014 година за сумата от 10,86 лева ; фактура № ********** от 25.03.2014 година за сумата от 8,69 лева ; фактура № ********** от 25.12.2014 година за сумата от 15,20 лева ; фактура № ********** от 25.11.2013 година за сумата от 19,55 лева ; фактура № ********** от 25.10.2013 година за сумата от 15,20 лева ; фактура № ********** от 25.09.2013 година за сумата от 15,20 лева ; фактура № ********** от 26.08.2013 година за сумата от 15,20 лева ; фактура № ********** от 25.07.20134 година за сумата от 32,58 лева ; фактура № ********** от 27.05.2013 година за сумата от 28,24 лева –

   на обща стойност 438,09 лева.

        Както беше посочено по-горе, по фактура № **********/27.05.2013 година е било извършено частично плащане в размер на 0,47 лева и на 30.05.2016 година е извършено плащане на сумата от 200 лева. С това общата незаплатена сума по посочените фактури е 237,62 лева.

            Останалите, посочени като фактури в исковата молба документи, са известия за начислени лихви върху сумите по посочените фактури.

Следва да се отбележи, че към съда не е отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца и лихвите за забава върху посочените по-горе суми по фактурите, а се иска единствено осъждане на ответницата да заплати сумата от 486,22 лева – задължение произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 27.05.2013 година до 25.11.2015 година, с отчетен период по фактури от 05.04.2013 година до 05.11.2015 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, поради което предявената претенция би следвало да се уважи за посочената по-горе сума от 237,62 лева и да се отхвърли за разликата над тази сума.

 

 

=

 
С уважаването на предявената претенция /макар и частично/, основателно е искането за осъждане на ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски, но съразмерно с уважената част от иска, като се включи и сумата от 200 лева, която е заплатена след образуване на производството, по формулата :

заплатена сума като разноски              дължима сума като разноски

    претендирана сума с и.м.                                 уважена сума

 

 

=

 

 

 

=   828,04 лева

 
 


или . 920 .              х   .

      486,22         437,62

 

 а също и искането да бъде осъдена да заплати дължимата сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 28.01.2016 година до окончателното изплащане на сумата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, Районен съд – гр. Средец

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА О.В.Р. – гражданин на Украйна, роден на *** година, ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ЕИК *********, представлявано от инж. Г. Й. Т., сумата от 237,62 лв. /двеста тридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ – задължение произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 27.05.2013 година до 25.11.2015 година, с отчетен период по фактури от 05.04.2013 година до 05.11.2015 година, за абонатен № 734034 - за имот, находящ се в гр. Бургас, Център, ул. „Раковски” № 40, ет. 4, студио 7, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2016 година, до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 828,04 лв. /осемстотин двадесет и осем лева и четири стотинки/ – разноски по делото държавни такси и възнаграждения на особен представител и юрисконсулт, съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над размера от 237,62 лв. /двеста тридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, до претендирания такъв от 486,22 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ :